Решение № 6585 от 29.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6585 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100513237 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20151670/05.07.2021 г. СРС, 74 с-в, по гр.д.Д 60369/2019 г. е осъдил „Е.Х.“ ООД да заплати на „И.-13“ ЕООД на основание чл.327 ТЗ сумата от 1 779,44 лв., представляваща цена на доставени стоки, за което е издадена фактура № 3186/31.07.2017 г., сумата от 1 484,16 лв., представляваща цена на доставени стоки, за което е издадена фактура № 3293/15.08.2017 г. и сумата от 55,44 лв., представляваща част от дължима стойност на стоки по фактура № 3432/15.09.2017 г., както и на основание чл.86 ЗЗД мораторна лихва върху всяка една от посочените главници, както следва: сумата от 371,41 лв.-мораторна лихва върху цената по фактура № 3186, начислена за периода 15.08.2017 г.-15.10.2019 г., като е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 403,65 лв. и за периода 01.08.2017 г.-14.08.2017 г.; сумата от 320,33 лв.-мораторна лихва върху цената по фактура № 3293, начислена за периода 30.08.2017 г.-15.10.1019 г., като е отхвърлил иска за разликата до 328,60 лв. и за периода 16.08.2017 г.-29.08.2017 г.; сумата от 43,17 лв.-мораторна лихва върху цената по фактура № 3432, начислена за периода 1

16.09.2017 г.-15.10.2019 г.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Е.Х.“ ООД в частта, с която са уважени предявените срещу него искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД с оплаквания, че в посочената част решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.Въззивникът твърди, че не дължи лихва за забава върху сумите по процесните фактури и че не е ясно на какво основание съдът е определил меродавния период, за да изчисли размера на лихвата за забава с оглед направеното от ищеца изменение на иска.Излага твърдения, че първоинстанционният съд не е взел становище по отношение на релевирания от ответника с отговора на исковата молба довод, че изискуемостта на главното, съответно акцесорното задължение за лихва следва да настъпи от момента на поканата, за което не са представени доказателства по делото.Моли съда да отмени решението в обжалваната част.

Ответникът по въззивната жалба- „И.-13“ ЕООД“ оспорва същата.Изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано.Твърди, че с оглед направеното изменение на главния иск съдът правилно е уважил и акцесорния такъв за забава и че ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на цената на стоките по процесните фактури, поради което искът е основателен и доказан.При постановяване на решението съдът е съобразил и приетата съдебно-счетоводна експертиза, която е изготвена след запознаване със събраните по делото доказателства и извършена проверка на счетоводствата на двете дружества.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.327, ал.1 ТЗ и с чл.86 ал.1 ЗЗД.Ищецът- „И.-13“ ЕООД твърди, че с ответника „Е.Х.“ ООД е сключил договор за покупко-продажба на сладолед.Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора и е доставил заявените от ответника количества сладолед, за което е издал фактури и стокови разписки, но ответникът не е изпълнил задължението си да заплати уговорената цена за доставената стока.Моли съда да постанови решение, с 2 което да осъди ответника да му заплати сумата от 3 329,04 лв., представляваща цена доставени стоки по договор за търговска продажба по фактури № № 3186/31.07.2017 г. за сумата от 1 789,44 лв., 3293/15.08.2017 г. за сумата от 1 484,16 лв. и № 3432/15.09.2017 г. за сумата от 204,48 лв., от която се претендира само сумата от 55,44 лв., както и сумата от 776,68 лв.-лихва за забава върху главниците по всяка фактура от датата на падежа до датата на предявяване на иска със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.

С отговора на исковата молба ответникът- „Е.Х.“ ООД оспорва исковете, като излага доводи за липса на облигационно правоотношение с ищеца и за реална доставка на стоки на претендираната стойност.В уточнителна молба от 26.02.2020 г. ответникът признава, че е осчетоводил процесните фактури и че същите са включени в дневника за покупко-продажби и справки-декларации по ЗДДС, като за тях е ползван и данъчен кредит, както и че е получил описаните в тях стоки.

По делото е представена фактура № 3432/15.09.2017 г., издадена от „И.13“ ООД с получател „Е.Х.“ ООД за различни видове сладолед и вафлени рогчета на обща стойност 204,48 лв. с ДДС с падеж-15.09.2017 г.Представени са и фактура № 3293/15.08.2017 г. за доставени от ищцовото дружество на ответника сладолед и вафлени рогчета на обща стойност 1 484,16 лв. с ДДС с дата на падеж-29.08.2017 г. и фактура № 3186/31.07.2017 г. на обща стойност 1 789,44 лв. с дата на падеж-14.08.2017 г.И трите фактури са подписани двустранно.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице В.Х. е установено, че процесните фактури на обща стойност 3 478,08 лв. с ДДС са осчетоводени от ответника по сметка 4011 „Доставчици“.Фактурите са описани от ответника в дневниците му за покупки в месеца на издаването им и са декларирани в ТД на НАП със съответните месечни справки-декларации по ЗДДС.Ползваният от „Е.Х.“ ООД данъчен кредит по процесните три фактури е за 579,68 лв., а намалението по този кредит по декларираното кредитно известие с № 0000003795/02.05.2018 г. е за 24,84 лв.Фактурите са описани в дневниците за продажби на „И.-13“ ЕООД в месеца на издаването им и са декларирани пред НАП със съответните справка-декларация по ЗДДС в ТД на НАП.Размерът на салдото, заведено от „И.-13“ ЕООД по партидата на „Е.Х.“ ООД към датата на подаване на исковата 3 молба е 3 329,04 лв. с ДДС.Размерът на дължимата мораторна лихва по всяка една от процесните фактури възлиза на 735,15 лв., като се съобрази датата на настъпване на падежа по всяка от тях съгласно ЗСч, съответно за всяко плащане до датата на завеждане на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е приел, че между страните са съществували търговски правоотношения по повод продажбата на стоки, които са за доставени на ответника и за него е възникнало задължение да плати цената им.Съдът се е позовал на направено от ответника признание с молба от 26.02.2020 г., както и на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че процесните фактури са осчетоводени и по тях е приспаднат данъчен кредит.С оглед липсата на представени доказателства за плащане на цената на стоките съдът е уважил иска за главница.С оглед изхода по главния иск първоинстанционният съд е уважил частично и искът за мораторна лихва за периода от падежа, посочен по всяка фактура до датата на подаване на исковата молба.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.При постановяване на решението не се установи да е допуснато нарушение на императивни материално-правни норми.

От събраните доказателства безспорно се установи наличието на облигационно правоотношение между страните по делото за покупкопродажба на стоките по процесните фактури, които са подписани двустранно и са осчетоводени от ищеца и от ответника, който е ползвал и данъчен кредит по тях.

Налице е трайна практика на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав, че фактурата е доказателство за възникнало правоотношение по договор за търговска продажба между страните, щом като в нея фигурира описание на съществените елементи на сделката - посочена е стоката по вид и стойност, начинът на плащане, наименованията на страните и времето и мястото на издаването й.Отразяването на фактурата в счетоводството на ответника - купувач, включването й в съответния дневник по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване.Осчетоводяването на фактурата представлява и признание за получаване на стоката.

Неоснователно е възражението на въззивника, че не дължи мораторна лихва по процесните фактури предвид липсата на представени доказателства 4 за отправена до него покана.Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1, изр.1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.Във всяка от процесните фактури е посочен падеж, поради което длъжникът е изпаднал в забава от деня, следващ деня за изпълнение, без да е необходима покана.С осчетоводяването на фактурите ответникът е признал съдържанието на договорите за покупко-продажба със съдържанието, обективирано във фактурите, включително и относно датата на падежа.По фактура № 3186/31.07.2017 г. за сумата от 1 789,44 лв. с падеж14.08.2017 г. мораторна лихва се дължи за периода 15.08.2017 г.-15.10.2019 г., по фактура № 3293/15.08.2017 г. за сумата от 1 484,16 лв. с падеж 29.08.2017 г.-мораторната лихва е дължима за периода 30.08.2017 г.-15.10.1019 г. и по фактура № 3432/15.09.2017 г. за сумата от 204,48 лв., от които се претендират 55,44 лв. с падеж 15.09.2017 г.-лихвата за забава е дължима за периода 16.09.2017 г.-15.10.2019 г.

Несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба, че не е ясно на какво основание съдът е определил меродавния период по отношение на мораторната лихва.В мотивите на решението съдът е посочил изрично, че във всяка фактура е посочен падеж и че ответникът е изпаднал в забава след настъпването му до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба, като след тази дата се дължи законна лихва.По отношение на размера на лихвата съдът е кредитирал заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза.

Други конкретни оплаквания във въззивната жалба не са посочени, а съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.1 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 300 лв.разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20151670/05.07.2021 г. на СРС, 74 с-в, по гр.д.№ 60369/2019 г. в обжалваната част.

ОСЪЖДА „Е.Х.“ ООД с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ******* да заплати на „И.-13“ ЕООД с ЕИК ******* и със седалище и адрес: гр.Бургас, ул. ******* сумата от 300 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК-разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6