Решение № 437 от 16.08.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Благоевград, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20241200500423 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Триадица“ № 8, против решение №58/30.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1898/2023 г. по описа на РС – Благоевград, подадена чрез процесуален представител, с пр. осн. чл. 258 и сл. от ГПК.

С атакуваният акт са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя, който го счита за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока. Иска неговата отмяна и отхвърляне на исковите претенции.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа атакуваното решение и настоява за потвърждаването му, за което също подробно се аргументира.

От материалите поделото се установи, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата което към датата на уволнението въззиваемият е изпълнявал длъжността „техник, водно строителство и ХЕС“, с код по НКПД 31123001 и място на работа в „НЕК“ ЕАД, предприятие „Язовири и каскади“, язовирен район „Благоевград“, гр.Благоевград (вж. трудовия договор и допълнителните споразумения към него). Безспорно е също, че задълженията, отговорностите на въззиваемия и йерархичната му зависимост от ръководителя на язовирния район са подробно регламентирани в одобрената по съответния ред и надлежно връчена му на 1

01.08.2022 г. длъжностна характеристика.

Не се спори, че на въззиваемият е разрешен 10 работни дни неплатен годишен отпуск от 03.07.2023г до 14.07.23г, който ползвал за пътуване до Африка, с оглед прибирането в на синът си в България(вж.у-нието за раждане, копията от паспортите и пр.). Според св.Д. въззиваемия споделил нея целта на горната отпуска.

Видно от служебната бележка изх.№Ко-32-376/23.08.23г от Посолството на РБ в Петория, на 11.07.23г въззиваемия се явил в Консулската служба на посолството да иска издаването на временен паспорт на синът си, но разполагал само с декларация от майката за съвместно пътуване в чужбина, без изрично пълномощно за издаване на паспорт от майката.Поради това на заявлението му не е даден ход, като бащата е помолен да се снабди с липсващия документ и го представи в Консулската служба. На 19.07.23г въззиваемия уведомил консула чрез WhatsApp, че документа от Кения щял да се закъснее заради размирици в столицата Найроби, както и че възнамерява да напусне ЮАР, поради изтичане валидността на визата му и помолил да вземе обратно декларацията от майката, позволяваща да пътува с детето зад граница на следващия ден – 20.07.23г.

От показанията на разпитаните свидетели А. и З. се установява, че въззиваемия е пътувал до Африка, за да доведе детето си, което било негова мечта, като не е могъл да се прибере в България през разрешените му 10 дни отпуск, заради проблеми с документите за паспорт на детето, наложили да изчака в ЮАР.Според свидетелите бил притеснен и стресиран от изтичащата отпуска и виза, а също и от бавещият се документ.Въпреки това, нямало как да остави детето само в ЮАР и поискал от св.З. да му съдейства за удължаване на визата, която твърди че се свързала с посолството на ЮАР в София, но безрезултатно.

Междувременно въззиваемия се обадил на св.Д., негов пряк ръководител, с искане за още 5 работни дни неплатен отпуск и на 17.07.23г изпратил по имейл снимана негова писмена молба за неплатен отпуск, изпратена от Йханесбург(ЮАР), на която още същият ден получил отрицателен отговор(вж. разпечатките от Viber, доклад вх.№УР-0142/24.07.23г и св.Д.).

След като документите се забавили, въззиваемия решил да се прибере с детето в България без въпросния временен паспорт, което успешно осъществил на 24.07.23г, въпреки проблемите с турските власти(вж.св.З. и св.А.).

В показанията си разпитаните пред въззивния съд свидетели – Д. и С., дават подробни сведения за дейностите, които се извършват от въззиваемия по трудовото правоотношение – изпращане на ежедневни сведения към ОСВ, към охраната на „НЕК“ за състоянието на съоръженията, водния приток, въз основа на които се прави за другия ден баланса и разрешението за използване на вода от съоръженията за цялата страна, като не се допуска срив на енергийната система; изготвяне на пожарно досие, обиколка на обектите, контрол на обектите, участие и контрол при извършваните ремонтни 2 дейности; ежедневни документални сведения, които се изготвят и изпращат; обработват се пътни листове, всякаква документация, извършване на геодезически измервания, измерване на водните стоежи; непрекъснат контрол, включване и изключване на водохващания, непрекъснато следене на водата, която се подава през тунелите; ежедневно два пъти в пълноводието се прави баланс, който се изпраща в ЦУ.

Св.Д. сочи също, че през натоварения сезон първо се прави устен график, според плановете на колегите, като за летния сезон по принцип ползват по 5 дни, а другия отпуск се изтегля след завършването на сезона на ремонтите и основно се ползват ноември и декември, като винаги трябва да има поне двама души на работа, защото единия се налага да пътува по обектите, другия да подава сведенията. През юни, въззиваемия почти не е бил на работа, поради непрекъснато ползване на отпуски и болнични. Отпуските на М. С. през юни и юли 2023 г. не били планирани и заради продължителното му отсъствие след разрешение на отпуската му, м. юли се наложило част от ремонтната програма да се изтегли, вместо през юли и август, да се извърши септември, а по инвестиционната програма един тежък обект останал за изпълнение за 2024 година, заради невъзможността да се осигури присъствие на техническо лице, което е задължително, отговорно и свързано с безопасността на труда.

Според св.С. през юли работата в района е била разпредеЛ. между двама души и същата е трудоемка, понеже всеки ден се прави изкачване на 2 000 метра и след това слизане, което не е много лесна задача и е доста отговорна.

Сочи още, че е замествал М. С. при отсъствието му и не знае защо е заминал в ЮАР, при положение, че му било обяснено зимния период от какво значение е за НЕК.

С доклад вх.№УР-01-42/24.07.23г, св.Д. уведомява изпълнителния директор на „НЕК“ ЕАД, че към 20.07.2023 г. М.С. четвърти ден е самоотлъчка, като предлага прекратяване на трудовия му договор.

Не се спори и за това, че на 14.08.2023 г. работодателя е поискал от М.С. писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ във връзка с неявяването му на работа на 17.07.2023г. Безспорно е също, че въззиваемият е представил писменото си обяснение на същата дата, в което описва причините за неявяването си на работа след изтичането на разрешения му неплатен отпуск и за представения болничен лист от 26.07.2023г. С последния му е разрешен отпуск по болест от 26.07. до 12.08.23г

Със заповед № ЧР-01-51/17.08.2023г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на 17.08.2023 г. за извършено нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в периода 17.07.2023 г. до 24.07.2023 г. включително, без основателна причина, което подробно се обосновава.Видно от представената трудова книжна, след въпросното уволнение въззиваемият не е работил по ново трудово правоотношение.

Според съдебно-счетоводната експертиза брутното трудово възнаграждение на ищеца с постоянен характер за пълен отработен месец – април 2023 г., възлиза на 1 961,75 лв., което включва основната заплата за 3 пълен отработен месец – 1750 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 211,75 лв. Обезщетението за 6-месечния период, считано от уволнението му на 17.08.2023 г. до 17.02.24 г. експерта е изчислил на 11 770,50 лв.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваната заповед въззиваемият е уволнен дисциплинарно.Според чл.186 КТ дисциплинарна санкция се налага само при виновно неизпълнение на трудовите задължения.Такова е налице при несъответствие между дължимото и фактическото осъщественото поведение.

По делото не се спори, че ищеца е изпълнявал длъжността „техник, водно строителство и ХЕС“ с подробно разписаните права и задължения(вж. трудовото досие и показанията на св.Д. и св.С.).

Събрания доказателствен материал установи по категоричен начин неявяването на работа по ищеца за периода 17.07.23г-24.07.23г и по тези въпроси не се спори(вж. писмените доказателства и свидетелските показания).

Следователно, в случая са налице обективните признаци на дисциплинарното нарушение по чл.190, ал.1, т.2 КТ – неявяване на работа на повече от два последователни работни дни.Този извод се обосновава от мотивите на уволнителната заповед, с която изрично е санкционирано неявяването на ищеца не само за 17.07.23г, а за периода 17.07.23г – 24.07.23г.Последния обхваща повече от два последователни работни дни, което именно го различава от състава на чл.187, ал.1, т.1 КТ, с която законодателя въздигнал като дисциплинарно нарушение неявяването на работа само един ден.

Обстоятелството, че работодателя е поискал писмени обяснения от ищеца за неявяването му само на 17.07.23г, не променя горните изводи, тъй като меродавна за квалификацията е уволнителната заповед, а не искането за обясненията.

В този контекст непоисканите обяснения за отсъствието през останалите дни опорочава атакуваното уволнение на процесуално основание и е достатъчен повод за отмяната му със всички произтичащи от това последици.

Дори последното да се игнорира, уволнението се явява незаконосъобразно и поради следното:

Според разпоредбата на чл.186 КТ нарушението на трудовата дисциплина е всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения. Само по себе си неявяването на работа е тежко дисциплинарно нарушение, тъй като засяга съществен елемент на трудовото правоотношение, каквото е предоставяне от работника/служителя работната сила в полза на работодателя.

Преценявайки всички обстоятелства, настоящия състав намира, че отсъствието на ищеца от работа на посочените дати е вследствие наличието на уважителни причини. Тези изводи се обосновават от писмените и гласни доказателства, според които въззиваемия действително е следвало да представи изисканият му от Консулската служба към българското посолство в 4

ЮАР документ(пълномощно от майката), с оглед снабдяването детето му с временен паспорт за прибиране в България. Касае се за обстоятелство, което ведно с факта, че следва да се издаде в друга държава(Кения) и достави в ЮАР, очевидно изисква технологично време,което не е могло да се предвиди, за да се обезпечи предварително от въззиваемия.

В случая следва да се има предвид, че Кения е известна с нестабилната обстановка, както и че възникналите пред ищеца препятствия са извън пределите на трудовото правоотношение и са породени от взаимоотношения с други органи – дипломатическа служба, подчинена и на множество международни регулации. Очевидно, всичко това допълнително препятства ищеца, затруднява и усложнява срочното им преодоляване, тъй като изключва възможността за положително влияние от работодателя и неговя служител.

Единствено последния е следвало да обезпечи детския временен паспорт, без задължение за съдействие от други органи и лица.

В случая не следва да се игнорира и обстоятелството, че въззиваемия е действал в защита интересите на 10-годишния си син и то в трета страна(ЮАР), чужда за детето и бащата.

Проявената активност от бащата за продължаване на визата за ЮАР, контакти с българските институции, с оглед приемане на детето в България, индицират в нужната степен усилията на ищеца да разреши в кратки срокове проблема с прибирането в България(вж. св.З. и св.А.).

Не на последно място – осъществените по негова инициатива контакти с работодателя, при които го уведомил за препятствия и поискал допълнително неплатен отпуск, освен полагането на горните усилия, свидетелстват и за добросъвестно упражняване на трудовите си права и задължения(св.Д. и св.С.).

Разпечатката съдържа 45 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9f9ac5e8-a0c1-4edc-9d4a-36f7358641ed