Определение № 443 от 18.10.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 443 гр. С., 18.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Дражева Първанова

Членове:

Пламен Д. Стефанов

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Въззивно частно наказателно дело № 20232200600584 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 вр.чл. 341 и сл. от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при РП-С. срещу протоколно определение от 14.09.2023г. по НОХД № 817/2023 г. по описа на Районен съд – С..

С атакуваното определение от разпоредително заседание съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

В протеста се твърди, че определението на съда е незаконосъобразно. Конкретно се сочи, че неправилно съдът е приел, че в хода на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на подсъдимото лице да научи за какво престъпление е привлечено в това качество, да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението, да участва в производството и да има защитник. Изразява се несъгласие с приетото от съда, че в обвинителния акт не е посочено престъплението, извършено от обвиняемия, времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние, т.е. не са посочени фактите, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението. Излага се твърдение, че обвинителният акт отговаря на всички изисквания на чл.246, ал.2 от НПК, както и е съобразено ТР № 2 / 2022 г. на ВКС. Посочва се, че спрямо обвиняемия е повдигнато обвинение по чл.131, ал.2, т.4 от НК. В т.4 на текста било посочено, че леката телесна повреда е по чл.130, ал.2 от НК. След като в самия текст е посочено това, съдът не следвало да коментира, че квалификацията е непълна и че не е прецизирано за каква телесна повреда се касае На следващо място прокурорът твърди, че след като е привлечено като обвиняем лицето е заявило в обясненията си, че разбира обвинението, уведомено е от водещия разследването за правата, които има в качеството на обвиняем и че е уведомено за това, че има право на защита.

Относно издаденото наказателно постановление, влязло в сила на 21.06.2023 г. за същото 1 деяние, за което е повдигнато и обвинението в хода на досъдебното производство, прокурорът заявява, че в разпоредително заседание, проведено на 14.09.2023 г. по НОХД № 817/2023 г. по описа на РС-С. е поискал на основание чл.25, ал.1, т.5 от НПК съдът да спре наказателното производство, за да бъде дадена възможност на прокуратурата да внесе предложение до административния съд за възобновяване на административнонаказателното производство в рамките на едномесечния срок, предвиден в процесуалния закон. Намира опора на заявеното в разпоредбата на чл.290, ал.1 от НПК. Финално заявява, че обвинителният акт е ясен и подробен, а обвинението –прецизно формулирано. От въззивната инстанция се иска отмяна на съдебния акт на решаващия първостепенен съд като неправилен и незаконосъобразен и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Възражения срещу протеста на прокурора е подадено от защитника на подсъдимия. В него се твърди, че определението на съда е правилно и законосъобразно. Изразява се съгласие с мотивите на съда относно наличието на съществено процесуално нарушение от категорията на отстранимите, изразяващо се в ограничаване на процесуалните права на подсъдимия доколкото обвинителният акт не съдържал конкретизация и индивидуализация на извършеното деяние. На следващо място се сочи, че съгласно т.1.1 от ТР № 3/22.12.2015 г. по т.д.№3/2015 г. на ВКС наказателното производство, образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с характер на наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ, подлежи на прекратяване на основание чл.4, пар.1 от Протокол № 7 по реда на чл.24, ал.1, т.6 от НПК. Защитникът допълва, че в настоящия случай за същото деяние е проведено административнонаказателно производство, приключило с влязло в сила наказателно постановление и наложената с него глоба е платена, за което органът на разследването и прокурора в хода на досъдебното производство са били уведомени при разпита на обвиняемото лице. На въззивния съд се предлага да потвърди атакуваното определение на РС-С..

Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото и като извърши проверка с оглед твърденията в жалбата и протеста, намери следното:

Протестът е подаден в законния срок от страна с правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество протестът е неоснователен.

Производството по НОХД № 817/2023 г. по описа на Районен съд – С. е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.С. обвинителен акт против В. Х. Г. за престъпление по чл.

131, ал.2, т.4 от НК.

В разпоредително заседание прокурорът, защитникът и подсъдимият са взели участие при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК. Представителят на държавното обвинение е заявил, че намира делото за подсъдно на районния съд, а по т.2 от чл.248, ал.1 от НПК е направил искане наказателното производство да бъде спряно на основание чл.25, 2 ал.1, т.5 от НПК за внасяне на предложение до административния съд за възобновяване на административнонаказателното производство. Становище по останалите точки на чл.248, ал.1 от НПК представителят на държавното обвинение не е взел.

Защитникът при предоставената възможност за изявление по чл.248, ал.1 от НПК е взел отношение по всички въпроси по цитираната по-горе разпоредба от процесуалния закон като на първо място е заявил солидарност с искането на прокурора за спиране на наказателното производство на основание чл.25, ал.1 т.5 от НПК. Подсъдимият е изразил съгласие с изявлението на защитника си.

След оттегляне на тайно съвещание съдът е постановил определение, с което е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора, приемайки, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неяснота на обвинителния акт относно фактите, по които подсъдимият следва да се защитава в съдебната фаза на процеса. Констатирал е, че на Г. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.2, т.4 от НК за това, че на 16.04.2023 г. около 03.10. ч в гр.С., кв.“Стоян Заимов“, до магазин „Мерканто“ причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болезненост и повърхностно охлузване на кожата в лявата скулна област на главата, причинили му болка и страдание на мл.инспектор Х.Г.С., старши полицай в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ в РУ-С., при изпълнение на службата му. Дадената квалификация съдът приел за непълна, доколкото не било прецизирано дали се касае за лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК или на чл.130, ал.2 от НК.

Въззивната инстанция напълно споделя този извод на районния съд. Действително е налице неяснота в начина, по който е формулирано обвинението. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът, позовавайки се на съдебно-медицинската експертиза, е посочил, че на свид.Стоянов е причинена телесна повреда, състояща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Съгласно т.15 от Постановление №3 от 27.09.1979 г. на Пленума на Върховния съд под разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК следва да се разбират всички увреждания, които не са завинаги, постоянни, продължителни, трайни или временно опасни за живота, а в т.16 от постановлението е посочено, че причиняването на болки и страдания без разстройство на здравето се изразява в най-слабото засягане на организма, в резултат на което увреденият претърпява болка или страдание. Върховната инстанция е разяснила, че в първия случай се касае за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомичната цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието.

Като е приел в обстоятелствената част на обвинителния акт, че е налице разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК от една страна, а от друга, че на свидетеля са били причинени болки и страдания, прокурорът е създал неяснота относно правната квалификация на деянието и невъзможност да се разбере каква е леката телесна повреда, за причиняването на която му е повдигнато обвинението. Квалифицирайки деянието като престъпление по чл.131, ал.2, т.4 от НК, която визира случаите на 3 причиняване на лека телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК, причинена на полицейски орган при изпълнение на службата му , но приемайки в обстоятелствената част на обвинителния акт, че леката телесна повреда е с разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, прокурорът е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на възможността обвиненото лице да разбере в какво се състои обвинението- дали се касае за лека телесна повреда по алинея първа или по алинея втора на чл.130 от НК, причинена на полицейски служител при изпълнение на службата му.

Изхождайки от гореизложеното въззивният съд намира, че атакуваното определение на първата инстанция, с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора на основание чл.249, ал.1 и ал.2 вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК е правилно и законосъобразно.

За пълнота на изложението окръжният съд намира за необходимо да обсъди и произнасянето на РС-С. по искането за спиране на наказателното производство, което е намерил за неоснователно.

Правилно районният съд е приел, че липсва такава процесуална възможност в разпоредително заседание, доколкото в разпоредбата на чл.251, ал.1 от НПК е предвидено съдът да спре наказателното производство само в случаите на чл.25, ал.1, т.1-3 и ал.2 и чл.26 от НПК, но не и в случаите по чл.25, ал.1, т.5 от НПК. Съдът изрично е посочил, че още в хода на досъдебното производство е било установено, че спрямо обвиняемия Г. има издадено наказателно постановление и е че същият е наказан по административен ред за същото деяние.

Въззивният съд установи, че след преобразуването на бързото производство в такова по общия ред с постановление на прокурора на основание чл.357, ал.2 от НПК по досъдебното производство са извършени множество процесуално-следствени действия. На 13.06.2023 г видно от протокола за предявяване на разследване защитникът е представил две наказателни постановления за реализиране на административнонаказателната отговорност на Г. във връзка с инцидента и е направено искане с оглед спазване на принципа ne bis in idem наказателното производство да бъде прекратено. По повод искането разследващият полицай е изискал заверени преписи от двете наказателни постановления, както и информация за датата на влизане на същите в сила.

Въпреки попълването на доказателствения материал с изисканите преписи, произнасяне в срока по чл.229, ал.3 от НПК по направеното искане от защитника не е извършено от прокурора. Вместо това, след внасяне на обвинителния акт в съда прокурорът в разпоредително заседание е направил искане по чл.248, ал.1, т.2 от НПК за спиране на наказателното производство в съдебната фаза на производството.

Вярно е, че съдебната практика приема, че неизпълнението на задължението на прокурора по чл.229, ал.3 от НПК е процесуално нарушение, но е и от категорията на съществените с оглед подготвителния характер на досъдебното производство. В настоящия казус обаче след връщането на делото на прокурора последният е длъжен да се произнесе по направеното искане на защитника, още повече, че същото кореспондира с искането на 4 държавното обвинение, направено в разпоредително заседание за спиране на наказателното производство.

Както вече бе посочено по-горе въззивният съд намира, че определението на съда, с което е прекратено съдебното производство, поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, е правилно и като такова следва да се потвърди.