Решение № 586 от 10.01.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. София, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110139677 по описа за 2022 година

Предявен е за разглеждане частичен осъдителен иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. П. И. срещу „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 5000 лева, част от сумата от общо 70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата, вследствие настъпилата смърт на нейния съпруг Илия Йорданов Келчев от действията/бездействията на служители при ответната болница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба до погасяване на задължението.

Ищцата Г. П. И. твърди, че е съпруга и наследник лицето И - ЕГН ********** (починал на 25.01.2022 г.) твърди, че служители на ответника извършили поредица от злонамерени действия за набелязване на съпруга й като удобна жертва за попълване на статистиката на жервите на Ковид-19, без той към посочената дата да е имал показания за наличието на такова заболяване. По-конкретно твърди, че на 03.01.2022 г. съпругът й в 11.30 часа тръгнал за регулярна диализа с такси, ползвано от болницата за превоз на диализни пациенти, заедно с друг пациент, ползващ същия превоз. От години той провеждал диализата си в болница Токуда, която за транспортиране на диализните пациенти служебно осигурявала таксиметров транспорт от дома им до диализния център. След диализата той не се върнал вкъщи, поради което ищцата се обезпокоила.

Към 19:30 часа се свързала с Г - друг пациент от диализния център, който я уведомил, че от диализата са изпратили Илия в Спешна помощ, за да го дезинфекцират и превържат рана или охлузване, получена при спъване в неравния терен между входа на жилището им и спрялото на улицата такси за диализата. Тъй като не получила обаждане от болницата, на 04.01.2022 г. ищцата отишла на място в болница Токуда, където била уведомена от служителка на регистратурата на Спешна помощ, че 1 съпругът й И е хоспитализиран на третият етаж в Ковид-реанимация. Твърди, че при напускане на дома им, съпругът й нямал никакви признаци на Ковид 19. Отишъл в болницата единствено за извършване на рутинната манипулация – хемодиализа. Сочи, че съпругът й, въпреки възрастта и заболяването си, се поддържал в добра физическа форма, с овладени към въпросната дата (03.01.2022 г.) показания на жизнените показатели, включително и на уреята и креатинина му, бил жизнен, енергичен и физически активен човек. Счита, че неправилно съпругът й бил настанен в Ковидреанимация, по принудителен и криминален начин, без уведомяване на близките, без получаване на чието и да било съгласие и без видими причини в общото му здравословно състояние. Намира, че заради получената травма е следвало да бъде настанен в отделението по Травматология, а не в Ковид – реанимация. Била уведомена в болницата, че направените Ковид - тестове на съпруга й били положителни, като това е причината да бъде настанен в Ковид – реанимация. Счита, че тестът не е диагноза, поради което неправилно единствено въз основа на положителния резултат е настанен в това отделение. Твърди, че на 03.01.2022 г. не му била направена регулярната хемодиализа, за която всъщност бил отишъл в болницата. Била уведомена от медицинските лица от Ковид – реанимацията, че връзват съпруга й, защото не е от послушните пациенти. На 24.01.2022 г. със съдействието на медицинско лице й било разрешено да се види със съпруга си, като сочи, че цялото му лице било в синини, отслабнал, без сили, треперещ. На 25.01.2022 г. била уведомена от болницата, че съпругът й е починал. Счита, че поради принудителното настаняване на съпруга й в Ковид – реанимация, именно там бил заразен с вируса, което се установявало от резултатите, отразени за дата 11.01.2022 г. в изисканата от нея медицинска документация за хоспитализацията му.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 5000 лева, част от общо дължимата сума от 70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпяната от нея загуба на съпруга й. Претендира разноски.

Ответникът „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД изцяло оспорва основателността на иска. Не оспорва фактите, че И , мъж на 85 години и съпруг на ищцата Г. П. И., е бил пациент на хронодиализно лечение в Клиниката по диализа при „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД от дата 16.09.2010 г. Сочи, че тогава постъпил във връзка с данни за напреднала бъбречна недостатъчност, като оттогава е бил на конвенционална диализа 3 пъти седмично в клиниката. Излага се, че на 03.01.2022 г., по данни на д-р Ст. Кючуков, дежурен лекар в Клиниката по диализно лечение при „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД, И е превозен до болницата за провеждане на регулярна планова хемодиализа. По информация на транспортния екип пациентът се е спънал и е паднал при качване в транспортното такси от дома. При приема му, дежурният хемодиализен екип забелязал разкъсно — контузна рана в челото, като лекарите установили, че И е претърпял травматичен инцидент, свързан с контузия на главата. Пациентът е бил дезориентиран и не е имал спомен за падането. Посочил е, че му е прилошало. Сочи се, че в резултат на претърпения инцидент и състоянието му след контузия на главата, И веднага на 03.01.2022 г. е бил изпратен в Спешното отделение за извършване на клиничен преглед и компютьрна томография на глава. От образното изследване се установило, че вдясно фронтално се визуализирала хиперденсна субгалеална колекция с напречен размер до около 12 мм, както и дифузно остеопоротично променена структура на костите, образуващи краниума, без данни за фрактури. Заключението от проведената компютърна томография на главата било: Субгалеален хематом вдясно фронтално.

ИМИ с давност в БЛСМА. Поддържа се от ответника, че при постъпването на пациента в Спешното отделение на „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД били 2 проведени всички задължителни и необходими клинико-лабораторни, микробиологични и образни изследвания, включително бил взет бърз антигенен тест за COVID-19 (съгласно заповед № 667/28.10.2020 г.), като посредством установените лабораторни тестове се установило наличието на разгърната Ковид инфекция. След положителния тест И е бил преведен в спешен порядък към Ковид неотложно звено, след което е бил хоспитализиран в Ковид реанимация към Клиниката по анестезиология и интензивно лечение /КАИЛ/ на ответното дружество. За хоспитализацията на И в КАИЛ била изготвена История на заболяването /ИЗ/ № 148 от 2022 г. Оспорва твърдението на ищцата за „принудителна хоспитализация“. По повод неговата хоспитализация, пациентът още на 03.01.2022 г. бил попълнил и подписал Декларация за информирано съгласие на пациента за оперативни/терапевтични процедури и болнично лечение в Ковид отделение, създадено съгласно действащите разпоредби на Министерството на здравеопазването, в условия на извънредно положение или извънредна епидемиологична обстановка. Противопоставя се и на твърдението за „пълната липса на уведомяване на близките му“, като сочи, че дежурният лекар д-р Кючуков е направил опит да се свърже с близките на оставения стационарен телефон за контакти /тел. ***/, като при набирането е установено, че номерът е грешен или непълен, като освен това болницата нямала вменено задължение да издирва и да се свързва с близките на хоспитализираните пациенти, нито да ги уведомява за хоспитализирането им. Твърди се, че от медицинските документи се установявало, че се касае за пациент със зависимост от бъбречна диализа, в терминален стадий на бъбречна болест, с хипертонично сърце. Потвърждава, че болният е бил на лечение в Ковид реанимацията от 03.01.2022 г. до 24.01.2022 г. с клинични, параклинични и рентгенови данни за Ковид - 19 инфекция. Съгласно отбелязванията в декурсузите пациентът е бил под постоянно наблюдение, обгрижван е бил денонощно.

Сочи се, че причината И да бъде хоспитализиран в Ковид реанимация, е че единствено там е имало разкрит сектор „Диализа“ за ковидно болни на хронодиализа, с базирани 3 диализни апарата, свързани с водоочистващата система. Поради спецификата на лечението било невъзможно болните да бъдат изолирани в домашни условия. За да поддържат живота си, пациентите трябвало да посещават диализно отделение 3 пъти седмично по 3.5 - 4 часа, в група от около 20 пациенти. Сочи, че съгласно международните протоколи хронодиализни пациенти с положителен тест за Ковид инфекция, дори без клинична изява, подлежат на хоспитализация и стриктно наблюдение от специализиран екип. Такава била и рутинната практика в „Аджибадем Сити Клиник УМВАЛ Токуда“ ЕАД, доказала своята клинична състоятелност. Твърди се, че пациент на диализа, с доказана Ковид инфекция не може да бъде приходящ в общия болничен диализен комплекс, нито позициониран на домашен стационар, като отбелязва, че никъде в България няма диализа по домовете. От историята на заболяването на Илия Йорданов Келчев се установявало, че е била провеждана образна диагностика на белите дробове, съгласно която безспорно са документирани данни за умерена към тежка форма на ангажиране на белодробния паренхим. Регистрирани били двустранни възпалителни изменения, асоциирани с Ковид 19, с документирана прогресия по площ и интензитет за периода на неговото пролежаване. От образните изследвания и клиничното състояние на пациента се установило, че се касае за Делта вариант на Ковид инфекция, разгърната в периода от минимум поне една седмица преди дата 03.01.2022 г., датата на която пациентът се е явил за планова хемодиализа в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД. От направената оценка съгласно 4С Mortality score очакваната смъртност при пациента била 61,5 %. Сочи, че въпреки възрастта си, тежкото хронично заболяване и влошеното общо състояние на пациента, той не е бил имунизиран.

Диагнозата в случая се поставила на базата не само на PCR тест, но и в резултат 3 на анализа на образната диагностика и резултати от клиничните изследвания на пациента. При Илия Йорданов Келчев са били налице клинични данни за прогресираща лимфопения, нарастващи стойности на Д-димер, тенденция към нарастване на лактат дехидрогеназа, изключително високи стойности на феритина над 8000 ng/ml при норма 22-320 ng/ml и CRP >160 mg/ml при норма до 5 mg/mi. От образната диагностика имало безспорни данни за умерена към тежка форма на ангажиране на белодробния паренхим.

Оспорва изложеното от ищцата твърдение, че на пациента не са му били извършвани регулярно и пълноценно хемодиализни процедури. И бил настанен в Ковид реанимация на болницата именно поради това, че единствено там бил разкрит сектор „Диализа“ за ковидно болни на хронодиализа, с базирани 3 диализни апарата, свързани с водоочистващата система, като бъбречната функция на пациента се е компенсирала с хемодиализа по график три пъти седмично, което било видно от записите в История на заболяването № 148/2022 г.

Възразява по наведените в исковата молба оплаквания относно връзване на пациента, като уточнява, че е възможно да бил фиксиран крайник на пациента единствено с цел да се осигури стабилност на венозната линия по време на диализата.

Твърди се в отговора, че по време на процесната хоспитализацията на И в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД е проведено комплексно лечение: противовирусна, кислородна, антибиотична, кортикостероидна, антикоагулантна и симптоматична терапия. Приложен е бил медикаментозен подход едновременно с високо потокова кислородотерапия, интермитентна диализа, при съответната антибактериална и противомикотичнна терапия, с коригиране на съответните хомеостазни нарушения с водно-електролитен баланс, АКР, температура, хемостаза, което се е извършвало в Ковид - реанимация при осигурена диализна и венозна линия.