Решение № 244 от 28.06.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. София, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Светослав Н. Николов при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско дело № 20221800500187 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

С решение №8 от 18.01.2022 г., постановено по гр. дело №1322/2019 г. по описа на Районен съд- С. са отхвърлени като неоснователни предявените обективно съединени искове от ИВ. Г. Д. срещу военно формирование **** Б., както следва:

1. За сумата от 459.03 лева, претендирана като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 15 дни за 2013 г.;

2. За сумата от 4400 лева, претендирана за дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за времето от 20.05.2013 г. до 10.10.2013 г., датата на връчване на заповед №ЛС-01-116/10.10.2013 г. на командира на военно формирование ****- Б.;

3. За сумата от 220 лева, претендирана като дължими и неизплатени квартирни за месец април 2013 г. и месец май 2013 г.

4. За сумата от 12000 лева, претендирана като дължимо обезщетение на основание чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ, за уволнение от военна служба за работа като военослужещ за времето от 2003 г. до 2013 г.;

5. За сумата от 440 лева, претендира за вещево доволство за 2013 г. и 352 лева остатък вещево доволство за 2012 г.;

6. За сумата от 600 лева, претендирана като еднократно парично обезщетение за преместването му от един гарнизон в друг, както и за сумата от 200 лева за превоз на багаж;

1

7. За сумата от 300 000 лева, претендирана като обезщетение общо за имуществени и неимуществени вреди причинени от военно формирование **** - Б., от които 2800 лева обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, претендирани вследствие на бездействието на военно формирование **** - Б. относно връчване на заповед №ЛС-1116/10.10.2013 г., за времето от 20.05.2013 г. до 10.10.2013 г., в резултат на което не е било реализирано претендираното от ищеца право на обезщетение за безработица за 4 месеца и за сумата от 297 200 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от оставането му без средства поради бездействие на военно формирование **** - Б. за времето от 20.05.2013 г. до 10.10.2013 г. относно връчването на заповед № ЛС-1-116/10.10.2013 г. на командира на военно формирование **** Б..

С оглед изхода на делото, в тежест на ищеца са възложени сторените от ответника разноски, както и бюджетните разноски за назначаване на съдебно счетоводни експертизи.

Недоволен от поставения съдебен акт е останал ищецът- ИВ. Г. Д., който с въззивната жалба прави оплакване, че обжалваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен при неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Прави искане за неговата отмяна.

Сочи още, че с обжалваното решение не са обсъдени правилно представените по делото доказателства, като освен това, съдът не се е съобразил с приетите по делото съдебно - счетоводни експертизи, от които се установявал размерът на претендираните суми.

На следващо място се твърди, че неоснователно е прието от първоинстанционния съд, че ответникът е бил изплатил полагащия се за 2013г. платен годишен отпуск, тъй като по делото не е било представено доказателство за извършено плащане.

Твърди се още, че първоинстанционният съд неоснователно е приел исковете за недоказани. По делото не са били обсъдени приложените писмени доказателства, от които се установява противното.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от командира на военно формирование ****- гр. Б., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Отправя се искане за неговото потвърждаване.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното.

Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от лице с интерес от обжалване. Разгледана по същество, тя е частично основателна.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Фактическата обстановка е правилно отразена в решението на районния съд, като обобщена, същата се свежда до следното:

За времето от 12.09.2003 г. - 20.05.2013 г. жалбоподателят е бил на кадрова военна служба - редник II клас. През годините е работел в различни структурни звена към МО, като считано от 23.03.2009 г. е преместен от военно формирование- Б. 42130 във военно формирование 52 970- Б..

За времето от 23.03.2009 г. - 30.11.2012 г. е бил на кадрова военна служба във военно формирование 52 970-Божурнще, а от 01.12.2012 г. е преместен в ответното военно формирование **** - Б. в разпореждане по щат на Министъра на отбраната.

Със заповед № КВ 248/20.05.2013 г. на Министъра на отбраната на РБ, считано от същата дата ищецът е бил уволнен дисциплинарно и на това основание е бил освободен от военна служба. До дисциплинарното си уволнение е бил кадрови военнослужещ редник II клас, в служебно правоотношение с ответника по делото.

С процесната заповед на основание чл. 26, т. 6 и чл. 31 ал. 1 ЗОВСРБ е било оттеглено отправеното до жалбоподателят шестмесечно предизвестие за прекратяване на договора за военна служба и разпореждане по специален щат А-916 на работа и доволство във военно формирование **** – Б.. На основание чл. 137 ал. 4 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ и чл. 245 ал.

1, т. 1 ЗОВСРБ, поради осъждане за умишлено престъпление от общ характер на ищеца му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

В резултат на това е прекратен договорът за военна служба, като е наредено на командира на военно формирование **** – Б., да се връчи на ищеца- ИВ. Г. Д., копие от заповедта за освобождаване му от военна служба, което действие е станало на 10.10.2013 г.

С присъда № П 217 от 16. 02. 2011 г. на Софийския военен съд, влязла в сила на 18.04.2013 г., жалбоподателят е бил осъден на пет годни лишаване от свобода при общ първоначален режим на изтърпяване. Наложена му е била и глоба и конфискация на част от имуществото, за извършено престъпление по чл. 252 ал. 2, вр. ал. 1 НК

Видно от заповед № ЛС - 01.116/10.10.2013 г. на командира на военно формирование **** - Б., жалбоподателят е бил отчислен от списъчния състав, считано от 21.05.2013 г., като е било постановено да му се изплати полагащото му се парично обезщетение при освобождаване от военна служба, както следва: на основание чл. 199 ЗОВСРБ - за 13 дни неизползван платен годишен отпуск за 2013 г., в размер на 459,03 лв; на основание M3 №ОХ-840/Ю.12.2012 г. и от т.5.2. от M3 №ОХ73/01.02.2011 г. - неусвоен годишен лимит за 2013 г. пропорционално на реално прослуженото време в размер на 40,99 лв.

3

Постановено е ищецът да възстанови надвзетите суми, в размер на 327,89 лв., представляващи разликата от изплатената и полагащата се работна заплата за месец април 2013 г., пропорционално на прослуженото време;

Цитираната заповед е била съобщена на ищеца на 10.10.2013 г.

Въз основа на така установено, въззивният съд прие следното от правна страна:

1.По предявения иск от страна на ИВ. Г. Д. срещу военно формирование ****- Б., за сумата от 459.03 лева, претендирана като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 15 дни за 2013 г., то същият е основателен по следните съображения:

По делото се установи, че за времето от 01.01.2013 г. до 20.05.2013 г., на ищеца му се е полагало платен годишен отпуск в размер на 15 дни, който в изпълнение на заповед № ЛС-1-116/10.10.2013 г. на командира на военно формирование **** – Б., е следвало да му се изплати.

По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ответника, с който да се установи, че е било извършено плащане на претендираната от ищеца сума. По своят характер признаването на факта, че се дължи дадената сума, обективирана в заповед № ЛС - 01.116/10.10.2013 г. на командира на военно формирование **** - Б., не обосновава извод, че е извършено плащане.

На следващо място не следва да се приеме за годно доказателство приобщеното по делото решение №20081767 от 30.03.2021 г., постановено по гр.дело №21421/2016 г. по описа на СРС. Видно от съдържанието на същото, ответник по него е МО, а не ответникът по настоящето дело. Ето защо доколкото няма идентичност между адресатите на посоченото решение, постановено от състав на СРС, то субективните предели на сила на пресъдено нещо не се разпростират и по отношение на ответника по настоящето дело.

Въз основа на изложеното следва да се приеме за основателен предявеният иск, а обжалваното решение да бъде отменено в тази му част.

Ответникът по делото следва да се осъди да заплати сумата от 459.03 лева, претендирана като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 15 дни за 2013 г.

2. По отношение на предявеният иск срещу военно формирование **** Б., за сумата от 4400 лева, претендирана за дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за времето от 20.05.2013 г. до 10.10.2013 г. - датата на връчване на заповед №ЛС-01-116/10.10.2013 г. на командира на военно формирование **** – Б., то по делото се установи, че същият е неоснователен.

Видно от съдържанието на заповед № КВ 248/20.05.2013 г. на Министъра на отбраната на РБ, считано от същата дата жалбоподателят е уволнен дисциплинарно и на това основание е освободен от военна служба.

След като същият е бил освободен от длъжност, то е неоснователно твърдението му, че му се дължи обезщетение за шестмесечното 4 предизвестието за прекратяване на трудовия му договор считано от 03.12.2012 г., до 03.06.2013 г.

Видно от посочената заповед, цитираното от ищеца предизвестие е било отменено считано от 20.05.2013 г., поради постановена осъдителна присъда, а ищецът е бил уволнен дисциплинарно. Ето защо, доколкото не е налице основанието за заплащане на претендирата сума, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази му част като правилно и законосъобразно.

3. Претендира се обезщетение за сумата от 220 лева като дължими и неизплатени квартирни- по 110 лева за месец април и май 2013 г. По своят характер предявеният иск е неоснователен, а обжалваното решение в тази му част е правилно.

Видно от влязла в сила присъда № 56/ 20.10.2016 г., постановена по НОХД № 150/2016 г. по описа на Софийския военен съд и мотивите към нея, става ясно, че ищецът е признат за виновен затова, че в периода от 10.12.2012 г. до 14.05.2013 г. при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание е получил без правно основание сумата от 550 лева собственост на Командването на ВВС, компенсационни суми по Наредба Н-22 от 2010 год. на Министерство на отбраната за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на МО и изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободен наем. Ищецът не е живял на свободен наем и не му се дължат никакви квартирни пари за посочения период, ето защо след като не е било налице основание за получаването на посочените суми, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази му част.

4. Предявен е иск и за сумата от 12000 лева, претендирана като дължимо на основание чл. 227, ал.1 ЗОВСРБ обезщетение за уволнение от военна служба за работа като военнослужещ за времето от 2003 г. до 2013 г..

Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал.1 ЗОВСРБ при освобождаване от военна служба военнослужещите имат право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20, а съгл. ал.3, когато е по- малко от 10 години, то размерът на обезщетението е до 10 брутни месечни възнаграждения. Тези обезщетения не се полагат в случаите, когато даден служител е уволнен дисциплинарно - чл. 227, ал. 6 ЗОВСРБ.