Решение № 337 от 08.07.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Русе, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело № 20254500500101 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Н. И. Е., чрез редовно упълномощен процесуален представител е обжалвал Решение № 1733/17.12.2024 г., постановено пo гр.д. № 1312/2024 г. пo описа на Pайонен съд - Русе, в частта, в която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че жалбоподателя дължи на „Юробанк България“ АД-гр. София сумата от 5114.31 лв., представляваща наказателна лихва по Договор за банков кредит № ** *****/**.**.**** г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 5428/2023 г. по описа на Районен съд-Русе. В жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Моли същото да бъде отменено и предявеният иск за сумата от 5114.31 лв.- наказателна лихва да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „Юробанк България“ АД-гр.София, чрез редовно упълномощен процесуален представител, в който отговор се взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Развиват се съображения за правилност на първоинстанционното решение. Моли се същото да бъде потвърдено в обжалваната част.

Въззивният съд намира жалбата за допустима - подадена е от заинтересована от обжалването страна, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С постановеното по делото решение, РРС е признал за установено, че Н. И. Е. дължи на „Юробанк България“ АД сумата 5114.31 лв., представляваща обезщетение за забава /наказателна лихва/ по договор за банков кредит с №** *****/**.**.****г., за която суми е издадена Заповед №****/**.**.**** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№5428/2023г. по описа на РРС и е отхвърлил предявения установителен иск за сумата над 5114.31 лв. до пълния претендиран размер от 6420.79 лв., 1 като погасен по давност.

Решението в частта, в която съдът е отхвърлил предявения установителен иск за сумата над 5114.31 лв. до пълния претендиран размер от 6420.79 лв., като погасен по давност като необжалвано е влязло в сила.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

На **.**.****г. между „Юробанк България“ АД (Банката) като кредитор, Н. И. Е. като кредитополучател и П.Н.П. като солидарен длъжник е сключен договор за банков кредит с №** *****, за сумата от 131000.00 лв., обявен от Банката за предсрочно изискуем с покана от 02.07.2020 г., поради прекратени плащания от страна на кредитополучателя. В поканата до длъжниците са посочени като дължими по договора към 01.06.2020 г. следните суми: 92132.51 лв.- главница, 255.82 лв.- лихви, 219.50 лв. такси и 107.26 лв.- застраховки.

По ч.гр.д.№3022/2020 г. по описа на РРС, в полза на банката е издадена ЗИ на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за дължими суми по процесния договор за кредит, както следва: 60000.00 лв. претендирани частично от главница в общ размер на 91541.57 лв., 197.50 лв. -такси и законна лихва от 22.07.2020 г. до изплащане на вземането. С Решение № 20/28.02.2022г. по т.д. №77/2021г. по описа на ОС-Русе претендираното вземане в заповедното производство е признато за установено. Решението е потвърдено с Решение по в.т.д. №186/2022г. на ВТАС, а с Определение №629/15.03.2024 г. по т.д.№1065/ 2023 г. на ІІ т.о. на ВКС не е допуснато касационното му обжалване.

На 17.10.2023 г. е образувано ч.гр.д.№5428/2023 г. по описа на РРС, по депозирано от Банката заявление и е издадена ЗИ на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК за дължими суми /останалите такива невключени в предходното заявление/ по процесния договор за кредит, а именно: 31541.57 лв.- главница,11420.79 лв.- наказателна лихва за просрочие /обезщетение за забава на просрочени плащания за периода 01.11.2019 г.

- 16.10.2023 г./, законна лихва върху главницата считано от 19.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и за направените разноски.

В срока по чл. 414 ГПК, ответникът Н. Е. е възразил срещу дължимостта на главница за горницата над 16004.25 лв. и за горницата над 5000.00 лв. до 11420.79 лв.- лихви. Съдът е указал на кредитора да предяви иск за оспорената част от вземането по издадената заповед за изпълнение, като предмет на първоинстанционното производство е било установяване дължимостта на сумата в размер на 6420.79 лв., представляваща лихви (законни).

По делото са назначени и приети като неоспорени съдебно- икономическа експертиза и допълнителна съдебно-икономическа експертиза. От първоначалната съдебноикономическа експертиза се установява, че към 16.10.2023 г., датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК, размерът на задължението за наказателна лихва за просрочие е 11420.79 лв. и същата е била дължима за периода 01.11.2019 г.-16.10.2023 г. От допълнителната съдебно-икономическа експертиза, базираща се на Удостоверение с изх.

№*****/**.**.**** г. на ЧСИ В.М. се установява, че предмет на изпълнение по изпълнително дело №************** са следните вземания на „Юробанк България“АД – вземане по ч.гр.д. №3022/2020 г. по описа на РРС в общ размер на 90713.85 лв., от които главница в размер на 60000.00 лв. и законна лихва върху тази главница за периода от 22.07.2020 г. до 20.06.2024 г. в размер на 26282.00 лв. и вземане по ч.гр.д. №5428/2023 г. по описа на РРС в общ размер на 32430.44 лв., от които главница в размер на 16004.25 лв. и наказателна лихва в размер на 11420.79 лв. От същото заключение се установява и че общо платените суми по изпълнителното дело чрез принудително събиране от ЧСИ са в размер на 117658.08 лв., от които 113046.86 лв. са постъпили след датата на депозиране на заявлението в съда и по-конкретно за периода от 16.11.2023 г. до 23.10.2024 г. Установява се и че на дата 20.06.2024 г. ЧСИ е превел на Юробанк България АД сумата 102853.88 лв., като по данни от експертизата с постъпилата сума не са погасявани вземания на банката, т.к се изчаква приключване на настоящето производство.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с изложеното в жалбата, отговора на същата и събраните от РРС доказателства приема следното:

2

Предявяването на специалният установителен иск по чл.422 ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора- ищец заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл.414 ГПК. Подаването на възражение поражда правният интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 ГПК с цел да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта, за да послужи същата като изпълнителен титул за реализиране на вземането срещу длъжника / арг. от чл.416 ГПК/.

В конкретният случай е налице издадена в полза на ответника по жалбата заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК срещу която жалбоподателят е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, което е породило и правният интерес от търсената искова защита. Искът е предявен в едномесечния срок, регламентиран в закона, поради което същият е допустим и законосъобразно е разгледан по същество.

Неоснователни се явяват възраженията на въззивника относно допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ, приемайки размера на исковата претенция за доказан въз основа на установено нередовно водене на счетоводните записвания от страна на банката. В първоинстанционното производство и най-вече в експертните заключения не са установени каквито и да е обстоятелства, пораждащи съмнения за извършени в счетоводството на банката нередовни счетоводни записи по процесния договор за кредит до датата на депозиране на Заявлението по чл. 417 ГПК в съда.

Вещото лице е установило единствено неосчетоводяване от страна на банката на постъпилата сума в размер на 102853.88 лв. Приетите по делото съдебно-икономически заключения установяват обаче едно съществено за спора обстоятелство, а именно, че неосчетоводената сума в размер на 102853.88 лв. е събрана от ЧСИ след датата на депозиране на Заявлението по чл.417 ГПК. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 182 ГПК, според която вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото, като въззивната инстанция счита, че правилно районният съд е приел, че осчетоводеният от банката размер 11420.79 лв. на дължимите към 16.10.2023 г. лихви е категорично установен в хода на производството.

На второ място неоснователно се явява твърдението на въззивника в жалбата, че е налице съществено разминаване при предоставяне на информацията от банката на вещото лице за двете заключения между размерите на законната лихва. При обстоен анализ на приетите по делото заключения, настоящата инстанция счита че липсва противоречие между установените от вещото лице размери на законна/наказателна лихва. В първоначалното заключение, в отговор на първия въпрос е установен размер на законна лихва 27047.19 лв. и същият е към дата 01.09.2024 г., в отговор на въпрос четири е установен размер на законна лихва 1444.93 лв. и същият е за период от 01.11.2019 г. до 18.10.2020 г., а в отговорите на въпроси едно от първоначалното заключение и допълнителното заключение е посочен един и същ размер на наказателни лихви 11420.79 лв., като в първоначалното заключение е посочено, че размерът е определен към 16.10.2023 г., а в допълнителното заключение е посочено, че вземането в този размер е по издадената Заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.

№5428/2023 г. по описа на РРС.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че възраженията на ответника за недължимост на частта от наказателната лихва по процесния договор, предмет на настоящото производство поради несъобразяване на извършени от него плащания са неоснователни. С т. 9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по 3 издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. От приетото по делото заключение по първоначалната съдебно-икономическа експертиза от дата 20.09.2024 г. се установява, че размерът на дължимите наказателни лихви, равняващ се на законната лихва за забава към 16.10.2023 г., без да е съобразен постъпилия в следствие на принудително изпълнение превод от ЧСИ В.М. в размер на 102853.88 лв. е 11420.79 лв., с период на дължимост от 01.11.2019 г. до 16.10.2023 г.

С оглед направеното от ответника в първоинстационното производство възражение за частично погасяване по давност на претендираната законна лихва, настоящия състав напълно споделя извода на районния съд, че съгласно чл. 111, б. „б“ ЗЗД, давността за това вземане е три годишна и обезщетение за забава върху главница 31541.57лв. не се дължи за периода преди 16.10.2020 г., за който период същото е погасено по давност. Размерът на обезщетението за забава за периода от 17.10.2020 г. до 16.10.2023 г. е в размер на 10114.31 лв. и това обстоятелство се установява от настоящата инстанция чрез специализиран електронен калкулатор в съответствие с установения от първоинстанционния съд размер.

След приспадане на признатата за дължима от ответника сума в заповедното производство в размер на 5000.00 лв.(за която заповедта по чл. 417 ГПК е влязла в сила) първоинстанционното решение, с което е признато за установено дължимостта на сумата 5114.31лв., представляваща обезщетение за забава (наказателна лихва) по Договор за банков кредит с №** *****/**.**.****г., за която суми е издадена Заповед №****/**.**.****г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.