Решение № 260138 от 11.02.2022, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№260138 11.02.2022 г. гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА при участието на секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12957 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „АБ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Съединение“ № 38, представлявано от ***** **** Т.П.П., чрез пълномощника му- адв. Д.Ф.-Р. против „РТ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 27, ет. 2, представлявано от ***** Р. И. М., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 5044,38 лева- главница по фактура № **********/06.12.2019 г., дължима по договор за доставка на асфалтова смес /биндер/, сумата от 186,36 лева – обезщетение за забава за периода от 20.12.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 01.07.2020., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7646/2020 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, I-ви гр.състав.

В исковата молба се твърди, че между страните били налице търговски отношения във връзка с извършени от страна на ищеца услуги по доставка на асфалт /биндер/ в полза на ответното дружество. На дати 29.11.2019г., 30.11.2019г. и 01.12.2019г. ответникът получил асфалтова смес /биндер/, в размер на общо 77,56 тона, като същата била извозена от ищеца „АБ“ АД, посредством товарен автомобил с рег. № *****на три курса за обект „********“. Цената на извършената транспортна услуга възлизала на 516.55 лева, а стойността на асфалтовата неплътна смес Биндер 0/20 възлизала на 7562,10 лева. За техническото състояние на продукта била издадена Декларация за експлоатационни показатели № 191201-1/01.12.2019 г. За ответника възникнало задължение за заплащане на стойността на услугата, респ. стоката – асфалтова смес. Издадена била фактура № **********/06.12.2019 г., като по същата била приспаднат и аванс, но останали неизплатени претендираните с настоящото заявление суми. Сумата по издадената фактура следвало да бъде заплатена в 14 дневен срок от издаването й, след които на ответника било начислено и обезщетение за забава. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираните в настоящото производство суми. По образуваното ч.гр.д. № 7646/2020 г. била издадена заповед за изпълнение срещу която постъпило възражение от страна на длъжника, поради което ищецът предявява настоящия иск. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски, за които е представен списък. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищеца- адв. Д.Ф.- Р. в писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответното дружество, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че между страните липсвало валидно облигационно правоотношение във връзка, с което да дължи претендираните от ищеца суми. Възразява, че представените по делото документи не са подписани от *****на ответното дружество. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ответното дружество- адв. А.Д. в писмени бележки.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът достига до следните фактически и правни изводи:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение във връзка с извършени от страна на ищеца услуги по доставка на асфалт /биндер/ в полза на ответното дружество. На 29.11.2019г., 30.11.2019г. и 01.12.2019г. ответникът е получил асфалтова смес /биндер/, в размер на общо 77,56 тона, като същата е била извозена от ищеца „АБ“ АД, посредством товарен автомобил с рег. № *****на три курса за обект „********“.

Цената на извършената транспортна услуга е описана в размер на 516.55 лева, а стойността на асфалтовата неплътна смес Биндер 0/20 възлиза на 7562,10 лева. За техническото състояние на продукта е издадена Декларация за експлоатационни показатели № 191201-1/01.12.2019 г. /приложена на л. 13 и л. 14от делото/.

Издадена е от ищеца фактура

№ **********/06.12.2019 г., като по същата е приспаднат заплатения от ответното дружество аванс, като дължимия остатък по фактурата е в размер на 5044,38 лева с ДДС.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираните в настоящото производство суми, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 7646/2020 г. и по същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 335403.07.2020г., срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. В изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът е предявил в срок настоящия установителен иск.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото лице М.М. се установява, че по счетоводните дневници и регистри по счетоводни сметки при ищеца „АБ“ АД и при ответника „РТ Консултинг“ ЕООД е осчетоводена фактура с № ********** от 06.12.2019г., съответно като вземане при ищеца и като задължение при ответника за извършени услуги по вид, количество и стойност съгласно Констативен протокол от 06.12.2019г., на стойност с включен ДДС 5044,38 лева.

До датата на входиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК -02.07.2020г., а и до датата на подаване на исковата молба- 07.10.2020г. по процесната фактура, издадена от ищеца няма извършено плащане от ответника и съответно получено от ищеца плащане частично или в пълен размер, с банков превод по сметката или в брой. След подаване на исковата молба, а и към датата на проверка от вещото лице- 22.02.2021г. при ищеца няма налични документи и осчетоводяване на постъпили плащания, в касата на дружеството или по банков път с превод на неразплатена стойност по фактурата /изцяло или отчасти/ от страна на ответника, а при ответното дружество няма документи и осчетоводяване на извършени плащания.

Неразплатената стойност по процесната фактура по счетоводни данни при страните по делото към датата на завеждане на иска и към датата на проверка от вещото лице- 22.02.2021г. е в размер на 5044,38 лева с ДДС.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно извършено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

За установяване на фактическите си твърдения ищецът ангажира и гласни доказателства посредством показанията на св. К. О., обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 05.03.2021г.

От показанията на същия се установява, че от 2009г. до настоящия момент работи в ищцовото дружество като ********. Известно му, че между „АБ“ АД и ответното дружество имало търговски отношения свързани с доставка на строителни материали и механизация за изпълнение на техен обект, представляващ ЖП спирка на гара ********. Между двете дружества нямало подписан договор, тъй като обемът на материалите и услугите не бил голям и такава била практиката на ищцеца. В конкретния случай контактувал с г-жа М. и неин служител- Т.К., а веднъж на обекта била и майка й. Всеки материал излизащ от техен склад бил съпроводен с експедиционна бележка, на която било написано количеството, дата на производство и човека, който го е експедирал, съответно кантарни бележки за материалите, които са в насипно състояние, а когато се доставял материала с техен транспорт, имало и товарителница на съответния камион или самосвал,който е доставял на обекта. В същата бил посочен изпращач, получател, разстояние, място на товарене, място на разтоварване и съответно човекът, който го приел на място трябвало да се подпише на документа. В конкретния случай всичко това било изпълнено. На база на тези първични документи в края на месеца изготвяли протоколи, в които описвали видовете свършена работа или доставени материали и ги изпращали за подпис на контрагентите си и съответно се издавали фактури след това. Според свидетеля Констативния протокол в случая не бил подписан от ответника. Или са отказали да го получат или не са били на адреса.

Като цяло съдът кредитира показанията на св. О., тъй като същият има непосредствени възприятия относно установените от него факти и показанията му кореспондират с приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

Като писмени доказателства по делото са приети процесната фактура от 06.1.20219г., 2 бр. справки от онлайн калкулатор, Констативен протокол от06.12.20219г., справка от „кантари“ на „АБ“ АД за месец ноември 2019г., декларацияза експлоатационни показатели от 01.12.2019г., товарителница от 01.12.2019г., дневни актове от 27.11.2019г., и от 28.11.2019г., от 29.11.2019г. и 30.11.2019г., товарителници от 01.12.2019г., 29.11.2019г. и 30.11.2019г. и справка от ТР- 2 бр.

Във връзка с откритото по искане на ответното дружество производство по оспорване авторството на приетите по делото писмени доказателства- товарителници и дневни актове е прието и заключение на съдебно-почеркова експертиза, извършена от вещото лице М.С., от която се установява, че в представените за изследване товарителница с № 293164/01.12.2019г., товарителница с № 293163/30.11.2019г., дневен акт с № 0021683 и дневен акт с № 0021682 подписите, положени след текста „М.“ не са изпълнени от лицето Р. М..

Съдът кредитира заключението на съдебно-почерковата експертиза като компетентно извършено и отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси. Не се споделят в тази връзка възраженията на процесуалния представител на ищеца, че вещото лице е работило с документи, които не са приобщени като доказателства по делото и не са събрани по предвидения в ГПК ред, вместо да ползва непосредствено взет от лицето сравнителен материал.

От устните разяснения на вещото лице, дадени при изслушване на заключението е видно, че същия е ползвал за сравнителен материал образци от почерка и подписа на Р. М. в заявления за издаване на БДС и Търговски регистър. Нещо повече, според експерта най-достоверни са такива образци от подписа на лицето, които са полагани преди или към датата на изследвания документ нямат отношение към него, т.е т.нар. „свободни образци“ от подписа на лицето.

При така установете, релевантни за спора факти и обстоятелства съдът намира за установено наличието на облигационна връзка между страните, по силата на които ищецът е доставил на ответното дружество описаните в Констативен протокол от 06.12.2019г. количества асфалт и съответните услуги с валяк, транспорт и престой на самосвал, за които е издадена фактура с **********/06.12.2019 г., на стойност 5044,38 лева с ДДС след приспадане на заплатения от ответното дружество аванс.

Съдът намира за установен факта, че ищецът е изправна страна и е доставил описаните количества асфалт и съответните услуги, а възраженията на ответника че не се установява наличието на облигационно правоотношение между страните, нито че ищецът е изправна страна, съдът намира за неоснователни, въпреки успешно проведеното оспорване на авторството на част от приетите по делото писмени доказателства-дневни актове и товарителници,за които се установи в хода на откритото производство по реда на чл. 193 от ГПК, че не са подписани от *****на ответното дружество- Р. М., по следните съображения.

Въз основа нализа на доказателствената съвкупност по делото съдът прие в мотивите си по горе за установени обстоятелствата по издаването, издателя, получателя, съдържанието и стойността на процесната фактура, както и нейното осчетоводяване в счетоводството на ответното дружество /същата е включена в дневника за продажбите на дружеството-ищец и в дневника за покупките на ответното дружество/. Тези обстоятелства се установяват и от приетото заключение на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Разпечатката съдържа 29 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9f9ae814-861e-4996-a331-4f5290185fa6