Решение № 269 от 12.04.2023, Административен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е

№269

12.04.2023г., гр.Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четвърти април две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

Секретар: Ивелина

Въжарска

Прокурор: Елеонора

Иванова като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 278 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на У.М.О., с ЛНЧ **********, гражданка на Т., със съдебен адрес ***, ДАБ, подадена лично за себе си и като майка и законен представител на малолетните деца Л.Е.Х. с ЛНЧ *********** и Л.Е.Х. с ЛНЧ **********, против Решение №2885/09.02.2023г. на заместник председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което им е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният орган игнорирал факта, че причините търсещата закрила да напусне С. били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурност ѝ с оглед вътрешния конфликт.

Поради непрестанните сражения на кюрдските сили и турската армия, децата ѝ не можело да ходят на училище. Неправилно било прието, че не били налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на основание изпитван основателен страх от преследване. Именно поради съществуващи страхове не можела да се завърне в държавата си на пребиваване – С., и в страната си на произход – Т.. Допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила се изразявало в неизясняване на всички факти и доказателства, и в липсата на преценка на твърдения от бежанската история. За достоверна била възприета посочена информация от справката на ДАБ, но не и общоизвестната от други източници относно ситуацията в С.. Неправилно и в противоречие с материалния закон било прието, че Т. е трета сигурна държава за молителката. Не била събрана подробна информация за състоянието на сигурността в тази страна, от която да можело се направи извода, че там били гарантирани основните човешки права и че държавата била в състояние да предостави ефективна закрила на своите граждани при наличие на решение за отказ за закрила. С оглед изложеното, жалбоподателката моли съда да отмени оспореното решение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на оспорващата, който поддържа доводите за незаконосъобразност на решението. Счита, че със същото, в нарушение на европейското законодателство, се е стигнало до разделяне на семейството на У.М.О., което се състояло от съпруг, две жени и осем деца. Не било съобразено, че Т. не се явява трета страна спрямо останалите членове на семейството. Също така не било отчетено, че на другата жена и на децата ѝ, които се явявали братя и сестри на децата на жалбоподателката, бил даден статут на бежанец в България.

В проведеното по делото заседание жалбоподателката заявява пред съда, че напуснали С. заради войната и от глад. Не можела да се върне в Т., защото там нямала близки. Имала нужда да живее на сигурно място, на което децата ѝ да можело да учат. Моли да бъде осигурено бъдещето на децата ѝ в България.

Ответникът – Заместник председател на ДАБ при МС, в писмени бележки чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.№105450-7159/26.08.2022г. (л.95) по описа на СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, У.О. М., Л. Х. А. и Л. Х. А., всички от Т., са поискали закрила в Република България. С молба с вх.№3390/31.08.2022г. на РПЦ – Харманли, У.О. М. с посочени имена У.М.О. потвърдила желанието за предоставяне на закрила лично за себе си и като майка на децата Л. и Л.. Чужденците са били регистрирани чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП-22659/31.08.2022г.

(л.94), в който майката посочила имена У. (собствено) О. (бащино) М. (фамилно), гражданство – Т., етническа принадлежност – ***, родена на ***г. в Т., гр.Г., със същия постоянен адрес, образование – ***, ***, религия – ***, ***, без документи за самоличност, деца: Л.Е.Х., родена на ***г., и Л.Е.Х., родена на ***г.

(пол – ***). В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, братя и сестри на тунизийската гражданка и тяхното местонахождение към момента, както и данни относно съпруга ѝ, за който е записано, че се намира в България. Самоличността на търсещата закрила е била установена чрез декларация с рег. №УП-2659/31.08.2022г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ (л.74), видно от която същата и децата ѝ, са индивидуализирани както следва: майката с имената У.О.М., гражданин на Т., родена на ***г. в Т., гр.Г., ***; децата – Л.Е.Х., 20.12.2018г., жена, Т. – И., С., и Л.Е.Х., 21.01.2022г., ***, Т. – И., С..

С допълнително приложение към Регистрационен лист рег.№УП-22659/31.08.2022г. (л.80), е била направена корекция в поредността на изписване на имената на молителката, а именно: У. (собствено) М. (фамилия) О.

(бащино).

Видно от Решение за настаняване №3060/30.08.2022г. с рег. №УП-22659/31.08.2022г. (л.79), молителката, заедно с малолетните ѝ деца, е била настанена в РПЦ – Харманли. Търсещата закрила е била запозната с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС. На 31.08.2022г. към търсещата закрила е била отправена писмена покана за провеждане на интервю на 23.09.2022г.

С Писмо с рег.№ УП-22659/07.09.2022г. (л.73), И. Д. директор на РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Видно от писмо рег.№М-20416/20.10.2022г.

(л.50), ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Видно от Констативен протокол от 23.09.2022г. (л.68), У.М.О. не се е явила на тази дата за провеждане на интервю.

От Докладна записка вх.№3919/15.09.2022г. (л.69) става ясно, че лицето било в неизвестност от 13.09.2022г.

На 21.09.2022г. Решение за настаняване

№3771/19.09.2022г. с рег. №УП-22659/21.09.2022г. (л.67) У.М.О. и децата ѝ, отново са били настанени в РПЦ – Харманли, с оглед завръщането им в Центъра на 19.09.2022г. (вж.65).

Във връзка с писмо рег. №УП-22659/07.09.2022г. на директора на РПЦ – Харманли (л.71), на 12.09.2022г. са били издадени Заповед №ЗД/Д-Х-Х-409/12.09.2022г. и Заповед №ЗД/Д-Х-Х-410/12.09.2022г. (л.63,64), с които директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, на основание чл.26, ал.2 от Устройствения правилник на Агенция за социално подпомагане и във връзка с чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето, е определил Д. С. К. – социален работник, да присъства при провеждането на интервюто с децата Л.Е.Х. и Л.Е.Х..

На 27.10.2022г. било проведено интервю с У.М.О., като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно от Протокол от проведено интервю рег. №УП-22659/27.10.2022г. (л.58), с което ѝ е било предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто търсещата закрила посочила, че потвърждава казаното от нея при попълване на регистрационния лист. Заявила, че е родена в гр.Г. в Т. и била гражданин на тази държава. Децата ѝ били родени в С., в гр.М.. Посочил, че съпругът ѝ Х. И. Е., бил в България, „задържан в затвора“, не знаела защо. С него имали религиозен брак, сключен на 15.03.2016г. в Турция. Запознала се с него в края на 2015г. в Турция, където била на екскурзия. Споделила, че имала брат в България – М. М.О., който не получил закрила и се върнал обратно в Т.. Живяла в С., след войната пристигнала в Турция. От Т. до Турция пътувала с паспорт, легално, но го изгубила в С., имала само негово копие. Изгубила и личната си карта. Напуснала С. през юли 2022г., със съпруга и двете ѝ деца, когато отишли нелегално в Турция. В България влязла в средата на август 2022г., със съпруга си, след което били задържани в гр.Х.. Посочила, че била втората съпруга на мъжа си, първата му съпруга също пътувала с тях. От нея имал 6 деца. Първата съпруга се „предала“ по-рано, а тя останала с двете деца в хотела в гр.Х. и била задържана от полицията и изпратена в център от затворен тип. Разделили се тъй като разбрали, че нямало да ги регистрират заедно, поради това че съпругите били две. Пристигнала в България след като тръгнала от Т. и минала през Т., не пребивавала в държава от ЕС, съответно не подавала молба за закрила в друга страна. Не била подавала документи и в Т., където отишла с туристическа виза, а след това заминала със съпруга си за С.. Когато се върнали живели в гр.И. и после в гр.О.. Там останали между 40-45 дни и тръгнали за България. Напуснали С. заради войната, в следствие на която децата ѝ не ходили на училище. Там живели в гр.М., който бил под контрола на кюрдските сили, всички в едно домакинство – първата съпруга и тя. Имало сражения между кюрдските сили и турската армия. Не била арестувана или осъждана в държавата си по произход или в друга страна. Споделила, че в С. не е имала проблеми заради етническата и религиозната си принадлежност, нямал проблеми и заради това, че била от Т.. Не била член на политическа партия, не членувала във въоръжена групировка, не била заплашвана и не ѝ било оказвано насилие. Заявила, че съпругът ѝ работил на различни работни места в С.. На въпроса дали ще се завърне там, ако войната приключи, заявила, че всичко зависело от съпруга ѝ. Той не желаел да отидат в Т., защото там положението било зле. Искала да живеят в България.

Протоколът е подписан интервюираната, дл. лице на ДАБ, преводач и определения за случая социален работник.

На 18.11.2022г. е било проведено интервю с лицето Х. И.

И. (записан в протокола от интервюто с жалбоподателката като Х. И. Е.), отразено в Протокол, съставен в сектор „Арести“ към Регионална служба „Изпълнение на наказанията“ – Хасково. В хода на беседата посочил, че има две съпруги и осем деца, 6 от първата и две от втората. Една от съпругите му се казвала У. А. от Т., а децата от нея – Л. и Л.. Запознали се по телефона, след което тя пристигнала в С.. Всички живеели заедно в гр.М.. Напуснал С. в началото на април 2022г. и отишли в Т., където останали около три месеца и половина. В България влязъл нелегално с децата и съпругите си, с кола на трафикант. Регистрирал се в РПЦ първо с едната съпруга, а след това с втората.

Напуснал С. заради бъдещето на децата си. Там непрекъснато имало престрелки, животът бил непоносим. Град М. бил под контрола на кюрдските сили на американските войници. Не бил арестуван или осъждан в държавата си по произход.

Нямал проблеми в С. заради етноса и религията си, не бил член на политическа партия, не членувал във въоръжена групировка, не бил заплашвана и не му било оказвано насилие. Посочил, че кюрдските сили набирали мъже да се сражават.

Заявил, че не би се завърнал в С., там нямало бъдеще. Не искал да живее и в Т..

Подал молба за закрила в България, защото тук било спокойно.

След дата на проведеното с Х. И. И. интервю, е било проведено второ интервю с търсещата закрила, отразено в Протокол рег.№УП-22659/02.12.2022г. (л.36). Относно обстоятелството, че по време на регистрация заявила в декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, че децата ѝ били родени в Т., гр.И., посочила, че се уплашила от посолството на Т., тъй като докато била в С. нямала документи. Страхувала, че ако декларира, че били родени в С. щяла да има проблем. Със съпруга си се запознали в Т.. Относно това, че съпругът ѝ заявил, че били сключили брак в С., посочила, че тя не лъже (за сключването му в Т.). Разминаванията в бежанските истории, представени пред българските власти, оправдала със споделени неистини от съпруга ѝ. Посочила, че била в Т. 2-3 месеца, а С. напуснали преди това – м. май, юни 2022г. Изразила нежелание да се завърне в Т., тъй като положението там било сложно.

Разпечатката съдържа 44 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9f9264a1-2ae3-44a4-b948-1ba4b77bee72