Решение № 72 от 19.06.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Костинброд, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря М. Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно наказателно дело № 20261850200019 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Й. К. К., ЕГН ********** от гр. С.З., чрез адв. Ф. – АК - Варна е подал жалба до РС - гр. Костинброд, чрез административнонаказващият орган срещу наказателно постановление № 25 – 0286 - 000283 / 22.08.2025 г. издадено от Началник РУ - Костинброд, в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО

НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени същото изцяло.

На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован не се явява, същият се представлява от упълномощеният му защитник – адв. Ф. – АК - Варна, която заявява, че поддържа жалбата и моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като излага подробно доводите си.

Административнонаказващият орган редовно призован на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител, не е взел становище по така депозираната жалба.

1

Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна :

Видно е от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3589541 / 27.07.2025 г., че на 27.07.2025 г. в 17.34 часа в гр. Костинброд по ул. „ломско шосе“ срещу дом № 35, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Сеат“ с рег. № СТ ***** ВР, лична собственост, като не пропуска преминаващата пешеходка, която пресича на обозначена пешеходна пътека ТИП „ЗЕБРА“, обозначена с пътен знак и маркировка, с което жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 119 ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3589541 / 27.07.2025 г. Началникът на РУ – Костинброд издава наказателно постановление № 25 – 0286 – 000283 / 22.08.2025 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183 ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложил на Й. К. К., ЕГН ********** от гр. С.З. административно наказание : „Глоба” в размер на 100.00 / сто / лева.

Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетелите М. Л. А. и М. К. П., както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Съдът кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка Габриела Пламенова Господинова, които не са противоречиви и се подкрепят от събраните по делото доказателства. Същата сочи, че на 2707.2025 г. са се прибирали тя и жалбоподателят от гр. Годеч, с лек автомобил „Сеат“ с рег. № СТ ***** ВР, който е собственост на жалбоподателя и 100 м след кръговото кръстовище до поликлиниката са били спрени от полицейския патрул.

Свидетелката сочи, че полицаите са ги спрели и са им казали, че са отН. предимството на пешеходката. Свидетелката е категорична, че пешеходката въобще не е била стъпила на пешеходната пътека, същата е била през едно плътно, в локалното на другото плътно. Но съдът не кредитира показанията на свидетелката в частта, че пешеходката не е стъпила на пешеходаната пътека, тъй като и в локалното платно има пешеходна пътека.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :

2

От приложената по делото Заповед № 8121з - 1632 / 02.12.202 1 г. на Министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган.

Но в обжалваното НП е посочено, че административнонаказващият орган е ВПД началник на РУ – Костинброд, а такава заповед не беше представена в настоящото производство.

Подадената жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът след извършената служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, изложени от жалбоподателя в жалбата, констатира следното :

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 16.01.2026 г., а жалбата е подадена до РС - гр. Костинброд, чрез административнонаказващия орган с вх. № УРИ 286 000 - 397 / 27.01.2026 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 14 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

Съдът споделя доводите на защитата на жалбоподателя, че обжалваното наказателно постановление № 25 – 0286 – 000283 / 22.08.2025 г. издадено от ВПД началник на РУ – Костинброд не е издадено от компетентен орган.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП – с оглед обстоятелството, че същото не е издадено от компетентен орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея 3 пешеходци, като намали скоростта или спре. В случая, жалбоподателят не е спрял на пешеходната пътека за да пропусне преминаващата пешеходка, дори и същата ада е била в локалното плътно, поради което и правилно контролните органи са преценили, че формално той е извършил нарушение по цитирания текст.

Въпреки това РС $ Костинброд намира, че деянието съставлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие съС.З.кона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което е нарушил чл. 53, ал. 1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН.

Действително, деянието формално

4 осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение. В конкретния случай обаче съдът отчита, че още преди да премине през пешеходната пътека жалбоподателят е възприел навлизащата пешеходка, преценил е ситуацията и натоварения трафик на пътя, и е предприел забавяне хода на движение на управляваното него МПС, по начин да премине безопасно през участъка от пътя. От показанията на разпитаната по делото свидетелка се установи, че пешеходката е била в локалното плътно / където също има пешеходна пътека /, от друга страна свидетелката сочи, че между двете плътна има островче, където е прекъсната пешеходната пътека.

От съществено значение е и факта, че не са налице отегчаващи обстоятелства за жалбоподателя и нарушението е извършено за първи път.

Видно от приложената към делото справка за нарушител, жалбоподателят няма наложени преди това наказания за нарушения по ЗДвП, както и не е санкциониран с издадени ел.фишове. Извършеното нарушение следва да бъде прието за маловажно, тъй като в незначителна степен е засегнало защитаваните обществени отношения, без да предизвиква вредни последици или дори опасност за такива, за когото и да е от участниците в движението.

Горните обстоятелства, характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на общественаопасност в сравнение с останалите нарушения от този вид и по мнение на настоящия състав сочат маловажност на случая на административно нарушение.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че административното нарушение, макар и формално извършено, се явява с незначителна степен на обществена опасност и е било налице основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Административнонаказващият орган не е съобразил посочената разпоредба и е издал наказателното постановление в нарушение на чл. 53, ал.

1 от ЗАНН, поради което, според настоящия съдебен състав, наказателното постановление следва да бъде отменено.

По разноските :

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д ал.2 от ЗАНН на жалбоподателя се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. В приложения списък с разноски се претендират разноски в размер на 400.00 евро – процесуално представителство и 333.31 евро – за пътни / 5 самолетни билети /. Съдът счита претенцията за неоснователна и недоказана.

По делото е представено пълномощно, от което е видно, че жалбоподателят е заплатил сумата от 200.00 евро на адв. Ф. - АК - Варна. Съдът приема, че същият е заплатил минималното адвокатско възнаграждение, определено в чл. 18 ал.1 и ал. 2 и чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед на горното съдът на основание чл. 63д ал.2, във вр. с чл. ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 ал.1 от АПК от бюджета на ОДМВР – София, издал отменения акт следва да се заплати на жалбоподателя Й. К. К., ЕГН ********** от гр. С.З., разноски в размер на 200.00 / двеста / евро за осъществено процесуално представителство в производство по АНД № 19 / 2026 г. пред РС – Костинброд, като отхвърля искането за заплащане до пълния размер от 733.31 евро, като неоснователно, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Мотивиран о т гореизложеното, Районен съд – гр. Костинброд , ІI - ри състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25 – 0286 - 000283 / 22.08.2025 г. издадено от ВПД Началникът на РУ - Костинброд, с което на Й.

К. К., ЕГН ********** от гр. С.З. е наложено на основание чл. 183 ал. 5, т. 2 от ЗДвП наказание „Глоба“ в размер на 100.00 / сто / лева, за нарушение на чл.

119 ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР - София да заплати на Й. К. К., ЕГН ********** от гр.С.З. сумата от 200.00 / двеста / евро – представляващи сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в производството, като отхвърля искането за заплащане до пълния размер от 733.31 лева, като неоснователно.