Решение № 84 от 11.04.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Монтана, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20221600500035 по описа за 2022 година

Делото е образувано пред МОС по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на С. М. от гр. *, подадена чрез пълномощник адвокат Ж.В. против решението на РС Монтана от 14.10.2021г. , постановено по гр. дело № 1346/2021г. по описа му , с което е отхвърлен като неоснователен предявения от С.Ф. срещу К.И. И.БГ ЕАД иск за установяване недължимост на вземания , обективирани в изпълнителен лист от 02.04.2013г. като погасени по давност и са присъдени разноски .

Твърди се във въззивната жалба , че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения . Изложени са съображения, че съдът не е взел предвид всички доводи на ищцата в първоинстанционното производство , като не е съобразил настъпило по силата на закона прекратяване на основание чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК . Неправилно се е позовал на ППВС № 3/1980г. , вместо да приложи тълкуването , дадено в ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС . Неправилно е приложил разпоредбите на чл. 110 и сл. ЗЗД , включително относно погасяване по давност вземанията за лихва, за които е приложима тригодишна погасителна давност, както и относно основанията за спиране и прекъсване на давността . Подробни съображения в тази насока са изложени във подадената въззивна жалба, като се иска от съда да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което уважи предявения иск , ведно с присъждане на разноските за двете инстанции .

С подаден в срок писмен отговор въззиваемата страна К. И.И. БГ ЕАД, чрез 1 пълномощник юрисконсулт Н. В. оспорва жалбата като неоснователна с доводи за правилност на обжалваното решение , подробно развити в подадения отговор. Претендира разноски .

Въззивният съд , при преценка редовността и допустимостта на въззивната жалба по реда на чл. 267,ал.1 от ГПК , прие следното :

Жалбата е подадена от страна по делото при наличен правен интерес и в предвидения двуседмичен срок за обжалване, считано от връчване постановеното от РС решение , поради което е допустима .

Във въззивното производство не са допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваното по реда на въззивното обжалване решение на РС Монтана във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и съобразно правомощията по чл. 269 от ГПК , приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на С. М. от гр.

*срещу К.И.И.БГ ЕАД гр. *с твърдения, че вземането , удостоверено с изпълнителен лист от 02.04.2013г. , издаден от СГС на основание арбитражно решение по арб.дело № 168/2012г. , с което наследодателката й е осъдена да заплати на П.К.Б. ЕООД главница в размер на 2851.74 лева и разноски , цедирано на ответника е погасено по давност. За събиране на това вземане е образувано през 2019г . изп.дело № 2011 по описа на ЧСИ М.И., като на ищцата е връчена покана за доброволно изпълнение за сумата 6708 лева, от които 2851.74 лева главница , 2373.80 лева законна лихва за периода 24.08.2012г.-02.11.2020г., 446.10 лева присъдени разноски, 155 лева разноски по изп.дело и 882.16 такси по Тарифата към ЗЧСИ.

С влязло в сила определение № 176/24.06.2021г. първоинстанционния съд е прекратил като недопустимо производството по иска относно вземанията за разноски и такси по изпълнителното дело № 2011/2019г. на ЧСИ М.И., както и относно вземанията по изпълнителни лист над 1/3 с оглед отговорността на ищцата като наследник , съобразно дела й от наследството, като предмет на производството са вземания в размер на 956.58 лева главница, 791.27 законна лихва за периода 24.08.2012г. -02.11.2020г. и 148.70 лева разноски по изпълнителния лист, по отношение на които е постановено и обжалваното решение.

При заявените в исковата молба твърдения следва да се приеме за предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,ал. 1 във връзка с чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на вземане поради изтичане на давностен срок.

С обжалваното решение съдът е приел, че по отношение процесното вземане не изтекъл предвидения в закона 5 годишен давностен срок, поради което и е отхвърлил предявения иск като неоснователен .

Така постановеното решение е валидно и допустимо при наличие на правен интерес от страна на ищцата, конституирана като длъжник по висящо изп.дело № 2011/2019г. по описа на ЧСИ М.И. да установи недължимост на вземането, претендирано за плащане от нея с връчената й покана за доброволно изпълнение с позоваване на факт, настъпил след 2 издаване на изпълнителния лист, а именно изтекла погасителна давност.

Установено е от фактическа страна следното:

По делото не се спори и е установено, че по издадения на 02.04.2013г. изпълнителен лист срещу М. М., починала на 22.12.2015г. , чийто наследник по закон е ищцата, и М. В. е образувано по молба на П. К. Б. ЕООД от 06.07.2013г. изп.дело № 1136/2013г. по описа на ЧСИ Р. А. за събиране на сумата 2851.74 лева главница , ведно със законна лихва от 24.08.2012г. и 446.10 лева разноски . В хода на делото, по молбата на взискателя ЧСИ са наложени запори върху вземания със запорни съобщения от 04.09.2013г. . С постановление от 10.10.2018г. това изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК , като ЧСИ е посочил 21.10.2013г. за дата на последно извършено действие. Преди прекратяване на делото с постановление е подадена молба от 26.09.2018г. от ответното дружество за конституирането му като взискател поради цедиране на вземането по ИЛ от първоначалния взискател, което искане е уважено от ЧСИ . С молбата като способ за изпълнение е посочен опис на движими вещи на длъжника. Поради прекратяване на изп.дело с постановление от 10.10.2018г., ЧСИ е върнал на новоконституирания взискател ИЛ, удостоверено с протокол от 26.11.2018г.. На 07.10.2019г. ответното дружество е подало молба до ЧСИ М.И. за образуване на изпълнително дело срещу длъжниците по ИЛ от 02.04.2013г., като в молбата е посочен способ за изпълнение – опис на движими вещи.

Образувано е изп.дело № 2011/2019г. по описа на ЧСИ М.И.. В хода на делото е установено, че длъжникът М. В. е починала, като са конституирани на основание чл. 429 от ГПК като длъжници законните й наследници, един от които е ищцата . С изпратената й покана за доброволно изпълнение , връчена на 29.10.2020г. са посочени задълженията на наследодателката й по изп.дело - сумата 6708.80 лева, от които 2851.74 лева главница , 2373.80 лева законна лихва за периода 24.08.2012г.-02.11.2020г., 446.10 лева присъдени разноски, 155 лева разноски по изп.дело и 882.16 такси по Тарифата към ЗЧСИ.

При така установената по делото с оглед събраните доказателства фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

С предявения отрицателен установителен иск ищцата цели да установи недължимост на вземане, за събирането на което са предприети принудителни изпълнителни действия по изп.дело № 2011/2019г. , като се позовава на изтекла погасителна давност. Твърдените от фактическа страна обстоятелства и искане за защита обосновават правно основание на иска чл. 439 от ГПК , според който длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството , по което е издадено изпълнителното основание. Защитата на длъжника по реда на чл. 439 от ГПК е срещу материалната незаконосъобразност на принудително изпълнение, като предмет на установяване е липсата на изпълняемо срещу него право . Последица от уважаване иска по чл. 439 от ГПК е прекратяване изпълнението – чл. 433,ал.1,т. 7 от ГПК, от което се извежда правния интерес от исканото установяване.

Ищцата се позовава на изтекъл след ноември 2013г. пет годишен давностен срок, довел до погасяване на вземането, с което обосновава твърдението си за недължимост на 3 процесното вземането .

Давността като институт на материалното право представлява изтичане на определен в закона срок от време, през който кредиторът бездейства , последица от което е погасяване правото да иска принудително изпълнение на вземането си. Самото вземане продължава да съществува като естествено право и може да бъде изпълнено доброволно от длъжника, аргумент за което е разпоредбата на чл. 118 ЗЗД

От събраните по делото доказателства е установено, че по изп.дело № 1136/2013г. последното валидно предприето от ЧСИ изп.действие е налагане на запор върху вземания със запорно съобщение от 04.09.2013г. , след което до 26.09.2018г., когато е подадена молбата от ответника за конституирането му като взискател извършване на изп.действия не са искани и такива не са предприемани от съдебния изпълнител. При така установените обстоятелства , съдът приема, че на основание чл. 433,ал.1,т. 8 от ГПК изпълнителното производство е прекратено по силата на закона с изтичане двегодишен срок, считано от 04.09.2013г. , през който взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия или прекратяването на изпълнителното дело е настъпило на 04.09.2015г.. Изпълнителният лист е издаден на основание арбитражно решение на арбитражен съд, поради което и на основание чл. 117,ал. 2 от ЗЗД приложимият давностен срок по отношение на вземанията, удостоверени с него –главница , законна лихва и разноски , е пет години. Спорен е въпросът кой е началният момент, от който тече нов давностен срок след прекъсването му с предприетите по принудителното изпълнение действия – последното извършено изпълнително действия 04.09.2013г. или датата , когато изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – 04.09.2015г. . Съгласно чл. 116,б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Разпоредбата е била предмет на тълкуване от Пленума на ВС, като с Постановление № 3/1980 г. е прието, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г.

ОСГТК на ВКС прие ново тълкуване на тази норма , според което , когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като обяви за изгубило сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд. Новото тълкуване обаче, дадено с ТР от 26.06.2015г. е приложимо към висящите към обявяването на решението изпълнителни производства, като ППВС№ 3/1980 г. се счита отменено с обявяване на решението по т.д.№ 2/2013г. на 26.06.2015г. , съответно от тази дата следва да намери приложение новото тълкуване на разпоредбата на чл. 116,б.“в“ от ГПК . Нормата на чл. 116,б.“в“ от ЗЗД е материалноправна и преди постановяване на ТР от 2015г. въз основа на нея са се осъществили факти , които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, поради което и тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС, което е било действащо към момента на настъпването на 4 последиците. В противен случай ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това. В тази насока съдът съобрази решение № 170/17.09.2018г. по гр.дело № 2382/2017г. , IV-то г.о. на ВКС , постановено в състав съдиите Б. Б., Б. И. и Д.Д. , с което даден отговор на правния въпрос за приложението по време на даденото в т. 10 на ТР от 2015г. тълкуване относно давностния срок при предприето принудително изпълнение , като е прието, че извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР и даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.