Решение № 12 от 18.01.2021, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

18.01.2021

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд състав

На

17.12.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Секретар

Мариана

Кадиева

Прокурор като разгледа докладваното от

Съдията

Адм. дело номер

312 по описа за

2020 година.

Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК.

Депозирана е жалба от П.В.П. от ***, против

Решение № 307/24.09.2020 г., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата срещу Разпореждане № С200009-137-0007281/27.08.2020 г. на публичен изпълнител по изп. дело № ***/*** г.

Излага съображения, че оспореното решение е неправилно и в противоречие с действащата съдебна практика.

Счита, че към датата на налагането на запора с обжалваното от него постановление, била изтекла тригодишната абсолютна погасителна давност за събирането на наложената му глоба в размер на 2000 лева по смисъла на чл.82 ал.З от ЗАНН. Сочи диспозитива на

Тълкувателно решение №2 от 12.04.2017 година на общото събрание на OCC-l-ва и П-ра колегии на Върховен административен съд на Република България, а именно: „След прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН при изпълнение на административно наказание „глоба“ се прилага давностния срок по чл. 82, ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.“ Посоченото решение било абсолютно задължително за прилагането му от всички физически и юридически лица на територията на Република България.

От въведените от ВАС мотиви, можело и следвало да се направи единственият правилен извод, че след като един път е било прекъснато изтичането на двугодишната изпълнителска давност на наложеното му наказание, като наложената му глоба е била приобщена към изпълнителното дело, преди изтичането на двугодишният срок за изпълнението й по чл. 82 ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, считано от влизането й в сила- 27.04.2017 г., то не можело до безкрай с всяко действие за събирането й да започват да текат нови срокове.

Счита, че обратното би довело до безкрайно дълго или вечно във времето проточване на събирането на глобата, поради което в случая намирала приложение разпоредбата на чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, а именно с изтичането на кратката абсолютна погасителна давност, следвало делото да се прекрати по давност, като спрямо него не се извършват принудителни действия.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 307/24.09.2020 г., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата срещу Разпореждане № С200009-137-0007281/27.08.2020 г. на публичен изпълнител по изп. дело № ***/*** г., след което да разпореди да бъде прекратено изцяло производството по изпълнително дело №***/*** г. по описа публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив,офис Кърджали,поради изтекла давност.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.Х. К., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

В допълнение сочи, че от доказателствата по делото се установявало, че наложеното му административно наказание „глоба” в размер 2000 лв. било наложено с НП № *** от *** г. на началник сектор „ПП” към ОДМВР – Кърджали, влязло в сила от 27.04.2017 г., при което, считано от 28.04.2017 г. е започнал да тече давностния срок за изпълнението на наказанието. От приложеното Разпореждане за присъединяване от 26.06.2019 год. към изпълнително дело № ***/*** г. по описа на публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, ***, се установявало, че жалбоподателят е разбрал за това присъединяване на тази глоба към изпълнителното дело, или влизането в изпълнително производство по смисъла на чл. 82, ал. 4 от ЗАНН, на 26.06.2019 г. Горното обосновавало извода, че в конкретния случай е бил изтекъл законоустановения давностен срок и следвало изпълнителното производство да бъде прекратено. Моли за решение в този смисъл, като претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание, ответникът –

Директор на ТД на НАП – Пловдив, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Р. Т., която оспорва депозираната жалба. Излага съображения, че издаденото Решение № 307 от 24.09.2020 г., е правилно и законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административното производство. Жалбата, подадена пред настоящия съд се явявала идентична с тази, подадена пред директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, поради което счита, че не е необходимо да преповтаря мотивите, изложени в самото решение. Заявява, че поддържа находящото се в делото писмено становище, представено ведно с административната преписка. Твърди, че в конкретния случай не е изтекла предвидената в закона давност, поради което жалбата е неоснователна. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

П.В.П. е длъжник по изпълнително дело № ***/*** г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, ***, за събиране на публични държавни вземания. Изпълнителният титул, въз основа на който е образувано ИД е Наказателно постановление № **/*** г. на ОД на МВР Кърджали. Издадено и връчено е съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК с изх. № С 160009-048-0077227/08.12.2016 г./л. 38 от делото/; С Разпореждане за присъединяване с изх. № С 180009-105-0358795/19.11.2018 г./л. 37/, към изпълнителното производство е присъединено вземането по Наказателно постановление № 16-1300-001468/26.10.2016 г. на ГД „Национална полиция“ на ОД на МВР – Кърджали. Разпореждането е връчено на длъжника на 26.06.2019 г., видно от отразеното отбелязване в представеното по делото копие от документа; Публичният изпълнител е изготвил и Постановление за налагане на обезпечителни мерки - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки с изх. № С190009-022-0046788/07.06.2019 г./л.36/, връчено на П. също на 26.06.2019 г. Съставено е и Запорно съобщение на основание чл. 202, ал. 1, във връзка с чл. 215, ал. 1, т. 1 от ДОПК с изх. № С 190009-003-0045893/07.06.2019 г./л. 35/; С Разпореждане с изх. № С 190009-137-0009692/30.10.2019 г., издадено от М. Т. – *** в ТД на НАП – Пловдив, ***, е постановен отказ да бъде погасено по давност събирането по наложената глоба по Наказателно постановление № 16-1300-001468/26.10.2016 г. по Изпълнително дело № ***/*** г.; С Разпореждане с изх.№ С200009-137-0004856/28.05.2020 г., отново е отказано погасяването по давност на задължения по Изпълнително дело № ***/*** г.; С релевантното по делото Разпореждане с изх. № С200009-137-0007281/27.08.2020 г./л. 13/, издадено от М. Т. – *** в

ТД на НАП – Пловдив, ***, е постановен поредният отказ да бъде погасено по давност събирането по наложената глоба по Наказателно постановление № 16-1300-001468/26.10.2016 г. по Изпълнително дело № ***/*** г.. Против последното е депозирана жалба от П.В.П. с вх. № **/** г., подадена в срока по чл. 266, ал. 1 от ДОПК чрез публичния изпълнител до териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив/л. 60 – л. 64/; С оспореното в настоящето производство Решение № 307/24.09.2020 г., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, жалбата срещу Разпореждане № С200009-137-0007281/27.08.2020 г. на публичен изпълнител по изп. дело № ***/*** г., е оставена без уважение. Решаващият орган е изложил мотиви, че Наказателно постановление №16-1300-001468/26.01.2016 г. на ГД „Национална полиция“ на ОД на МВР – Кърджали е влязло в законна сила на 27.04.2017 г., поради което предвидената в чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН двугодишна давност е започнала да тече от влизането в сила и е прекъсната на 19.11.2018 г., когато преписката е изпратена от взискателя към НАП и наказателното постановление е присъединено с Разпореждане за присъединяване с изх. № С 180009-105-0358795/19.11.2018 г. към образуваното изпълнителното дело. Това се явявало „действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието“ по смисъла на чл. 82, ал. 2, пр. I-во от ЗАНН. Посоченото действие прекъсвало 2 - годишната давност по ЗАНН, тъй като било насочено към изпълнение на наказанието. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 2, пр. II-ро от ЗАНН, след завършване на действието, с което е прекъсната давността, започвала да тече нова давност. След прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН при изпълнение на административното наказание „глоба“ се прилагал давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, а именно - две години. В новия двугодишен срок, който изтичал на 19.11.2020 г./но преди това/, били предприети действия спрямо наказания за изпълнение на наказанието - издадено било и връчено Постановление за налагане на обезпечителни мерки - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки с изх. № С190009-022-0046788/07.06.2019 г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки - запор върху МПС с изх. № С200009-022- 0045480/21.07.2020 г., които имали за последица спиране на давността/чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК/.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения

14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна.

Оспореното решение е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия, в съответствие с чл. 266 от ДОПК, а именно директорът на компетентната териториална дирекция, в случая директорът на ТД на НАП - Пловдив. Решението е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с §

2 от ДР на ДОПК, реквизити. Самият изричен отказ за прекратяване на изпълнителното производство, мотивиран с довода, че погасителната давност не е изтекла по отношение на процесното вземане, също е издаден от оправомощен по смисъла на чл. 226, ал. 1 от ДОПК орган, в рамките на неговите правомощия.

При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В решението са посочени фактическите и правни основания за издаването му.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е материално незаконосъобразно, поради следните съображения:

По силата на чл.

168, т. 3 от ДОПК, изтичането на погасителната давност е основание за погасяване на публичните вземания, а вземанията, които са погасени по давност се отписват - чл. 173, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 173, ал. 2 от ДОПК, вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, респ. с изтичането на абсолютната давност, а по аргумент от противното – във всички останали случаи, при изтичане на обикновената погасителна давност, по възражение на заинтересуваното лице. Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК регламентира обикновената 5/пет/-годишна давност за погасяване на публичните вземания, срокът на която започва да тече от първи януари на годината, следваща тази, през която е трябвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а чл. 171, ал. 2 от ДОПК/в релевантната редакция на нормата – ДВ, бр. 64/2019 г., в сила от 13.08.2019 г./ установява абсолютната 10-годишна погасителна давност, като с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.

Съдържащата се в чл.

171, ал. 1 от ДОПК уредба на обикновената погасителна давност е неприложима по отношение на глобите и санкциите по влезли в сила наказателни постановления, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК, са вид публични държавни вземания и се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания – чл. 79, ал. 1 от ЗАНН, респ. за събирането им е приложим установеният в ДОПК ред за събиране на държавните вземания.

Разпечатката съдържа 53 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9f90a187-2f5d-494c-9053-daee512a9789