Протокол № 230 от 01.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 230 гр. Пазарджик, 01.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Членове:

Ирина Ат. Джунева

Кристина Л. Пунтева при участието на секретаря Виолета Сл. Боева и прокурора Е. Здр. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно административно наказателно дело № 20265200600195 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Преди произнасяне по хода на делото и на основание чл. 311, ал. 3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗВЪРШИ ЗВУКОЗАПИС на всички открити съдебни заседания по делото с цел изготвяне на съдебните протоколи, които следва да бъдат съхранявани в едномесечен срок, считано от изтичането на срока за подаване на искане за поправки и/или допълване на протокола по смисъла на чл. 312 от НПК. Записите да бъдат унищожени след изтичането на указания срок, а при произнасяне по реда на чл. 312 от НПК – след влизане в сила на съответния акт на съда.

Жалбоподателят-подсъдим Р. Д. Г. се явява лично.

За него се явява адв. Л. К. редовно упълномощен.

За ОП Пазарджик се явява прокурор Е. М..

1

НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,

СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.

По хода на делото:

Прокурорът: - Да се даде ход на делото.

Адв. К.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията докладчик.

Адв. К.: - Поддържам жалбата и допълнението към нея. Нямам доказателствени искания.

Прокурорът: - Оспорвам жалбата.Нямам доказателствени искания.

Съдът намира, че следва да се даде ход на съдебното следствие за събиране на доказателства и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:

Не постъпиха нови искания по доказателствата.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

Прокурорът: - Считам, че делото е изяснено от фактическа и правна 2 страна. Първоинстанционният акт е правилен и законосъобразен, а приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства, като съдът в мотивите си е обсъдил част от тях, като съдът обсъждайки част от тях правилно не е кредитирал обяснението на подсъдимия, поради обстоятелството, че те са били средства за защита и предвид това, че не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Свидетелските показания от друга страна са логични и последователни и взаимно допълващи се. Включително се подкрепят от събраната по делото медицинска документация и заключението на вещите лица, поради което съдът правилно ги е приел за достоверни. След пространно изложения анализ на цялата доказателствена съвкупност, които няма да преповтарям съдът логично е достигнал до извода, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.325 ал.3 от НК. Авторството, както и всички други обстоятелства за време, място и начин на извършване, така като са описани в ОА се доказват несъмнено от събраните доказателства. Уврежданията на пострадалите квалифицирани и двете, като леки телесни повреди са получени в резултат на целенасочените действия от страна на подсъдимия след предхождащата словесна агресия изразили се в обидни думи. Така осъществената деятелност е осъществена на публично място, а действията следва да бъдат квалифицирани именно, като хулигански предвид техния непристоен характер и проявеното явно неуважение на имуществото, както и грубо нарушаване на обществения ред.

Въпреки изправното си правното си поведение в качеството на водач в конкретната пътна ситуация подсъдимият не е сезирал компетентен органи в лицето на МВР, за да бъде санкционирано нарушението на другия водач, а е предприел саморазправа като не само е пренебрегнал законовите правила за решаването на такъв тип спорове, а е проявил и неуважение към личността на пострадалия. Хулиганските действия са свързани с престъпление против личността, закана с убийство и телесни увреждан, обиди и причинени леки телесни увреди - разстройство на здравето по смисъла на т. І т. 4 от Постановление на ВС № 2 от 1974г., а наличието на личен мотиви предвид ситуацията, че е била предизвикана от поведението на пострадалия не изключва хулиганския характер на деянието пак съобразно казаното в т.3 на цитираното постановление. Споделям изцяло аргументите на съда и по отношение наличието на квалифициращия признак по ал. 3 на чл. 325 от НПК, 3 че хулиганството е извършено при управление на МПС доколкото началото на изпълнителното деяние е осъществено при управление на мотоциклета, а последвалите действия макар и при вече установено на място МПС се явяват продължение на първоначалните и са извършени в резултат на едно общо решение.

По отношение на телесното увреждане причинено на пострадалия Г., то е било осъществено именно при задвижване на мотоциклета, това е изяснено от разпита на свидетелите и мед. документация. Престъплението е извършено умишлено, като обвиняемия е съзнават всички елементи на деянието, съзнавал е неговия обществено опасен характер и последици с настъпване, на които се е съгласил. Налице са и предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаването от наказателна отговорност и налагане на административно наказание „глоба“. Така определеното наказание от РС е справедливо, като видно от мотивите размерът е съобразен, както с възрастта и необремененото съдебно минало, така и с характеристиките на конкретното деяние.

Предвид изложеното моля да потвърдите изцяло решението на РС Пазарджик Адв. К.: - След като се запознах с мотивите на първоинстанционото решение на мен някак ми остана горчивото впечатление, че не съм присъствал на това дело, защото първоинстанционният съд възпроизведе една фактическа обстановка, която изобщо не се установи от доказателствата по делото. Освен това изцяло погрешно беше приложен закона. Повдигнато е обвинение за хулигански действия от страна на обвиняемия при квалифициращ състав използване на моторно превозно средство. Нека да видим внимателно по ОА в какво се изразяват действията, чрез които се обктивират този признак на обвинението – използване на МПС. Г. благодарение на неговите бързи реакции човекът, който е щял да бъде пострадал от неправомерното поведение на водача на другото МПС и това е причината на инцидента – неспазване правото на предимство при движение на път с предимство от водача на Мерцедеса, който навлиза от път без предимство, не спазва знака СТОП и създава конфликтната ситуация и благодарение бързите реакции на Г. не настъпва ПТП. След това последва словесен диалог помежду им, които прераства в конфликт. Именно защото младежът управлявал Мерцедеса вместо да се извини се е обърнал с груби думи към Г. и от там ескалира 4 конфликта.

Единствено показанията на Г. следва да бъдат кредитирани защото се подкрепят и от снимковия материал и от другите материали по делото, че непосредствено след засичането двете МПС са преустановили движението. Те са малко след кръстовището, там където е снимковия материал. Никакво преследване и принуждаване на водача на МПС не е последвало, а това е бил мотивът на Прокурора да внесе обвинение, че е използвано моторно превозно средство, защото видите ли след засичането Г. е преследвал автомобила и го е принудил да спре. Няма такова нещо. Г., който очевидно е присъствал там казва: „След засичането веднага спряха. Спря мотоциклета, постави го на стойката си и отиде до автомобила“. И то от снимките се вижда, че са малко след кръстовището. Никакво преследване не е имало. Къде е изпълнителното деяние, чрез използване на МПС, чрез което МПС демонстриращ грубо, брутално неспазване на правилата на обществения ред. Опитах се да го формулиран за себе си и аз си давам отговор ако използваше МПС да размахва някакво оръжие, някакви забранени предмети, да демонстрира поведение, което е абсолютно скандално за общественото поведение, примерно да управлява мотоциклета гол или мотоциклета на задна гума или демонстрира друго нарушение на правилата за движение и обществения ред. Няма такова нещо. Това е една стандартна конфликтна ситуация за съжаление в днешно време на пътното платно. Кои обществени отношения се поставени в резултат на този конфликт? Кое грубо нарушение на обществения ред е демонстрирал Г.? Тук липсва субективния елемент. Налице е лично отношение породено от поведението на водача на другото МПС. Няма никакви данни по делото, от които да се установи, че Г. е демонстрирал неуважение на обществения ред.

Тук имаме една лична свада, която е последвала в резултат на неспазване на Правилата за движение на пътищата така, че в случая липсва този субективния елемент на престъплението, поради което твърдя, че е несъставомерно обвинението. Аз съм сигурен, че ако представителят на Държавното обвинение ако беше установила фактическата обстановка такава каквато е по делото дори нямаше да внесе това обвинение в съда и оставам с впечатление, че е силно разколебано от обвинителната теза.

Втори основен елемент - според ДО преминаването с мотоциклета върху ходилото, подчертавам върху ходилото на свид. Г. представлява демонстрация на грубо нарушение на обществения ред. Първо по делото в резултат на 5 допълнителните справки от медицинското заведение, в резултат на допълнителната експертиза се установи, че върху ходилото на Г. не е преминато с МПС. В противен случай нямаше как да няма най-малко спукване върху ходилото. В медицинския документ е описано нараняване на палеца. Вещото лице, което разпитахме в допълнителната експертиза установи, че това не е в резултат на преминаване отгоре на МПС на гумата, а е възможно контакт между палеца на пострадалия и твърда повърхност. Това може да бъде както гума, но не в основата на гумата, а протектор от страни, така и бордюр, друго и трето, не зачитайки движението си може да закачиш пръста си и да имаш нараняване. Липсват медицински документи, от които да се установява по категоричен начин, че е наранен палеца на Г.. Това е описано само в първоначалното обследване на неговия прегледа на лекаря в Бърза помощ и никъде не се потвърждават обективни данни в медицински документ.

Но дори да имаше нараняване Г. от гумата тогава пак налице ли е грубо нарушение на обществения ред? Г. много е съмнително, че той по този начин се е опитал да преустанови желанието на Г. да напусне местопроизшествието.

Бил застанал пред мотоциклета и използвайки думите, които са написани в Постановлението Г. бил напуснал местопроизшествието. Вижте снимките как са правени от Г.. Той седи на тротоара, снимките са от тротоара, не са от пътя.

Ако той е бил наранен как е имал възможност да се придвижи и да има толкова дълго време да снима тези снимки. Ако той е заснел както твърдеше, че е заснел местопроизшествието защо няма клип да видим кой кого напада, има ли изобщо нападение, къде точно е стоял Г., защото в тази част неговите показания, че Г. бил го нагрубил и тръгвайки с мотоциклет минал през кракът му. Извинявайте, аз съм бил моторист, този тип „Чопър“ са с много нисък център на тежест. Те не са толкова маневрени както високоскоростните мотоциклети. С този мотоциклет няма как да правиш резки движения в ляво и дясно при потегляне. Те просто физически не позволяват, а Г. точно това обяснява, защото с този мотоциклет няма как с волана да не го удари в тялото, а само кракът му. Бил се преместил назад и останал само единият крак под гумата. Това звучи абсолютно житейски неприемливо и невъзможно да се случи, защото когато установихме по делото и насочих вниманието на ДО и на съда, че с този мотоциклет няма как с този механизъм да се извърши нарушението и тогава при повторния разпит на Г. той започна да наглася неговите показания и каза: „Той наклони рязко мотоциклета на страни, аз 6 успях да се дръпна назад, но кракът ми остана напред и той мина през кракът ми“. Съпоставяйки с това, което вещото лице каза, че няма наранявания върху ходилото самият Г. казва: „Ми той не ми мина върху ходилото, а просто ми зажули от страни ходилото“. Сега кое истината в крайна сметка. И в крайна сметка дори да е получено това нараняване от мотоциклета дали се покриват обективните и субективните критерии на престъплението по чл. 325 – демонстриране на неуважение на обществения ред. Тук имаме евентуално престъпление от частен характер, който би следвало Г. да си заведе като частен характер, но нямаме брутално демонстриране на нарушение на обществения ред чрез напускане на местопроизшествието от страна на Г..