Протокол № 231 от 18.07.2025, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 231 гр. Смолян, 18.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500132 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Жалбоподателят Р. Ю. С. е редовно призован и се явява лично. Същият се представлява от адв. Ст. М., адв. М. Орм. и адв. В. П., редовно упълномощени по делото.

Въззиваемият Основно училище „Никола Йонков Вапцаров“ , редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание на второ четене в 14:35 часа.

Съдът докладва постъпила Молба с вх. № 2836 от 15.07.2025 година от Основно училище „Никола Йонков Вапцаров“, чрез пълномощника адв. Д. К., с която същият уведомява Съда, че е възпрепятстван да присъства в открито съдебно заседание, но не възразява да бъде даден ход на делото и да бъде гледано в негово отсъствие. Заявява, че е запознат със заключението на комплексната Психиатрична и ендокринологична експертиза и няма възражение да се изслушат вещите лица, което намира за компетентно, като няма въпроси към експертите. Моли да бъде прието заключението като доказателство по делото. Категорично се противопоставя на искането за назначаване на повторна експертиза, в случай че жалбоподателят оспори заключението. Заявява, че всички искания, които може да направи жалбоподателя са преклудирани и моли да бъдат оставени без уважение.

Изразява становище по съществото на спора. Прави възражение за 1 прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалните представители на насрещната страна, като ответното училище не претендира разноски.

Адв. М.а – Присъстващите в залата граждани не са свидетели по делото.

Вещото лице д. П., редовно призован, се явява лично.

Вещото лице д. Я., редовно призован, се явява лично.

Вещото лице М. С. Б., редовно призована, е освободена с определение по делото.

Адв. М.: Няма пречки да се даде ход на делото.

Адв. Орм.: Моля да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки да бъде даден ход на делото, страните са своевременно и редовно призовани, затова О П Р Е Д Е Л И:

Дава ход на делото.

Адв. М.: Моят доверител желае да направи изявление.

Жалб. С.: Желая да направя изявление, което да се запише в протокола.

Уважаеми Въззивни съдии,

Искам да поясня преди да се даде евентуално изслушване на експертизата, относно във връзка с постъпилата молба от ответната страна адв. КС., че аз съм създавал основателни пречки да се явя на преглед при вещото лице - клиничен психолог и ще изразя моето становище, да кажа защо.

След като предишното вещо лице – г-жа Цв., беше освободена от изготвянето на експертиза и се назначи ново вещо лице в лицето на г-жа М. Б., след направена справка от моя страна в публичното пространство, аз установих, че вещото лице Б. е от екипа на д-р П. и когато тя ми се обади, аз заявих в телефонния разговор защо няма да отида при нея. При мен се породи едно основателно съмнение, че тя не е безпристрастна, не само предвид турболенцията, която се случи в предишно съдебно заседание във връзка с психиатър П., а и поради факта, че на страницата на Медицинския център на д-р П. – казва се Медицински център „Спектър“, той многократно обяснява каква е разликата между психолог и клиничен психолог и кой може да участва в изготвянето на комплексни експертизи и защо. Смятам, че това е основание, 2 защото в миналото съдебно заседание д-р П. се осмели да защитава вещото лице, за което аз се оказах прав, че то не е клиничен психолог и поради тази причина, благодарен съм към Вас, че Вие подходихте професионално и отстранихте това вещо лице, а той се опита всячески да заблуди Съда, че вещото лице Цв. притежава необходимата квалификация да извършва тази експертизата. В този смисъл са моите възражения, т.е. аз не смятам, че съм създал пречки за събиране на доказателства, които сам съм поискал.

Алтернативно, ако сметнете, че съм създал основателни пречки за събиране на доказателства, а именно - мое освидетелстване от клиничния психолог Б., то моля да приложите разпореждането на чл. 161 от ГПК, която практика на Върховния съд казва, че за да се приложи тази разпоредба, аз трябва да имам изрични указания какво ще се приеме за доказано, ако не се извърши този преглед. В този смисъл моля за разбиране и както написах в една молба, както Вие казахте, всичко това ще представя за сведение на Съда, Сигнал до Районна прокуратура – Смолян. Сезирал съм Прокуратурата относно вещото лице Л. Цв. за евентуално извършено престъпление, и при евентуално образувано Досъдебно производство (ДП), съм поискал и психиатър П. да влезе като свидетел в него. Представям го, за да го има в протокола. Аз съм подал този сигнал по каналния ред, но го давам за сведение на състава на Съда. Когато казах, че вещото лице М. Божилов участва в екипа на д-р П., имам предвид, понеже смятам, че вещото лице д-р П. не е безпристрастно, имам предвид, че Б. и П. работят заедно. Смятам, че не е безпристрастен предвид това, че това, че той си позволи миналия път да замени това… Те работят заедно. Това съм имал предвид като казах, че тя е от неговия екип. Не само това, изразих и в писмена молба, как си позволи вещото лице П. на миналото съдебно заседание да се държи така пред зала с моя защитник адв.

М..

Сне се самоличността на вещите лица както следва: д. Т. П., 41 години, българин, български гражданин, нежен, неосъждан, без родство със страните по настоящото дело, висше медицинско образование, специалност „Психиатрия, детска психиатрия и докторска степен по психиатрия“. Изрично заявявам липса на каквато и да е заинтересованост по делото. д. М. С. Я., 59 години, българско и сирийско гражданство, женен, 3 неосъждан, без родство и дела със страните по настоящото производство, висше медицинско образование, специалност „Вътрешни болести и ендокринология“.

На вещите лица се напомни за отговорността по чл. 291 от НК, за което същите обещаха да дадат заключение по съвест и знание.

Д-р П.: Аз не съм пристрастен по това дело. Не познавам нито жалбоподателя, нито другата страна по делото, нито който и да е от процесуалните им представители - нито отпреди, нито сега. Относно изявлението, за което се твърди, че съм направил, то дори не е точно същото, това което се цитира от жалбоподателя. Не смятам, ако има значение личното ми мнение, защото до тук сме на лични мнения, че каквото и да е казано извън залата променя отношението ми като професионалист към съответния казус и съответното дело.

Вещото лице д-р Я.: Аз не познавам жалбоподателя. За първи път го виждам в залата. Даже не разбрах каква претенция има, претендира ли нещо подобно. Само отговарям на Вашите искания и въпроси.

Вещото лице д-р П.: Да, д-р М. Б. е назначена в Медицинския център в гр. Пловдив, където и аз работя. Аз съм административния ръководител на този център. Поддържам изготвената и представена експертиза.

Вещото лице д-р Я.: Поддържам експертизата. Няма какво да добавя.

Смятам, че това което сме написали е достатъчно. Ако има въпроси бихме отговорили.

Отговори на въпроси, зададени от адв. М..

Вещото лице д-р П.: Аз съм дал заключение за състоянието на подекспертния на база на медицински доказателства и анамнестични данни за 2.06.2023 година. Заключението за психичното състояние на подекспертния е към дата 2.06.2023 година, въпреки че е три години преди нашата първа среща, е направено на база, както е разписано в стандарта, е направено на база на анамнестичните данни на подекспертния. Взел съм предвид част от свидетелските показания по делото. Ако нещо съществува в кориците на делото, то не е нужно отново да го преповтарям в експертизата и не цитирам свидетелските показания. Записал съм изявленията на жалбоподатяля, тъй като те са дадени за първи път и единствено пред мен. Свидетелските 4 показания, каквито и да са те по същество, в съдебната психиатрия съдържанието им не могат да значат нищо за експертизата. Ние не сме детектор на лъжата, за да разберем дали някой е казал самата истината или не.

Не е включена психологическа оценка на жалбоподателя към тази дата – 2.06.2023 година, включена е само психиатрична оценка на жалбоподателя.

Цитираният отказ за „мекотата на движенията“ е част от психиатричния статус на подекспертния. По изискване психиатрична експерти се попълва и се записва психиатричния статус в цялост, независимо дали то има пряко, косвено или каквото и да е отношение към въпроса. Движенията, които са отразени в психиатричния статус, са част от психичната сфера, наречена мимика и пантомимика, или психомоторика. Те се описват задължително.

Пример е външния вид, който също няма значение за отговора, но той се описва по задължение в психиатричния статус. Огромна част от симптомите, за които съди психиатрията по същество имат субективен измерител. Те биват сравнявани с очакваната норма на развитието, а не с ясно разписан и винаги измерим стандарт. Пример: „дистимия“ е термин в психиатрията, който казва, че един човек е тъжен. Нямаме ясен психиатричен измерител за това колко тъжен е някой. Но опита, квалификацията, знанията, житейския ми опит, все пак има значение, казва до къде е очакваната норма и поставя съответния симптом, било то дистимията или особеността на движенията в нормата, в граничните им стойности или в патологията. Заключението ми (стр. 9 от заключението) за „изострено желание за спечелване на делото“ и „получаване на възмездие“ от гледна точка на мотивите на подекспертния са изводими от анамнестичните данни и данните по време на интервюто, лично изказани от подекспертния.

На стр. 9 от заключението, пред предпоследен абзац изречението е следното: От анамнестичните данни и от данните по делото липсва информация, която да даде възможност да се направи извод за подекспертния самоинициативно и еднолично е искал да прекрати трудовите си правоотношения с училището. Горното, ведно с изостреното желание за спечелване на делото и „получаване на възмездие“, от гледна точна на мотивите, т.е. тези две неща, разгледани през идеята на търсене на мотив, вероятно са спомогнали на С. … Аз не виждам причина изречението да бъде коригирано, то е добре построено на български език, структурно и логически издържано. Ако някой не го разбира, може би е заради стила, който пише един психиатър. Искам да го разясня. Относно целият този абзац и твърдяното от 5 адв. М. противоречие обяснявам по следния начин: търсейки някакъв мотив, човек да извърши каквото и да е било нещо, ние имаме две основни хипотези по желание или отвъд желание. От данните по делото, от това което знам анамнестично от самият подекспертен, нямаме нито едно доказателство, което пряко или косвено да слага точка и да накланя идеята, че мотивът е бил личен, че мотивът е бил негов, че той с ум и разум, и в цялост е отишъл и е казал „да, аз искам да напусна работа“. Тази хипотеза е формално изключена.

Остава другата хипотеза: нещо друго се случва и формално, не по негова воля се случва събитието на напускане. Във втората хипотеза следва да бъдат разгледани два варианта: първия - това случващо се нещо се дължи на нарушение на свойството да разбираш свойството и значението на извършеното и биде случило се, заради патологичен механизъм, или друг житейски вариант, който психиатрията не може да обсъжда и не е наша работа, но например, е някой да бъде подведен, някой да бъде измамен, това не е обект на психиатрията, но не е патологичен механизъм по същество житейския механизъм, т.е. разглеждайки всички тези неща, които знаем, заедно с онова, което тук и сега виждаме, а то е именно негово изострено желание да спечели, да получи възмездие в това дело, казва че този човек ясно и сигурно иска първо на себе си да докаже, че онова, което се е случило, не се е случило по негово желание и той самият, косвено ни доказва, че първата хипотеза е изключена, остава втората хипотеза. Част от втората хипотезата е търсенето на патологичния механизъм. Моята психиатрична задача е, понадолу четете отговора, че не е патологичен механизъм. Останалата част не е задача на експертизата. Това е неистово желание да докаже една теза. По същество, мотивът какъвто и да е бил той, няма твърде голямо значение за отговор на въпросите в експертизата. Експертизата пледира за пълнота.