Решение № 319 от 08.04.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Стара Загора, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20245530100177 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът А. Р. И. твърди в исковата си молба, че на основа на издаден от ответника в полза на ищеца запис на заповед от 03.03.2021г. за сумата от 25 000 лева, било подадено в Районен съд Стара Загора заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу ответника за сумата от 22 800 лева, тъй като до този момент К. Д. Д. изплатил сума в размер на 2 200 лева. Остатъкът 22 800 лева, все още не е изплатен.

Във връзка с горното заявление е образувано ч.гр.дело №4362/2023г. по описа на РС Ст.Загора и издадена Заповед №2114/02.11.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като е разпоредено длъжникът К. Д. Д. да заплати на А. Р. И. сумата от 22 800 лева. Длъжникът подал възражение, поради което с разпореждане на ищеца е указано, че може да предяви установителен иск в едномесечен срок .

Ищецът заявява, че в конкретния случай ответникът не оспорва, че е подписал процесния запис на заповед и не прави възражения относно неговата редовност. Сочи, че в производството по издаване на заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед се проверява дали са на лице и изискуемите от закона реквизити без които записът на заповед би бил недействителен – чл.535 и чл.536 от ТЗ. В настоящия случай записът на заповед е редовен съгласно чл.535 от ТЗ и ищецът разполага с правото да събере вземането си на основание ценната книга. От представеният по делото Запис на заповед се установява, че същия е редовен от външна страна и обективира действителна абстрактна сделка. Същият съдържа изискуемите реквизити по чл.535 от ТЗ, а именно: наименование „запис на заповед"; безусловното обещание на К. Д. Д. да заплати сумата от 25 000 лева с падеж 1

01.02.2023 г., дата и място на издаване, подпис на издателя. Тоест счита, че е безспорно, че Запис на заповед е издаден на 03.03.2021г. съдържа всички изискуеми от нормата на чл.535 от ТЗ реквизити. Падежът е изрично определен и това е 01.02.2023г., без протест и без предявяване. В случая записа на заповед е издаден на 03.03.2021г. и удостоверява подлежащо на принудително изпълнение вземане срещу длъжника. Падежът на горецитирания Запис на заповед е настъпил, а длъжникът не е заплатил дължащата се сума по него в размер 25 000 лева, а само 2 200 лева. Остатъкът - дължимата сума е 22 800 лева.

Падежът е изрично определен и това е 01.02.2023г. без протест и без предявяване. В случая не е налице хипотезата, при която падежа на Запис на заповед настъпва при "предявяване", а сме изправени при хипотезата, при която падежа е определен на дата и това е датата 01.02.2023г. тогава настъпва изискуемостта на вземането, а не „на предявяване". Така направената формулировка в Записа на заповед от 01.02.2023 година, а именно „Падеж 01.02.2023 година" дава възможност за неговото определяне, тъй като посочена календарна дата на 01.02.2023 година се приема като определен ден за плащане. След като записът на заповед има валидно определен падеж съгласно чл.486 ал.1 т.4 от ТЗ, както е отразено в самия него, същият е годно изпълнително основание. Именно поради това и съдът е приел, че при наличие на падеж 01.02.2023 година е настъпила изискуемостта на вземането по запис на заповед.

В производството по чл. 422 от ГПК установителен иск основан на издадена запис на заповед ищеца има задължение да докаже наличието на каузални отношения само ако процесният запис на заповед е недействителен, тъй като тогава като кредитор би имал интерес да установи, че недействителният ефект на запис на заповед се е конвертирал в друга действителна сделка. Тъй като в случая процесният запис на заповед е редовен и действителен задължение по него е възникнало за автора на волеизявлението /ответника по делото/ по силата на ефект, който е настъпил с факта на издаването на ценната книга, независимо от причините за нейното издаване. В конкретния случай е ирелевантно за спора какви са били каузалните отношения между страните, тъй като процесният запис на заповед е действителен и в настоящото производство ответникът не излага твърдения и не прави възражение за нередовност или неавтентичност на записът на заповед, за пороци на волята при издаването му, както и не излага твърдение и не представя доказателства, че е платил претендираната сума. Действителността на процесния Запис на заповед като издаден при спазване на изискванията на чл.535 от ТЗ, същият в качеството си на абстрактна сделка има менителничен ефект, който не може да бъде дерогиран единствено чрез подаването на възражение от ответника по чл.414 ГПК, в което се излага неподкрепено с никакви доказателства по делото твърдение, че не се дължи сумата по издадения запис на заповед.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че К. Д. Д. дължи на А. Р. И., сумата от 22 800 лева главница дължима по запис на заповед от 03.03.2021г. платим на падеж 01.02.2023г. без предявяване и без протест, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК - 31.10.2023г. до окончателното изплащане, за която е издадена Заповед за 2 изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №4362/2023г. по описа на РС Ст.Загора. Претендира направените в исковото и в заповедното производство разноски.

Ответникът К. Д. Д. не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не взема становище по исковата молба и не ангажира доказателства.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното ч.гр.дело №4362/2023г. по описа на РС Ст.Загора, на основание чл.417 ГПК съдът е издал Заповед №2114/02.11.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, по силата на които ответникът К. Д. Д. е осъден да заплати на А. Р. И. сумата от 22 800 лева, за неизпълнена част от задължение по запис на заповед от 03.03.2021г. с падеж 01.02.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от 31.10.2023г. до окончателното плащане и разноски 2260,58 лева. В срока по чл.414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника. С разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.

Видно от представения по приложеното ч.гр.дело №4362/2023г. по описа на СтРС, запис на заповед от 03.03.2021г., със същия К. Д. Д. в качеството на издател на записа на заповед се е задължил да заплати на А. Р. И. или на негова заповед на падежа, сумата от 25 000 лева. От записа на заповед е видно, че същия е с падеж 01.02.2023г.

Съгласно разпоредбата на чл.537 от ТЗ, за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата. От външна страна, представения запис на заповед е редовен, подписа е положен от ответника – издател /факт, който не е спорен по делото/ и като абстрактна сделка и то формална, съдържат всички предвидени от закона реквизити. Менителничното задължение е в резултат на абстрактна сделка и възниква за автора на волеизявлението, по силата на издадения менителничен ефект. Ефектът настъпва с факта на издаване на ценната книга, независимо от причините за нейното издаване.

От изложените дотук съображения, съдът приема, че записът на заповед от 03.03.2021г. съдържат указаните в чл.535 от ТЗ реквизити. Като едностранна и абстрактна правна сделка записът на заповед е източник на задължение за ответника. В записа на заповед не е задължително да се сочи основанието за задължаване на издателя. Поемането на парично задължение обаче винаги става с определена цел, която е свързана с други правоотношения, извън менителнични - каузални между издателя и ремитента.

Съгласно разясненията, дадени в тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.17, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417 т.9 3

ГПК, е съществуването на вземането, основано на записа на заповед. Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа. С оглед на това в мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че в производството по чл.422 ал.1 ГПК ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни възражения срещу съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед. В този случай тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с общото правило на чл.154, ал.1 ГПК като всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на установяваното в производството по чл.422, ал.1 ГПК менителнично вземане.

В исковата молба, с която е предявен искът по чл.422, ал.1 ГПК, ищецът А. Р. И. е посочил като основание за възникване на спорното парично вземане единствено записът на заповед, послужил като документ по чл.417, т.9 ГПК за издаване на заповедта за изпълнение. В заповедното производство длъжникът К. Д. Д. е депозирал възражение по образец, в което единствено се сочи, че не дължи посочената сума. В срока по чл.131 ГПК ответникът К. Д. Д. не е депозирал писмен отговор, не е направил оспорвания, нито е навел възражения за наличието на други правоотношения между страните.

Наличието на редовен от външна страна запис на заповед, посочен в исковата молба като единствен източник на установяваното по реда на чл.422, ал.1 ГПК парично вземане, освобождава ищецът - кредитор от задължение да доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед. Ответникът не доказа заявеното в заповедното производство възражение, че не дължи претендираната от ищеца сума. Ищецът от своя стана доказа вземането с редовния от външна страна и действителен запис на заповед. От това следва, че вземането съществува, а предвид настъпилия падеж на записа на заповед - че същото е изискуемо и подлежи на изпълнение.

При така събраните доказателства и изложени съображения съдът намира, че предявения иск за установяване съществуването на вземането от 22 800 лева, за което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело №4362/2023г. по описа на РС Ст.Загора се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

4

На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер общо на 2861 лева /456 лв. държавна такса и 2405 лв. адвокатско възнаграждение/.

Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК, изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК и е образувано исково производство; съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по дължимостта на разноските в заповедното производство. В изпълнение горното съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени направените заповедното производство разноски в размер на 2260,58 лв.