Решение № 52 от 09.04.2025, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Ямбол, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Д.а при участието на секретаря В.Д.Д. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20252300500009 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Л. З. Д. от гр.****, подадена чрез пълномощника адв. Л. А. от АК- Сливен, против Решение № 577 от 31.10.2023 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр. д. № 381/2023 г. по описа на този съд, поправено и допълнено с Решение № 678 от 29.11.2024 г., постановено по същото дело, с което е осъден да заплати на „Раев строй“ ЕООД- гр. Сливен, сумата от 5000.00 лв., получена на отпаднало основание по договор за закупуване на строителни материали за извършване на ремонт, ведно със законната лихва върху сумата от 5000.00 лв., считано от датата на образуване на делото- 14.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 1000.00 лв. от които 800.00 лв. адвокатско възнаграждение и 200.00 лв. държавна такса.

По делото е постъпила и въззивна жалба от Л. З. Д. от гр.****, подадена чрез пълномощника адв. Л. А. от АК- Сливен, против Решение № 678 от 29.11.2024 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр. д. № 381/2023 г. по описа на този съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 577/31.10.2024 г., постановено по гр.д. № 381/2023 г. по описа на Ямболския районен съд, като в диспозитива на решението, вместо „за организирано туристическо пътуване от 08.01.2021 г.“, да се чете „за закупуване на строителни материали за извършване на ремонт“ и Решение № 577/31.10.2024 г. е допълнено, като след „за закупуване на строителни материали за извършване на ремонт“ в диспозитива на решението се допълва „в едно със законната лихва върху сумата от 5000 лв., считано от датата на образуване на делото- 14.02.2023 г., до окончателното изплащане на задължението“.

Оплакването във въззивната жалба против Решение № 577 от 31.10.2023 г. е за неправилност и необоснованост на същото.

Въззивникът поддържа, че

1 първоинстанционният съд е възприел неправилно фактическата обстановка по делото, не е приложил относимите към казуса процесуални и материални правни норми, не е определил правилно правното основание на иска и относимите към решаването му факти и обстоятелства, а в обжалваното решение се съдържат противоречиви констатации и изводи, като всичко това е довело до незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение. Сочи, че мотивите на съда са изключително формални, в резултат на което са останали недооценени определени факти и обстоятелства, решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, изводите на съда са необосновани, тъй като не се подкрепят от доказателствата по делото. Въззивникът счита и излага доводи, че ЯРС в нарушение на закона и съдебната практика не е изяснил вида и размера на исковата претенция, както и не е изпълнил задълженията си по чл. 236, ал.2 от ГПК- да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните си изводи, пренебрегвайки възраженията на ответника и представените от него писмени доказателства. Сочи, че ЯРС неправилно е приложил материалния закон, като не е отчел, че между страните е бил сключен трудов договор, който е бил прекратен едностранно от ищеца и незаконността на прекратяването му е установена със съдебно решение, както и не е отчел, че трудовия договор се прекратява със заповед на работодателя за в бъдеще и няма обратно действие, поради което не води до връщане на даденото и чл.55 от ЗЗД е неприложим. Въззивниът изтъква, че в случая сумите са били предоставени на ответника в изпълнение на задълженията на ищеца по чл. 284, ал.1 от КТ като работодател, както и това, че съдът не е направил разлика между факта на закупуване на алпийско оборудване и счетоводното или финансово отчитане на това оборудване, които са два различни факта, не е преценил доказателствата относно основанието за предоставянето на сумата за закупуване на личното работно алпийско оборудване и закупеното и налично лично работно алпийско оборудване.

Въззивникът излага доводи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушение по чл.172 от ГПК, като сочи, че съдът не е извършил правилна преценката на показанията на свидетелите на ответника, които не са кредитирани, при липса на правен анализ на доказателствата по делото и обективни критерии. Във връзка с това оплакване въззивникът се позовава на доказателствената сила по чл.152 от ГПК на съдебните протоколи по гр.д. № 53/2023г. и гр.д. № 57/2023г. на СлРС относно разпита на свидетелите на ищеца за същите факти и обстоятелства. Според въззивника, съдът не е обсъдил факта, че работодателят не е описал в трудовия договор действителните по вид и характер дейности, работи и ремонт, които са възложени на ответника, не е посочил дължимото заплащане за извършването на височинни дейности с висок риск и опасност, както и това, че работодателят претендира връщане на сума, но поради неизпълнение на договора, а не връщане на специалното работно облекло. Акцентира, че посочената от районния съд съдебна практика е неотносима към настоящия спор. По изложените във въззивната жалба подробни съображения въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан с присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В двуседмичния срок по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна- „Раев строй“ ЕООД гр. Сливен, не е подала писмен отговор на въззивната жалба против Решение № 577 от 31.10.2023 г. на Ямболския районен съд.

Оплакванията във въззивната жалба против Решение № 678 от 29.11.2024 г. са за нищожност, недопустимост, необосновано и неправилност на същото. Счита се, че при постановяването му е допуснато нарушение на чл. 235, ал.1 от ГПК, тъй като решението за поправка на очевидна фактическа грешка е постановено от съдебен състав, различен от този, постановил решението по съществото на спора, с което е допуснато нарушение на правилото за идентичност и несменяемост на съдебния състав. Поддържа се, че явна фактическа 2 грешка е налице, когато има несъответствие между мотивите на решението и посоченото в диспозитива на същото решение като основание, а в случая такова несъответствие не е налице. По изложените в жалбата съображение се настоява за отмяна на решението изцяло.

В двуседмичния срок по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна- „Раев строй“ ЕООД гр. Сливен, не е подала писмен отговор и на тази въззивната жалба.

В о.с.з. въззивникът Л. Д. се представлява от пълномощника адв. Л. А., която пледира за уважаване на жалбите, за отмяна на оспорените решения на ЯРС по изложените в жалбите съображения, с присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Процесуалният представител на въззиваемата страна- адв. К. в о.с.з. оспорва въззивните жалби и моли за потвърждаване на обжалваните решения като правилни, законосъобразни и обосновани, с присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

ЯОС намира, че въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледат по същество.

За да се произнесе, въззивният съд установи следното:

Производството пред Ямболския районен съд е образувано по искова молба на „Раев строй“ ЕООД гр. Сливен, с която против Л. З. Д. е предявен иск по чл. 415, ал.1, във вр. чл. 422 от ГПК, за установяване вземането на ищеца против ответника, за което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2725/2022 г. по описа на ЯРС за сумата от 5000.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.

От приложеното по делото ч.гр.д. № 2725/2022 г. по описа на ЯРС се установява, че издадената по същото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №1348 от 27.10.2022 г. за сума в размер на 5 000.00 лв., ведно с лихва за забава, считано от 17.10.2022 г. до окончателното изплащане, е обезсилена от заповедния съд с Определение №280 от 14.02.2023 г., тъй като в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 от ГПК заявителя не е представил доказателства, че е предявил иск относно вземането си във връзка с подаденото от длъжника Л. Д. възражение по чл. 414 от ГПК.

С молба вх. № 3401 от 07.03.2023 г. ищецът на основание чл. 214, ал.1 от ГПК е направил изменение на иска, като от положителен установителен е преминал към осъдителен иск за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 5 000.00 лв., предоставена му от ищеца за закупуване на строителни материали и оборудване за извършване на ремонт, като получена без основание, ведно със законната лихва от датата на образуване на делото до окончателното изплащане.

С молба вх. № 4412 от 27.03.2023 г. във връзка с дадени от съда указания ищецът е уточнил, че претендира исковата сума като получена от ответника на неосъществено основание.

Исковата си претенция ищецът обосновава със сключен между него и ответника трудов договор от 07.09.2022 г., който е бил прекратен на 21.11.2022 г. на основание чл. 188, т.3 от КТ поради дисциплинарно уволнение на ищеца. При сключване на трудовия договор ответникът имал претенции да му бъдат закупени строителни материали и оборудване във връзка с ремонт и боядисване на часовниковата кула на община Сливен, като настоявал лично той да ги избере. На 07.09.2022 г. страните се договорили ищецът да предостави на ответника сума в размер на 5 000.00 лв. за закупуване на материали и оборудване във връзка с ремонта. На същата дата ищецът предал на ответника сумата от 1000.00 лв. и сумата 1000.00 евро, а на 09.09.2022 г. му предал и сумата от 2000.00 лв. За предаването на сумите били съставени разходни касови ордери, а сумата от общо 5 000.00 лв. била осчетоводена като разход в счетоводството на ищцовото дружество. Ответникът не закупил строителни материали и оборудване, съгласно постигнатите уговорки. Не върнал на ищеца и сумата от 5 3

000.00 лв. въпреки отправените до него покани.

С отговора на исковата молба ответникът e оспорил иска като неоснователен.

Оспорил е фактическите твърдения, с които ищецът е обосновал исковата си претенция, като непълни, противоречиви и неотговарящи на обективната истина. Поддържал е, че между страните не е уговаряно ответникът да закупува строителни материали и да са водени разговори за това. В представените от ищеца ордери не било вписано твърдяното от ищеца основание, а е посочено „Часовникова кула" и „Аванс Часовникова кула". Изложил е, че съгласно сключения трудов договор е бил назначен на длъжност „общ работник, строителство" със срок на договора „До завършване на опр. работа обект „Текущ ремонт адм. сгради Община- Сливен часовникова кула". Такъв договор е бил сключен и с лицето Н.М.М.. В трудовите договори не се съдържали данни за необходимостта и възможността за извършване на работата по алпийски начин, не съответствали като заплащане и квалификация на тежестта и спецификата на работа. За започването на работата на часовниковата кула на община Сливен по единствено възможния и договорен между страните алпийски начин е било необходимо ответникът и колегата му да се снабдят със съответното алпийско оборудване. Именно заради това ищецът е предоставил сумата на ответника и неговия колега М., които на 08.09.2022 г. започнали работа и са работили до 16.09.2022 г. На 15.09.2022 г. ищецът е провел разговор с ответника, в който последният е поискал неполучени предпазни средства и инструменти, както и е уточнил допълнителното заплащане за извършваната от екипа им висококвалифицирана и специфична дейност, на което работодателят заявил, че ще обади по телефона на ответника, но не сторил това.