Решение № 815 от 15.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 815 гр. Пловдив, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330200896 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 674770-F-654847/09.11.2022 г. на заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на Н. Б. К. от ***, ЕГН **********, в качеството й на *** на Нидас Трейдинг ЕООД на основание чл. 74, ал.1, предл.първо от Закона за счетоводството е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството.

С жалбата и в съдебно заседание се прави искане за отмяна на издаденото НП поради липса на вина, изтекъл срок по ЗАНН и маловажност на случая.

Жалбоподателят се явява в съдебно заседание лично.

Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив моли съда да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. Приема, че нарушението е доказано. Претендира разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.

От фактическа страна съдът установи следното:

Свидетелката Д. П. Ц. - служител на ТД на НАП гр. Пловдив, след като получила списък на фирмите, които не са подали ГФО за финансовата 2020 г. установила, че Н. К., в качеството й на *** на Нидас Трейдинг ЕООД не е изпълнила задължението си за подаване на Годишен финансов отчет до края на месец септември 2021 г. Нарушението било извършено на 01.10.2021., след която дата бил изтекъл срока за подаване на годишни финансови отчети. Нарушението било установено на 1

24.02.2022 г., когато ТД на НАП била уведомена от АВ в отговор на писмо от ТД на НАП Пловдив. Дружеството извършвало дейност през финансовата 2020 г.

Свид. Ц. на 12.05.2022 г. изпратила на нарушителя писмена покана с изх № 7000-4283-694/04.05.2022 г. за съставяне и връчване на АУАН на известния адрес (адресирана до Нидас Трейдинг ЕООД), но същата е била връчена на 18.06.2022 г., т.е. след съставяне на АУАН, като обратната разписка за връчването се върнала в ТД на НАП на 18.07.2022 г.

На 17.05.2022 г. на жалбоподателя бил съставен акт за извършеното нарушение № F654847 от същата дата на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН, за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 16, ал. 1 т. 4 от ЗСч. Актът бил съставен в отсъствието на нарушителя.

АУАН бил връчен на 20.07.2022 г.

За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 200 лв. за същото нарушение на основание 74, ал. 1, пр. 1 от ЗСч.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката Д. Ц. - ***, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, ведно с допълнение, Покана за съставяне на АУАН, обратни разписки, протокол за извършено посещение на адрес, справка за актуално състояние на Нидас Трейдинг ЕООД, справка за подадени декларации , възражение, Пълномощно от Н. К. в полза на адв. В., справка за обороти на дружеството, оправомощителна заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. на ЦУ на НАП.

Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН и разяснява констатациите в него, като посочва че е установила оборот на дружеството през 2020 г. Показанията съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в съответствие с отразеното в АУАН и приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 16, ал. 1 т. 4 от ЗСч.

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч предприятията - всички търговци по смисъла на Търговския закон, публикуват годишния финансов отчет чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 септември на следващата година, който се е падал почивен ден и поради това срокът е изтекъл на 01.10.2021 г.

Нарушението било установено на 24.02.2022 г., когато ТД на НАП била уведомена от АВ. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч Ръководителят на предприятието, в настоящият случай при еднолично дружество с ограничена отговорност това безспорно се явява неговият *** – Н. К., отговаряла за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по закона, поради което съдът не приема, че чрез упълномощаването на трето лице същата се освобождава от отговорността, която й е вменена по закон..

От обективна страна жалбоподателят е пропуснал срока за подаване на ГФО, за 2020 г. Нарушението е формално и със самия факт на изтичане на срока за подаване на ГФО без задълженото лице да е осъществило дължимото поведение, нарушението е довършено. Нарушението се явява продължено и се осъществява чрез бездействие на задълженото лице. Същото е извършено виновно, доколкото като *** на дружеството нарушителя е знаел за задължението си за публикуване на финансов отчет, но не го е 2 изпълнил.

По наказанието:

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 74 ал. 1, от ЗС, която предвижда, че който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38 от ЗСч, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв. Настоящият случай касае именно неизпълнено задължение за публикуване на ГФО.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил глоба в нейния минимален размер от 200 лв.

Определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл.

12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение, тъй като случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице (т. 7 от приложената оправомощителна заповед) и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност (т. 2 от оправомощителната заповед), в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Не е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за подаването на ГФО в законоустановения срок.

Съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето, а именно атакуваното наказателно постановление е било издадено без нарушителят да е бил надлежно поканен за съставяне на АУАН и същият е съставен в отсъствието му.

Актът за установяване на административно нарушение е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение. Законосъобразното му съставяне и оформяне е равнозначно на законосъобразното образуване на самото производство. Видно от процесния АУАН, същият е съставен на 17.05.2022 г., а връчен на представляващия дружеството на 20.07.2022 г., като по делото липсват каквито и да е данни Н. К. да е била надлежно поканена. Напротив, от представените доказателства (обратна разписка) е видно, че до Н. Б. К. е изпратена покана за съставяне на АУАН на 12.05.2022 г. видно от пощенското клеймо, с която същата е поканена за съставяне на АУАН поканата е връчена на 28.06.2022 г. , т.е. близо месец след съставянето на АУАН. При това положение са нарушени императивните норми на чл.40 ал.1 от ЗАНН, като актът не е съставен в присъствието на нарушителя. В ЗАНН 3 не съществува законова разпоредба, която да предвижда такава възможност.

Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Това изискване на закона е въведено да охрани правата на лицето, което ще бъде привлечено към отговорност, още от самото начало на административнонаказателното производство.

Неспазването на това изискване има за последица игнориране на дееца - лицето, което ще бъде привлечено към отговорност още в тази първа фаза на административнонаказателното производство, нещо, което в конкретния случай е сторил ***ят, игнорирайки нарушителя още при самото съставяне на АУАН. Неговото присъствие и евентуално обясненията и възраженията, които това лице ще даде, така, както и информацията, която би се получила от свидетелите очевидци на нарушението, в голяма степен могат да способстват за обективното изясняване на обстоятелствата, свързани с нарушението. В този смисъл изискването чл.40 ал.1 от ЗАНН нарушителят да присъства заедно с другите лица още в началния момент на задвижване на наказателната репресия, има особено съществено значение за административнонаказателното производство, с оглед изясняване на обективната истина и за гарантиране правото на защита на лицето, чиято отговорност ще бъде ангажирана.

Действително, при условията на закона /чл.40 ал.2 от ЗАНН/ се допуска актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя. Става дума обаче за условия, спазването на които, не накърняват законността при образуването на административнонаказателното производство. На първо място, относно нарушителят е допустимо съставянето на акт и в неговото отсъствие в два случая: 1. когото той е известен, но не може да се намери или 2. когато е поканен за съставянето на акта и не се яви. Единствено при наличието на една от двете хипотези на чл.40 ал.2 от ЗАНН администрацията е изправна. Тя е издирила нарушителя, положила е усилия той да присъства при съставянето на акта, но поведението му прави това обективно невъзможно. Само в такъв случай, както бе отбелязано, законът позволява актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя /чл.40 ал.2 от ЗАНН/. В случая, положените усилия се явяват безкрайно недостатъчни. На първо място е видно, че поканата с изх № № 70-00-4283-694/04.05.2022 г. е адресирана не до Н. К., а до юридическото лице, което тя представлява, но видно от обратната разписка, където е отбелязано че въпросната покана касае Н. К. може да се приеме, че това не е съществено нарушение на процесуалните правила. На второ място обаче от текста на поканата е видно, че АУАН ще бъде съставен в 7 дневен срок след получаване на уведомлението, което пак според обратната разписка находяща се на л. 32 от делото е изпратена на 12.05.2022 г.

(пет дни преди съставянето на АУАН), а е получена на 28.06.2022 г. Следователно според текста на поканата, АУАН е следвало да бъде съставен на 05.07.2022 г., но това е сторено два месеца по-рано. Това представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е абслютно основание за да се счете поканата за ненадлежна (Решение № 544 от 12.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 82 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив). Според показанията на актосъставетиеля покана и е била „пусната“, като очевидно това не е било с цел да се покани нарушителя, а формално да се създаде доказателство за изпълнение на изискванията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.