Решение № 114 от 11.04.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 59/2024
- Вид
- Решение № 114
- Подписан
- 11.04.2024
- Състав
- Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова
Цитирани разпоредби
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.298, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.114 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б.а · Закон за задълженията и договорите
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.262, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.264 · Закон за задълженията и договорите
- чл.264, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.265 · Закон за задълженията и договорите
- чл.265, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.267, ал.1, изр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.269, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.5 · Закон за задълженията и договорите
- чл.88 · Закон за задълженията и договорите
- чл.90 · Закон за задълженията и договорите
- чл.98 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 114 гр. Варна, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Георги Йовчев
Членове:
Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000059 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на СПЕДСТРОЙ ЕООД , чрез адв.М. Б. срещу решение №498/16.11.2023г., постановено по т.дело №869/2021г. по описа на ВОС, ТО. Претендира се отмяна на решението в неговата осъдителна част.
С обжалваното решение съдът е уважил частично предявен от СУ Св.Климент Охридски срещу СПЕДСТРОЙ ЕООД, иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 67 093.99 лева, част от предявени 75 541.57 лева /след изменение размера на иска с намаляването му от 140 014.02 лева на 75 541.57 лева/, представляващи сбор от извършени плащания от ищеца по развален от него Договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: Благоустрояване и паркоустрояване на студентски лагер в университетска ботаническа градина СМР №80.09-300/08.12.2014г., ведно със законната лихва върху уважената главница, считано от предявяване на иска на 18.12.2021г. до окончателното изплащане.
С жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно като правните изводи на съда произтичат от погрешно възприемане съдържанието на правоотношението, вкл. срока за изпълнение задълженията на страните/начало и край/, виновната страна по договора, а оттам и неправилно приложение института на погасителната давност.
Въззивникът твърди, че при ясно определени срокове в клаузата на чл.2 от договора, съдът е приел, че е налице неяснота на уговорките относно началото и края на срока и е тълкувал същите съгласно чл.20 ЗЗД. Сочи, че съобразно тези уговорки съдът е следвало да извлече недвусмислената воля на страните, че договорът влиза в сила с подписването му на 08.12.2014г. и има краен срок за изпълнение не по-късно от 30.04.2015г., а работата по 1 договора е открита с подписване на протокола от 06.01.2015г.; твърди, че срокът за изпълнение на договора, считано от 06.01.2015г. е 112 дни и изтича именно на 30.04.2015г.
Съдът не е извършил систематично тълкуване на тези уговорки и е приложил грешен срок за изпълнение на договора като механично е сумирал отделните междинни срокове до 224 дни.
Изводите на съда, че срокът за изпълнение е изтекъл на 29.04.2019г. е неправилен. Вместо да възприеме точно волята на страните, съдът погрешно тълкувал клаузите на чл.2 и чл.8 от договора досежно срока за изпълнение на възложената работа, което е дало отражение върху останалите правни изводи.
Въззивникът поддържа неизправност на ищеца, който заплатил дължимия по договора аванс с огромна забава от 1 335 дни, на което съдът не е придал правно значение.
Сочи, че авансът не е бил заплатен от възложителя в срок, вкл. в рамките на срока на договора, т.е. до 30.04.2015г., а едва през септември 2018г.; че ищецът не е приел работата и не е съхранил изработеното. Въззивникът поддържа, че обектът е бил предаден за изпълнение на 06.01.2015г., издадена била фактура за извършване на дължимото авансово плащане – фактура от 03.02.2015г., а плащането било извършено едва на 13.09.2018г.
Съгласно чл.5 от договора, след предаване на обекта възложителят е следвало в 15 дневен срок да извърши плащане, каквото не е последвало. Счита, че съдът не е анализирал коя е виновната страна в правоотношението, а това е следвало да се направи след преценка в кой момент е било дължимо от ищеца авансовото плащане по договора. Поддържа, че доколкото изпълнителят не е получил аванса вкл. до края на срока на договора 30.04.2015г., то той не е бил длъжен да изпълнява възложеното с договора. В тази връзка въззивникът счита, че ищецът не е бил изправна страна, поради което не е могъл валидно да развали договора.
Пропускът на съда да обсъди това релевантно обстоятелство е повлияло на крайните му изводи като противоречи и на уговорките в договора. Въззивникът сочи като довод, че единствено изправната страна има право да развали договора. Твърди, че съдът напълно неоснователно възприел друг период на изпълнение на договора, игнорирайки изцяло всички действия на страните отпреди 2018г., поради което и погрешно приел за неоснователно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност към 2021г. /още към 2020г./ Поддържа, че срокът за предявяване на иска по чл.55 ЗЗД е започнал да тече от възникване изискуемостта на задължението, което въззивникът счита, че е найкъсно към м.09.2015г., т.е. към м.09.2020г. е било погасено правото на ищеца да претендира връщане на даденото по договора. Твърди се, че исковата молба за връщане на даденото е предявена чак през 2021г., поради което искът е погасен по давност. Прави оплакване, че съдът не е обсъдил довода му, че в случая развалянето няма обратно действие както че не се дължи връщане на всичко платено по него в размер на 140 014.02 лева, а следва да бъде заплатена стойността на действително извършените работи. Прави се оплакване, че съдът не е обсъдил фактите и не е дал отговор на въпроса дали договорът е развален или прекратен.
Моли за отмяна на решението като незаконосъобразно единствено в частта, в която е уважен осъдителния иск.
В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на СУ Св.Климент Охридски, София, чрез адв.З. О., с което се оспорва основателността на въззивната жалба. Поддържат се твърдения, че срокът за изпълнение на договора с произтичащите от това правни последици, е започнал да тече, считано от петия ден на авансово плащане, извършено на 13.09.18г., т.е. от 18.09.2018г. Счита, че поради противоречие във волята на страните, съдът правилно е тълкувал клаузите на договора, свързани с определяне срокове за изпълнение. Счита за неоснователни доводите, че ищецът е неизправна страна по договора, поради което няма право да развали договора. Счита, че искът не е погасен по давност до упражненото от ищеца изявление за разваляне на договора с връчване предизвестие на Спедстрой ЕООД на 09.11.2021г. Поддържа, че макар закъсняло, плащането на аванса на 13.09.2018г., е било прието от ответното дружество и последното е започнало изпълнение на договора. Твърди, че към 09.11.2021г. ищецът е бил изправна страна, за разлика от Спедстрой ЕООД, което е 2 дало основание за развалянето на договора поради виновно неизпълнение от страна на изпълнителя. Твърди се, че неизпълнението е в обем от поне 76% от общата работа.
Страната поддържа, че договорът няма продължително действие, а е развален с обратна сила като всяка страна дължи връщане на даденото по него. Претендира недопустимост на направените с въззивната жалба доказателствени искания, които са могли да бъдат представени своевременно пред първата инстанция. Претендира отхвърляне на жалбата ведно с присъждане разноски за въззивното производство.
В производството пред въззивния съд ответното дружество Спедстрой ЕООД, представлявано от адв.М.Б., поддържа жалбата на изложените основания.
Насрещната страна, представлявана от адв.Зл.О., оспорва жалбата и претендира отхвърлянето й като неоснователна.
За да се произнесе по жалбата настоящият състав съобрази, че производството е образувано по искова молба на СУ “Св.Кл.Охридски“, София, с която е предявен срещу Спедстрой ЕООД, с.Дъбравино, общ.Аврен,обл.Варна, осъдителен иск за заплащане с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 75 541,57 лв. /след допуснато в о.с.з. на 17.10.2023 год. изменение на иска чрез намаляването му от 140 014.02 лева и оттегляне на иска за разликата до първоначално предявения размер/, представляваща сбор от извършени по развален от ищеца поради неизпълнение на ответника договор №80.09-300/08.12.2014г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Благоустрояване и паркоустрояване на студентския лагер в университетска ботаническа градина – Екопарк Варна“ авансово /на 13.09.2018 год. в размер на 84 008.41 лева/ и междинно /на 05.02.2019 год. в размер на 56 005.61 лева/ плащания.
Твърди се, че страните са сключили договор № 80.09-300/08.12.2014г. за възлагане на обществена поръчка с посочения предмет, по силата на който ищецът, в качество на възложител, възложил на ответника, доставката и извършване на СМР, определени в чл.1 от Договора, срещу обща цена на изпълнението на обществената поръчка в размер на 233 356.79 лева, без ДДС. Твърди се, че договореното възнаграждение следвало да бъде платено на три части, както следва: авансово 30% от стойността на преместваемите жилищни модули в 15 дневен срок от представяне от изпълнителя на фактура за плащането и протокол за откриване на работата на обекта, междинно плащане – по договаряне между страните след представяне на приемо – предавателен протокол и фактура на изпълнителя както и окончателно плащане – в 30 дневен срок от приемане на работата и представяне фактура от изпълнителя. Твърди се, на 13.09.2018 год., въз основа издадена от изпълнителя фактура №0000004090/18.01.2017г. ищецът извършил авансово плащане в размер на 84 008.41 лева с ДДС, поради което на основание чл.8, т.2 изпълнителят следвало да започне работата на 18.09.2018год. и да предаде обекта съгласно чл.2 на 30.04.2019 год. Ищецът сочи, че в договорения срок изпълнителят не е изпълнил предмета на поръчка, като с приемо-предавателен протокол от 30.11.2018г., удостоверяващ частично изпълнение и въз основа на фактура № 0000004733/24.01.2019 год., заплатил на 05.02.2019г. договореното междинно плащане в размер на 56 005.61 лева, представляващо 20% от общата цена на договора. След извършеното плащане се твърди, че изпълнителят преустановил работа. Към 16.09.2021 год. били положени 12 бр. ивични бетонни основи на преместваемите къщички с размери 9,3 м/3,3 м, доставени и монтирани 4 бр. преместваеми къщички с размери 9,3 м/3,3 м и височина до корниз 2.45 м., на етап завършени, но без да са включени към ВиК и ел.мрежата, доставена и монтирана 1 бр. с посочените размери и височина на етап външни стени и покрив и доставени и монтирани 4 бр. преместваеми къщички с посочените размери и височина, на етап външни стени и гредоред на покрива, с напълно компрометирани конструкции вследствие външните условия. Поради продължилата две години и шест месеца забава, възложителят отправил изявление за довършване на работата в срок от 1 месец с предупреждение, че след изтичането на срока ще счита договора за развален по вина на изпълнителя. Твърди се надлежно връчване на поканата на ответника – изпълнител на 3 посочения в договора електронен адрес, както и чрез „Български пощи“ ЕАД – на 11.11.2021год. В указания срок изпълнителят не е изпълнил в цялост предмета на сключения договор, поради което се твърди, че същият е бил развален виновно неизпълнение на ответника. Твърди се, че това разваляне има обратно действие като изпълнителят дължи връщане на даденото - авансовото и междинно плащане в общ размер от 140 014,02 лева.
Претендира се и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.
В срока по чл.367 ГПК ответникът „СПЕДСТРОЙ“ ЕООД депозира писмен отговор, с които изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на договора от 08.12.2014 год. за възлагане на обществена поръчка с посочения предмет, но оспорва твърденията относно срока на договора. Излага, че съгласно чл.2, ал.3 от същия, срокът започва да тече от подписването на протокол за откриване на работата, което е сторено на 06.01.2015 год. Счита, че плащането на аванса е свързано със започване изпълнението на договора, а не с началото му и осъщественото плащане две години по-късно не променя срока за изпълнение. Поради това релевира възражение за погасяване на иска по давност на основание чл.87, ал.5 ЗЗД, която е започнала да тече съгласно чл.2, ал.1 от договора на 30.04.2015 год. Твърди се, че дори да се приеме за приложима разпоредбата на чл.2, ал.3 от договора за определяне начален момент на изпълнението, то срокът на договора отново изтича през 2015год., каквато е била общата воля на страните. Излага, че дори и при възприемане твърдението на ищеца, че срокът за изпълнение е 224 календарни дни, то същите са изтекли към септември 2015г., откогато е започнала да тече давността. Оспорва се и твърдението за изправността на ищеца, с твърдения, че след авансовото плащане по чл.5 от договора със забава от три години и половина, същият се явява неизправна страна и няма право да развали договора. Оспорва се твърдението за договорено между страните междинно плащане и след като към 2018 год. платеният аванс е бил изчерпан и страните не са постигнали съгласие за последващи плащания, ответникът няма ангажимент за продължаване изпълнението на договора. Довод за неоснователност на иска представлява и неоспорено от възложителя – ищец изпълнение по договора, което е прието без забележки и подлежи на заплащане, съгласно чл.266 и чл.269, ал.2 ЗЗД. Оспорва, че развалянето на процесния договор има обратно действие с арг. чл.88 ЗЗД. В условие на евентуалност, ако се приеме договорът за развален, релевира възражение за прихващане със сумата от 140 014.02 лева, представляваща стойността на дължимото на изпълнителя възнаграждение за извършени до развалянето СМР, съгласно приемо-предавателен протокол от 30.11.2019 год.
Разпечатката съдържа 27 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9f9b0fcf-db11-4fe6-9832-75e3ed233122