Решение № 5113 от 22.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5113 гр. София, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от М. Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20241110202239 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН .

Образувано е по жалба от С. К. К., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 23-4332-031222/19.12.2023 г., издадено от Даниела Димитрова Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП и съгласно чл. 6, ал. 1, т. 20 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. /обн. в ДВ бр.1 от 04.01.2013г., в сила от 04.02.2013 г., издадена от министъра на вътрешните работи/ е постановено отнемането на 10 /десет/ контролни точки, след влизане в сила на НП.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на въззивника. Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител , 1 който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № 1130452/05.12.2023 г., съставен от М. В. Ц. – мл. автоконтрольор при ОППСДВР и в присъствието на свидетелите Р. С. Е. - очевидец е констатирано, че на 05.12.2023 г., около 16:33 часа, в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от ул. „Патриарх Герман“ към бул. „Брюксел“, жалбоподателят К. управлява лек автомобил марка „Шкода“ с рег. № *****, като на кръстовището с ул. „Димитър Пешев“ приближава, навлиза и преминава на червен сигнал на работещата в нормален режим светофарна уредба.

В акта е отразено, че e нарушенa разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен на К., който го подписал без възражения.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 23-4332-031222/19.12.2023 г. от Даниела Димитрова Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя К. наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП и съгласно чл. 6, ал. 1, т.

2

20 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. е постановено отнемането на 10 /десет/ контролни точки, след влизане в сила на НП.

Препис от НП е връчен лично на въззивника на 23.01.2024 г., видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на същата дата, видно от отбелязването в съпроводително писмо.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приобщените по делото писмени доказателства, относими към назначаването, съответно оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.

5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на 3 твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност, а това мотивира извод, че правото на защита на въззивника е гарантирано в пълна степен. Оплакванията в жалбата за допуснати пороци в АУАН и НП, изводими от липсата на описание на „пътната обстановка, интензивността на движението, характера на обкръжаващите превозни средства“ и пр. са неоснователни, имайки предвид, че тези фактически данни не са част от съставомерните белези на вмененото нарушение. Не рефлектира неблагоприятно върху възможността на въззивника да узнае параметрите на претендираната спрямо него отговорност и пропускът на наказващият орган да фиксира формата на проявена вина, имайки предвид, че законодателят е предвидил идентична отговорност както за умишлените, така и за извършените по непредпазливост административните нарушения /арг. от чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН/, а що се отнася до отсъствието на изброяване на обуславящите отговорността обстоятелства, то санкцията за обсъдената неправомерна деятелност е абсолютно определена и не подлежи на индивидуализация /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН/.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушенията. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на въззивника С. К. К. е ангажирана на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП и съгласно чл. 6, ал. 1, т. 20 от Наредба № Iз2539/17.12.2012 г. е постановено отнемането на 10 /десет/ контролни точки, след влизане в сила на НП.

4

По делото е доказано по несъмнен начин, че на 05.12.2023 г., около 16:33 часа, в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от ул. „Патриарх Герман“ към бул. „Брюксел“, жалбоподателят К. управлява лек автомобил марка „Шкода“ с рег. № *****, като на кръстовището с ул.

„Димитър Пешев“ приближава, навлиза и преминава на червен сигнал на работещата в нормален режим светофарна уредба. В този смисъл са показанията на актосъставителя М. Ц. /“светна жълто, светна червено, той може би беше на 3-4-5 метра преди кръстовището и направо си мина.

Настигнахме го със звуков и светлинен сигнал, спряхме го, вътре беше с някаква дама и не съм сигурен, но май имаше и дете с тях. Обяснението му беше, че са се заговорили и въобще не се е усетил да погледне светофара.“/, подкрепени от разказа на свидетеля-очевидец Р. Е., който макар да не е съхранил спомените си за процесния случай, лесно обяснимо с естеството на заеманата държавна служба, поддържа изцяло фактическите констатации в АУАН. На етапа на съдебното следствие жалбоподателят не отрича обстоятелството, че е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, като единствено твърди, че зад неговия автомобил се е намирал камион и не е бил сигурен дали ще успее да спре. Тези сведения обаче се опровергават категорично от споделеното от свидетеля Ц. пред съда: „не преминаха други автомобили след водача, като мина на червено“, а това мотивира извод, че в случая се касае за лансирана защитна теза, която е доказателствено необезпечена и поради това не следва да се кредитира с доверие.

Така очертаната от административните органи неправомерна деятелност е субсумирана под разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП. Визираният нормативен регламент предвижда, че участниците в движението следва да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Извън полезрението на актосъставителя и наказващия орган обаче е останало обстоятелството, че тази правна норма е несамостоятелна и за да породи правно действие следва да намери задължителна привръзка с други норми, регламентиращи предписанията, относими към различните светлинни сигнали. В процесния случай това е разпоредбата на чл. 31, ал. 7, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата /ППЗДвП, обн. в ДВ бр. 25 от 2.05.1996 г., в сила от 01.06.1996 г., приет с ПМС № 36 от 5

05.03.1996 г./, която предвижда, че светлинните сигнали имат следното значение: червен светлина – означава „преминаването е забранено“. В тези случаи водачите на ППС водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.

Констатираният порок при подвеждане на релевантните факти под материалния закон обаче не може до доведе до екскулпиране на жалбоподателя К., като отчитайки спецификите на настоящото въззивно производство, съдът следва да упражни правомощията си по чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, преквалифицирайки нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП във вр. с чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП, доколкото се касае за същото наказуемо деяние, без съществено изменение на неговите фактически обстоятелства.

От своя страна, административнонаказващият орган, правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, предвиждаща отговорност за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация.

Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Жалбоподателят е предвиждал извършването на деянието, съзнавал е неговия общественоопасен характер, като във волево отношение е искал и пряко е целял осъществяването му.

По отношение на наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева съдът намира, че съгласно чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП санкцията е абсолютно определена, като отчитайки изричната разпоредба на чл. 27, ал. 5 ЗАНН е недопустимо нейното редуциране.

Липсват основания за третиране на процесния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, имайки предвид рестриктивната разпоредба на чл. 189з ЗДвП, която императивно изключва приложението на институтите на чл. 28 ЗАНН и чл. 58г ЗАНН при неспазване на предписанията 6 на посочения нормативен акт, считано от 23.12.2021 г.