Решение № 99 от 08.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир В.

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20241100501733 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. Г. Т., чрез адв. Е. Д., срещу решение № 17550/27.10.2023 г. по гр. д. № 11657/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 46 състав, в частите, в които въззивникът е осъден да заплати на Б. П. З. на основание чл.

45 ЗЗД сумата от 1750 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, вследствие от противоправно поведение на ответника на 13.09.2018 г. – нанасяне на лека телесна повреда на ищеца, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 06.03.2023 г., до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД мораторна в размер на 799,82 лева за периода от 13.09.2018 г. до датата, предхождаща завеждане на исковата молба.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение в осъдителната му част поради нарушения на материалния и на процесуалния закон.

Поддържа се, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото. Въпреки констатацията, че спогодбата по н.ч.х.д. 432/2019 г. на СРС, 136 с-в, е неясна и от нея не може да се направи извод дали деянието е осъществено и какъв е конкретният му механизъм, районният съд неправилно приел, че е налице фактическият състав на чл.

45 ЗЗД, като ценил изявлението на въззивника в хода на наказателното производство като признание на неизгоден за него факт. Не било отчетено даденото от Т. обяснение по прокурорската преписка, с което е отхвърлено твърдението за нанесен от негова страна удар на въззиваемия З., както и изявлението от съдебно заседание, че фактите 1 не са такива, каквито твърдял тъжителят. Поддържа се, че съгласието за спогодба било дадено с цел процесуална икономия, особено с оглед възрастта на тъжителя.

Неправилно били кредитирани показанията на свидетелите П. и М., без да се цени вероятната им заинтересованост. Оспорва се тези свидетели да са били очевидци на конкретния случай, освен това показанията им били житейски необосновани, тъй като П. заявил, че нападателят на ищеца е тичал, а по делото са налице доказателства, че поради здравословното състояние на въззивника-ответник към онзи момент това не е било възможно. На следващо място, доколкото се установило, че възстановителният период бил около седмица, а и ищецът не е търсил медицинска помощ след инцидента, се поддържа, че определеният от СРС размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен. Поради това се иска отмяна на първоинстанционното решение и цялостно отхвърляне на исковите претенции, евентуално - намаляване на размера на присъденото обезщетение. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Б. П. З., чрез адв. И. Ю., с който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗАдв.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Производството е образувано по предявени от Б. П. З. срещу К. Г. Т. искове по чл. 45 ЗЗД за сумата от 5000 лева - обезщетение за неимуществени вреди (физически и психически болки и страдания) от нанесена му от ответника на 13.09.2018 г. лека телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, както и по чл.

86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху обезщетението за периода от 13.09.2018 г. до датата, предхождаща завеждане на исковата молба, в размер на 2 270,85 лева. Ищецът твърди, че на 13.09.2018 г. около 15,00 часа, в гр. София, при излизане от метростанция „Витоша“, ответникът, намиращ се 5-6 метра зад него на ескалатора в метростанцията, безпричинно започнал да го псува и да го обижда, като продължил и след слизането им от ескалатора; когато ищецът се обърнал назад, ответникът му нанесъл удар с юмрука на дясната си ръка в областта на челюстта отляво; вследствие на удара ищецът паднал на земята, при което си наранил дясното коляно, десния лакът и ребрата отдясно. Ищецът твърди, че за кратко загубил съзнание. Сочи, че случайни минувачи му помогнали да се изправи и попречили на Т. да си отиде; че на пристигналите на място полицейски служители ответникът казал, че е консумирал алкохол. Вследствие на удара на ищеца били причинени отоци, охлузвания и кръвонасядания по лявата част на лицето и челюстта, на гръдния кош вдясно, в дясната лакътна област, на дясната предмишница, в дясната седалищна област и в 2 областта на дясното коляно. Освен това ищецът изпитвал неудобства, тъй като около седмица след инцидента не можел да спи настрани поради болките, които изпитвал в челюстта, коляното, лакътя и ребрата. Вследствие на удара била спукана зъбната му протеза, поради което имал затруднения да се храни и да говори нормално. Чувствал притеснение от голямата синина на лицето си, затворил се в себе си, а месеци след инцидента се стряскал от по-силни шумове и изпитвал страх, когато излизал навън.

Изложени са твърдения, че във връзка със случая е била образувана прокурорска преписка, която била прекратена поради липса на данни за престъпление от общ характер; че по почин на ищеца е образувано наказателно дело от частен характер, в хода на което ответникът му се извинил и ищецът се отказал да му търси наказателна отговорност, поради което делото било прекратено.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете по основание и по размер.

Признава, че е бил страна по соченото наказателно дело от частен характер, по което страните се помирили с оглед напредналата възраст на частния тъжител (ищеца), но подчертава, че случаят не се е развил по начина, описан от З., което становище е поддържал и пред наказателния съд. Отрича да е причинил телесни увреждания на ищеца и оспорва същият да е претърпял неимуществени вреди в сочения в исковата молба обем. В условията на евентуалност се поддържа, че претендираното обезщетение е прекомерно с оглед критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

От материалите по делото се установява, че по процесния случай е образувана пр. пр. № 50703/2018 г. по описа на СРП, като с постановление от 03.12.2018 г. наблюдаващият прокурор е отказал да образува досъдебно производство, приемайки че по преписката липсват данни за извършено престъпление от общ характер. От депозираните по преписката обяснения на ответника К. Т. се установява, че пред органите на МВР той не е отрекъл да е имало сблъсък между него и З., посочил и е, че бил употребил алкохол, ищецът З. му „казал нещо“, без да помни конкретно какво, което го е провокирало да го блъсне.

Установява се, че по тъжба на Б. П. З. срещу К. Г. Т. е образувано н.ч.х.д.

№432/2019 г. на СРС, 136 с-в. В тъжбата са изложени твърдения, че на 13.09.2018 г., около 15,00 часа, тъжителят излизал от метростанция „Витоша“, когато ответникът, намиращ се 5-6 метра зад него на ескалатора в метростанцията, започнал да го псува.

Твърди се, че след слизането му от ескалатора, тъжителят се обърнал назад и тогава бил ударен в лицето от Т., вследствие на което паднал на земята. От удара зъбната му протеза била счупена, поради което изпитвал затруднения при хранене и говор, а седмица след инцидента не можел да спи настрани поради болки в коляното, лакътя и реброто си – резултат от падането му. Производството по цитираното наказателно дело е приключило с протоколно определение от 19.09.2022 г., с което е одобрена спогодба, съгласно която подсъдимият К. Г. Т. изразява своето извинение за причиненото на 3

13.09.2018 г. - предмет на депозираната тъжба по делото. Посочено е, че подсъдимият К. Г. Т. и частният тъжител Б. П. З. се помиряват помежду си, като се задължават за в бъдеще да нямат за в бъдеще конфликти един към друг.

Видно от приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 752/2018 г. от 14.09.2018 г., при преглед на Б. З. е установена контузия на лицето, болезнен оток, кръвонасядане вляво от левия устен ъгъл и към долночелюстния ръб, с подлежащо кръвонасядане и охлузване по лигавичната повърхност на лявата буза, оток и кръвонасядане на гръдния кош вдясно, охлузване в дясната лакътна област, кръвонасядания и охлузвания на дясната предмишница, кръвонасядане в дясната седалищна област, охлузване в областта на дясното коляно, които травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети.

Съдебният лекар е констатирал, че посочените увреждания отговарят на медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Според приетата по делото съдебномедицинска експертиза, която настоящата инстанция кредитира като обективна и компетентно изготвена, ищецът е получил следните повърхностни травматични увреждания: кръвонасядане с размери 4/4.5 см в лявата част от лицето, от левия устен ъгъл към ръба на долната челюст, както и по лигавичната повърхност на лявата буза с размери 3.5/4 см; кръвонасядане в предната част на гръдния кош, отдясно, с размери 5/3 см по проекцията на 2-3-4 ребра; охлузване в на десния лакът с размери 4/1 см; две кръвонасядания на дясната предмишница с обща площ 8/6 см и 8/4.5 см, както и охлузване от 1/0.5 см; охлузване на дясното коляно с размери 2.5/1.5 см; кръвонасядане в дясната седалищна област с размери 4/2.5 см. Вещото лице е посочило, че с оглед сочения от ищеца механизъм на причиняване на уврежданията, кръвонасяданията в областта на лицето са причинени от първоначалния удар с юмрук от страна на ответника, а останалите травматични увреждания са вторични – причинени от падането на ищеца на дясната му страна след удара. Посочено е, че констатираните охлузвания (нарушаване на целостта на горния епидермален кожен слой) и кръвонасяданията (подкожна кръвна колекция), въпреки че се причисляват към повърхностните травматични увреждания, през първите 3-4 дни водят до болка с висока интензивност, постепенно затихваща към края на възстановителния период, който е около 2 седмици при оказана навременна адекватна медицинска помощ и липса на усложнения. Според вещото лице описаните повърхностни травматични уреждания не причиняват увреждане на общото здраве, а причиняват само болка и страдание, като нито крият рискове за възрастовата група на ищеца, доколкото липсват данни за установени същински раневи уреждания (засягане на кожата в цялата й дебелина). Поради това е направено заключение, че медикобиологичната характеристика на уврежданията е временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

4

Пред първа инстанция са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б. П. (приятел на ищеца), Д. М. (съпруга на ищеца) и Л.П..

Свидетелят П. сочи, че е станал случайно свидетел на инцидента, тъй като в онзи момент бил спрял на светофар в съседство, изчаквайки зелен сигнал. Тогава видял ищеца да излиза от подлеза, като след него изтичал един човек, който го е ударил с юмрук в областта на главата. След зеления сигнал на светофара свидетелят продължил по пътя си, паркирал автомобила си и се върнал на местопроизшествието, но не открил никого. Свидетелят описва нападателя като човек с тъмна коса, подобен на ответника, но не е категоричен, предвид изминалия период от време. След известно време свидетелят се чул с ищеца, който му споделил за случилото се, а свидетелят му казал, че случайно е видял инцидента.

СвидетЕ.та М. си спомня, че един ден през септември-октомври 2018 г. съпругът й се прибрал със синини и ожулвания, като й споделил, че без причина бил ударен от непознат мъж, вследствие на което паднал и се ударил. След инцидента ищецът страдал от безсъние, не можел да спи обърнат и на двете си страни поради болките, не можел да се храни нормално, защото протезата му била пукната, наложило се да се правят компреси и да се ползват мазила за облекчаване на травмите. След около 10 дни травмите започнали да отшумяват, но тревожността и безсънието останали. Ищецът чувствал безпокойство дали няма да бъде отново нападнат, когато ходи по улицата. СвидетЕ.та сочи, че и към момента ищецът не е изцяло спокоен.