Решение № 1548 от 23.04.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1548 гр. Варна, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110105132 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от С. Й. К., гр. Варна, с която срещу „ЕОС МАТРИКС“ АД /правоприемник на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД/, гр. София, са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за приемане за установено между страните, че за ответника е погасено правото на принудително изпълнение спрямо ищеца за посочените вземания, поради наличието на факти от значение за спорното право (изтекла погасителна давност) настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълнителното основание, на основание чл.

439 ГПК.

Ищецът С. Й. К. твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 03.08.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 11396/2010 г. на ВРС, е осъден да заплати на ответника суми във връзка с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по повод договор за кредит с ОББ АД и разноските по делото. Излага, че по молба на кредитора с този изпълнителен лист е образувано изп.д. № 343/2011 г. на ЧСИ № 711 Д.П.-Я., по което дело на взискателя са заплатени през 2011 г. общо 550 лв. Сочи, че с договор за цесия от 31.01.2018 г. ОББ АД е прехвърлило вземането си на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, за което не бил уведомен. Излага, че изпълнителното дело било прекратено на 01.02.2019 г. поради настъпила перемпция, но по молба на ответника на 16.08.2019 г. било образувано ново изп.д.№ 1009/2019 г. при същия ЧСИ. Твърди, че от последното изпълнително действие до прекратяване на изпълнителното дело са изминали 8 години, през които кредиторът е бездействал, като перемпцията е настъпила още порез 2013 г. Сочи, че вземанията са погасени по давност, като неправилно през март 2025 г. са му удържани суми от Б.ата сметка. Моли за приемане за установено между страните, че в полза на ответника не съществува право на принудително изпълнение срещу него за посочените в уточняващата молба вземания.

Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете. Счита, че длъжникът е узнал за цесията и следва да се счита за уведомен, като дори и да не е така, този факт не го освобождава от задължението му. По същество посочва, че доколкото изпълнителното дело е образувано 1 през 2011 г., то приложение намира ТР № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС и давност не е текла до 26.06.2015 г. Излага, че след тази дата по делото са предприети редица изпълнителни действия, които са прекъсвали теченето на давността. Твърди, че след прекратяване на изп.д.

№ 343/2011 г. е образувано изп.д.№ 1009/2019 г., по което също са предприети прекъсващи давността действия. В тази връзка сочи, че е от значение дали е поискал извършването на такива действия, е не дали съдебният изпълнител фактически е извършил такива, доколкото давността е институт, който се свързва с бездействието на кредитора, а такова не е било налице. Следва да се съобрази и теченето на сроковете по време на извънредното положение в страната. В заключение счита, че давността за вземанията не е изтекла и исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове за установяване в отношенията между страните, че в полза на ответника не съществува право на принудително изпълнение спрямо ищеца за вземания, обективирани в издаден в полза на първия изпълнителен лист, поради изтекла погасителна давност за посочените вземания след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, които са квалифицирани по чл. 439 ГПК.

Съобразно разпределената по делото доказателствена тежест ищецът е следвало да установи наличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност – датата на настъпване на изискуемостта на задълженията и изтичането на законоустановения давностен срок. В тежест на ответника е било да установи, че спрямо ищеца са поискани изпълнителни действия по принудително събиране на вземането по изпълнителния титул, довели до спиране/прекъсване на давностния срок.

Прието е за безспорно между страните, че по ч.гр.д. № 11396/2010 г. на ВРС е издаден Изпълнителен лист от 23.08.2010 г. във връзка с влязла в сила на 26.07.2010 г. заповед за незабавно изпълнение, с който са образувани изп.д. № 343/2011 г. и изп.д. № 1009/2019 г. по описа на ЧСИ № 711 Д.П.-Я..

По отношение на процесните вземания, за които е постановена Заповед за незабавно изпълнение от 26.07.2010 г., е издаден Изпълнителен лист от 23.08.2010 г. по ч.гр.д. № 11396/2010 г. на ВРС /унищожено към настоящия момент – л. 6/. В полза на кредитора „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е издаден процесния изпълнителен лист /л. 5/ във връзка с влязлата в сила заповед за изпълнение. Вземанията са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с Договор за цесия от 31.01.2018 г. /л. 9/, за което е изпратено уведомление до длъжника /л. 11/.

Прието е по делото Удостоверение № 2087 от 20.01.2026 г. на ЧСИ № 717 Д.П.-Я. /л.

70/, от което е видно, че изп.д. № 343/2011 г. /унищожено към настоящия момент/ е било образувано по молба на ОББ на 23.03.2011 г. във връзка с процесния изпълнителен лист, като на длъжниците Н. В. В. и С. Й. К. (ищецът) са изпратени покани за доброволно изпълнение, като тази до ищеца е приета за връчена по чл. 47 ГПК. С молби от 06.01.2011 г. и 06.02.2013 г. взискателят е посочил способи за изпълнение. На 27.06.2013 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи. С молби от 16.11.2015 г. и 26.02.2016 г. взискателят е посочил способи за изпълнение. На 18.07.2016 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху Б.и сметки на длъжниците в БАНКА ДСК. С молба от 19.09.2017 г. взискателят е посочил способ за изпълнение. На 25.09.2017 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху Б.и сметки на длъжниците в ПИБ. С молба от 06.11.2018 г. ЕОС МАТРИКС е поискал да бъде конституиран като взискател въз основа на Договора за цесия от 31.01.2018 г. С Постановление от 01.03.2019 г. изпълнителното дело е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. /л. 12/. След молба на взискателя от 16.09.2019 г.

2 изпълнителния лист му е върнат, като с протокол от 25.01.2015 г. изпълнителното дело е унищожено.

От приложено в препис изп.д. № 1009/2019 г. по описа на ЧСИ № 711 Д.П.-Я. се установява, че същото е образувано на 16.08.2019 г. след подадена на 16.08.2019 г. молба за това от ЕОС МАТРИКС, въз основа на процесния изпълнителен лист от 23.08.2010 г., с която е поискано и извършване на изпълнителни действия. Съдебният изпълнител е разпоредил да се изпратят ПДИ на длъжниците, да се извърши проучване на имуществото и да се наложи запор върху Б.ите сметки на С. К. в ПИБ. Запорът е наложен на 27.11.2019 г. На 24.06.2021 г. взискателят е подал нова молба, с която е поискал извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника. На 04.04.2023 г. взискателят е подал нова молба, с която е поискал извършване на изпълнителни действия. На 24.04.2023 г. взискателят отново е подал молба за извършване на изпълнителни действия – запор на Б.и сметки. На 06.03.2025 г. взискателят е подал молба, с която е поискал извършване на изпълнителни действия. На 12.03.2025 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху Б.ите сметки на длъжника в БАНКА ДСК. На 19.03.2025 г. процесуалният представител на длъжника е подал молба за запознаване с изпълнителното дело и на 20.03.2025 г. е подал молба за снабдяване с копия от документи. На 08.04.2025 г. взискателят е подал молба за извършване на изпълнително действие. На 19.03.2025 г. по наложения запор на сметка е постъпила сума по изпълнителното дело, която е разпределена на 15.04.2025 г. На 16.04.2025 г. е постъпила нова сума по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Тази разпоредба се прилага по аналогия и спрямо влезлите в сила заповеди за изпълнение. В този смисъл по отношение на установените със заповедта и материализирани в изпълнителния лист вземания се прилага общата 5 годишна погасителна давност, а не специалната 3 годишна, независимо, че част от самите вземания имат характера на периодични такива или лихви по смисъла на чл. 111, б.

„в“ ЗЗД. Тази давност би се прилагала ако длъжникът беше направил такова възражение в производството, в което е издадено изпълнителното основание. Веднъж установени с влязла в сила заповед вземанията се погасяват с изтичането на 5 годишна давност от влизането в сила на изпълнителното основание, което в случая се явява заповедта за изпълнение.

Доколкото ч.гр.д. № 11396/2010 г. на ВРС е унищожено, предвид изтичане на срока за съхранение, няма данни на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, като за дата на теченето на погасителната давност следва в случая да се приеме датата на издаване на изпълнителия лист – 23.08.2010 г. В този смисъл посочените в заповедта и в изпълнителния лист вземания биха се погасили по давност на 23.08.2015 г., ако не са били налице основания за спиране и/или прекъсване на давността.

Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „а“ и „в“ ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника и с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Съгласно чл. 117 ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност.

В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Съгласно разрешението и мотивите към т. 10 от ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като акта на съдебния изпълнител само констатира това прекратяване. За действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността, се приемат насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

3

По въпроса - Прилага ли се нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС? е постановено тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, с което се прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

Спрямо С. К. първоначално е било образувано изп.д. № 343/2011 г., по което са извършени изпълнителни действия, които прекъсват давността, изразяващи се в периодичното налагане на запори върху Б.и сметки. Видно от представеното удостоверение във връзка с изпълнителното дело се установява, че такива молби са подавани на 06.01.2011 г., 06.02.2013 г., 16.11.2015 г., 26.02.2016 г., 19.09.2017 г. Дали съдебният изпълнител е предприемал изпълнителни действия по исканията е без значение, доколкото законът не поставя такова изискване, каквато е и практиката на ВКС по въпроса. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи /Решение № 68 от 01.02.2024 г. по гр.д. № 1924/2023 г.;