Разпореждане № 7630 от 02.10.2025, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 7630 гр. София, 02.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20251100901918 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на И. Х. О., Д. К. Н. и К. З. О. срещу „Техномашпрогрес“ ООД, с която са предявени конститутивни искове по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решения на ОСС в ответното дружество, приети на заседание, проведено на 20.05.2025 г.

Ищците твърдят, че са наследници по закон на К.И.О., който е бил съдружник в ответното дружество. Поддържат, че след смъртта на техния наследодател на 27.10.2024 г., те са встъпили в неговите права на съдружник, на основание чл. 11, ал. 3, изр. 2 и 3 от дружествения договор от 08.04.2024 г.

В това си качество поддържат, че взетите решения на ОСС на „Техномашпрогрес“ ООД, посочено като проведено на 20.05.2025 г., са незаконосъобразни и искат те да бъдат отменени. Излагат твърдения, че след смъртта на техния наследодател ответното дружество е предприело действия, целящи да осуетят възникналото в тяхна полза право на членство, включително и като на предходни ОС са взети решения за неприемане на ищците за съдружници.

Съдът, след като взе предвид изложените в исковата молба твърдения и прецени приложените към нея доказателства и направените вписвания по електронното дело на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ- АВ, намира предявените искове за недопустими.

Съгласно решение № 128/19.11.2009 г. на ВКС, І ТО, по т. д. № 269/2009 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и като такова представляващо задължителна практика – по арг. от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, 1 подлежи не правният интерес, който принципно съществува при законодателно уредените конститутивни искове, а наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер в дружеството, чиито решения на общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качеството следва да е налице към момента на провеждане на заседанието на общото събрание, взело оспорваните решения.

Ако въпреки липсата на активна процесуалноправна и материалноправна легитимация лице, което поддържа че има качеството на съдружник/акционер, предяви иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ искът би бил недопустим и образуваното по повод на него производство следва да бъде прекратено. В този смисъл съдът, пред който е висящо производството по исковете по чл. 74 от ТЗ, следва да извърши служебна проверка относно наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник в дружеството, чиито решения на общото събрание се атакуват с иска за отмяна.

В случая от изложените от ищците в исковата молба фактически твърдения, както и от вписванията в ТРРЮЛНЦ към АВ, не се установява обстоятелството, че към момента на провеждане на ОС на 20.05.2025 г. ищците имат качеството на съдружници.

В исковата молба те обосновават активната си легитимация да предявят исковете, с обстоятелството, че са наследници по закон на починалия съдружник в дружеството К.И.О. /тези обстоятелства се установяват от препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, съответно стр. 6, 7 и 8 от делото/. Поддържат, че на основание чл. 11, ал. 3, изр. 2 и 3 от дружествения договор от 08.04.2024 г., с настъпването на смъртта на съдружника неговите наследници по закон и/или завещание автоматично встъпват в членствено правоотношение с дружеството, без да е необходимо решение на ОС /към настоящия момент в ТРРЮЛНЦ е обявен дружествен договор от 14.11.2024 г., чл. 11, ал. 3 от който гласи единствено, че дружествените дялове на съдружниците могат да се наследяват/.

Настоящият съдебен състав приема, че наследственото правоприемство, на което се позовават ищците не е самостоятелно основание за възникване на качеството им на съдружници в ответното дружество.

Съдебна практика е константна относно обстоятелството, че с настъпване на смъртта на съдружник в ООД се прекратява неговото членство в дружеството по силата на закона – чл. 125, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Неговите наследници 2 наследяват единствено дружествения му дял, съгласно нормата на чл. 129 от ТЗ, но не и членственото правоотношение на наследодателя си.

Притежаването на дялове по наследство обуславя правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ, но не му придава качеството на съдружник в дружеството. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 161/11.01.2011 г. на ВКС, І ТО, по т.д. № 28/2010 г. Затова при смърт на съдружник в дружество с ограничена отговорност, единствено имуществените му права /дяловете на капитала/ се наследяват, но не и правото на членство.

Наследникът се явява приобретател на дяловете като трето лице за дружеството по смисъла на чл. 129, ал. 1 от ТЗ, поради което придобиването на членственото право се подчинява на реда за приемане на нови съдружници.

Дружественият дял представлява част от имуществото на дружеството с ограничена отговорност / чл.127 от ТЗ/, а правото на членство е регламентирано като право на участие в управлението на дружеството, в разпределението на печалбата, право на сведение за хода на дружествените дела, на преглеждане на книжата на дружеството и на ликвидационен дял – чл.

123 от ТЗ. В нормата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ е предвидено наследяване на дружествения дял, наред с възможността за прехвърлянето му. Следователно законодателно е проведено разграничение между притежаването на дружествения дял и правата на съдружника в дружеството, т.е. членственото правоотношение. Предмет на наследяване е единствено дружественият дял, който извод произтича не само от характеристиката на дяловете от капитала като имуществено право и от същността на правото на членство, но и от изричната законова регламентация на прехвърлянето на дяловете и свързаните с тях права на съдружника. Прехвърлянето на дялове е подчинено на различен режим в зависимост от това дали приобретателят е също съдружник или е трето лице, като в последния случай законът предписва спазването на изискванията за приемане на нов съдружник. Изводът е, че прехвърлянето на дялове на трето лице не произвежда действие за дружеството, ако приобретателят не e приет за съдружник по решение на Общото събрание – чл.122 от ТЗ. Приемането на нов съдружник е от компетентността на Общото събрание, поради което при липса на решение за приемане на наследника за съдружник /в случая самите ищци твърдят, че има изрични решения на ОС, с който е отказано приемането им за съдружници/, същият не разполага с 3 неимуществените права по чл. 123 от ТЗ. Когато е налице решение на ОСС за приемане на наследника за съдружник, наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а придобива права на съдружник на собствено основание, като наследяването има значение само на придобивно основание за дяловете от капитала. В този смисъл твърдяното съдържание на действащата към момента на смъртта на наследодателя клауза на чл. 11, ал. 3 от дружествения договор не може да замести предвидената в закона процедура по чл. 122 от ТЗ, тъй като евентуално взетото решение за приемане на наследника за съдружник подлежи на вписване в ТРРЮЛНЦ, като вписването има конститутивно действие – арг. от чл. 140, ал. 4 от ТЗ.

Предвид изложеното, съдът намира, че ищците не са имали качеството съдружници в ответното дружество към датата на провеждане на процесното ОСС, поради което предявените от тях искове по чл. 74, ал. 1 от ТЗ се явяват недопустими поради липса на активна легитимация.

Следва да се отбележи, че исковете не са предявени и в предвидения в чл. 74, ал. 2 от ТЗ преклузивен срок, тъй като исковата молба е подадена повече от три месеца след провеждане на процесното ОС, съгласно посочената дата в представения пред Агенция по вписванията протокол от заседанието на ОС. Този извод не се променя от изложените от ищците твърдения, че оспорват вписаната в този протокол дата, доколкото предявените искове са такива по чл. 74, ал. 1 от ТЗ, а не установителни за прогласяване на нищожност.

Предвид гореизложеното, Съдът намира, че искове са недопустими, съответно исковата молба, с която те са предявени следва да бъде върната, на основание чл. 130, изр. 1 от ГПК.

Съгласно определение на САС № 3188/27.09.2016 г., по ч.гр.д. № 4011/2016 г., нормите на чл. 129 и чл. 130 ГПК, уреждащи различни хипотези на процедиране при недопустим иск – първата при нередовност на исковата молба /редовната ИМ е положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска/, а втората – за други хипотези на недопустимост, не изискват задължителна поредност на визираните в нормите процесуалните действия. При положение, че искът е недопустим в хипотезите на чл. 130 ГПК е безпредметно да се отстраняват неговите нередовности по реда на чл. 129 ГПК. Затова и при констатирана от съда недопустимост на исковете по чл. 130 от ГПК не е ненужно да се дават указания по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, а 4 исковата молба следва да бъде директно върната по чл. 130 от ГПК.

Предвид извода, че предявените искове са недопустими, съдът не може да се произнесе по заявеното от ищците искане за спиране на производството. По реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК може да се спре единствено производство, образувано по редовно предявена искова молба, а в случая, предвид недопустимостта на предявените с нея искове, липсва такава – арг. от чл. 130 от ГПК.

Предвид изложеното, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 от ГПК, исковата молба с вх.

№ 112642/30.09.2025 г., във връзка с която е образувано т. дело № 1918/2025 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по предявените с нея искове съдебно производство.

Разпореждането може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5