Решение № 1972 от 04.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1972 гр. София, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория Недева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100514105 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на „Софийска вода“ АД срещу решение № 20103934/27.09.2023 г. по гр.д. № 24491/2021 г. по описа на СРС, 52 състав, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявени от „Софийска вода“ АД срещу В. В. Р., В. Й. Б. и Д. Й. Б., за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца поравно и разделно сумата в размер на 3349,32 лв., представляваща цена за водоснабдителни услуги за периода от 17.05.2019 г. до 16.06.2019 г., кл. № 2800034095, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.01.2020 г., до погасяването, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3190/2020 г. по описа на СРС, 52 състав.

Жалбоподателят - „Софийска вода“ АД, твърди, че решението е неправилно и моли същото да бъде отменено, като исковете бъдат уважени. Счита за доказано по делото, че ответниците се явяват потребители на водоснабдителни услуги в процесния имот за периода, предмет на делото. Претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата – В. В. Р., оспорва същата, като счита, че обжалваното 1 решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските.

Ответниците по жалбата - В. Й. Б. и Д. Й. Б., не подават отговор в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Софийска вода“ АД с пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците В. В.

Р., В. Й. Б. и Д. Й. Б. дължат на ищеца поравно и разделно сумата в размер на 3349,32 лв., представляваща цена за водоснабдителни услуги за периода от 17.05.2019 г. до 16.06.2019 г., кл. № 2800034095, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.01.2020 г., до погасяването, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3190/2020 г. по описа на СРС, 52 състав.

Ищецът – „Софийска вода“ АД, твърди, че е бил в облигационно отношение с ответниците В. В. Р., В. Й. Б. и Д. Й. Б., по силата на което им е предоставял водоснабдителни услуги за клиентски № 2800034095, открит за следния обект, намиращ се в гр. София, ул. ****. Сочи, че ответниците не са заплатили в определения в общите условия срок стойността на доставените им услуги, поради което ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 3349,32 лв., представляваща цена за водоснабдителни услуги за периода от 17.05.2019 г. до 16.06.2019 г., кл. № 2800034095, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.01.2020 г., до погасяването, по което е образувано ч.гр.д. № 3190/2020 г. на СРС. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците са подали възражения срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е дал указания за предявяване на искове по чл. 422 ГПК. В изпълнение на дадените указания ищецът е предявил искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимостта на сумите, за които в производството по ч.гр.д. № 3190/2020 г. по описа на СРС, 52 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.03.2020 г. срещу длъжниците В. В. Р., В. Й. Б. и Д. Й. Б.. Претендира разноските по производството.

С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.

За основателност на иска за главница в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже: съществуване на облигационно отношение между 2 страните за процесния период по силата на договор за предоставяне на водоснабдителни услуги за кл. № 2800034095; че за периода от 17.05.2019 г. до 16.06.2019 г. е предоставил реално в имота водоснабдителни услуги с цена, възлизаща на претендираната в настоящото производство сума.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

Не се спори по делото, че ответниците В. В. Р., В. Й. Б. и Д. Й. Б. са били съсобственици на процесния имот до 03.04.2019 г., на която дата са се разпоредили с имота, като са го продали на К.Ц.Ц.. Това обстоятелство се доказва и от представения по делото нотариален акт № 199/03.04.2019 г. по н.д. № 367/2019 г. по описа на нотариус В.Б.а. Купувачът на имота е подал заявление на 24.04.2019 г. до „Софийска вода“ АД за промяна на титуляра на партидата за заплащане на водоснабдителна услуга в имота, което също е представено по делото.

На основание §. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят водоснабдителните и канализационни услуги. Следователно, по силата на закона К.Ц.Ц., като собственик на процесния имот, намиращ се в гр. София, ул. ****, се явява потребител на водоснабдителните и канализационни услуги, предоставяни в посочения имот за периода от 17.05.2019 г. до 16.06.2019 г., като дължи заплащане на цената им.

Ответниците са били собственици на имота до 03.04.2019 г., като в това качество отговорят за задълженията, възникнали до тази дата. Следва да се посочи, че както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и в петитума на исковата молба, ищецът е претендирал цена за водоснабдителни услуги за периода от 17.05.2019 г. до 16.06.2019 г., а не за периода от 26.02.2012 г. до 17.04.2019 г.

Фактът, който се сочи във въззивната жалба, че периодът от 17.05.2019 г. до 16.06.2019 г. е период на издадени фактури за потребление на водоснабдителна услуга от 26.02.2012 г. до 17.04.2019 г., не може да бъде взет предвид при очертаване предмета на претенцията, доколкото предметът на делото е определен в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, където е посочено, че се претендира цена за предоставени услуги в периода от 17.05.2019 г. до 16.06.2019 г. и именно за същия следва да бъдат установени елементите на предявеното от ищеца право, първият от които е наличието на договор между страните.

Следователно, исковете за главница са неоснователни, тъй като не се установяване в периода, предмет на делото, между страните да е налице облигационно отношение.

Във връзка с изложеното съдът счита, че обжалваното решение е правилно и 3 следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата В. В. Р. следва да се присъди сумата в размер на 411,64 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

В тази връзка следва да се посочи, че възражението на въззивника за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника по жалбата В. В. Р. е основателно, тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност пред въззивната инстанция, поради което същото следва да бъде намалено до минималния размер, съгласно НМРАВ.

С оглед изхода от делото въззивникът няма право на разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20103934/27.09.2023 г. по гр.д. № 24491/2021 г. по описа на СРС, 52 състав.

ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000 да заплати в полза на В. В. Р., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 411,64 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4