Решение № 1514 от 14.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1514 гр. София, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело № 20251100502813 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението М. И. Д., ЕГН **********, срещу разпореждане от 18.11.2024 г. на ЧСИ Н.М., с район на действие – СГС, в което е обективиран отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 20168410406863, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата се излагат доводи, че разпореждането било незаконосъобразно, тъй като била настъпила перемпция – в периода 03.09.2019 г. – 06.10.2021 г. от страна на взискателя не били инициирани изпълнителни действия. Отделно до длъжника само била изготвена, но не била връчена покана за принудително изпълнение.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е депозирало отговор на жалбата, в който я счита за неоснователна – счита, че изпълнителни действия били извършвани и между тях няма период по-продължителен от 2 години, при отчитане на въведеното извънредно положение, през който да е бездействал.

В срока и на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Н.М. е изложил мотиви, че подадената от длъжника жалба е процесуално допустима, но е неоснователна, тъй като в производството регулярно били извършвани множество изпълнителни действия, които препятствали перемцията.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Уредбата на действащия ГПК е подчинена на принципа за ограничаване процесуалните възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите за обжалване действия и активно процесуално легитимираните лица, са изрично посочени. Във 1 всички останали случаи защитата на участниците в изпълнителното производство се осъществява чрез ангажиране отговорността за вреди на съдебния изпълнител, като контролът за законосъобразност върху извършени действия, респ. отказ такива да се извършат, се осъществява косвено от съда, при преценка предпоставките за реализиране на деликтната отговорност.

Според чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия на съдебния изпълнител: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по изпълнението.

Правото на жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство е изрично предвидено, като длъжникът е сезирала съдебния изпълнител с молба за прекратяване на производството, поради настъпила перемция на изпълнението и актът на ЧСИ Н.М. за отказ, е годен предмет на обжалване.

Разгледана по същество жалбата на длъжника М. И. Д. е неоснователна.

В чл. 433 ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите, пораждащи последицата на прекратяване, респ. приключване на изпълнението. Една от тях е бездействието на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години (т. 8). Законодателят приема, че липсата на процесуална активност е резултат на дезинтересиране на взискателя от осъществяваното принудително изпълнение. Прекратяването на производството съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време (2 години) бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. Прекратяването на производството настъпва ех lеgе с изтичане на двугодишния срок, като актът на частния съдебен изпълнител има само декларативно действие.

Действително, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д.

№ г. 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и т. н..

Постановката на тълкувателното решение в т. 10 обаче касае прекъсването на погасителната давност спрямо материалното право на вземане и именно в тази връзка разглежда само същинските изпълнителни действия като прекъсващи тази давност. Това разбиране не може автоматично да бъде приложено по отношение на перемпцията на изпълнението, настъпваща като резултат от бездействието на взискателя. Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предвижда прекратяване на производството само в хипотезата, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В този смисъл няма правно значение в кой 2 момент е изготвена и връчена ли е призовка за принудително изпълнение на М. И. Д. и доводите в жалбата, че това било също основание за прекратяване на производството са напълно неоснователни и не кореспондират с позитивната нормативна уредба.

Перемпцията се основава на бездействието на взискателя да иска извършването на изпълнителни действия, а не на факта дали такива реално са извършени от съдебния изпълнител или не. Взискателят не може да понесе санкцията на прекратяване на производството при обективирани искания за предприемане на изпълнителни действия, а такива искания са налице.

В случая няма спор, че М. И. Д. е длъжник по изпълнението, като изп. д. № 20168410406863 е образувано по молба, вх. № 108477/25.07.2016 г., в която взискателят възложил на съдебния изпълнител да предприеме подходящите, след проучване на имуществото на длъжника изпълнителни действия. На 26.02.2018 г. върху платежни сметки на длъжника Д. бил наложен запор. С молба, вх. № 089393/03.09.2019 г. поискал налагане на запор върху трудово възнаграждение/пенсия на длъжниците, респ. насрочване на опис на движими вещи, нова молба от взискателя е подадена на 06.10.2021 г., съответно на 15.09.2022 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника, който да се проведе на 04.11.2022 г., с разпореждане от 04.12.2023 г. е насрочен нов опис на движими вещи за 28.02.2024 г..

Единствено периодът 03.09.2019 г. – 06.10.2021 г. надхвърля установения срок от 2 години с 33 дни, но следва да бъде отчетено и обявяването на извънредно положение с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и постановеното с разпоредбата на чл. 3, т.

1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, обн.

ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г. спиране течението на процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, каквото е процесното. Обявеното с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. извънредно положение върху цялата територия на Република България, първоначално обхваща периода от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., но срокът му е продължен с решение от 03.04.2020 г. на Народното събрание до 13.05.2020 г..

Съгласно параграф 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван в Държавен вестник, бр. 44 от 13.05.2020 г., поради което периодът на спирането на процесуалните срокове, включително и този по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК обхваща 69 дни, което означава, че преди изтичането на срока, взискателят е направил искане за предприемане на изпълнителни действия, с което е предотвратил перемпцията.

При извод да не е перемирано изпълнението поради бездействие на взискателя, жалбата е неоснователна и се налага да бъде оставена без уважение.

При този изход на спора длъжникът няма право на присъждане на разноски. Такива се следват на взискателя, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, като съдът ги определя в размер на 80 лева – минимално юрисконсултско възнаграждение за защита по жалбата по аналогия на чл.

23, т. 4 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника М. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр.

София, ж.к. “******* срещу разпореждане от 18.11.2024 г. на ЧСИ Н.М. № 841, с район на действие – СГС, за отказ да бъде прекратено изпълнителното производство по изп. д. № 20168410406863, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

ОСЪЖДА М. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. “******* да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4