Решение № 300 от 19.09.2023, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 353/2023
- Вид
- Решение № 300
- Подписан
- 19.09.2023
- В сила
- 27.10.2023
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.181 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.341 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 300 гр. П., 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20235200500353 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 2020 по описа на съда 2020 година e допуснат до делба недвижим имот, представляващ апартамент с площ 99,30 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., одобрен със заповед № РД-18-97/28.10.2008 г на Изпълнителния директор на АГКК, с идентификатор на обекта ***, с административен адрес на имота град П. ул. „Б. №*, ет. *, ап. **, община П., П. област, разположен на едно ниво в масивна сграда №11 на 5 надземни етажа, находящ се в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на обекта, жилище, апартамент и припадащите се на този обект 20,05 кв.м. идеални части от общите части па сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата на първия етаж-***, под обекта ***,***, над обекта ***. ведно с 1/16 идеална част от дворното място, върху което е построена гореописаната сграда, цялото с площ 556 кв.м. съставляващо поземлен имот с пълен идентификатор ***. по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., одобрен със заповед № РД-18-97/28.10.2008 г на изпълнителния директор на АГКК, с идентификатор на обекта ***, с адрес на имота град П..ул. „Б. № *, ет. *, ап. **, община П., П. област, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с 1 начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор няма, номер по предходен план 3567, квартал 339, върху което дворно място има запазено право на ползване върху незастроените 138,80 кв.м. в полза на трети лица, при съседи на имота на имота ***, ***,
*** и ***,при права по ½ за страните.
Съдът се е произнесъл по иск за обезщетение за ползването на имота.
Допуснати са до делба при квоти 1/2 ид. част за И. А. П. и 1/2 ид. част за Л. Т. М. следните движими вещи, намиращи се на адреса на ищцата на ул.
„Л. * в гр. П.: двоен шкаф около вътрешно коминно тяло; холна секция - продължение на шкафа; климатик „Осака" инвертор 12000 btu; телевизор 3D „Самсунг „40 инча; пералня „Веко“; вътрешни и външни щори - два комплекта; секционен блок - бял, с вградени светлини, скрин и витрина; детско бюро ъглово с надстройка и стол, легло 120/90 см с матрак от мемори пяна; телевизор LG 32 инча; климатик инвертор 12000 BTU.
Отхвърлен е иска за допускане на делба на ъглов диван, кухня 1,80 м МДФ и вграден гардероб/ниша в края на стаята, намиращи се на същия адрес.
Прекратено е производството в частта му за искането за допускане на делба на посуда и малки електроуреди.
В срок така постановеното решение е обжалвано от И. П. в частта , с която са допуснати до делба движими вещи, намиращи се на адреса на ищцата в гр.П., ул."Л. №*,: двоен шкаф около вътрешно коминно тяло; холна секция - продължение на шкафа; климатик "Осака" инвертор 12000 btu; телевизор 3D "Самсунг", 40 инча; пералня "Beko"; вътрешни и външни щори - два комплекта; секционен блок - бял, с вградени светлини, скрин и витрина; детско бюро ъглово с надстройка и стол, легло 120/90 см с матрак от мемори пяна: телевизор LG, 32 инча: климатик инвертор 12000 btu.
Излага оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Претенцията за делба на горепосочените движими вещи била предявена от ответника с твърдения , че вещите се намирали в апартамента на ищцата и били придобити по време на брака.
Жалбоподателката оспорила придобиването на такива вещи в резултат на съвместен принос на съпрузите, а също и наличието им в обитавания от нея апартамент на ул."Л. №* (признала , че там се намира само част от онези вещи, които тя лично е придобила безвъзмездно по силата на представен от 2 нея договор за дарение, сключен с майка й).
Във връзка с движимите вещи по делото били представени доказателства само по инициатива на ищцата/с изключение на частичните свидетелски показания, засягащи вещите, дадени от разпитаната по инициатива на ответника дъщеря на страните К. М.а /.Ответникът се ограничил само до това, да поддържа голословното си твърдение и да оспорва представения от ищцата договор за дарение.
Така събраните по делото доказателства за движимите вещи се изчерпвали до: договор за дарение от 08.12.2013 г., сключен между ищцата, като дарена, и нейната майка М. П.; съдебнографологична експертиза на в.л.
СА. и свидетелски показания на М. П.. П. Б.Д. и К. М.а.
С договора за дарение, чиито подписи, съдържание и дата на съставяне били неуспешно оспорени от ответната страна, М. П. е дарила на дъщеря си ищцата И. П., подробно описани движими вещи, намиращи се в обитаван понастоящем от И. апартамент на ул.’’Л. №* (притежаван от нея по наследство от баща й и по дарение от майка й съгласно нотариален акт № 200/23.08.2013 г., том II, рег.№ 5447, дело № 322/2013 г. на нотариус рег.№ 070) и представляващи негово обзавеждане, в т.ч. телевизор марка LG, телевизор марка Samsung, климатик марка Finlux, климатик Osaka, пералня модел Beko, хоризонтални алуминиеви вътрешни щори, щори от плат вертикални, нова подменена дограма ПВЦ, обзавеждане на детска стая, вкл. детско легло, детско бюро, люлеещ се стол и др.
За да постанови решението си съдът се позовал на заключението на експерта С. А. ,изложил хипотеза с неустановен от самото вещо лице процент вероятност, според която е възможно действителната дата, вписана в договора, да не съответства на 2013 г., а договорът да е подписан евентуално по-късно - през периода 2019-2022 г. Тази хипотеза се градяла върху несигурни белези и недостатъчен сравнителен материал и, според обясненията на самото вещо лице (вж. протокола от с.з. на 09.09.2022 г.), не може да се защити с каквато и да било степен на сигурност.
При липсата на категоричност от вещото лице, която да опровергае вписаната в договора дата и да я замени е друга по-достоверна, и същевременно при категоричен негов извод за действително авторство на положените подписи за дарител и дарен, съдът направил напълно необоснован извод, че договорът не доказвал извършено дарение.
Макар датата да не е достоверна по смисъла на чл.181 от ГПК, договорът произвеждал действие, щом като е съставен в предписаната от закона форма и е подписан от лицата, посочени в него.
Съдът пренебрегнал неопроверганите по делото показания на свидетелката М. П., установила, че е дарила на дъщеря си апартамента на ул."Л. №* с цялото му обзавеждане, което са купили заедно с покойния й съпруг и не е видяла след това да се прави нещо в това жилище от бившите 3 съпрузи И. и Л.. Според свидетелката прозорците и дограмата си останали в първоначалния им вид, включително в антрето и детската стая, а някои стари мебели И. е изнесла, например диван и готварска печка.
В този смисъл били и показанията на свидетелката П. Д., според която част от старите мебели са били изхвърлени от ищцата напоследък, защото имало течове в апартамента и те били вече негодни за употреба, поради което тя ремонтирала апартамента през 2021 г. и лично закупила нови, с които да ги замени. Тези вещи са гардероб и диван.
Дъщерята на страните К. М.а установявала в показанията си, че в апартамента е имало два телевизора - един с марка "Самсунг" и един с марка "LG", щори от плат, хладилник и люлеещ се стол в детската стая, който бил подарен лично на нея от баба й М.. За други вещи свидетелката не споменавала.
Ответникът не установил нито наличието на вещите в посоченото жилище (напълно недоказано било наличието в апартамента на "двоен шкаф около коминно тяло", "холна секция - продължение на шкафа", "външни щори - два комплекта", "секционен блок - бял. с вградени светлини, скрин и витрина", "матрак от мемори пяна" - вещи, каквито жалбоподателката не признавала да съществуват в нейния дом, още по-малко да са закупени от двамата съпрузи по време на брака), нито пък възмездното им придобиване от съпрузите .
Съдът постановил решението си в обжалваната част в разрез със събраните по делото доказателства, които опровергавали голословното твърдение на ответника, че страните са придобили по време на брака си, и то по възмезден начин, описаните в диспозитива на решението движими вещи.
Изводът, че "при липса на данни за друго тези вещи са принадлежали на съпрузите - страните по делото" бил произволен. Доказателствената тежест за тези факти носил предявилият делбената претенция ответник.
Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и иска за делба на движимите вещи да бъде отхвърлен ,като претендира сторените разноски.
В срок е постъпил писмен отговор , като ответникът оспорва основателността на жалбата. Съдът задълбочено, всеобхватно и детайлно анализирал всички събрани по делото доказателствата, съобразил материалноправните норми, приложими към казуса и постановил правилно решение.
При преценка на доказателствата по делото ,съдът съобразил разпоредбата на чл.172 от ГПК.
Моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено , претендира 4 разноски.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на И. П. против Л. М. за делба на недвижим имот , придобит по време на брака им , прекратен с развод. Макар и да са постигнали споразумение по смисъла на чл.50 от СК , съпрузите не са уредили при прекратяване на брака си имуществените си отношения.
В писмения си отговор при условията на чл.341 ал.2 от ГПК ответникът е поискал включване в наследствената маса движими вещи.За част от вещите иска е отхвърлен и решението не е обжалвано .
Предмет на въззивното производство са следните вещи:
- двоен шкаф около вътрешно коминно тяло; холна секция - продължение на шкафа; климатик „Осака" инвертор 12000 btu; телевизор 3D „Самсунг „40 инча; пералня „Веко“; вътрешни и външни щори - два комплекта; секционен блок - бял, с вградени светлини, скрин и витрина; детско бюро ъглово с надстройка и стол, легло 120/90 см с матрак от мемори пяна; телевизор LG 32 инча; климатик инвертор 12000 BTU.
По отношение на тях иска за делба е уважен , като са допуснати до делба при равни права.
Предявявайки претенцията си за допускане до делба на тези вещи ищецът се е задоволил да посочи само ,че са придобити по време на брака.
Не е направил доказателствени искания във връзка с тази си претенция.
Съдът не е постановил нарочно определение за включване в делбената маса и на посочените движими вещи , но я е разгледал.
С писмено становище ищецата е оспорил искането за допускане до делба на движимите вещи. Твърди, че апартамента на ул.“Л.“ обитаван от семейството е придобит от ищцата чрез дарение от нейната майка. Това дарение включвало не само недвижимия имот ,но и обзавеждането му, част от което били движимите вещи , чиято делба се претендира от ответника.
Представя договор за дарение и твърди, че вещите са нейна лична собственост. Договорът за дарение е приложен към постъпилото становище.
Становището е постъпило по делото на 25.06.2021 година.
5
В проведеното на същия ден съдебно заседание , ответникът , чрез своя процесуален представител е направил искане да му бъда даден срок да се запознае с постъпилото становище и изрази своето по посоченото в него.
За следващото съдебно заседание е постъпило писмено становище , с което Л. М. е оспорил истинността на представения договор за дарение на движими вещи , като е твърдял , че той е съставен за нуждите на процеса, като е поискал откриване на производство по оспорването му.
В проведеното съдено заседание , в което е дал ход на делото на 2.07.2021 година, но го е отложил евентуално за уреждане на спора доброволно, производство по оспорване на договора за дарение не е открито.