Решение № 2907 от 02.05.2017, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. С., 02.05.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седми април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16175 по описа на съда за 2015 г., взе предвид следното:

Производството е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 282, ал. 3 вр. ал. 5 от КЗ (отм.) и е образувано по подадена от В.И.И., М.С.П. и Щ.С.Я. искова молба, с която молят Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“ (НББАЗ) да бъде осъден да им заплати по 72 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на З.Щ.И.при ПТП, настъпило на 13.12.2010 г., ведно със законната лихва от 18.12.2011 г. до окончателното изплащане.

Ищците твърдят, че на 13.12.2010 г. около 23.15 часа, на път І-7, в отсечката между ГКПП-Лесово и разклона за с. Лесово водачът на т.а. „Мерцедес“, модел „2124“ с молдовски рег. № СРЕ 667 Д.А. нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с несъобразена с пътните условия скорост и блъснал пешеходеца З.Щ.И., в резултат на което той починал.

Образуваното

ДП № 589/2010 г. по описа на РУП-Елхово било прекратено поради недостатъчно доказателства за вината на водача на товарния автомобил.

Майката на починалия – В.И.И. и отгледаните от З.И. като негови родни деца М.С.П. и Щ.С.Я. понесли болки и страдания от смъртта на З.И..

Налице били всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на товарния автомобил Д.А..

Към момента на възникване на ПТП за товарния автомобил имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с молдовски застраховател, покриващ гражданската отговорност на виновния водач на територията на РБ. Застрахователната компания нямала назначен представител за уреждане на претенции в РБ, поради което отговорността следвало да се понесе от НББАЗ.

С молба вх. № 2-4764/18.10.2011 г. ищците поискали Бюрото да изплати справедливо обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, но получили отказ.

Според тях справедливият размер на обезщетението бил 120 000 лева, но поради наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия З.И., претенцията си редуцирали с 40% и претендират суми от по 72 000 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва от 18.12.2011 г. до окончателното изплащане.

Ответникът

Сдружение НББАЗ оспорва исковете, като счита, че не са налице обстоятелства, водещи до ангажиране на отговорността му. Водачът на товарния автомобил Д.А. не бил виновен за настъпване на произшествието, а то се дължало на изключителната вина на З.И., който предприел внезапно пресичане на пътното платно в пияно състояние, излизайки между спрели автомобили на нерегламентирано от закона място. Евентуално твърди наличие на преобладаващо съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. Ответникът оспорва и правото на М.П. и Щ.Я. да получат обезщетения. Счита претендираните размери за завишени. Направено е възражение за погасяване на вземанията за мораторни лихви по давност.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

С постановление от 02.06.2011 г. по ДП № 589/2010 г. по описа на РУП-Елхово досъдебното производство, водено срещу Д.А. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК е прекратено.

По делото е представен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за щети вследствие ПТП (задължителна застраховка Гражданска отговорност за автомобил ЗЕЛЕНА КАРТА за чужбина) между международно застрахователно дружество „М.“ ООД и “Balau – I. S. Trans” SRL за заплащане на трети потърпевши лица обезщетение от застраховката за щети, нанесени в резултат но произшествия, причинени от автомобил ДНК GRE 667 извън територията на Република Молдова.

Преписката по образуваната при ответника щета № Н*** MD е приета по делото и от нея се установява, че на 18.10.2011 г. ищците са поискали от ответника да им заплати справедливи размери на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на З.И..

В отговор на така отправената молба, с писмо от 15.12.2011 г. ответникът е отказал да удовлетвори претенцията на ищците, поради липса на доказана вина на водача Д.А..

По делото е допусната съдебна авто-техническа експертиза относно механизма на настъпване на произшествието и предотвратимостта на удара от всеки от участниците в процесното ПТП. Вещото лице е установило, че водачът на товарния автомобил, движещ се със скорост 53 км/ч не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с пешеходеца З.И.. Безопасната скорост на движение на превозното средство, която е давала възможност на Д.А. да предотврати настъпване на произшествието е била между 25.1 км/ч и 42.7 км/ч., в зависимост от скоростта на движение на пешеходеца. Произшествието е настъпило на прав пътен участък в тъмната част на денонощието. Пешеходецът З.И. е имал възможност да забележи приближаващият го от дясната му страна автомобил от разстояние, по-голямо от 100 м., като възприеме излъчената светлина от фаровете. И.е могъл да предотврати настъпването на удара, като не предприема пресичане на платното за движение, преди автомобилът да премине покрай него.

В съдебното заседание на 07.04.2017 г. при приемане на авто-техническата експертиза вещото лице е пояснило, че при наличие на дъжд има по-малък контраст между пешеходеца и околната среда, но водачът на товарния автомобил е имал възможност да забележи пешеходеца в зоната, осветявана от неговите фарове.

Установява се от протокол № 384/14.12.2010 г. на ОДМВР – гр. Ямбол, Научно-техническа лаборатория, че в кръвта на З.Щ.И.се е доказало наличие на етилов алкохол с концентрация 1.99‰.

Съдебно-медицинската експертиза е установила, че вследствие произшествието на 13.12.2010 г. З.И. е получил счупване на черепа, кръвонасядания и обширни мозъчни контузии на двете главномозъчни полукълба челно и на двете малкомозъчни полукълба, травматична кома и шок. Тези увреждания се намирали в причинна връзка с удара от товарния автомобил. Смъртта на И.настъпила от счупването на черепа и мозъчните контузии, усложнени с травматична кома и хипостатична бронхопневмония.

Концентрация на етилов алкохол в кръвта от 1.99‰ съответствала на лека степен на алкохолно опиване, характеризираща се с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване на концентрацията на вниманието, съобразителността, забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения, вегетативни смущения.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели относно отношенията на всеки от ищците с починалия при ПТП З.И..

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Предявени са субективно активно и обективно съединени искове с правно основание чл. 282, ал. 3 вр. ал. 5 от КЗ (отм.).

Установява се по безспорен начин в производството по делото, че за товарния автомобил с молдовска регистрация „Мерцедес“ с ДКН GRE 667 е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при чуждестранния застраховател. За настъпилите на територията на чуждата държава, в случая – РБ, вреди отговорност носи НББАЗ, поради наличие на сертификат зелена карта.

Отговорността на ответника следва да бъде ангажирана при наличие на предпоставките по чл. 45 от ЗЗД. От заключението на приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза, която съдът кредитира като подробна, обоснована и обективно изготвена се установява по категоричен начин, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на т.а. „Мерцедес“ с молдовска регистрация Д.А..

Предвид безспорно неблагоприятните метеорологични условия, той е следвало да съобрази избраната от него скорост на управление на автомобила с тях. Отделно от това, движението се е извършвало в тъмната част на денонощието и в близост до паркирани МПС. Това предполага водачът да се съобрази с опасността на пътното платно да се появи пешеходец или друго препятствие, пред което той следва да спре. Избраната от водача скорост от 53 км/ч не е била безопасна по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и съответно е довела до невъзможност да предотврати удара.

Водачът А.е могъл своевременно да възприеме предприелия пресичане на пътното платно пешеходец З.И. и е бил длъжен да предприеме действия по намаляване на скоростта, а при необходимост и да спре, предвид възникналата опасност от настъпване на произшествие.

Вследствие нарушение на нормата на чл. 20, ал. 1, пр. посл. и изр. 2 от ЗДвП, А.е създал опасност и за останалите участници в движението.

След като се е движил с несъобразена с пътните условия скорост, той е изложил на опасност пешеходеца и не е позволил безопасното му пресичане на пътното платно. В пряка причинна връзка с противоправното поведение на водача Д.А. са настъпилите вреди – смъртта на З.И., последица от политравматичните увреждания, които е получил и свързаните с тях усложнения.

Ответникът не ангажира доказателства, опровергаващи презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, поради което съдът намира, че от правна страна се доказа осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и съответно на пасивно легитимирания да отговаря Сдружение НББАЗ.

Съдът намира за основателно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Действително, водачът е бил длъжен да се съобрази със сложната пътна обстановка. Такова задължение е имал и пешеходецът З.И.. Съдът съобразява и задължителните указания в т. 6, б. „г“ на ТР № 2/22.12.2016 г. по тълк.д. № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, според които правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно не е абсолютно, когато е предприето на нерегламентирано за тази цел място. Пешеходецът З.И. е следвало да се съобрази с правилата на чл. 113, т. т. 1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП. В конкретиката на случая се налага извода за висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат (смърт) от страна на пешеходеца З.И.. Освен че не се е съобразил с ограниченията на чл. 113, ал.1,т.т.1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП, като безспорно на мястото на предприетото от пешеходеца пресичане не е имало пешеходна пътека, той е бил и в състояние на алкохолно опиянение, което не му е позволило адекватна преценка на пътната обстановка. Не е съобразил и поведението си необходимостта да осигури безопасността на останалите участници в движението.

Поради това, при определяне на обезщетението следва да се отчете приносът на пострадалия З.И. за настъпване на вредоносния резултат.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).

Ищцата В.И.И. е майка на З.И., видно от удостоверение № 000015/03.02.2012 г. на Община Елхово. В това си качество тя има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г., в което са дадени задължителни указания относно активната материално правна легитимация на лицата с право на този вид обезщетения. Ищцата В.И. е сред най-близките родственици – възходяща на пострадалия при ПТП на 13.12.2010 г. З.Щ.И..

В конкретния случай ангажираните по делото гласни доказателства обосновават извод за частична основателност на иска от 72 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. Приживе пострадалия и ищцата В.И., негова майка, са били в много добри отношения. Злати се е грижил за нея и е осигурявал всичко, което й е нужно за нормален и пълноценен живот.

След смъртта му грижите за нея е поел синът й Сашо. В. тъгувала и редовно ходела на гроба на сина си. Ненавременната смърт на Злати довела до промяна в емоционалното й състояние и поведение. От весела и общителна жена, тя се затворила, имала покрусен вид и изгубила жизнеността си.

С ППВС № 4/1961 г. е определен кръгът от лица с право на обезщетение по правилата на чл. 45 от ЗЗД, като освен най-близките родственици – възходящи, низходящи и съпруг, право да претендират обезщетение имат и лицата, изградили отношения с пострадалия, сходни по съдържание с отношенията между пострадалия и неговите родители, деца и съпруг.