Решение № 579 от 23.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. София, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20231001000084 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във вр. чл. 613 а, ал. 1 ТЗ.

Образувано по повод въззивна жалба, подадена от „М. – 05“ ЕООД и З. Д. М. против решение № 902005/ 15.07.2022г., постановено по т.д.н.№ 127/2019г. по описа на ОСБлагоевград, с което е отхвърлена молбата на дружеството за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ЕТ „Г. М.“ със седалище и адрес на управление с.

Огняново, к.к.“Огняновски минерални бани“.

Излагат се оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и че е необосновано.

Жалбоподателите считат за неправилно приетото от съда, че договорът за наем, сключен между „М. 05“ ЕООД и ЕТ „Г. М.“, както и договорите, с които З. М. е предоставил парични суми в заем на ЕТ не представляват търговски сделки. По отношение на първия договор посочват, че самият факт, че същият е сключен между търговци е достатъчен, за да бъде квалифициран като търговска сделка. Във връзка с договорите за заем се поддържа, че по делото са налице доказателства за превод на заетите суми по сметка на търговеца.

Оспорва се изводът на съда за оттегляне на пълномощното, дадено от ответницата на З. М..

Изтъква се, че дори и това да е така, следва да бъде прието потвърждаване на извършените действия по сключване на договора на основание чл.301 от ТЗ.

На следващо място жалбоподателите считат, че от събраните по делото доказателства се установява, че ЕТ Г. М.“ е неплатежоспособен търговец като поддържат, че следва да 1 бъде кредитирана първата съдебно-счетоводна експертиза, а не тройна такава.

Моли се решението да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да уважи молбата за откриване на производство по несъстоятелност на ЕТ „Г. М.“ .

Ответницата е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба излага следните съображения:

„„М. – 05“ ЕООД е подало молба с правно основание чл.625 от ТЗ с искане да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на ЕТ „Г. М.“. Излагат се твърдения, че молителят има по отношение на длъжника изискуемо вземане, което произтича от търговска сделка,а ответницата – едноличен търговец не е състояние да изпълни същото. В допълнителна молба от 20.09.2019г. се посочва, че търговецът има активи на стойност 480 000лв. и задължения на стойност 600 000 лв., което означавало, че общата стойност на наличното имущество не е достатъчна, за да покрие изцяло задълженията му. Нямало налични парични средства или бързоликвидни активи, които да позволят на търговеца да погаси текущите си парични задължения.

Към молбата е приложен Договор за наем с дата 15.12.2017г. В същия страните са уговорили, че едноличният търговец, действащ чрез своя пълномощник З. М. предоставя под наем за временно и възмездно ползване свой собствен недвижим имот, представляващ дворно място в с.Марчево, Община Гърмен с построени в същото две многофамилни вилни сгради при месечна наемна цена от 1300лв. без ДДС. Наемодателят се е задължил да извърши за своя сметка всички необходими строително-ремонти и довършителни работи по имотите, предмет на договора и да предаде същите за ползване най-късно до 01.01.2019г.

Уговорено е, че при неизпълнение на това задължение наемодателят ще дължи неустойка в размер на 10 наемни вноски.

Твърди се, че на уговорената дата имотът не е предаден на наемателя.

Представено е и уведомление от 11.01.2019г., с което наемателят е дал допълнителен срок за изпълнение и е заявил, че ако такова изпълнение няма, то разваля договора и претендира заплащане на уговорената в същия неустойка.

В срока по чл.629, ал.4 от ТЗ към молбата се е присъединил като кредитор и З. Д. М..

Същият твърди, че е кредитор на търговеца по три договора за заем на обща стойност 224 973,25 лв. Представя договорите и платежни документи за превод или внасяне на парични суми по сметка на физическото лице Г. М. и по сметка на ЕТ.

Ответницата ЕТ „Г. М.“ е оспорила така подадените молби. По отношение на представения от „М. – 05“ ЕООД договор се твърди, че същият е съставен с оглед нуждите на процеса и тя никога не е дава съгласие за неговото сключване. При условията на евентуалност се поддържа, че договорът е сключен във вреда на представлявания и няма характер на търговска сделка. Освен това се сочи, че след като договорът е развален,то дружеството молител няма вземане по същия.

2

В последствие е заявено, че даденото на М. пълномощно е оттеглено преди сключване на договора – още през 2012г. и извършените от това лице действия от името на ЕТ са такива без представителна власт.

По отношение на договорите, представени от З. М. също е изразено становище , че те са съставени за нуждите на процеса. Поддържа се, че това лице не разполага с активна процесуална легитимация по делото. Сумите, посочени в договорите били предоставени безвъзмездно на Г. М. като физическо лице, тъй като към този момент тя била съпруга на М.. Прави се възражение, че представените договори са нищожни поради противоречие с добрите нрави, поради липса на съгласие и като привидни. При условията на евентуалност се твърди, че са относително недействителни като сключени във вреда на представлявания на основание чл.42,ал.2 от ЗЗД. Също при условията на евентуалност се заявява, че няма потвърждаване на действията на пълномощника по същите.

Апелативният съд намира, че първият молител не се легитимира като надлежен кредитор на ответницата с представения договор за наем.

Съдът счита, че доколкото упълномощителката не е подписала лично въпросния договор за наем и предвид позоваването на извършаване на действия във вреда на представлявания, които водят до увреждане на имуществената й сфера, то при направеното от нейна страна оспорване на датата на този договор, в тежест на страната, която го представя е да докаже, че той действително е бил подписан на посочената в него дата през 2017г. В случая такова доказване не беше осъществено. При това положение най- ранната дата, на която може да се приеме, че този договор действително е бил подписан е тази на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като той е бил приложен към нея. Ето защо не може да се приеме, че към 01.01.2019г. е било налице неизпълнение на задължението на ответницата за предаване на имота, предмет на договора, защото не е установено към тази дата такова задължение действително да е било поето.

Поради това не се дължи и посочената неустойка. Следователно, молителят „М. -05“ ЕООД няма качеството на кредитор на едноличния търговец –ответник по молбата.

Твърденията, че пълномощното, дадено на З. М. е било оттеглено с изявление на Г. М. през 2012г. не се отразяват на валидността на същото, тъй като оттеглянето на пълномощното трябва да бъде извършено в същата форма, в която е и самото пълномощно.

След като упълномощаването е направено с пълномощно с нотариална заверка на подписа, то за да произведе действие оттеглянето също трябва да е с нотариална заверка на подписа на самото изявление. Освен това упълномощеният трябва да е уведомен за оттеглянето. Тъй като ответницата не твърди да е направила изявлението за оттегляне през 2012г. в такава форма, то е безпредметно да се обсъждат събраните в хода на процеса гласни доказателства относно опита да бъде връчено изявление за оттегляне на пълномощника.

По отношение на вземанията, с които лицето З. М. се легитимира като кредитор на ответния едноличен търговец:

По делото са представени три договора за заем, които са сключени между З. Д. М. в 3 качеството на заемодател и ЕТ „Г. М.“ в качеството й на заемополучател като последната е представлявана в това правоотношение от същото лице. Видно от представеното по делото пълномощно, описано и в самите договори, в същото на упълномощения не са били дадени права да договаря сам със себе си.

Съгласно чл.38 от ЗЗД представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Когато такова съгласие не е дадено, но сделка е сключена, същата е в условията на висяща недействителност до евентуалното й потвърждаване от страна на упълномощителя. В случая упълномощителя е направил изрично изявление, че не е потвърдил сделката. По делото няма доказателства това да станало в предходен на завеждането на делото момент. При това положение същите са недействителни и не са породили задължения в тежест на ответницата. Това от своя страна означава, че лицето З. М. няма качеството на кредитор по отношение на ответницата, упражняваща дейност едноличен търговец.

Кръгът на лицата, по чието искане може да бъде открито производство по несъстоятелност е очертан в чл. 625 във вр. с чл.608, ал. 1 ТЗ. Това са длъжникът, кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, Националната агенция по приходите за изискуемите парични вземания по чл. 608, ал.1, т.2 и 3 ТЗ – публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или частно държавно вземане, както и Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" за изискуемите вземания по чл. 608, ал.1, т 4 ТЗ – задължения за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, които не са изпълнени повече от два месеца.

При всички хипотези с изключение на първата, е необходимо наличието на непогасено изискуемо вземане от съответния вид да бъде установи към момента на последните устни състезания по делото. При липса на такова вземане молбата подлежи на отхвърляне, независимо от финансовото състояние на ответника.

След като по настоящото дело подалият молбата кредитор и лицето, присъединило се като такъв в срок по чл.629,ал.4 от ТЗ не установиха да притежават такова вземане, то се налага изводът за неоснователност на подадената молба без на бъдат обсъждани събраните в хода на процеса доказателства относно финансовото състояние на ответника.

Първоинстанционното решение е в същия смисъл поради което същото следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция на въззиваемата следва да бъдат присъдени направените в това производство разноски заплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна помощ това възнаграждение е в размер на 5000лв.

4

Процесуалният представител на жалбоподателите е направил възражение за прекомерност на същото. Настоящият състав намира това възражение за неоснователно. В чл.7,ал.3 от Наредба №1 на ВАдвС е предвидено, че за защита и съдействие по дела за несъстоятелност възнаграждението се изчислява на базата на стойността на вземанията, въз основа на които се претендира откриване на производство по несъстоятелност, по методиката по ал. 2, но не по-малко от 1500 лв.

Вземанията, въз основа на които молителите претендира да са кредитори на едноличния търговец надвишават 100 000лв., а за защита по иск с такъв правен интерес минимално дължимото възнаграждение е 8650лв. Следователно заплатеното възнаграждение е почти два пъти по-малко от минималното дължимото такова по посочената Наредба.

С оглед на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 902005/ 15.07.2022г., постановено по т.д.н.№ 127/2019г. по описа на ОС-Благоевград.

ОСЪЖДА „М. – 05“ ЕООД, ЕИК 203009063 и З. Д. М. с ЕГН ********** да заплатят на Г. Р. А., упражняваща търговска дейност като ЕТ“Г. М.“ , ЕИК 202250264 сумата 5000лв. направени разноски по делото.