Решение № 167 от 01.03.2022, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 5469/2021
- Вид
- Решение № 167
- Подписан
- 01.03.2022
- В сила
- 15.04.2022
- Състав
- ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 167 гр. Бургас, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20212120205469 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от АТ. П. Н., срещу Наказателно постановление № 20-0769-003346 от 16.09.2020г. на началник група към ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено наказание „глоба” в размер на 400 лв. Жалбоподателят сочи, че не е разбрал какво нарушение му се вменява, тъй като му бил връчен празен екземпляр от АУАН. Навежда, че не е извършил нарушението. Моли обжалваното НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не изпращат представител.
В налично по делото становище оспорват жалбата като неоснователна и се моли НП да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претенцията на разноски на жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установена следната фактическа обстановка:
На 06.08.2020г., около 17:25 часа, жалбоподателят управлявал товарен автомобил „Форд Транзит 100“ с рег. № *******, собственост на М.П., като се движел в гр. Бургас, ул.
„Чаталджа“ № 49, в посока към ул. „Владимир Вазов“. Бил спрян за проверка от полицйски служители, като на място бил извикан свидетелят А. – младши автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР Бургас, който извършил проверка с техническо средство, при която установил, че за автомобила няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. При това положение св. А. съставил на Н. АУАН бл. № 350342 от 06.08.2020г. за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, като жалбоподателят се подписал на абсолютно четлив екземпляр от 1
АУАН (на л. 14 от делото) без възражения (вкл. и в графата „Запознах се със съдържанието на акта“). Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства - писмени доказателства и гласни доказателствени средства, които си кореспондират помежду си и водят до извод, че фактическата обстановка се е реализирала по описания начин. Възраженията на жалбоподателя във връзка с връчения му екземпляр от АУАН ще бъдат обсъдени от правна страна.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед № 251з-1776 от 31.05.2016г. на директора на ОД на МВР Бургас ) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че му е връчен нечетлив екземпляр от АУАН. На първо място това възражение е изцяло недоказано по делото, тъй като подобен екзмепляр не е представен като доказателство от жалбоподателя. Липсват и данни той да се е лишил от екземпляра от АУАН по обективни причини (както става ясно от показанията на св. Станчева – Минкова връченият на жалбоподателя екземпляр от АУАН е бил изхвърлен).
На следващо място напълно четлив екземпляр на АУАН (на л. 14 от делото) е връчен лично на Н. на 06.08.2020г., като в момента на връчването той е удостоверил с подписа си, че се е запознал със съдържанието на АУАН и е получил екземпляр от него, без да впише каквито и да е възражения. Т.е. самият жалбоподател е приел екземпляра от АУАН във вида, в който му се връчва, и не е поискал на място да му бъде връчен друг (четлив) екземпляр (въпреки твърденията си, че още към този момент не знаел за какво го наказват и какво му се връчва). Логично е ако жалбоподателят твърди, че му се връчва празен лист, да поиска връчването на четлив екземпляр от АУАН, а в противен случай – да впише в предявения му екземпляр възражения в тази насока. Точно обратното – жалбоподателят е удостоверил с подписа си, че е запознат със съдържанието на АУАН (обратното на това, което твърди и в жалбата си). Ето защо правото му на защита не е нарушено. Предявен му е напълно четлив 2 екземпляр на АУАН, с който той се е запознал и подписал без възражения . Той е имал възможност да се запознае със съдържанието на акта. Още към момента на съставяне на АУАН за него е станало ясно извършването на какво нарушение му се вменява, а освен това напълно четлив екземпляр му е бил предявен за запознаване, за което Н. е положил подписа си. Впоследствие му е връчено и НП, с което е наказан именно за нарушението, посочено в АУАН. Налага се извод, че правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е нарушено. Той е имал възможност да се защитава срещу всички факти и обстоятелства и да организира в пълнота защитата си, вкл. и в съдебното производство. В практиката си касационната инстанция също е имала повод да посочи, че след като е положил подпис в АУАН, съответният водач е запознат със съдържанието му и правото му на защита не е нарушено. В такава насока са напр. Решение № 1110 от 20.06.2017г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 2332/2016г. , Решение № 634 от 03.04.2018г. по КАНХД № 432/2018г. по описа на Административен съд Бургас, Решение № 1462 от 31.07.2019г. по КНАХД № 1101/2019г. по описа на Административен съд Бургас.
От фактическа страна безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ, като на 06.08.2020г., около 17:25 часа, е управлявал МПС, за което към този момент не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Съставителят на АУАН е извършил нужните справки, от които е установил, че за автомобила към процесната дата не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Този факт се установява и от справка в публичния регистър на Гаранционен фонд. Ето защо възраженията в жалбата, че не е извършено нарушение, са неоснователни. В случая наказанието е фиксирано в чл. 638, ал. 3 от КЗ – в размер на 400 лв., който правилно е приложен от наказващия орган, и няма как да бъде намален.
С оглед изложеното обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-003346 от 16.09.2020г. на началник група към ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което на АТ. П.
Н., ЕГН **********, на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено наказание „глоба” в размер на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала: КС
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3