Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 155 от 19.09.2024, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Административно наказателно дело 42/2022
Вид
Решение № 155
Подписан
19.09.2024
В сила
25.10.2024
Състав
ПЕТЯ ХАНТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.29 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.343б · Наказателен кодекс
  • чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.343б ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.343б ал.1 и ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.413 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Петрич, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ХАНТОВА при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно наказателно дело № 20221230200042 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0314-001080 от 05.10.2021 г., издадено от Началник РУ-Петрич, при ОД на МВР Перник, с което К. А. Ш., ЕГН ********** е санкциониран за извършено на 01.10.2021 г., в 03:40 часа в гр. Петрич, на ул. „Р.“, нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, му е наложено наказание „Глоба“, в размер на 10,00 /десет/ лева.

Жалбоподателят К. А. Ш., чрез изложени в жалбата доводи, моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят не се участва лично в хода на съдебното производство, в което не се представлява и от защитник. Не ангажира доказателства в подкрепа на позицията си.

Административнонаказващият орган Началник РУ-Петрич към ОД на МВР – Благоевград, редовно призовани, не изпращат представител за съдебно заседание. В придружителното писмо, с което е изпратена административнонаказателната преписка в съда е изразено становище за неоснователност на жалбата и се моли оспореното НП да бъде потвърдено.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

От фактическа страна:

Жалбоподателят К. А. Ш. на 01.10.2021 г., в 03:40 часа в гр. Петрич, по ул.

„Р.“, в района на ФСМП, в посока магазин „Лидъл“, управлява лек автомобил „С.Б.“, с рег. № ****, собственост на К. Н. Б. от гр. Петрич след употреба на алкохол. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510, с фабричен номер 0184, като уреда отчита 2,27 промила алкохол.

Пробата е показана на водача, номер на пробата 2300. Издаден е талон за медицинско изследване номер 0057132. Не може да представи СУМПС и КТ.

На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 440079 от 01.10.2021 г. за извършени от жалбоподателя нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

При предявяването на акта нарушителят не направил възражения по констатациите, но отказал да го подпише и да получи препис от него, което е удостоверено с подписа на един свидетел, чийто имена и адрес са отбелязани в документа.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП, с което жалбоподателят е санкциониран за две нарушения както следва : на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за което е осъден с Присъда № 52/21.12.2022 г. постановена по НОХД № 235/2022 г. по описа на РС-Петрич за извършено престъпление по чл. 343б, ал.

1 от НК. За извършеното престъпление по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 1, 2 от същия закон му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 лв.

По отношение на констатираното управление на МПС след употреба на алкохол е протекло наказателно производство, завършило с Присъда №52/21.12.2022 година, постановена по НОХД 235/2022 г. по описа на Районен съд Петрич, потвърдена с решение №291/22.11.2023 година, постановено по ВНОХД №304/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград, с която жалбоподателят е признат за виновен в това че на установените в АУАН време и място е извършил две престъпления – по чл.343б от НК, съответно за управление на МПС-то описано в АУАН с концентрация на алкохол в кръвта 2,27 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство 2

(престъпление по чл.343б ал.1 от НК) и управление на същото МПС по същото време и място след употреба на наркотично вещество – коноп /марихуана/ (престъпление по чл.343б ал.2 от НК).

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН серия GA № 440079 от 01.10.2021 г., справка за нарушител/водач, представляваща извлечение от информационната система на МВР относно правоспособността на водачи на МПС и наложени им наказания за извършени от тях нарушения и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, които кореспондират с показанията на свидетелите Б. К.

И. и М. И. Г.. Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни и подробни. Те са обективни, тъй като полицейските служители непосредствено са възприели жалбоподателя, който е бил водач на лек автомобил „С.Б.“. Няма основания да се счита, че показанията на полицейските служители не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина. Не е налице индиция за тяхна заинтересованост, тъй като няма данни да са се познавали или да са се намирали в особени отношения с жалбоподателя, които да ги мотивират да го уличат в нарушения, които не е извършил. Дадената от свидетелите Б. К. И. и М. И. Г. информация е обективна, логически последователна и без наличие на вътрешни противоречия. Независимо от тяхната служебна ангажираност към структурата, към която принадлежи и административнонаказващият орган (МВР), съдът не намира аргументи, с които да обоснове недостоверност на съдържащата се в предадените от тези свидетели показания. С оглед това, съдът счита, че показанията на тези свидетели следва да бъдат кредитирани без резерви и да бъдат поставени в основата на изводите по съществото на спора. Показанията на тези свидетели се допълват частично и от показанията на свидетеля Б. досежно обстоятелството, че всички проверени лица в хода на проверката, включително и жалбоподателят, не са разполагали с документи от себе си.

Съдът не възприема единственото възражение, сторено от жалбоподателя по фактите, а именно че същият не е управлявал автомобила, т.е. че няма качеството водач. В този смисъл по делото е приобщена влязла в сила присъда 3 за две престъпления по чл.343б – по ал.1 и ал.3 от НК, извършени от нарушителя едновременно с вмененото административно нарушение именно в качеството му на водач на процесното МПС. Присъдата е влязла в законна сила след проведен въззивен инстанционен контрол и същата има задължителен характер по отношение на всички, включително и по отношение на настоящия съдебен състав. Установеното със задължителна сила във влязлата в сила присъда, че на процесното място и време именно именно жалбпододателят е управлявал лекия автомобил марка „С.Б.“ с рег.№ ****, собственост на К. Н. Б. от град Петрич е факт, който не подлежи на пререшаване в настоящото производство и с този факт съдът е длъжен да се съобрази поради задължителната му сила по аргумент от чл.413 НПК.

Отделно от това и с оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че свидетелските показания на св.П. са нелогични, непоследователни и несвързани и съдът приема същите за недостоверни, поради което и не кредитира същите, а и те не са в състояние да оборят установеното с влезлия в сила акт на наказателния съд.

Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по него, напълно подкрепят кредитираните от съда свидетелски показани и спомагат за по-пълното и цялостно изясняване на фактическите обстоятелства по делото.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и еднопосочен начин от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 ЗАНН, както и от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира изцяло като пълни, последователни и изчерпателни. Съдът констатира липсата на противоречия между кредитираните гласни доказателства и всички писмени доказателства по делото, поради не следва да излага съображения на основание чл.305 ал.3 НПК- per argumentum a contrario.

Отделно от това, в случая е налице хипотезата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според който редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до оборването им, а такова не бе сторено по надлежния ред до приключване на съдебното дирене.

Съдът, преценявайки установените фактите по делото и доводите на 4 страните, приема за установено от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е допустима - подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения й в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по съществото си тя се явява неоснователна, с оглед на което ще следва да бъде оставена без уважение, поради следните съображения:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

Съдебният контрол, предвиден по отношение на издадените от административните органи наказателни постановления се съсредоточава основно върху тяхната законосъобразност и правилност, т.е. дали извършените нарушения са правилно квалифицирани съобразно материалния закон и дали при издаването на оспорените административни актове и проведеното административно-наказателно производство са спазени съответните процесуалните правила. Във връзка с това съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като служебно изследва пълно, обективно и всестранно всички обстоятелства по делото, в това число и процедурата по издаването на съответното оспорено наказателно постановление.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП "Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи... или от определени от тях 5 длъжностни лица съобразно тяхната компетентност". Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи АНО е определен да издава наказателни постановления за констатирани нарушения на правилата за движение по пътищата. В случая делегирането на правомощия за участие в административно-наказателното производство като наказващ орган е извършено в съответствие с нормативните правила.

Административно-наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Налице е съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнотата на изложението и се обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото нарушение, които обезпечават правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност. Ясно очертано е мястото на деянието, датата на извършването и конкретните действия на жалбоподателя. Стилът на представяне на относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в АУАН и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на съответния състав от материална страна.

По отношение на нарушението, за което е наложена административна санкция с атакуваното НП, съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т.