Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7637 от 15.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4834/2025
Вид
Решение № 7637
Подписан
15.12.2025
В сила
11.12.2025
Състав
Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, Дора Запрянова Илиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 7637 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100504834 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 1392/28.01.2025, постановено по гр.д. № 43775/2024 г. на СРС, ГО, 33 състав, са отхвърлени предявените от „Т. ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 204706211 срещу „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, искове за осъждането на ответника да заплати сумата от 1250 лева, частична претенция от сумата от 15 000 лева, на осн. чл. 435 вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка "Отговорност на превозвача" във връзка с полица

№

00800100037669/16.11.2020 г. за заплатеното от ищеца като превозвач на възложителя на превоза обезщетение за повреден товар, във връзка с което при ответното дружество е била образувана щета № 0800080742/23.02.2022 г., както и сумата от 335,93 лева на осн. чл. 86 ЗЗД, представляваща лихва за забава в плащането за периода от 11.03.2022 г. до 22.07.2024 г.

Срещу решението е постъпила възззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Т. ТРАНС“ ЕООД. Сочи, че по делото са доказани всички предпоставки за уважаване на предявения иск, а ответникът не е успял да докаже, че в случая се касае за изключен риск. Твърди се, че нямало доказателства ищецът да е приел общите условия на ответника. Сочи, че от стр. 10 на експертизата се установявало, че товарът е бил обезопасен и укрепен. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

1

Въззиваемият „Евроинс“ АД оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че с подписването на застрахователната полица ищецът е приел общите условия на застрахователя. Сочи, че в случаите, в които превозвачът е освободен от отговорност, той не следва да обезщети получателя/изпращача за претърпените вреди, следователно застрахователят не следва да дължи изплащане на застрахователно обезщетение. Навежда, че приетата по делото СТЕ установила, че товарът не е бил укрепен достатъчно, а от свидетелските показания било видно, че товарът бил натоварен и укрепен от представители на изпращача, поради което и на основание чл.17,т.4, б. „б‘ от КОНВЕНЦИЯ за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) превозвачът не отговарял за настъпилите вреди. Въззивникът сочи, че съгласно трайната съдебна практика натоварването включва и укрепването на товара. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно, нито първоинстанционният съд е допуснал сочените във въззивната жалба процесуални нарушения. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от „Т. Транс“ ЕООД срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД за осъждането на ответника да заплати сумите, както следва: на осн. чл.

435 вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ сумата от 1250 лева, частична претенция от сумата от 15 000 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Отговорност на превозвача“ във връзка с полица № 00800100037669/16.11.2020 г. за заплатеното от ищеца като превозвач на възложителя на превоза обезщетение за повреден товар, във връзка с което при ответното дружество е била образувана щета № 0800080742/23.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението и на основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД сумата от 355,93 лева, представляваща лихва за забава върху претендирания размер от главницата за периода от 11.03.2022 г. до 22.07.2024 г.

2

По делото не е спорно, че между страните е налице сключен договор по застраховка "Отговорност на превозвача", за което е издадена полица № 00800100037669/16.11.2020 г.; че в срока на застрахователно покритие на посочените в исковата молба дата и място е настъпило събитие, при което част от превозваната стока е била увредена; че преди подаването на исковата молба ответникът е получил отправена от ищеца писмена застрахователна претенция, като ответникът е отказал заплащането на обезщетение; че ищецът е удовлетворил увреденото лице със сума в размер на 7466,80 евро, както и че действителният размер на вредата съответства на претендирания от ищеца.

Процесният застрахователен договор представлява подвид на договора за застраховка "гражданска отговорност". Това е така, защото в застрахователната полица изрично се сочи, че покритият застрахователен риск се изразява в "отговорността на застрахования в качеството на превозвач".

Това означава, че предмет на поетото от застрахователя покритие е рискът от възникване на отговорност на превозвача за вредите от неизпълнение на негово задължение по договор за международен автомобилен превоз.

Покриването на отговорността на превозвача по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки сочи, че предмет на застраховката е пасивът в имуществото на застрахования превозвач, за който съществува риск да се увеличи в резултат на възникнала за него отговорност да плати обезщетение за вредите, причинени от неизпълнение на задълженията му по договор за международен автомобилен превоз. За отношенията между страните по застрахователния договор следва да се прилагат правилата на чл.

429 – чл. 435 КЗ. За процесното застрахователно правоотношение не следва да се прилага нормата на чл. 419 КЗ, защото предмет на поета от ответника застрахователна закрила не е превозваният от ищеца товар, а отговорността на ищеца в качеството на превозвач за вреди от неизпълнение на задълженията му по договор за международен превоз.

Ответникът е релевирал възражение, че са налице факти, които изключват отговорността на превозвача, като се позовава на разпоредбата на чл. 17, т. 4, б. „в“ от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки, като счита, че повредата на превозваните стоки се дължи на особен риск при пакетиране, натоварване, подреждане или разтоварване на стоката от изпращача или получателя или от лица, действащи за сметка на изпращача или получателя. Ето защо прави възражение за изключен риск по застрахователната полица съгласно чл. 6, ал. 2, т. 19 от приложимите Общи условия, която разпоредба възпроизвежда чл. 17, т. 4, б. „в“ от Конвенцията. В условията на евентуалност, прави възражение за изключен риск съгласно чл. 6, ал. 2, т. 7 от Общите условия, съгласно която разпоредба от покритието са изключени вреди, възникнали поради груба небрежност или виновно действие или бездействие, в това число и умишлено, на застрахования, негови служители или други лица, които го представляват и чиито услуги са използвани при извършване на превоза, по време на който са настъпили вредите. Счита, че превозвачът е проявил груба небрежност към 3 предоставения му за превоз товар, като е укрепил същия само с колани, без да уплътни пространствата между отделните палета.

При договора за застраховка "Гражданска отговорност" предмет на застраховане е отговорността на застрахования, която може да възникне въз основа на непозволено увреждане или неизпълнение на договорно задължение, за причинени от неправомерното му поведение вреди, чийто размер не може да бъде определен предварително. Договор за застраховка, сключен със застраховател от превозвач, с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, притежава характеристиките на договор за застраховка "Гражданска отговорност". Предмет на такъв договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договор за превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително определени (за разлика от договора за застраховане срещу рисковете на превоза, уреден в чл. 419 КЗ, който представлява вид имуществено застраховане и има за цел да покрие вредите, нанесени на превозвания товар, независимо от причините за увреждането и наличието на вина на превозвача). Съгласно чл. 435 КЗ, ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434.

Съгласно глава IV, чл. 17 от CMR Конвенцията, превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й - § 1; Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее - § 2; Според чл. 17, § 4, б. "в", превозвачът се освобождава от отговорност, когато липсата или повредата произтичат от пакетиране, натоварване, подреждане или разтоварване на стоката от изпращача или получателя или от лица, действащи за сметка на изпращача или получателя.В случаите, когато правоимащото лице претендира обезщетение по реда на чл. 17 от CMR Конвенцията, доказването, че повредата е причинена от някой от фактите, освобождаващи превозвача от отговорност съгласно чл. 17, § 2, е в тежест на превозвача. При предявен иск по чл. 435 КЗ обаче, при твърдение от застрахователя за наличие на такъв факт, тежестта на доказване е за застрахователя – чл. 154, ал. 1 ГПК.

В случая е безспорно между страните, че рискът, който е настъпил и от който за ответника се претендира да се е породило задължение за заплащане на обезщетение по процесния договор за застраховка, е възникване на отговорността на "Т. ТРАНС" ЕООД за повреждане на част от превозван от 4 него товар, настъпила по време на осъществяван от дружеството превоз, при който както мястото на приемане на стоката за превоз, така и предвиденото място за доставянето по договора се намират на територията на две различни държави, а именно в Кралство Белгия и в Кралство Испания. След като превозът е автомобилен и е извършен между две държави, които са страни по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), то приложима към договора за превоз е именно Конвенцията CMR.

Съгласно чл.18, параграф 2 от Конвенцията, когато превозвачът установи, че предвид конкретните фактически обстоятелства липсата или повредата е могла да произлезе от един или повече от особените рискове, предвидени в чл. 17, параграф 4, счита се, че тя произлиза от тях. На основание тази разпоредба следва да се приеме, че превозвачът може да се освободи от отговорност в случаите, в които докаже само наличието на вероятност вредите да се дължат на неправилно натоварване на стоките, т.е. не е необходимо превозвачът да докаже в условията на пълно и главно доказване това обстоятелство, за да се освободи от отговорност. Доказването на такава вероятност презюмира обстоятелството, че повредата е настъпила в резултат именно от някое от изброените обстоятелства.