Решение № 368 от 01.09.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Стара Загора, 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря Владимира Ст. Писюзева И. като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20255530202195 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на „ТУНЧЕВИ“ ООД, ЕИК: 200023588, чрез процесуален представител, адв. Й. К. Л., вписана в АК- Хасково, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505103045 на Агенция "Пътна инфраструктура", с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено наказание "Имуществена санкция" в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева. Жалбоподателят, редовно и своевременно призован не изпраща представител в открито съдебно заседание.

В жалбата се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Прилага адвокатско пълномощно, както и договор за правна помощ ведно със списък с разноски.

Органът издал обжалвания електронен фиш, редовно и своевременно призован за съдебно заседание не изпраща процесуален представител. Депозирано е становище от юрисконсулт П. И.- надлежно упълномощена от инж. Й. В. - „ Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

В становището се сочат доводи за законосъобразност на обжалваният ЕФ и моли същият да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно се прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалвания електронен фиш, намери за установено следното:

На

07.01.2022г. в

12:33 часа, било установено нарушение

№

D5C5F7F10AC708C3E053041F160AA8A4, с ППС ВЛЕКАЧ ********** с регистрационен номер **********, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Стара Загора, за движение по път А-1 км 1

210+523, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 20111, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км 210+523. За констатираното бил издаден електронен фиш № 8505103045 за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева на собственика на посоченото ППС „ТУНЧЕВИ“ ООД, ЕИК: 200023588.

При така установеното съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима- подадена е в преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ на обжалване акт, а по същество същата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се дължи такса за изминато разстояние- тол такса за пътни превозни средства. Заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Съгласно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е въведено задължение за собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

С посочената разпоредба законодателят е предвидил отговорност за собственика, респ. ползвателя на превозното средство/но само ако е вписан в свидетелството за регистрация/, чието задължение е да установи размера и да заплати пътната такса.

Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал. Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран и в разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, а именно- контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: място, дата, точен час на извършване на нарушението, регистрационен номер на пътното превозно средство, както и 2 данни, свързани с движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

В настоящия случай пътят, по който се е движело процесното ППС, е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължат такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, които зависят от категорията на ППС и изминатото разстояние.

Нарушението е установено въз основа на генериран запис/доклад/ от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП по чл.

167а, ал. 3 от ЗДвП, който, както вече беше отбелязано, заедно с приложените към него изображения във вид на снимков материал, представляват годно доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, регистрационния номер, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство № 20111, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

По този начин е установено нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, който задължава собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

По делото не се спори, че собственик на процесното ППС е жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда налагане на наказание глоба в размер на 2500 лева на собственик на пътно превозно средство, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Електронен фиш № 8505103045 е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, установяваща, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.

Атакуваният електронен фиш е издаден по образец, утвърден от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", но следва да се има предвид, че същия се отличава както от административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание, извън изброените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП реквизити, т. е. пълно приравняване между ЕФ и наказателно постановление не може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им.

Не може да се приеме и че всички изисквания по ЗАНН относно реквизитите на наказателното постановление са приложими по отношение на електронния фиш.

В случая обаче настоящия съдебен състав, счита, че процесният електронен фиш следва да бъде отменен.

Съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури предвижда, че държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби.

3

Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Директива 1999/62/ЕО е транспонирана в националното ни право в ЗП – вж. § 16 от ДР на ЗИДЗП (ДВ, бр. 43 от 2008 г.). В съответствие с нея, съгласно нормата на чл. 10, ал. 7 от ЗП, се уреждат условията, редът и правилата за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, които правила са детайлно разписани в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.

Следователно, когато държавите-членки приемат законодателен акт, с който определят по вид и размер санкциите за нарушаване на националните разпоредби, приети в изпълнение на Директива 1999/62/ЕО, то те безспорно прилагат правото на ЕС. По тази причина и съгласно чл. 51, § 1 от Хартата на основните права на ЕС (вж. решение на Съда на ЕС от 26.02.2013 г. по дело C 617/10, Еkerberg Fransson, т. 17 и т. 19, решение на Съда на ЕС от 05.05.2022 г. по дело C 83/20, т. 25 и т. 26 и др.), те са длъжни да зачитат правата и спазват принципите, регламентирани в разпоредбите на Хартата. В Разясненията по чл. 49 от ХОПЕС, които съгласно чл. 52, § 7 от ХОПЕС и чл. 6, § 1, ал. 3 от ДЕС следва да бъдат взети предвид от юрисдикциите на държавите-членки при нейното тълкуване, е предвидено следното: "Този член повтаря традиционното правило за липса на обратно действие на законите и наказанията. Добавено е правилото за обратното действие на наказателния закон, предвиждащ по-леко наказание, което съществува в редица държави-членки и е отразено в член 15 от Пакта за граждански и политически права...... Параграф 3 повтаря общия принцип на пропорционалност на престъплението и наказанието, утвърден от общи за държавитечленки конституционни традиции и от практиката на Съда на Европейските общности".

Следователно разпоредбите на чл. 49, § 1 и § 3 от ХОПЕС, установяващи принципа на законоустановеност и пропорционалност на наказанието, регламентират не право, а именно принцип, на който страните по делото, съгласно чл. 52, § 5, изр. второ от ХОПЕС, могат да се позоват пред националния съд за тълкуване и проверка законността на актовете на държавите-членки, когато те прилагат правото на Съюза.