Решение № 1538 от 11.12.2010, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№……………

Гр.

Варна....................................2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, пети състав, в открито съдебно заседание проведено на девети ноември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

Мл.с. ДИМИТРИНА

ПЕТРОВА при участието на секретаря С.Т., като разгледа докладваното от съдия ЗЛ.КАВЪРДЖИКОВА в.гр.дело № 1445 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на “КЗУ Груп-инженеринг” ООД-София, чрез пълномощника адв. Д.К., срещу решение № 900/15.03.2010г. по гр.д. № 6505/2009г. на Х състав на ВРС, с което са уважени насочените срещу дружеството искове на Д.С.К. с правно основание чл. 200, ал. 1 и 3 от КТ, за заплащане на следните суми, както следва: сумата от 10399 / десет хиляди триста деветдесет и девет лева/ лв, представляваща обезщетение за пропусната полза, изразяваща се в лишаване от застрахователно обезщетение вследствие на установена трайно намалена работоспособност от трудова злополука поради виновно поведение на работодателя, изразяващо се в неосигуряване за този риск, както и сумата от 2515,51 / две хиляди петстотин и петнадесет лева и 0,51ст./лв, представляваща лихва за забава върху нея за периода от 22.10.07г. - 18.06.09г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска - 18.06.09г. до окончателното им изплащане; сумата от 6000лв. / шест хиляди лв/ , представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания във връзка с причинено увреждане на здравето от трудова злополука , настъпила на 22.10.07г., както и сумата от 1473,49 / хиляда четиристотин седемдесет и три лева и 0,49ст./ лв, представляваща лихва за забава върху нея за периода от 22.10.07г. - 18.06.09г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска

- 18.06.09г. до окончателното им изплащане; сумата от 1049,36 / хиляда четиридесет и девет лева и 0,36ст./ лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между полученото от ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 22.10.07г. - 15.08.08г. и размера на трудовото възнаграждение за същия период, което би получил, както и сумата от

253,82 / двеста петдесет и три лева и 0,82ст./лв, представляваща лихва за забава върху нея за периода от 22.10.07г. - 18.06.09г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска - 18.06.09г. до окончателното им изплащане, както и в частта за разноските.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно, постановено е в противоречие и при превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, по подробно изложените в жалбата съображения. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете насочени срещу дружеството да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

С писмена молба от 08.11.2010г., чрез адв. Д.К. поддържа жалбата си. Изказва становището си по същество на спора В писмен отговор въззиваемият Д.С.К., чрез адв. Д.П. оспорва жалбата. Считайки обжалваното решение за правилно и законосъобразно се моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. В с.з. на 09.11.2010г., чрез адв. Д.П. поддържа изразеното становище в писмения отговор, като отново моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от Д.С.К. срещу “КЗУ Груп-инженеринг” ООД-София искове с правно основание чл. 200 от КТ, за заплащане на подробно посочените в исковата молба суми, а именно: сумата от

10384лв, представляваща обезщетение за пропусната полза, изразяваща се в лишаване от застрахователно обезщетение вследствие на установена трайно намалена работоспособност след претърпяната трудова злополука, поради виновно поведение на работодателя, изразяващо се в неосигуряване за този риск, както и сумата от 2550лв, представляваща мораторна лихва върху нея за периода от 22.10.07г.- 18.06.09г.; сумата от 6000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания във връзка с настъпило увреждане на здравето от трудова злополука, проведена операция, дълъг период на възстановяване, както и сумата от 1473,49лв, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 22.10.07г.- 18.06.09г; сумата от 1130лв., представляваща разлика между трудовото възнаграждение, което следва да се получи и обезщетението за временна нетрудоспособност за периода 22.10.07г. - 15.08.08г. , както и сумата от 277,51лв, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 22.10.07г. - 18.06.09г., както и законната лихва върху всяка една от главниците, от датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане.

Излага, че е бил в трудово правоотношение с дружеството, считано от 02.07.2007г., като заемал длъжността „монтажник”, с място на работа-гр. Варна до завършването на определена работа в Производствена база-Варна. На 01.10.2007г. сключил трудов договор със същото дружество, за същата длъжност и същото място на работа, при трудово възнаграждение в размер на 200.00лв. На 01.01.2008г. сключил допълнително споразумение, с което трудовото му възнаграждение било определено на 300.00лв. месечно. Със заповед № 93/02.09.2008г. трудовото правоотношение било прекратено, поради претърпяната от него на 22.10.2007г. трудова злополука и невъзможността да изпълнява занапред трудовата си функция, съгласно мотивите на ЕР на ТЕЛК № 1557/01.09.2008г. Не му били изплатени обезщетения, следващи му се според КТ.

На

22.10.2007г., при преместване на лист ламарина, същият паднал и работникът получил наранявания на ръката и главата. Работата която му била възложена не влизала в задълженията му, съгласно длъжностната характеристика за заеманата длъжност. Не бил и инструктиран. Злополуката била призната като трудова такава, съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО. Характерът на злополуката била предпоставка за ангажиране отговорността на работодателя.

На 22.10.2007г. бил опериран по спешност в УМБАЛ „Св.Анна”, като била извършена остеопластична трепанация на черепа в дясната темпорална област и евакуация на епидурален хематом. Установени били данни за фрактура на дясната темпорална кост и епидурален хематом в дясно. Проведено било 11-дневно болнично лечение. Последвала временна неработоспособност в периода от 22.10.2007г. до 15.08.2008г. С ЕР на

ТЕЛК № 1557/01.09.2007г. била определена трайната му неработоспособност /50% ТНР/ със срок на инвалидност до 01.09.2009г. В мотивите си ТЕЛК приел причинна връзка между заболяването и претърпяната злополука.

Съгласно разпоредбите на Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за рискова трудова злополука, той е следвало да бъде застрахован от работодателя по задължителна застраховка „трудова злополука”, покриваща рисковете „трайно намалена работоспособност вследствие на трудова злополука” и „временна неработоспособност вследствие на трудова злополука”. Към момента на злополуката работодателят не бил изпълнил това свое задължение, поради което и не получил полагащото му се застрахователно обезщетение. Дни след злаполуката работодателят сключил застраховка „Трудова злополука”, по силата на която е определена застрахователна сума за едно лице в размер на 20798лв. Предвид определения му от ТЕЛК процент трайно намалена работоспособност би получил сумата от 10384лв., която и претендира по реда на чл. 200 от КТ, в рамките на инициирания от него трудов спор.

При настъпване на увреждането, като следствие на трудовата злополука претърпял физически и психически страдания и болки, които продължавал да търпи до сега, имал намалено самочувствие и увереност в собствените си сили, което му дало основание да претендира обезщетение от работодателя за неимуществени вреди в размер на 6000лв.

За времето от

22.10.2007г. до 15.08.2008г. бил в отпуск за временна неработоспособност, като получавал обезщетение за последното. Ако не би претърпял злополуката, би бил в състояние да работи и получава трудовото си възнаграждение. Тъй като полученото обезщетение за временна неработоспособност е в размер по-нисък от сумата която би получил като трудово възнаграждение е претендирал разликата от 1130лв.

По всичките си искове е претендирал и мораторна лихва върху сдъответната главница за периода от датата на злополуката-22.10.2007г. до датата на подаване на иска в съда-18.06.2009г., посочени в конкретен размер с уточняваща молба от 01.07.2009г. и законната лихва от датата на иска до окончателното изплащане на задължението.

Поискал е присъждане на сторените по делото разноски.

В редовно проведените с.з. пред ВРС е поддържал исковите си претенции, чрез адв. Д.П..***. на 15.02.2010г. първоинстанционният съд е допуснал изменение на иска за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, изразяваща се в лишаване от застрахователно обезщетение вследствие на установена трайно намалена работоспособност от трудова злополука, поради виновното поведение на работодателя, чрез неговото увеличение, като се счита предявен за сумата от 10399лв., на осн. чл. 214, от ГПК. Представени са писмени бележки по съществото на спора, съдържащи доводи идентични на наведените с исковата молба и направените уточнения.

Ответникът

„КЗУ Груп-инженеринг” ООД-София, чрез пълномощника си адв. Д.К., оспорва исковете изцяло. Възразил е, че съгласно трудовия договор на ищеца и длъжностната му характеристика, дейността при изпълнение на която е станала злополуката е сред трудовите му задължения. Две седмици по-рано е бил направен инструктаж за безопасност и К. е удостоверил това с подписа си. Посочил е, че ищецът е допуснал нарушения на технологичния процес /не е носел стълба и лични предпазни средства/ при допускане на злополуката, поради което било налице хипотезата на чл.201, ал.2 от КТ, т.е. проявена груба небрежност от работника, с което е допринесъл значително за настъпването й. Претендира при евентуална основателност на исковете, намаляване на обезщетението поради допусната от страна на работника груба небрежност. На осн. чл. 200, ал.3 от КТ е поискано приспадане на полученото от ищеца обезщетение по чл.41 КСО за периода 22.10.07г. - 15.08.08г. и получената пенсия. Моли се исковете да бъдат отхвърлени, становище поддържано и в представената писмена защита. Претендира направените разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и се установява от представения трудов договор от 01.10.2007г., сключен между „КЗУ Груп-инженеринг” ООД-София и Д. К., че последният се е намирал в трудово правоотношение с въззивното дружество, като е заемал длъжността „монтажник” с код по НКП 7214-2007 и код по НКИД 2811. Трудовото възнаграждение на работника е определено в размер на 200лв. Длъжностната характеристика за заеманата длъжност „монтажник” включва задължението на работника непосредствено да участва в изпълнението на монтажните работи и задачи на обекта, да извършва подготовка за започване на монтажните работи в съответствие с графиците на обекта, изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността, както и много други посочени в нея.

Видно от декларация за трудова злополука, работодателят е декларирал, че на 22.10.2007г., в работно време, на обичайното стационарно работно място на Д.С. К. е станала злополука с работника, заемащ длъжността „монтажник” код по НКПД 7214-2007, при преместване на лист ламарина. За преместване на листа ламарина, същият е следвало да бъде закачен със захвати, които се стягат и се използва стълба.

Пострадалият не е ползвал стълба, а се е качил върху съседен елемент. В следствие нарушаване центъра на тежестта на листа, пострадалият е паднал, паднал е и листа ламарина, като е ударил главата и ръката на работника. Получил е увреда, изразяваща се в епидермален хематом. Последвала е временна неработоспособност.