Определение № 2738 от 30.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2738 гр. София, 30.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20248002900499 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е постъпила молба от адвокат М. Б. П. – Ф., назначена за особен представител на ответника по касация „Агробулс“ ООД – в несъстоятелност, с която се иска да й бъде определено възнаграждение за осъществената от нея защита на дружеството в касационното производство.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа молбата и съобрази данните по делото, намира следното:

Настоящото производство е образувано по касационна жалба, подадена от Д. А.

Д. срещу решение № 276 от 10.10.2023 г., постановено по в.т.д. № 700/2022 г. по описа на Варненски апелативен съд, I I състав. В хода му дружеството „Агробулс“ ООД – в несъстоятелност, имащо качество на ответник по касационната жалба, е представлявано от особен представител, назначен на основание чл. 29, ал. 4 ГПК с определение на въззивния съд.

В случаите, когато съдът назначава особен представител на страна във висящо гражданско производство в някоя от хипотезите на чл. 29 ГПК, за да бъде осигурена възможността тя да бъде надлежно представлявана, възнаграждението, което се следва на този особен представител за осъществената защита, се определя с акт на съда. Това възнаграждение по своята същност представлява разноски по делото, чието заплащане се понася от една от страните по него според правилата за това, установени в цитираната норма, поради което и актът на съда за определяне на неговия размер е 1 такъв за произнасяне по разноските в производството. По въпроса за това какъв е характерът на съдебния акт, с който се определя размера на възнаграждението на назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, е налице практика на ВКС, в която е прието, че по своята правна същност той е такъв за произнасяне по разноските – Определение № 838 от 13.03.2025 г., постановено по ч.т.д. № 341/2025 г. по описа на ВКС, I т.о., Определение № 60276 от 21.07.2021 г., постановено по ч.т.д. № 753/2021 г. по описа на ВКС, І т.о., Определение № 564 от 13.11.2017 г., постановено по ч.т.д. № 2076/2017 г. по описа на ВКС, І т.о. Назначаването на особен представител и в хипотезата на чл. 29 ГПК, и в тази на чл. 47, ал. 6 ГПК има една и съща цел, която е да се защити правото на страна по делото да бъде надлежно представлявана, когато са налице пречки за това, поради което разрешението за правната същност на акта на съда за определяне на размера на възнаграждението на особения представител във всяка от тези хипотези трябва да е еднакво.

С оглед на така изяснения характер на възнаграждението на особения представител и на акта на съда, в който се посочва неговият размер, следва да се приеме, че исканията на страните по делото съдът да определи размера на разноските за това възнаграждение, когато е пропуснал да го направи, както и да измени този размер подлежат на разглеждане по реда, по който съдът се произнася по разноските, който е този, регламентиран в чл. 248 ГПК. Това означава, че тези искания трябва да отговарят на изискванията за допустимост, предвидени в чл. 248, ал. 1 ГПК, едно от които е това да бъдат отправени до съда в установения в тази норма преклузивен срок, който е в срока за обжалване на съответния акт, с който приключва делото, а ако той е необжалваем - в едномесечен срок от постановяването му.

От материалите по делото се установява, че до настоящия момент по него не е постановен акт на съда, с който да е определен размерът на разноските за адвокатско възнаграждение, което се дължи на особения представител адвокат М. П. – Ф. за осъществената защита на ответника по касация в касационното производство, и да е дадена възможност на страната, която следва да понесе тези разноски, да ги заплати.

Следователно налице е пропуск на съда за произнасяне по разноските, който може да бъде отстранен при направено искане за това по чл. 248 ГПК в регламентирания в разпоредбата преклузивен срок. Доколкото към момента касационното производство е приключило с постановено на 09.08.2024 г. определение, с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, което е необжалваемо, то срокът, до който страната може да направи искане за произнасяне от съда по разноските за особен представител чрез определяне на размера на следващото му се възнаграждение, което не е направено, е едномесечен от постановяване на това определение. Той започва да тече на 09.08.2024 г. и изтича на 09.09.2024 г. Искането на адвокат М. П. – Ф. за определяне на възнаграждение за осъществената от нея защита обаче е подадено до съда чак на 27.07.2025 г., което е след изтичане на установения в закона преклузивен 2 срок. Ето защо то трябва да бъде оставено без разглеждане.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на адвокат М. Б. П. – Ф. - особен представител на ответника по касация „Агробулс“ ООД – в несъстоятелност, да й бъде определено възнаграждение за осъществената от нея защита на дружеството в касационното производство, обективирано в молби от 23.07.2025 г. и от 08.08.2025 г.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3