Решение № 532 от 17.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. Варна, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20243110101245 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена искова молба от И. К. Н., гр. *, с която срещу „*“ АД, гр. *, е предявен установителен иск за прогласяване нищожността на клауза за заплащане на неустойка от договор за потребителски кредит.

В срока за отговор на исковата молба от „*“ АД, гр. *,, срещу И. К. Н., гр. *, са предявени насрещни обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава по сключен между страните договор за потребителски кредит.

В исковата молба ищецът И. К. Н. твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № *от *г., по силата на който се е задължил да върне сумата от 800 лв. главница и годишна лихва от 30.06 % в срок от 12 месеца, или общо сумата в размер на 1 793,74 лв., ако не изпълни предвиденото в чл. 27 от Договора условие да предостави допълнително обезпечение, което има за последица начисляване на неустойка в общ размер от 828,12 лв. Счита, че търсената неустойка е недължима, доколкото клаузата в договора е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, както и неравноправна. Излага подробни съображения в тази връзка, включващи необосновано високия размер на неустойката, липсата на основание за начисляването й, както и неравноправния й характер.

Моли съда за установяване нищожността на клаузата, с която е уговорена неустойката, както и за присъждане на разноските по делото.

Ответникът „*-*“ АД подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва, че между страните е сключен процесния договор за кредит от разстояние. Твърди, че действително същият съдържа процесната клауза за начисляване на неустойка, но за кредиторът не съществувало задължение да я претендира и събира. Излага подробни съображения за спазване на процедурата по сключване на договор за кредит от разстояние.

Счита, че процесната клауза е валидна и представлявала самостоятелно съглашение, което било обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит. Излага подробни правни съображения за действителността на неустойката, като счита, че същата не 1 противоречи на добрите нрави, не е прекомерна и отговаря на присъщите й функции. Моли съдът да отхвърли иска и да присъди разноски.

В срока за отговор на исковата молба „*-*“ АД е подал насрещна искова молба, с която предявява насрещни искове за заплащане на сумите от 616,33 лв. главница, 71,68 лв. възнаградителна лихва и 29,39 лв. обезщетение за забава във връзка с процесния договор за кредит. Твърди, че тези суми са останали непогасени от длъжника.

В срока за отговор на насрещната искова молба И. К. Н. е подал отговор, с който оспорва насрещните искове. Оспорва дължимостта на сумите с твърдения, че процесният договор за кредит е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК и следва да върне само чистата стойност по кредита. Счита, че уговорената между страните възнаградителна лихва е уговорена в размер, който противоречи на добрите нрави. Сочи, че в договора не е записан действителния размер на ГПР, защото в него не е включен размера на уговорената неустойка. Излага подробно доводи в тази връзка. Релевира възражение за прихващане с претендираната главница на заплатената от него по договора за кредит сума в размер на 529,48 лв. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и отговора на насрещните искове.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Предявен е от И. К. Н. установителен иск за прогласяване нищожността на предвидена в договора за кредит клауза, с която е уговорена неустойка, с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК.

Предявени са „*-*“ АД насрещни обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава по договор за потребителски кредит, с правни основания чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест И. К. Н. е следвало да установи наличието на твърдените от него основания за нищожност/неравноправност на договора за кредит и клаузата за неустойка, както и размера на извършените от него плащания по кредита (последното не се оспорва). В тежест на „СТИК-КРЕДИТ“ АД е било да установи, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение с характера на договор за потребителски кредит от разстояние, по което ищецът се е задължил да заплати претендираните суми за главница, възнаградителна лихва, обезщетение за забава и неустойка по основание и размер (размерът не се оспорва). Съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние в тежест на „*-*“ АД е било още да докаже: че са изпълнени задълженията за предоставяне на информация на потребителя /чл.

8-11/; че са спазени сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че са сключили Договор за потребителски кредит от разстояние № *от *г. и погасителен план към него /л. 4-6, л. 38-43/, по силата на който И. К. Н. се задължил да заплати на „*-*“ АД сумите от 800 лв. главница, 165,62 лв. възнаградителна лихва и 828,12 лв. неустойка.

Представени са и общите условия по кредита и стандартен европейски формуляр /л. 21-37/.

Не се оспорва, че ищецът е усвоил отпуснатата сума от 800 лв. по договора за кредит /л. 44, като с част от сумата е погасено старо задължение/, както и че не е осигурил уговорените в договора обезпечения. Не се оспорва, че длъжникът е заплатил по кредита сумата от 529,48 лв. /л. 45- 48/.

От приетата по делото ССЕ се установява след справка в счетоводството на финансовата институция, че останали незаплатени по кредита са сумите от 616,33 лв.

2 главница, 71,68 лв. възнаградителна лихва и 29,39 лв. обезщетение за забава. Общият размер на извършените плащания е 679,48 лв., с които са погасени 183,67 лв. главница, 93,96 лв. лихва и 401,85 лв. неустойка.

По отношение на предявения главен иск за недължимост на уговорената между страните неустойка в размер на 828,12 лв. поради нейната нищожност съдът намира, че същият се явява изцяло основателен.

В чл. 27 от Договора за кредит е предвидено, че в случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 17 (да предостави обезпечение в тридневен срок – поръчител или банкова гаранция), същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 17 причинява на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.

Неустойката се дължи само за периода през който потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл, ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичане на срока по чл. 17, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение на чл. 17, като потребителят дължи неустойка считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

Това вземане несъмнено следва да се квалифицира като уговорена отнапред компенсация (обезщетителна неустойка) за вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не за неполучена договорена престация. Тази уговорка противоречи на чл. 16 ЗПК и чл. 19 ЗПК, поради което е нищожна. В горния смисъл е и практиката на ВОС по подобни казуси /Определение № 1447 от 16.04.2019 г. по в.ч.т.д. № 538/2019 г., Определение № 4560 от 30.12.2019 г. по в.ч.т.д. № 2058/2019 г., Определение № 4195 от 22.11.2019 г. по в.ч.т.д. № 1827/2019 г. и др./ Също така уговорената неустойка за неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечения /банкова гаранция или поръчител/ по кредита е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза от присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Не е ясно какви вреди покрива същата и доколкото оскъпява допълнително кредита, заобикаля изискванията на ЗПК.

Отделно тази уговорка води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Също така, при условие, че финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 ЗПК, а с уговорената неустойка се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната разпоредба на закона. В тази връзка и противоречи на закона уговорката, че неустойката обезпечава точно тези вреди – кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита.

В случая е без значение на какво основание по чл. 26 ЗЗД е предявен искът, доколкото съдът извършва служебна проверка за нищожността на клаузата и на целия договор за кредит от външна страна /ТР № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС/. Доколкото е прието, че тази проверка се извършва в мотивите на решението, а в случая изрично е предявен иск само за нищожност, поради противоречие с добрите нрави, евентуално поради неравноправност, то и диспозитивът на решението следва да е в този смисъл, макар и да се установява и противоречието на клаузата със закона, което основание има превес над останалите, съобразно съдебната практика. За потребителя е ирелевантно основанието за нищожност щом се постига целения резултат – оспорваната клауза да не го обвързва.

Що се отнася до предявените насрещни искове за заплащане на сумата в размер на 3

616,33 лв. главница, 71,68 лв. възнаградителна лихва и 29,39 лв. обезщетение за забава на изследване подлежи на първо място дали сключеният между страните договор за кредит е поначало действителен. В тази връзка ответника по насрещните искове твърди, че ГПР по кредита не е правилно посочен и надхвърля законния максимум.

Процесният договор за кредит е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. В чл. 8 от този закон е предвидено каква информация следва да бъде предоставена на потребителя преди да бъде обвързан от предложение или договор. Чл. 10 ЗПФУР изисква предоставяне на информацията на хартиен или друг траен носител. В чл. 18 ЗПФУР е предвидена специална доказателствена тежест на доставчика.

В настоящия случай се твърди, че процесния договор е сключен през интернет, чрез специализирана информационна система по инициатива на потребителя, чрез отварянето му в браузър на интернет сайт поддържан от „**“. С доклада си по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за изпълнение на задълженията му по чл. 18 ЗПФУР. Дори след подробните указания на съда ищецът е ангажирал доказателства само за установяване на факта на отпускане на сумата по кредита.

Не се установява кредиторът да е изпълнил задълженията си по чл. 18 ЗПФУР – да предостави информация на потребителя на траен носител, както и че е получено неговото съгласие за сключване на договора. Няма доказателства, че ответникът има регистрация в платформата на „**“, че е кандидатствал за кредит, че е поискал кредит с тези параметри, че се е съгласил с условията, че е получил необходимите книжа на траен носител, че са му изпращани някакви имейли и т.н. Не е уточнен и начина на изчисляване на претендираните суми.