Решение № 22179 от 03.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22179 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110153275 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по преда на чл. 124 ГПК

Образувано е по искова молба, подадена от Ф. Р. срещу ***, с която са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове за признава за установено, че *** дължи на Ф. Р. сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснение с повече от 3 часа на полет ***, планиран за 25.06.2022 г., както и обезщетение за забава в размер на 98,23 лв. върху дължимата сума за периода от 02.11.2022 г. до 04.06.2024 г.

Ищецът твърди, че е сключила с ответника ***, договор за въздушен превоз, по силата на който последният е следвало да превози нея и багажа по дестинация от *** до летище *** с полет IV621 на дата 25.06.2022 г., с планиран час на кацане в крайния пункт на пристигане 17:40 ч., но реално е кацнал в 21:00ч., т.е. с повече от 3 часа закъснение. Посочва, че в деня на полета ищцата е преминала всички контролни проверки и регистрационни процедури, което се удостоверява с издаване на бордна карта. Посочва, че поради закъснението на полета има право на обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент 261/2004 г. (ЕС) в размер на 250 евро, доколкото разстоянието между летището на излитане и летището на кацане, изчислено по метода на дъгата на големия кръг е 1 451 км. Посочва, че на 02.11.2022 г. е изпратил покана на ответника да заплати извънсъдебно процесната сума, но ответното дружество и до настоящия момент не е заплатило дължимото обезщетение, поради което е изпаднало в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на обезщетение. При тези твърдения моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 250 евро 1

– обезщетение по чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение с повече от 3 часа на полет IV621 на дата 25.06.2022 г. по направление *** до летище ***, ведно със законната лихва върху сумата считано от 06.06.2024 г. до изплащане на задължението, както и сумата от 98,23 лв. – обезщетение за забава за периода от 02.11.2022 г. до 04.06.2024 г. върху дължимата сума, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от 20.06.2024 г. по ч.гр.д. 34666/2024 г., СРС, 32 с-в.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск, като неоснователен. Оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че ищцата е закупила билет за полет IV621 от 25.06.2022 г. по направление *** до летище ***, но посочва, че полетът е кацнал в 19 ч., а не в 21 ч. в крайното летище. Посочва, че причините за закъснението на процесния полет е закъснението с 30 минути на полет IV620 от 25.06.2022 г. по направление ***, но със същия самолет, с който се е осъществил предходния забавен полет, се е осъществявал и процесния полет ***, а заедно с това причина за полета е повреда в системата за багаж на летището, което е забавило полета с около 15 минути, а също поради недаване на разрешение за извършване на полета от ръководството на въздушното движение, където не дават разрешение за извършване на полета в продължение на 2 часа и 15 минути. Посочва, че всяко от посочените обстоятелства, които са станали причина за забавяне на полета, се явяват форсмажор, тъй като представляват обстоятелства, които са независими и извън контрола на опериращия въздушен превозвач. Претендира разноски за водене на делото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са от Ф. Р. срещу *** кумулативно обективно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признава за установено, че *** дължи на Ф. Р. сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснение с повече от 3 часа на полет ***, планиран за 25.06.2022 г., както и обезщетение за забава в размер на 98,23 лв. върху дължимата сума за периода от 02.11.2022 г. до 04.06.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 18831 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.06.2024 г. по ч.гр.д. 34666/2024 г., СРС, 32 с-в.

По делото с доклада като безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване са отделени обстоятелствата относно наличието на сключен между ищеца и ответника договор за превоз, по силата на който последният се е задължил да превози ищеца – Ф. Р. по направление ***, с полет IV621 на 25.06.2022 г., както и закъснение на полета с повече от 3 часа. По делото е общоизвестно и поради това ненуждаещо се от доказване на осн. чл. 155, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелството, че разстоянието между ***, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, е 1 451 км.

Спорно между страните е обстоятелството дали е налице „извънредно 2 обстоятелство“ по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, засегнало процесния полет.

Съгласно чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR за всички полети на територията на Общността до 1500 километра.

От представената по делото бордна карта с превод на български език (л.

9 по делото), се установява, че ищецът е бил регистриран и е получил право на достъп до самолета.

По спорния въпрос между страните дали е налице „извънредно обстоятелство“, което да е причина за отмяна на процесния полет, съдът намира следното:

Според чл. 7, § 3 от Регламент (ЕО) № 264/2004 г. опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на „извънредни обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки – политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. Според утвърдената съдебна практика (Решение на Съда на ЕС по дело С-12/11, Решение на Съда на ЕС по дело С-315/15, Решение на Съда на ЕС по дело С-549/07, Решение на Съда на ЕС по дело С-257/14), с термина „извънредни обстоятелства“ се обозначава събитие, което не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход. В Решение на съда на ЕС по дело С-28/20 г., Airhelp, е прието, че с понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 г. се обозначават събитията, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да бъде предмет на преценка във всеки отделен случай. В Решение на Съда на ЕС по дело С315/15 г. се посочва, че за да може извънредните обстоятелства да освобождават от отговорност, следва да се установи, че те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят 3 по-специално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач. За да се прецени дали въздушен превозвач действително е взел необходимите превантивни мерки за намаляване и дори за предотвратяване на евентуален риск, позволяващи му да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение на пътниците по чл. 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г., съгласно цитираното решение по дело С-315/15 г. на СЕС трябва да се вземат предвид само мерките, за които той действително носи отговорност, и да се изключат тези, които са от компетентността на трети лица, като например компетентни в това отношение оператори на летища или полетни диспечери.

Като доказателство по делото са приложени и приети като писмени доказателства превод на български език на технически/борден дневник с пор.

№ 001004 (л. 60 по делото) на полет № GPX44D по направление ***, осъществен на 25.06.2022 г с час на излитане 03:09 UTC и час на кацане 05:19 UTC и технически/бордови дневник с пор. № 001007 (л.61 по делото) за полет № GPX23E по направление ***, осъществен на 25.06.2022г. с час на излитане 17:00 UTC и час на кацане 19:02 UTC.

Според правилото на чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗГВ, всяко въздухоплавателно средство, изпълняващо международни полети, както и всяко въздухоплавателно средство с максимална излетна маса над 750 кг, изпълняващо вътрешни полети, по време на полет има на борда си следните документи – борден дневник. Tехническият борден дневник е първоизточникът за технически и оперативни данни за всеки полет, който извършва въздухоплавателното средство. В бордния дневник се съдържа информация за конкретния полет, дефекти, неизправности и разход на гориво.

В него могат да се записват дейности по техническото обслужване на въздухоплавателното средство, извършени между планираните посещения за техническо обслужване. Тоест, записванията в него имат удостоверителна, макар и необвързваща сила, доколкото законодателят не им е придал такава по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, която следва обаче при липсата на оспорване да се цени заедно с всички останали доказателства по делото.

В процесния случай обаче номерът на полета, отбелязан в технически/борден дневник с пор. № 001007 (л.61 по делото) се отнася за полет № GPX23E, докато между страните е безспорно, че процесния полет е № IV621 (което се отбелязва и от ответника в ОИМ и се установява и от бордната карта, представена като доказателство от ищеца). От други дела за отменени полети на съда е известно, че номенклатурата на полетите по ИКАО и по ИАТА се различават, като един и същ полет може да има различни номенклатури, в зависимост от използваната система, но по делото няма доказателства, че код на полет IV621 и GPX23E се отнасят за един и същ полет, поради което намира, че представеният технически бордови дневник с пор. № 001007 не е доказано, че се отнася до процесния полет. За пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано, че дори да беше доказано, че представения технически бордови дневник се отнася за процесния полет, в него не се съдържат данни, които да доказват наличието на извънредни обстоятелства, извън контрола на превозвача и които не са характерни за 4 нормалния риск при упражняване на дейността на авиационен превозвач, които да са в причинна връзка със закъснението на процесния полет.

Следователно, ответникът не доказва обстоятелствата, които са възложени в негова доказателствена тежест, поради което следва да понесе неблагоприятните последици от това, който се изразяват, че съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в пункт втори от Решение от 19.11.2009 г. по съединени дела C-402/07 и C-432/07, членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че по този начин те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от този регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи — когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.