Решение № 97 от 27.05.2026, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 252/2025
- Вид
- Решение № 97
- Подписан
- 27.05.2026
- Състав
- Яна Вълкова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.29, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за гражданската регистрация
- чл.14 · Закон за гражданската регистрация
- чл.61, ал.1, пр.2 · Семеен кодекс
- чл.62, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 62, ал.5, изр.1 и изр.2 · Семеен кодекс
- чл.63, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.69 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 97 гр. Ямбол, 27.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Яна В. Ангелова при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело № 20252300100252 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С. К. С., действаща чрез пълномощника си адв. М. Б. от АК- Ямбол, с която против Т. Т. М., Р. В. М. и К. Т. Т. са предявени искове с правно основание чл. 62, ал.5, изр.1 и изр.2 от СК- за признаване за установено, че детето К. Т. Т., роден на 15.06.2025 г. от майка Р. В. М., не е заченато и не произхожда от Т. Т. М., съединен с иск за установяване на произхода на детето от ищеца С.
К. С., като се иска и постановяване на промяна на имената на детето от К. Т. Т. на К. С. К..
Твърденията на ищеца са за това, че той и ответницата Р. М. се запознали и заживели на съпружески начала през м. май 2023 г. в с. Коневец, обл. Ямбол, а преди товапрез м.февруари 2023 г. отв. М. е била изгонена от съпруга си- Т. М. от семейното им жилище. През м. юни 2023 г. ищецът и отв. М. заминали заедно да работят в Германия, от където се завърнали през м. юни 2024 г. и се установили да живеят на адреса на ищеца в с.
Коневец. От съвместното им съжителство на 15.06.2025 г. се родило детето К. Т. Т., като грижите за него от раждането до момента били полагани от ищеца и майката на детето- Р.
М.. Тъй като ответницата Р. М. и ответникът Т. М. били в граждански брак, който и към момента на подаване на исковата молба не бил прекратен, в съставения акт за раждане на детето Т. като негов баща бил вписан ответника Т. Т. М.. Ищецът е посочил, че от м. май 2023 г. заедно с ответницата Р. М. живеят на семейни начала в едно домакинство, споделят едно жилище, от тогава и до момента не са били във фактическа раздяла. От м. февруари 2023 г. ответникът Т. М. не е живял и не е имал контакти с ответницата Р. М., последната не го е посещавала на адреса, на който живее, двамата не поддържат връзка и не се интересуват един от друг.
Поради противоречие между интересите на малолетното дете К. Т. Т. с тези на законните му представители- родителите Р. М. и Т. М., конституирани като ответници по делото, на малолетния ответник К. Т. Т. по реда на чл.29, ал.4 от ГПК съдът е назначил особен представител– адв. Н. С. Н. от АК- Ямбол.
В срока по чл.131 от ГПК от адв. Н. е постъпил писмен отговор, в който е изразено становище за допустимост и основателност на предявените искове с оглед изложените от ищеца в исковата молба фактически твърдения.
В подадения в срока по чл.131 от ГПК отговор ответникът Т. Т. М. не е оспорил изложените от ищеца фактически твърдения, с изключение на това, че ответницата Р. М. е била изгонена от него. Поддържал е, че и към настоящия момент гражданският брак между него и М. не е прекратен с влязло в сила решение. Признал е предявения иск за признаване 1 за установено, че детето К. Т. Т., роден на 15.06.2025 г. от майка Р. В. М., не е заченато и не произхожда от него, а по отношение на втория иск- че детето К. е заченато и произхожда от ищеца С. К. С. и допускане на промяна в бащиното и фамилното име на детето, не възразява да бъде уважен при наличието на успешно доказване от страна на ищеца на предпоставките за това.
В срока по чл.131 от ГПК от ответницата Р. В. М. не е постъпил писмен отговор.
В о.с.з. исковата молба се поддържа от ищеца и пълномощника му адв. Б., по съображенията, изложени в нея и доразвити в хода на делото по същество.
В о.с.з. ответницата Р. М. се явява лично, като поддържа становище за основателност на предявените искове.
Ответникът Т. М., редовно призован за датата на о.с.з., не се явява и не се представлява.
В о.с.з. малолетния ответник К. Т., чрез назначеният му от съда особен представител адв. Н., поддържа становище за основателност на предявените искове.
След преценка на събраните по делото доказателства, ЯОС приема за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 277 от 17.06.2025 г. на община Ямбол, се установява, че детето К. Т. Т. е родено на 15.06.2025 г. и в същия като негова майка е вписана ответницата Р. В. М., а като негов баща е вписан ответникът Т. Т. М..
Установено е и не е налице спор, че ответниците Т. Т. М. и Р. В. М. са сключили граждански брак на 19.09.2018 г., който към момента не е прекратен.
По делото е представена медицинска документация във връзка с бременността на ответницата Р. М., регистрирана на 06.01.2025 г. и раждането на детето К. Т. Т..
По делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелите К. И.
С. и С. К. С..
Свидетелката К. С.– майка на ищеца С. С., в показанията си поддържа, че синът й и ответницата Р. М. се запознали през м. май 2023 г. и заживели заедно. След това заедно със свидетелката заминали на работа в Германия, от където се завърнали на 24.05.2024 г. От тогава и до момента Р. и С. живеели в дома на свидетелката в с. Коневец. На 15.06.2025 г. се родило детето К., което кръстили на бащата на ищеца. От раждането на детето и до момента за него се грижат Р. и С., като помощ им оказват и родителите на С.. Свидетелката сочи, че от момента, в който са се завърнали от Германия до м. септември 2024 г. Р. и С. не са се разделяли, живеят заедно като семейство, като свидетелката няма никакви съмнения, че детето К. е заченато от нейния син С.. На свидетелката е известно, че ответницата Р. М. е в граждански брак с ответника Т. М., като излага, че двамата не поддържат отношения и контакти, освен по повод родените от брака им три деца, които живеят заедно с баща си в друго населено място.
В подкрепа на показанията на св. С. са показанията на св. С. С.– брат на ищеца, който излага, че Р. и С. са заживели заедно през 2023 г. Заминали заедно за Германия, където работили заедно със семейството на С.. Върнали се в България през м. май 2024 г. и заживели заедно като семейство в имота на родителите на С. в с. Коневец. От 2023 г. до момента двамата не са се разделяли, обитавали заедно една стая, спели в едно легло.
Свидетелят сочи, че родители на детето К. са Р. и С., които го отглеждат, като брат му никога не е имал съмнения, че детето е заченато от него. На свидетеля не е известно Р. да е имала интимни контакти с друг мъж, включително и със съпруга си Т. М., като по отношение на последния сочи, че той няма претенции да е баща на детето, не е посещавал Р. М., не се е срещал с нея.
От заключението на вещото лице Д-р Д. С.- С.а по назначената по делото съдебна акушеро- гинекологична експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно, се установява, че вероятния период на зачеване на детето К. Т. Т., роден на 15.06.2025 г., е от 21.09.2024 г. до 28.09.2024 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни 2 изводи:
Предявените обективно съединени искове са с правна квалификация чл.62, ал.5, изр.1 и изр.2 от СК, във вр. чл.63, ал.2 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.5 от СК, трето лице, което твърди, че е биологичен баща на детето, може да оспори бащинството до изтичане на една година от узнаването на раждането, като този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход.
Съдът намира, че исковете са допустими, тъй като са предявени от легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в преклузивните срокове, предвидени в СК. Ищецът С. К. С. твърди, че той е биологичния баща на детето К., оспорва ответникът Т. М. да е баща на детето, като исковете са предявени в едногодишния срок по чл.62, ал.5 от СК от узнаването, който момент в случая съвпада с раждането на детето- 15.06.2025 г.
Предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Ценени в съвкупност, събраните доказателства в производството установяват обстоятелството, че ответниците Т. Т. М. и Р. В. М. са съпрузи, които се намират в трайна фактическа радяла от м. февруари 2023 г. и от тогава не поддържат отношения, включително и интимни. Същевременно се установява, че от м. май 2023 г. ответницата М. е заживяла на съпружески начала с ищеца С. С., което фактическо положение продължава и към настоящия момент. В периода на вероятното зачеване на детето К. Т. Т.- от 21.09.2024 г. до 28.09.2024 г., определен от експертизата и приложената по делото медицинска документация по историята на бременността и раждането на детето К., ответницата Р. М. е живеела на съпружески начала с ищеца С. С.. Поради установената по делото липсата на интимни отношения между съпрузите Р. М. и Т. М. след м. февруари 2023 г., намиращи се от тогава във фактическа раздяла, съдът приема, че детето К. Т. Т. не произхожда от презюмирания по чл.61, ал.1, пр.2 от СК бащаответникът Т. М.. В този смисъл са и направените изрични изявления в производството от ответникът М.. Следва да се приеме, че презумпцията е опровергана. Детето К. е заченато и родено по време на съвместното съжителство на ищеца С. С. и ответницата Р. М., които от раждането му и понастоящем заедно се грижат за него, поради което и съдът приема, че детето К. произхожда биологично от ищеца С., в какъвто смисъл са и изложените от него в исковата молба фактически твърдения.
Действително, най- пълното и главно доказване на биологичен произход от дадено лице, съответно липсата на такъв биологичен произход от дадено лице, може да се извърши чрез ДНК експертиза. Според трайната практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, вкл. решение №103/12.10.2016 г. по гр.д.№1371/2016 г., ВКС, IV гр.о., предявеният иск по чл.69 от СК, трябва да бъде доказан при условията на главно и пълно доказване, но тъй като фактът на зачеването не може да бъде възприет непосредствено, настъпването му се установява по косвен път чрез доказателствени факти, които в своята съвкупност трябва еднопосочно да индицират, изключвайки всяка друга вероятност, осъществяването му и да са достатъчни за формирането на категоричен извод за него. Значението на кръвно- груповите и ДНК експертизите е от съществено значение в процеса на оборване и доказване на произход, но те нямат характеристиката на абсолютни доказателства в производството, а следва да бъдат обсъдени с всички останали доказателства от значение за спора. Затова и липсата им не е пречка съдът да се поизнесе по така предявения иск като установи категорично факта на зачеването чрез косвени доказателства. В настоящия случай съдът не отрича особеното значение на ДНК експертизите в производствата по чл.62, ал.2 и по чл. 69 СК, но дори и при наличието на такава, тя следва да се обсъжда в съвкупност с останалите значими за спора обстоятелства, установени по делото. Събраните по делото категорични доказателства за фактическата раздяла между съпрузите Р. М. и Т. М. от м. февруари 2023 г. и неподдържането на интимни отношения между тях, съществуващата от м. май 2023 г. до момента, т.е. и в периода на зачеване на детето К. интимна връзка между Р. М. и С. С., живеещи на семейни начала, са доказателства, които поради липсата на възможност зачеването да бъде възприето непосредствено, дават косвени данни за твърдения факт, но заедно с останалите доказателства еднопосочно сочат осъществяването му. Факт е и, че при 3 оборен по исков ред произход от презумптивния баща при уважаване на иска с пр.осн. чл.62, ал.2 от СК, съответно оставане на детето без установен произход от бащата, и без предявен иск с пр.осн. чл.69 от СК биологичният родител би могъл да го припознае в административна процедура, при която не би се изисквала ДНК експертиза. С отговора на исковата молба ответникът Т. М., вписан като баща на детето К. Т. в съставения акт за раждане е направил признание на исковете, като са потвърдили всички сочени от ищеца обстоятелства, с изключение на причините за фактическата раздяла между съпрузите, които са ирелевантни за изхода на настоящто производство. Признание на предявените искове по същество е налице и от страна на ответницата Р. М., както и на малолетния ответник, чрез назначения му от съда особен представител. Предвид забраната за постановяване на решение при признание на иска за произход, това признание следва да бъде ценено от съда съвкупно с останалите доказателства по делото, а при извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема, че вписаният като баща Т. Т. М. в акта за раждане на детето К., не е негов биологичен баща, както и че е установен произхода на детето К. от ищеца С. С..
Разпечатката съдържа 35 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9f997122-b1cf-43ad-bfd9-4237d4a450dd