Решение № 1052 от 05.07.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1052 гр. Р., 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Г.а като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20234520101683 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба за защита, с правно основание чл.8, т.1 от ЗЗДН, депозирана от П. А. П. и В. П. А. с ЕГН: **********, роден на 24.09.2013 г., действащ чрез своята майка и законен представител, и двамата от гр.Р., с която се иска спрямо ответника Д. Д. Г. , ЕГН ********** от гр.Р., с когото молителката е съжителствала на съпружески начала да бъдат наложени мерките за защита, визирани в чл.5, т.1 и т.3 от ЗЗДН за максималния срок по закона, с оглед извършените на 16 .03.2023 г. и 17.03.2023г. спрямо молителката и малолетното й дете от ответника актове на домашно насилие.

Молителката твърди, че с ответника П. М. А. живеела на семейни начала с в гр.

Р.. От сьвместното и м сьжителство през 2013 г. имал и дете - В. П. А., с ЕГН **********, което е с диагноза „Детски аутизъм". След раздялата им през 2019 г. с детето се изнесли на квартира на свободен наем в гр. Р.. Заявява, че работи като личен асистент на детето си, което е сьс 100 степен на увреждане и се нуждае от чужда помощ.

От 6-7 месеца живеела на семейни начала с Д. Д. Г. , ЕГН **********. Отначало живеели в квартира, наета от молителката. От месец януари 2023г. на нея и на детето й (предвид неговото заболяване) им било представено общинско жилище от Жилфонд на адрес - Р., ул.И. ., бл.Л., вх.., ет.. ап.., където живеели заедно с ответника Д. Д. Г..

1

Първоначално той се държал добре с нея и детето, но постепенно отношенията им започнали да се влошават. Държал се грубо, физически и психически я тормозел.

Оказало се, че той е хазартно зависим. Не работел, а я карал да тегли бързи кредити.

Проявите на домашно насилие продължили и след като се преместили в общинско жилище, което било отпуснато на нея и детето й. Агресията и физическите му посегателства спрямо нея най-често се случвали след употреба на алкохол.

Държал й сметка за минали неща, ревнувал я без причина, обиждал я с всевъзможни епитети „курва", „мърша", заплашвал, че ще я „линчува", ако му изневери с приятели. Живеела в постоянен страх за живота си и за детето й. 3а отношенията им и тормоза, на който била подложена споделяла на майка й и приятелката си К., които виждали и синини по тялото й, причинени от Д.. А на 01.03.2023г. срещу 02.03.2023г. около 23.00 часа й нанесъл побой – сьборил я на земята и я ритал с крак в лявото бедро.

Предмет на настоящата молба била проявата на домашно насилие, извършено срещу нея от ответника на дати 16.03.2023г. и на 17.03.2023г. а именно:

На 16.03.2023 г. се прибрали с детето от площадката. Поради това, че междувременно не бил успял да се свърже с нея по телефона, прибирайки се малко покъсно, Д. още от входната врата изблъскал детето настрани и й казал „Сега ще има ремонт!". Започнал да й държи сметка с кого е говорила по телефона. След това я стиснал за ръката, а с другата ръка започнал да й нанася удари в лицето. От страх се подмокрила.

Агресията му продължила и на следващият ден, когато след следобеден сьн отново би л раздразнителен. Започнал да я налага с юмруци по тялото, а по-късно продължил психически д а я тормози. Не издържала и се обадила на нейни близки приятели, които дошли да ги вземат с детето, докато той спял, и ги закарали при родителите й на село Г. А..

Актовете на домашно насилие били извършвани в присьствието и пред очите на детето й В..

На 20.03.2023 г. потьрси ла помощ в Сдружение „Център Динамика", които я посьветвали да бъде прегледана от сьдебен лекар и й предложили настаняване в Кризисния центьр. Уведомила Жилфонд, че в общинското й жилище живее лице, което няма заповед за настаняване, след което служителите на Община Русе извели ответника от там.

При така изложената фактическа обстановка за нея възниквал правен интерес от депозиране на настоящата нолба. Моли сьда да постанови решение с което:

Да признае за установено, че по отношение на молителката П. А. П., и малолетното й дете В. П. А., на дати 16.03.2023г. и на 17.03.2023г. е упражнено 2 психическо и физическо насилие от ответника Д. Д. Г., което представлява домашно насилие по смисьла на чл. 2 от ЗЗДН, да издаде заповед за защита, с която:

Да ЗАДЪЛЖИ Д. Д. Г., да се ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие;

Да ЗАБРАНИ на Д. Д. Г., да приближава до П. А. П. и до детето В. П. А., до тяхното жилището и до местата им за социални контакти и отдих на пострадалите лица на помалко от 50 метра за максималния срок от 18 месеца;

Ответникът, чрез назначения на осн.чл.47, ал.6 от ГПК особен представител изразява становище за основателност на предявения иск и моли съда да се произнесе съобразно събраните по делото доказателства.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Молбата е депозирана в съда на 28.03.2023 г., т.е. в преклузивния едномесечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН след датата на извършване на твърдените актове на домашно насилие, при наличие на активна, съответно пасивна процесуална легитимация на страните /чл.3, т.2, пр.1 и чл.8, т.1 от ЗЗДН/, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Изложените в молбата за защита твърдения за осъществените на посочените две дати актове на домашно насилие от страна на ответника се подкрепят от събраните по делото гласни доказателства и конкретно от показанията на св.В.Ц. П.. Свидетелката разказва непосредствените си впечатления от следите от упражненото спрямо молителката физическо насилие –синините по тялото. Описва и психическото състояние на дъщеря си вследствие на отправяните от страна на ответника заплахи и обиди спрямо П.. Разказва и за притесненията, които молителката е имала относно състоянието на детето, във връзка с факта че е било свидетел на нанесените й физически и психически травми.

Поради което, събраните по делото доказателства, сочат на извода за осъществено домашно насилие спрямо молителката, което е основание за налагане на мерки за защита по ЗЗДН. Съдът намира, че по никакъв начин не може да се оправдае извършвания от ответника акт на насилие, изразяващ се във физическо, психическо и емоционално насилие спрямо лице, с което е бил във фактическо съпружеско съжителство /чл.3, т.2 от ЗЗНД/, поради което в случая са налице предпоставките за предприемане на мерки за защита по смисъла на ЗЗДН и ответникът следва да понесе отговорността, предвидена в закона.

По делото няма данни спрямо ответника по молбата да са налагани и друг път мерки по ЗЗДН, същият не се води на отчет в психо-диспансер, но от приложената справка за съдимост на Районен съд-Русе, лицето е осъждано.

По изложените причини съдът намира, че спрямо ответника следва да бъдат 3 наложени мерките по чл.5, т.1, и т.3 от ЗЗДН за максималния срок от осемнадесет месеца предвиден в закона /чл.5, ал.2 от ЗЗДН/, през който съдът намира, че същият би могъл да свикне да съобразява поведението си със закона и правилата на морала и найвече с оглед предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните последици на извършваното спрямо молителката от ответника домашно насилие.

С оглед императивната разпоредба на чл.5, ал.4 от ЗЗДН на ответника задължително следва да бъде наложена и глоба, която съдът определя в размер от 400.00 лева.

С оглед изхода на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН в тежест на ответника е и дължимата за производството държавна такса, която съдът, съгласно чл.3 от ТДТССГПК, определя в размер на 50.00 лева, вносими по сметка на РРС.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и възнаграждението за особено представителство в размер на 600.00 лева.

В негова тежест са и разноските по делото, претендирани от молителката за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и същите следва да бъдат присъдени, предвид направеното искане от последната за това.

Така мотивиран и на основание чл.15, ал.1 от ЗЗДН, съдът

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, мерки за защита от домашно насилие, извършено спрямо П. А. П., ЕГН:********** и В. П. А. с ЕГН: **********, роден на 24.09.2013г., от Д. Д. Г., ЕГН **********, като ЗАДЪЛЖАВА Д. Д. Г. , ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П. А. П. и В. П. А. с ЕГН: **********, роден на 24.09.2013г.

ЗАБРАНЯВА за срок от 18 /осемнадесет/ месеца на Д. Д. Г., ЕГН **********, да приближава П. А. П., ЕГН:********** и В. П. А. с ЕГН: **********, роден на 24.09.2013г. , жилището в което живеят, както и местата за социални контакти и отдих на същите.

ОСЪЖДА, на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, Д. Д. Г. , ЕГН **********, да заплати по сметка на Русенския районен съд глоба в размер на 400.00 лева, както и държавна такса и възнаграждение за особено представителство в размер на 650.00 лева.

ОСЪЖДА Д. Д. Г. , ЕГН **********, да заплати на П. А. П., ЕГН:**********, сумата от 600.00 лева – разноски по делото.

Да се издаде заповед за защита, в която да се отрази и предупреждението за 4 последиците от неизпълнението й по чл.21, ал.3 от ЗЗДН.

Препис от решението и заповедта за защита, на осн.чл.16, ал.3 ЗЗДН, да се връчат на страните и да се изпратят на съответните РУП за сведение и изпълнение.

Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в 7-дневен срок от връчването на препис от него на страните. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5