Решение № 62 от 09.01.2017, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№62/09.01.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на девети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина К. при секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 844 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени при условията на субективно кумулативно съединяване от Р.Д.Г., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***18, чрез адв. Й.Р. от ВАК срещу В.Д.Д., ЕГН **********,*** и Д.Д.Р., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.31 ЗЗД за унищожение на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт №*, ТОМ *, РЕГ.№*, ДЕЛО №*/* на нотариус № 434 от НК, с район на действие - гр. В., вписан в СВ акт №*, том *, д.№*, вх.рег.№*/* в частта относно 2/6 ид.части от общо прехвърлените 4/6 ид.части от имот с идентификатор *, представляващ жилищна сграда - еднофамилна, с административен адрес: гр.В., ул."В.Б." № 7, със застроена площ 57 кв.м., на един етаж, с прилежащото избено помещение, построена в държавно дворно място, с идентификатор *, при граници на сградата: поземлен имот с идентификатор *, улица „В.Б." и от две страни поземлен имот с идентификатор *, поради това, че наследодателката на ищеца не е могла да разбира или ръководи действията си.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: Д. К. Д. е починала на 15.02.2015г., като нейни наследници по закон били ищецът и ответникът В.Д.. Приживе наследодателката страдала от душевна болест, като й била поставена диагноза: „Глобарна съдова деменция". Заболяването било установено още през 2006 г., като Д. не е можела да се грижи за работите си. С Експерно решение № 2001/26.06.2006 г., на наследодателката била определена намалена работоспособност 72%, от които 50 % поради „Органично разстройство на личността." След медицински престой било уточнено психиатричното й заболяване „Афективно разстройство.

Органично разстройство на личността. „Мултиифарктна деменция". Била лекувана в амбулаторни условия с диагноза „Смесена корова и подкорова съдова деменция". Често започнала да се губи и на моменти престанала да познава близките си. По молба на ищеца през 2014 г. била обявена за национално издирване. При изповядване на оспорената сделка през месец декември 2014 г. е била в невъзможност да разбира или ръководи собствените си действия. Наличното заболяване е основание за унищожаемост на сделката в атакуваните части. Моли за постановяване на положително решение по спора.

В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответниците изразяват становище за недопустимост на предявения иск, тъй като преди смъртта на наследодателката не е било поискано поставянето й под запрещение, а ищецът не сочел доказателства недееспособността на прехвърлителя да произтича от същия договор. В условията на евентуалност навеждат доводи за неоснователност на иска. Считат за валиден, сключения на 11.12.2014г. договор за продажба. Твърди се, че действителната воля на страните е обективирана в нотариалния акт. Оспорват изложените в исковата молба фактически твърдения.

Твърдят, че Д. К. Д., към момента на извършване на разпоредителната сделка, е била в състояние на пълна дееспособност. Навеждат доводи, че ответникът Д. е живял с родителите си и се е грижел за тяхното домакинство. За период от 38 години, ищецът е посещавал родителите си веднъж годишно. През 1974 година, отношенията между Р.Д. и родителите им се влошили. Посочените медицински документи били съставяни в периода, когато ответникът В. е отсъствал от града. Наследодателката преживяла трудно смъртта на съпруга си, настъпила през м. април 2014 година. Ищецът взел личната карта на майка си и всички документи, като тя го е търсила, за да й ги върне, а той я обявил за издирване. Наследодателката се оплаквала, че ищецът я биел и заключвал. До смъртта си наследодателката се е грижила сама за работите си. Същата е извършвала без чужда помощ всекидневните домакински работи. По изложените съображения молят съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от Удостоверение за наследници изх. № АУ120789МЛ/22.12.2015 г., издадено от Община В., район М.

/л.10/, ищецът Р.Г. и ответника В.Д. са наследници по закон на Д. К. Д., починала на 15.02.2015г., като двамата са нейни синове.

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №133, том І, рег.№ 2347, дело №115/2014г. на нотариус Ю.К.К.,*** /л.6-7/ се установява, че на 11.12.2014г. Д. К. се е разпоредила в полза на сина си В.Д. със собствените си 4/6 ид.ч. от недвижим имот: жилищна сграда с идентификатор *, с административен адрес: гр. В., ул. "В. Б." № 7, със застроена площ 57 кв.м., на един етаж, с прилежащото избено помещение, построена в държавно дворно място, с идентификатор *, при граници на сградата: поземлен имот с идентификатор *, улица „В.Б." и от две страни поземлен имот с идентификатор *, за сумата от 9000 лева.

В представения договор за покупко-продажба, обективиран в НА, за продавач вместо подписа на Д. К. е положен отпечатък от десния й палец.

Разпитаните по делото свидетелите в полза на двете страни, установяват какво е било състоянието на наследодателката Д.Д. преди смъртта й.

Св. Н.Я. /на ищеца/ в показанията си установява, че повече от 55 години познава ищеца. Когато бащата на Р. и В. починал, вечерта Р. му се обадил. Когато отишъл, майка му Д. не била адекватна, не го познала. В. не присъствал на погребението. От Р. разбрал, че от 6 години не е поддържал връзка с родителите си. Знае, че двамата братя си разделили грижите за майка им, като се разбрали всеки да я гледа по един месец. Д. починала когато била при В. и той не уведомил брат си, което било и причината Р. да не присъства на погребението й. Р. се грижел повече за родителите си.

Св. Д. Г.

/син на ищеца/ заявява, че последния път когато видял баба си през юли-август 2014 г., не могла да го познае. Не можела да стане почти от леглото. Още от смъртта на дядо му не била добре. Не била ориентирана за нищо.

Св. д-р И.В. бил личен лекар на Д. К. Д.. През 2014 г., до смъртта на съпруга й ежемесечно или през няколко месеца, двамата го посещавали. Преглеждал ги и изписвал терапия за здравословното им състояние. Д. имала високо кръвно и последици от мозъчно-съдова болест, в резултат на прекаран инсулт 5-6 години преди 2014 г.. Д. и съпругът й винаги се държали адекватно. Не е забелязал Д. да има някакво отклонение. Последно я видял в края на 2014 г. при едно домашно посещение във връзка с оплакване от ухо. Държала се добре. Отговаряла на въпросите му. След смъртта на съпруга й отказала да приема лекарства.

Св. Ю.К./нотариуса изповядал сделката/ заявява, че не помни подробности от случая. Адв. Т.У. изготвила проекта за нотариален акт и го представила в нотариалната кантора. На сделката присъствали адвокат У., В. като купувач, неговата съпруга и Д. като продавач по сделката. Проектът за нотариален акт бил подготвен с полагане на подпис от страна на продавача. След като попитала Д. за заболяванията й, тя отговорила, че има костно заболяване на ръката, което пречи да подпише акта, което е причината да положи отпечатък от десния си палец. Д. отговаряла адекватно на въпросите.

Св. В.Д. заявява, че е била съседка на Д..

Познавала Д., съпругът и децата им Р. и В.. Когато починал съпругът на Д., Р. й помагал. Д. преживяла много тежко смъртта на съпруга си. След смъртта на М., станала малко неадекватна.

След една-две седмица тръгнала да търси Р. и не се върнала. От полицията я намерили на пейка на спирката и преспала в полицията, защото не помнела името и номера на улицата където живее.

Св. Т.П. в показанията си установява, че е познавала Д. К. Д.. В.Д. познавала от 1984 г..

Ответниците В. и Д. през 1997 г. станали нейни кумове. Виждала е Д. общо 3-4 пъти до смъртта й, когато е гостувала в дома на кръстниците си. Последно я видяла при изповядване на сделката. Тя изготвила проекта за нотариалния акт.

Около месец и половина преди сделката В. и Д. се обадили с молба да им помогне при осъществяване на сделката, защото майката на В. много настоявала да му прехвърли всичко, което притежава от къщата си на „Б.“ 7. Заедно отишли при нотариуса. При изповядване на сделката Д. отговаряла адекватно на всички въпроси. Преди сделката последно е виждала Д. през 2006 г. Тогава празнували 25 г. от сватбата на кръстниците й. Д. и съпругът й били сред гостите. От тогава не я е виждала до сделката. Не я е виждала осем години. Д. я познала, въпреки че не я били виждала отдавна.

По делото са приети заключенията на назначените съдебно-психиатрична експертиза и повторна такава с участието на две вещи лица, изготвени на база приложената медицинска документация и събраните гласни доказателства. От заключението по първоначалната експертиза става ясно, че Д. К. е страдала от „глобарна съдова деменция“, като признаците на това заболяване датирали от 2006г., след получен първи исхимичен мозъчен инсулт. Това заболяване категорично й е пречило да се грижи за своите работи и да разбира свойството и значението на постъпките си. Съобразно изявленията на вещото лице Б. в о.с.з. от 14.10.2016г. става въпрос за „глобарна съдова деменция“, която диагноза се припокрива с „мултиинфарктна енцефалопатия“. Мултиинфарктната енцефалопатия, психоорганичния синдром и съдовата деменция са синоними. Глобарната съдова деменция по своята клинична характеристика се доближава изключително до деменцията при болестта на Алцхаймер. Разликата е в тяхната етиология, тоест причината за настъпване. При съдовата деменция, тя настъпва в резултат на серия от съдови инциденти, най-често от мозъчни инфаркти или инсулти, от каквато е страдала Д.. Докато при болестта на Алцхаймер деменцията е изключително тежка. Тя се дължи на тежък дистрофичен генеративен процес при една не съвсем ясна етиология.

В заключението си по допуснатата повторна СПЕ вещите лица са категорични, че към деня на изповядване на сделката Д. К. не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Диагнозата „глобарна съдова деменция“ означава постоянно състояние, което не позволява на човек да разбира и ръководи постъпките си. С уточнението „глобарна“ е показана тежестта на болестния процес, до степен на засягане на диференциацията /ядрото/ на личността. Глобарната деменция поради дълбоките промени в когнитивните и екзекутивни функции, практически във всички психични сфери води до невъзвратими нарушения в базисните психични годности на лицето да разбира и осъзнава свойството и значението на извършеното действие. Състоянието може да се назове и като качествени промени във волята на това лице. Диагнозата „глобарна съдова деменция“ може да се приеме като синоним на термина „придобито слабоумие.“ При изслушване на заключението в съдебно заседание на 09.12.2016г., вещите лица са категорични, че това е хронично прогресиращо, с непрекъснат ход заболяване. С прогресивно влошаване на всички сфери, основно на когнитивната. Целият психичен живот се променят. Деменцията е установена още през 2006г., като е описано в някои от епикризите като „органичен мозъчен синдром“, което означава органична промяна на личността в резултат на органично мозъчно заболяване, тоест на настъпилите промени в мозъка, мозъчната атеросклероза и съдовата енцефалопатия.

Това говори за цялостна промяна на личността й.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е конститутивен иск за унищожаемост на сделка от 11.12.2014 г., в частта относно 2/6 ид.части от общо прехвърлените 4/6 ид.части от имот с идентификатор *, представляващ жилищна сграда - еднофамилна, с административен адрес: гр.В., ул."В.Б." № 7, като сключена от недееспособно лице.

Искът е предявен от наследник на лицето след неговата смърт, позовавайки се на неговата недееспособност, произлизаща от самата сделка.