Решение № 254 от 30.06.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Русе, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Йордан Дамаскинов

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20264500500067 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Община Две могили чрез Кмета М.П. против Решение № 178/01.12.2025 г., постановено пo гр. д. 750/2025 пo oпиca на БPC, с което са уважени предявените против Общината от М. Т. И. искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Жалбоподателят намира решението за незаконосъобразно и неправилно. Заема позиция, че съдът неправилно е приел уволнението за незаконосъобразно, тъй като едновременно с въвеждане на новите изисквания за длъжността са променени и трудовите функции, както и че е доказано владеене на англ. език от ищцата с представената диплома за завършено висше образование.

Оспорва приетото в съдебното решение, че за да е законосъобразно извършено уволнението, то следва да е на основание чл. 328, ал. 2 КТ- съкращаване на щата.

Излага подробни съображения, че такова не е налице. Поддържа, че извършената промяна в изискванията за заемане на длъжността не е съпроводена с промяна в характера на трудовите функции. Заема позиция и за незаконосъобразност на изводите на съда, че в случая работодателят е действал недобросъвестно. Намира, че в случая установената в чл. 8, ал. 2 КТ презумпция не е оборена надлежно от ищцата. В 1 обобщение работодателят поддържа, че е спазил всички изисквания на закона, като процесното уволнение не е резултат от проявена от него недобросъвестност.

Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените против Общината искове да бъдат отхвърлени. Иска присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна М. Т. И. чрез адв. Г. К. ВТАК е депозирала отговор на въззивната жалба, с който взема становище за нейната неоснователност по подробно изложени съображения. Претендира разноски.

Производството пред РС Бяла е образувано по предявените от М. Т. И. против Община Две могили обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Ищцата твърди, че с ответника са били обвързани от ТПО, като по силата на допълнително споразумение № 107#1/30.04.2025 г. заемала длъжността мл. експерт „Административно обслужване, деловодство и архив“ („АОДА“), което е прекратено с акт от 23.06.2025 г., на основание чл. 328, ал.1, т.11 КТ. Поддържа незаконосъобразност на извършеното уволнение, обосновано с обстоятелството, че работодателят неправилно приел, че не отговоря на изискванията за заемане на създадената нова длъжност „Канцелария на кмета и архив“ („ККА“), въпреки че разполагал с дипломата за висше образование, приложена към личното й трудово досие, удостоверяваща, че е изучавала англ. език в течение на сравнително дълъг период, достатъчен за посоченото ниво В1, макар и да не е сертифицирана чрез езиков курс и издаден за целта нарочен документ. Наред с това е въвела и довод за злоупотреба с право, обоснован с обстоятелството, че новата длъжност покрива повече от 80 % от задълженията й на предишната, а включените “нови” задължения са присъщи и са включени в длъжността мл. експерт „Култура, вероизповедания, връзки с обществеността, туризъм и защита на потребителите“ и се изпълняват от друг служител. Поддържа, че въвеждането им не е обусловено от необходимостта от осигуряване на по-ефективна дейност на администрацията, нито пък мотивите на кмета на ответната община за необходимостта от приемането на нова структура на администрацията кореспондирали с обективните дадености в администрацията на ответника, а целели единствено нейното уволнение. Твърденията са още, че с новото изискване „владеене на англ. език - ниво В1“ не би могло да се осигури ефективно изпълнение на вменените „нови" задължения, свързани с международното сътрудничество на общината и контактите на кмета на общината, а представлява злоупотреба с права. Заявява, че дори и да се касае за някаква промяна в изискванията за заемане на длъжността, която да е въпрос на целесъобразност и преценката относно необходимостта от тези промени да е правомощие на работодателя, който е натоварен да организира съответния трудов процес, във всички случаи той трябва да действа добросъвестно. Поддържа обаче, че въведеното ново изискване не е обосновано и обусловено по никакъв начин и няма никаква връзка с характера на работата – осъществяване на деловодната и архивната 2 дейност на общинска администрация, поради което уволнението й на посоченото основание представлява недобросъвестно упражняване на субективно потестативно право на уволнение от страна на работодателя.

С подадения по реда на чл. 131 ГПК отговор ответникът взема становище за неоснователност на предявените искове. Заема позиция, че преценката на работодателя за промяна изискванията за заемане на дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност, както и че определянето на длъжностите и техните конкретни задължения са единствено и само в правомощията на работодателя. Обосновава преценката си от въведеното ново изискване за владеене на английски език на ниво В1 с необходимостта от качествено изпълнение на възложените задачи и постигане на повисоки резултати в работата, тъй като общината реализира и е бенефициер по Програми за териториално сътрудничество 2021-2027 г., като кореспонденцията се води единствено на английски език, както и че на територията на общината живеят и чужденци, които често се обръщат за съдействие към администрацията, а и международното сътрудничество на общината също предполага изготвяне на документи на английски език. Оспорва твърденията на ищцата, че нововъведените задължения са присъщи и включени в длъжността мл.експерт „Култура, вероизповедение, връзки с обществеността, туризъм и защита на потребителите“, както и че е действал недобросъвестно и при злоупотреба с право. Претендира отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.

С обжалваното в настоящото производство решение, БРС е уважил исковете. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд съпоставил трудовите задължения по двете длъжностни характеристики и констатирал, че в новата длъжностна характеристика /длъжността мл.експерт „ККА“/ са предвидени и нови значими трудови функции, свързани с протоколната дейност на кмета, организиране на официални срещи и посещения в страната и чужбина, които в предходната длъжностна характеристика /длъжността „АОДА“/ липсват. Така извел извод, че наред с въвеждането на нови изисквания за заемане на длъжността, работодателят променил отчасти и трудовите функции, но в тази хипотеза може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване в щата. И доколкото в случая ТПО е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.11 КТ, приел уволнението за незаконно. Отделно от това, след анализ на установените по делото факти, приел за доказано и възражението на ищцата, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя.

Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че Решение № 178/01.12.2025 г., постановено пo гр. д. 750/2025 пo oпиca на БPC е валидно и допустимо.

Настоящият състав счита, че формираната и изложена в мотивите на решението 3 от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, а правните изводи са прецизни и правилни, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

При разглеждането на спора не са допуснати процесуални нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти и правилно е приложен материалния закон.

Първоинстанционният съд е изградил преценката си за основателност на претенцията въз основа на задълбочен анализ на всички доказателства по делото, събрани по надлежния ред, и обосновано е приел, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

С оглед наведените в жалбата оплаквания и доводи, следва да се отбележи следното:

В конкретния случай ТПО е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ поради въведено ново изискване за заеманата длъжност – владеене на англ. език на ниво В1.

Спорът между страните е съсредоточен в това дали за длъжността, от която ищцата е уволнена, работодателят добросъвестно и по надлежния ред е установил това ново изискване, която промяна да е свързана със същността на работата. Основните, обосноваващи незаконосъобразността на оспореното уволнение твърдения са за злоупотреба с право от страна на работодателя.

Във връзка с тях в по-новата практика на ВКС по приложението на чл. 328, ал.

1, т. 11 КТ (и сходната хипотеза на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ) се приема, че преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност. Работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация, както и другите изисквания за заемане на определена длъжност и съдът не е компетентен да се произнася какво образование, каква квалификация и други изисквания налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, стига по този начин да не се нарушава императивна правна норма или да се злоупотребява с право, или да се установява дискриминационен подход.

Добросъвестността на страните по трудовото правоотношение, вкл. на работодателя, се предполага на основание чл. 8, ал. 2 КТ, поради което изцяло в тежест на ищеца е да обори презумпцията. Съдът изследва наличие на проявни форми на недобросъвестност от работодателя, когато такива факти, съответно възражения, са въведени от страните по надлежен ред и в преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато ищецът работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна поради твърдения за злоупотреба, трябва да изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи, като носи тежестта и да ги докаже. За да обоснове нарушение по чл.8, ал. 1 КТ съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна на изискванията за заемане на определена 4 длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението на ищеца за злоупотреба с право (определение № 183 от 31.03.2020 г. по гр. д. № 224/2020 г., ІV ГО, определение № 60601 от 13.07.2021 г. по гр. д. № **8/2021 г., ІІІ ГО, определение № 381 от 13.05.2021 г. по гр. д. № 712/2019 г., ІV ГО, решение № 71/24.07.2013 г. по гр. д. № 284/2012 г., IV ГО, решение № 58/30.07.2015 г. по гр. д. № **00/2014 г., IV ГО и др.).

Според Решение № 6 от 8.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1659/2018 г., III г. о., ГК при наведен от ищеца довод за злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът следва да извърши проверка дали изменението в изискванията е въведено с оглед нуждите на работата или е продиктувано от други, най-често субективни обстоятелства, във връзка с конкретния служител /Решение по гр. д. № 13/2011 г. на ІІІ г. о./ Практиката приема, че злоупотреба с право е налице когато въведените от работодателя изисквания не са свързани по никакъв начин с характера на работата /Решение по гр. д. № 870/2012 г. на ІІІ г. о./ или когато се установи, че със законово допустими средства работодателят цели да постигне единствената цел – прекратяване на трудовия договор с конкретен работник или служител /Решение по гр. д. № 284/2012 г. на ІV г. о./ Преценката за наличието й е конкретна и е съобразно установените за всеки отделен случай обстоятелства.

В конкретния казус Русенският окръжен съд приема за правилен изведеният от Районен съд Бяла извод, че в случая презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена– установява се желание на работодателя чрез законово допустими средства (промяна на изискванията за заемане на длъжността) да постигне една единствена цел: прекратяване на трудовия договор с един конкретен служител – ищцата М. Т. И..