Решение № 1882 от 09.10.2017, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 5532/2016
- Вид
- Решение № 1882
- Подписан
- 09.10.2017
- В сила
- 07.11.2018
- Състав
- ВЕНЕТА НИКОЛАЕВА ЦВЕТКОВА-КОМСАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 232, ал. 2, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 301 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... гр. София, 09.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, 3 състав, в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА при секретаря
Румяна Аврамова, като разгледа т.д. № 5532/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. Прието е и възражение за прихващане по чл.
92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на договор за наем, сключен с ответника, е предоставил ползването на строителна и транспортна техника, а ответникът не е заплатил дължимата наемна цена по фактури № 24/15.12.2015 година и № 36/06.01.2016 година. Твърди и че ищецът му дължи и неустойка по чл.
13 от Договора от 07.10.2015 година. Размерите на претендираните суми съдът приема, че са тези, посочени в първоначалната искова молба /70 776,59 лева – главница и 12 600 лева – неустойка, с ДДС/, доколкото съдът не е давал указания във връзка с уточнение на исковете и техните размери, ищецът не е сезирал съда с искане за изменение по реда на чл. 214 ГПК, заплатената ДТ е в размер, съответстващ на първоначално предявените размери, които са посочени и в доклада на съда, по който ищецът не е имал възражения.
Ответникът оспорва исковете.
Прави възражение за прихващане със суми, дължими му от ответника на основание на чл. 15 от договора. Твърди, че поради престой на определени машини за целия срок на договора и престой на някои от машините за част от срока на договора, е налице неизпълнение на задълженията на ищеца за осигуряване работата им на обекта. Претендира, съответно, размер на неустойката по чл. 15 от договора: за пет недоставени машини - 13 672,80 лева, за доставени машини, които не са работели през целия уговорен срок от време - 11 060,40 лева, а за престоя на два багера, доставени по анекс от 13.11.2015 г. - 1123,20 лева. Или, общо, 25 602 лева.
Ответникът твърди и реализиране на хипотезата на чл. 14 от договора - за злоупотреба с гориво от страна на машинистите, изразила се в преразход на гориво, поради което прави възражение за прихващане и за сумата от общо 19 236,36 лева /трикратен размер на литрите гориво в преразход, умножени по средния размер на цената на горивото за периода на действие на договора/. Твърди вземанията му да са изискуеми.
Ищецът възразява, че престоят на машините се дължи на действия на наемателя – липса на гориво, ненатоварване на самосвалите, поради липса на плащане, а по отношение на разхода на гориво – твърди, че не е налице хипотезата на чл. 14, тъй като няма фиксирана разходна норма и употребата е в зависимост от терена, което може да доведе до увеличен разход, а в случай, че се твърди кражба на гориво – счита, че задължение на ответника е осигуряване на охрана на машините, съобразно чл.
10 от договора. Твърди, че протоколите са изготвени въз основа на товарителници и други документи, които установяват машиносмените.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, направи следните фактически и правни изводи:
Видно от Договор за наем на строителна и транспортна техника от 07.10.2015 година, страните са обвързани от облигационни отношения, по силата на които ищецът е следвало да предостави за временно възмездно ползване на ответника собствената си пътностроителна техника на посочения в чл. 1 обект – Регионална система за управление на отпадъците за Регион Борово/обл. Русе/, като конкретните строителни и транспортни машини са описани в приложение 1, неразделна част от договора /общо 15 на брой/ и Анекс от 11.2015 година –. В чл. 2 от договора страните са уговорили и съответно дължимата наемна цена, като последната е определено на машиносмяна, за осемчасов работен ден, като по отношение на самосвалите и гондолите – и при минимум 6 курса или пропорционална част от машиносмяната. Окончателната цена, съгласно чл. 4, следва да се определя след подписване на протокол за действително предоставените в периода до 15-то и съответно до 30 – то число от месеца машиносмени. А срокът за плащане е 7-дневен от получаване на съответната фактура за действително извършената работа и протокол.
Съгласно чл. 6, горивото е за сметка на наемателя, като техниката се предоставя на обекта с напълно заредени резервоари, а наемодателят е длъжен да осигури техниката със служители, изпълняващи машиносмените.
Договорът е със срок до приключване на обекта. В чл. 13 е договорена неустойка при забава в плащането на наемната цена, а в чл. 15 е уговорена неустойка в случаите, в които техниката не работи без основателна причина в работни дни, в предвидените 8 часа на ден /с един час обедна почивка/.
Съгласно чл. 14 от договора, при установяване на злоупотреби с горивото от страна на машинистите, наемателят има право на неустойка в размер на троен размер на последно зареденото гориво, с което е злоупотребено, по цени на дребно на ОМВ България.
В чл. 10.6 от договора е предвидено изготвянето на ежедневни отчети /определени в договора като пътни и работни листове/, задължение за подписването на които има наемателят и които установяват отработените часове/смяна на ден.
В График от 07.10.2015 година са отразени датите, на които е следвало всяка от машините да бъде докарана на обекта.
От представените от двете страни фактури, се установява, че ищецът е коригирал първоначално издадените фактури въз основа на Протокол № 4/15.12.2015 година и № 5 от 23.12.2015 година. Не се спори, че ответникът е заплатил всички останали фактури, касаещи предходните дължими суми по договора, които фактури са въз основа на представените по делото Протоколи за извършена работа. Никой от представените протоколи не е двустранно подписан.
Видно от представените от ищеца товарителници /относими и към м. 12.2015 година/, последните са подписани от името на ответника и удостоверяват часовете на смяна с посочените машини, както и извършените дейности с тях, датите и времето, в което са употребявани. Съдът приема, че товарителниците, доколкото всички са подписани от името на ответното дружество като получател, са издадени в изпълнение на задължението по чл. 10.6 от договора и представляват ежедневен отчет на извършената с машината работа.
Заключението на вещото лице, изготвено компетентно, по въпросите в обхвата на специалните му знания, съдът кредитира. Видно от изводите на вещото лице, ответникът не е осчетоводил процесните две фактури, а напротив – по електронен път е отказал получаването им. Според вещото лице, размерът на неустойката по чл. 15 от договора във връзка с престой, поради недоставени на обекта машини /предвид представените по делото писмени доказателства – протоколи и товарителници/ е в размер на 13 482 лева, а неустойката за престой поради неработещи в уговореното време и график на докарване машини е в размер общо на 14 994, 65 лева.
Видно от представената кореспонденция, ответникът е отказал плащане по фактурите по причини за неприспаднат аванс и гориво, използвано за нужди извън работата.
Претендира се заплащане на цена по договор за възмездно предоставяне на строителна техника, пътностроителни машини. За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че за процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение, по силата на което на ответника е предоставено безпрепятствано ползване на наетите вещи и съобразно уговорените условия, както и размера на дължимата за ползването цена.
Страните не спорят, а и се установява от представените по делото доказателства, че ищецът и ответникът са обвързани от облигационни правоотношения по силата на представения договор от 07.10.2015 година, както и Анекс към него от 13.11.2015 година. Договорът е такъв по чл. 228 ЗЗД, а в условията на чл. 9 от ЗЗД страните са договорили и машините да бъдат предоставени с обучения за експлоатацията им обслужващ персонал. При условията на пълно и главно доказване, ищецът следваше да установи предаване на ответника на всички описани в договора, анекса и Протоколи № 4 и 5 машини и изработените, съобразно посоченото в чл. 2 машиносмени/часове.
От представените по делото товарителници, се установява видът и конкретните машини, доставени и работещи на обекта, както и реализираните машиносмени/моточаса в процесния период – 01.12.2015 г. – 17.12.2015 година. На първо място, както вече беше посочено, съдът приема, че товарителниците са изготвени в изпълнение задължението на наемателя по чл. 10.6 от договора, като по този начин страните са се съгласили да бъде удостоверено количеството извършена с всяка машина работа. Ответникът не е посочил и представил по делото пътни листове, от които да се установява нещо различно от отразеното в посочените документи.
Товарителниците са подписани и от името на ответното дружество като получател, поради което на основание чл. 301 ТЗ /поради липса на доказано незабавно противопоставяне/, установяват удостоверените в тях, неизгодни за ответника факти – изпълнение на работата и количеството отработено време на наличните в обекта машини. Не е налице и противопоставяне, доколкото процесните фактури не са приети от ответника по други, посочени по-горе причини. Следва да се посочи, че не е налице изрична уговорка относно конкретни лица, които да представляват страните в отношенията по повод сключения на 7.10.2015 година договор. От посочените писмени доказателства и изготвеното заключение на вещото лице, систематизирало представените по делото доказателства и проверените документи в счетоводството на ответника и ищеца, се установява, че в процесния период на обекта са били налични 11 броя от описаната в Приложение № 1 строителна техника, както и строителната техника по Анекса от 13.11.2015 година. Ищецът претендира дължимата цена за предоставените за временно ползване машини само съобразно представените от него фактури и Протоколи за извършени услуги № 4 и № 5. От заключението на вещото лице се установява общият брой на отработените машиносмени и моточасове в процесния период, като вещото лице е обобщило данните от представените доказателства. Или, при съвкупна преценка на експертното заключение и представените писмени доказателства, съдът намира, че претендираната от ищеца цена с ДДС за предоставената за временно ползване строителна техника в периода 01.12. – 17.12.2015 година е общо в размер на 12 711.96 лева по Протокол № 5 и 57 339,23 лева по Протокол № 4 /като съдът не взима предвид сумата от 604,50 лева за гориво, по отношение на дължимостта на която ищецът не е събрал доказателства, а от друга страна, съдът отчита приспадане на сумата от 6666,66 лева – авансово плащане, предвид изричното признание на ищеца в този смисъл и извършената от самия него корекция по фактурата/. Тоест, искът е основателен за сумата от 70 051,19 лева с ДДС. Съдът приема за установен именно отразеният в двата процесни протокола брой машиносмени и моточаса на всяка от посочените машини, предвид подписаните от името на ответника товарителници, в които е отразен вид на извършваната работа, конкретното строително превозно средство, което е използвано, времето в което е извършвана строителна дейност с него. По изложените вече съображения, съдът приема, че товарителниците имат противопоставима на ответника доказателствена сила по отношение на отразените в тях обстоятелства, доколкото няма доказателства за незабавно противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ и доколкото документите отразяват неизгодни за подписалата ги страна факти, поради което могат да се кредитират и като извънсъдебно писмено признание за настъпване на същите. От друга страна, ответникът не проведе насрещно доказване за това отразените в протоколите и товарителниците машиносмени и моточасове да не са действително отработените. В този смисъл няма събрани доказателства. Вещото лице, във връзка със задачите на ответника, е констатирало часовете и смените, които не са изпълнени в цялост, съобразно уговореното.
В чл. 13 от договора се съдържа валидна неустоечна клауза, при забава в плащанията от страна на наемателя. Последният дължи плащане съобразно чл. 5 – в 7-дневен срок от дата на получаване на фактура за действително извършена работа, установена с двустранно подписан протокол. Съдът намира, че преди завеждане на исковата молба, ищецът не доказа изискуемост на своите вземания по процесните две фактури. От приетите по делото доказателства не се установява, ответникът да е получил фактурите от 15.12.2015 година – коригирана, съобразно възражения на ответника и от 06.01.2016 година, за сумите, отразени в тях. Тоест, за наемателя не е настъпил падежът за плащане на сумите по тях преди завеждане на иска. Или, искът по чл. 92 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Разпечатката съдържа 31 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9f9f4f31-6170-4fa6-b665-079423be4372