Решение № 3998 от 23.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3998 гр. София, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20231110204315 по описа за 2023 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано по жалба на Старт Спед“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С, район „С“, ж.к. „Г М“, ул. „В“ № ет. партер, офис , представлявано от управителя Б М А, срещу Наказателно постановление № 22-2200606/09.03.2023 г., издадено от И Х Й –директор на дирекция „Инспекция по труда“ – София /Д „ИТ“ – София/, с което на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. на основание чл.

416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.

В жалбата са релевирани пороци на така съставения АУАН – грешно посочено основание относно допуснатото нарушение, непосочване мястото на извършеното нарушение, както и липсата на пълно и точно описание от фактическа и правна страна на нарушението. Сочи се липсата на някои от императивно посочените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити – в това число непосочване на отегчаващите и смекчаващите административнонаказателната отговорност на лицето обстоятелства. Изтъква се липсата на обосновка от страна на АНО относно направената от него поправка в процесното НП.

Излагат се аргументи за това, че размерът на така наложената имуществена санкция надхвърля целите на административното наказване, посочени в чл. 12 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят – „Старт Спед“ ЕООД, редовно призован, се представлява от юрк. Г. Последният излага твърдения за липса на осъществен състав на нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ, като се позовава на декларативния характер на нормата и липсата на предвидено в нея законово задължение, чието неизпълнение да реализира състав на административно нарушение. Изтъква наличието на допуснати пропуски при съставяне на АУАН и НП, които водят до незаконосъобразност на двата акта. Сочи несъответствие в посочената за нарушена правна норма в АУАН и НП. Поради изложеното моли за отмяна на процесното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Въззиваемата страна – Директор на дирекция „Инспекция по труда“ – София, редовно призован, се представлява от юрк. Калчев, старши юрисконсулт в Дирекция „Инспекция по труда“ – София. Последният моли НП да бъде потвърдено поради извършено нарушение на нормата на чл. 62, ал. 1 КТ, като заявява, че съответната корекция в квалификацията е отразена в обжалваното НП по съответния надлежен ред. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийският районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В периода от 23.09.2022 г. до 20.12.2022 г., служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – София извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „Старт Спед“ ЕООД с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С, район „С“, ж.к. „Г М“, ул.

„В“ № , ет. партер, офис , чийто предмет на дейност бил товарен автомобилен транспорт.

В изпълнение на горепосочената проверка по документи било представено заверено копие на проект на трудов договор № 80 от 10.05.2022 г. между „Старт Спед“ ЕООД, представлявано от Б М А, заемащ длъжността управител и лицето Г Д С, ЕГН **********, за заемане на длъжността „шофьор товарен автомобил“ /международни превози/. При преглед на трудовия договор проверяващите установили, че същият бил подписан с електронен подпис от управителя на дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, но липсвал положен подпис от лицето Г С. От проверката била установена липсата на възникнало валидно трудово правоотношение между посочените страни.

Същевременно към посочения проект на трудов договор била представена справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с изх. № 22388223205378 от 10.05.2022 г., установяваща подадено от работодателя „Старт Спед“ ЕООД уведомление за сключен трудов договор с лицето Г Д С, ЕГН **********.

При приключване на проверката на 20.12.2022 г. контролните органи съставили протокол за извършена проверка № ПР2231420/20.12.2022 г. , в който били обективирани резултатите от проверката.

На база на протокола за извършена проверка и констатираното нарушение на трудовото законодателство от „Старт Спед“ ЕООД, на 20.12.2022 г. св. Х. А. П. – старши инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – София, в присъствието на представител на дружеството, съставила акт за установяване на административно нарушение № 22-2200606.

Въз основа на АУАН, е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 222200606 от 09.03.2023 г., издадено от Ивелина Христова Йотова, на длъжност Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал.

3 от Кодекса на труда (КТ), е наложено на „Старт Спед“ ЕООД, ЕИК , административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събрания доказателствен материал, а именно гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля Х. А. П. - актосъставител, както и приобщените доказателства по реда на чл. 281 от НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Х. П., дадени в хода на съдебното следствие като прецени същите за обективни, логически издържани и непротиворечиви.

Свидетелката П. дава, макар и не толкова подробна, информация за установеното от нея нарушение. С показанията си свидетелката потвърждава изцяло описаната в акта и възприета от наказващият орган в НП фактическа обстановка.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а 2 разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира, че издадените АУАН и НП не страдат от пороци, касаещи тяхната валидност и редовност, същите съдържат всички задължителни реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, издадени са от компетентни органи, в кръга на правомощията им /видно от приложените по делото Заповед № З-0693/25.08.2022 г.; Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. и Заповед № ЧР-1373/04.09.2020 г./, при спазването на законоустановения ред и срокове. Не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като нарушението в двата процесуални документа е описано ясно и в достатъчна степен, поради което жалбоподателят е имал възможност да разбере фактическите и правните рамки на повдигнатото му административнонаказателно обвинение. В тази връзка съдът не споделя аргументите на жалбоподателя относно липсата на посочено място на извършване на нарушението, доколкото и в АУАН и в НП изрично е посочено, че нарушението е извършено на 10.05.2022 г. в дружеството „Старт Спед“ ЕООД.

По отношение релевираната от жалбоподателя нередовност в изписването на посочената за нарушена законова разпоредба в двата акта, то съдът намира същата за отстранена с издаването на процесното наказателно постановление, в обстоятелствената част на което е вече отразена правилната квалификация на извършеното нарушение. От обективна страна съдът преценява така допуснатия при съставяне на АУАН порок – квалифицирането на нарушението като такова по чл. 62, ал. 3 във връзка с чл. 62, ал. 1 от КТ, като несъществен с оглед липсата на генерална преквалификация на нарушението при издаване на санкционния акт /като нарушена законова разпоредба в НП е посочена само чл.

62, ал. 1 от КТ/.

Правилно административнонаказващият орган е приложил материалния закон, като е констатирал извършено нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ. Същият правилно е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма и на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3 от КТ е наложил административно наказание „имуществена санкция“.

Императивната разпоредба на чл. 62, ал. 1 от КТ изрично прогласява, че трудовият договор се сключва в писмена форма. От смисъла на посочената норма следва, че за да е възникнало валидно трудово правоотношение между две страни е необходимо същите да спазят необходимата форма за това. По силата на коментираната разпоредба трудовият договор се сключва в писмена форма, която е условие за валидността му, и със задължително съдържание в него на обстоятелствата по чл. 66, ал. 1 от КТ. За да е налице такъв договор, той трябва да е обективиран в документ, отразяващ съвпадащите волеизявления /уговорки/ на страните по него, като последното обстоятелство се удостоверява с подписването на документа от всяка от тях /в тази насока Решение № 612 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева/.

В конкретния случай, с оглед липсата на подпис от страна на лицето Г С, липсва обективирано в съответния документ съвпадение на волеизявленията на двете страни, поради което и съдът намира, че не е налице валидно възникнало трудово правоотношение, обвързващо страните. Разпоредбата на член 62, ал. 3 КТ предвижда задължение за работодателя в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по седалището си (при юридическо лице) или по постоянен адрес (ако се касае за физическо лице).

В тази връзка съдът приема, че с изпращане на уведомление от работодателя „Старт Спед“ ЕООД до съответната териториална дирекция на НАП за сключен трудов договор с лицето Г Д С, без действително да е налице такъв, жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ. Още към 10.05.2022 г. въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ, като не е спазил изискването за сключване на трудовия договор в 3 необходимата за това форма, съответно като не е получил необходимия от насрещната страна подпис. Отсъствието на валидно трудово правоотношение, облечено в съответната законово установена форма води до липсата на основание за изпращане на уведомление за сключен трудов договор до съответната териториална дирекция на НАП /което обективно работодателят „Старт Спед“ ЕООД е сторил/.

Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав счита, че субект на административнонаказателната отговорност е именно жалбоподателят, тъй като в чл. 414, ал.3 от КТ законодателят е предвидил отговорността за инкриминираното по-горе нарушение да се носи от работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал.1 от КТ.

Изхождайки от текста на §1, т.1 от ДР към КТ „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Ето защо жалбоподателят „Старт Спед“ ЕООД представлява работодател по смисъла на КТ, поради което правилно е посочен като субект на административнонаказателната отговорност по този текст на закона.

Съдът намира, че нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава.

За вмененото на жалбоподателя нарушение, същият е санкциониран с „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева по реда на чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.3 от КТ, съгласно която работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв. Според съда настоящият случай не бележи по-висока степен на обществена опасност от обичайните случаи от същия вид, като не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че няма данни дружеството да е имало предходни нарушения на КТ. Въз основа на изложеното и липсата на посочени от административнонаказващия орган конкретни отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че така наложената финансова санкция следва да бъде редуцирана до минимално установения в закона размер, а именно –1 500 лева. Съдът намира, че така определеното административно наказание е съобразено с чл. 27, ал.2 от ЗАНН, а именно с тежестта на извършеното нарушение, поради което счита, че наказанието е правилно и законосъобразно определено и ще изпълни целите, заложени в чл. 12 от ЗАНН.