Решение № 1463 от 17.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1463 гр. Бургас, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т. В. Мархолева при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Т. В. Мархолева Гражданско дело № 20232120105289 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „Юробанк България" АД с ЕИК 000694749 и със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Околовръстен път" № 260, представлявано от изп. директор Д.Ш. и прокурист М.В., чрез пълномощник Адвокатско дружество „Ч., П. и И.", представлявано от адв. Х. Х. И. против Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, чрез назначения й особен представител – адв. Г. Г., с която се претендира да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи на ищеца следните суми по Договор за издаване на кредитна карта “VISA CLASSIC” от 23.10.2019 г.:

1. 4 124,49 лв. главница, ведно със законната лихва от 28.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението

2. 706,94 лв. възнаградителна лихва за период от 30.08.2021 г. до 01.08.2022 г.

3. 339,67 лв. мораторна лихва за периода от 30.08.2021 г., до 08.09.2022 г.

4. 1 455,29 лв. такси за периода от 11.05.2020 г., до 11.02.2022 г.

5. 689,63 лв. застраховки за периода 28.05.2020 г. - 23.12.2021 г.

6. 48 лв. обезщетение за уведомяване за периода от 19.08.2022 г. до 08.09.2022 г.

Претендират се и разноски за държавна такса (275,91 лв.) и адвокатско възнаграждение (1 243,68 лв.) в настоящото производство, както и разноски по чгд № 6124/2022 г. на Районен съд - Бургас в размер на 585,29 лв. адвокатско възнаграждение и 147,28 лв. държавна такса.

Твърди се в исковата молба, че по силата на Договор за издаване на кредитна карта “VISA CLASSIC” от 23.10.2019 г., сключен между „Юробанк България" АД и Д. Д., банката е предоставила на ответника кредит под формата на кредитен лимит в размер на 3 200 лв., и е издала кредитна карта като средство за отдалечен достъп до паричния ресурс.

Картодържателят можел да усвоява предоставения кредит по начините, уговорени в чл. 2, чл. 5 и чл. 6 от Общите условия на “Юробанк България” АД за издаване и използване на кредитни карти. Твърди се, че банката изпълнила задълженията си, като с приемопредавателен протокол № 725521 от 23.10.2019г., на Д. Д. била предадена новоиздадената 1 кредитна карта. Твърди се още, че предвид специфичния характер на кредитния продукт, картодържателят усвоявал различни суми, през различните периоди, като дължал като главница само това, което е изтеглил / потребил като стойност от картата и тази величина можело да бъде различна за различните месеци, като е възможно за някои месеци да не се дължи нищо, ако няма ползване на съответни суми, или дължимите такива са заплатени, т. е. за тези месеци той няма падеж за плащане. Счита, че всяко теглене от картата се дължи отделно, само за себе си, без да има периодичен характер. Съгласно чл. 8 от Общите условия Банката издава и изпраща всеки месец с обикновена поща до картодържателя месечно извлечение, което отразявало всички транзакции с картата, всички операции през съответния месечен отчетен период, всички лихви, такси и други разходи и задължения, изброени в Приложение № 1 към Общите условия, общо дължимата сума, минималната месечна вноска и датата за издължаването й. Претендираната главница в размер на 4 124,49 лв. е формирана като сума от всички усвоявания, които картодържателят е правил, като от тях са приспаднати направените от длъжника погашения, при спазване на реда за погасяване, съгласно чл. 9.3. от Общите условия. Датите и конкретните стойности на всички усвоени и погасени суми са подробно описани в предоставената с исковата молба Параметрична справка за движението по картовата сметка. Според чл. 9 от Общите условия, картодържателят можел да погаси задълженията си, възникнали при използването на картата, в срок до датата за издължаване, посочена в месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихва /в случаите по чл. 9.2. от ОУ/, или на части. При изплащане на задълженията на части, усвоената и непогасена част от кредитния лимит се олихвявала с възнаградителна лихва, по реда и условията на чл. 10 от ОУ, като приложимият лихвен процент се посочва в месечните извлечения, а действащият към момента на сключване на договора лихвен процент е посочен в приложение към Общите условия. В случай, че картодържателят избере да погасява задължението си на части, то трябва да изплати наймалко минималната месечна вноска, както и всички задължения за които е в забава и всички задължения, с които е превишил кредитния лимит. При неплащане на задължителната минимална месечна вноска на падежа, картодържателят дължи обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен кредитен лимит (общата дължима сума, посочена в месечните извлечения), арг. от чл. 9.6. от ОУ. В приложението към Общите условия са изброени и дължимите такси, във връзка с предоставяните от страна на картоиздателя допълнителни услуги, свързани с издадения платежен инструмент. Претендираната сума в общ размер на 1 455,29 лв. за такси по договора, представлява сбор от: 2 бр. годишна такса за обслужване на платежен инструмент на обща стойност 90 лв., начислени съгласно чл. 10.1. от ОУ към договора за кредитна карта и приложението към тях; 14 бр. такси за надвишаване на кредитен лимит на обща стойност от 1 305, 29 лв., начислени съгласно чл. 10.1. от ОУ към договора за кредитна карта и приложението към тях; 4 бр. такса за блокиране на карата/кредитен лимит на обща стойност 60 лв., съгласно чл. 10.1. от ОУ към договора за кредитна карта и приложението към тях.

Твърди се още, че длъжникът не е изпълнил договорните си задължения, относно погасяване на дължимите суми по чл. 9 и чл. 10 от Общите условия на “Юробанк България” АД за издаване и използване на кредитни карти, а именно: не е заплатил най-малко минималната месечна вноска, както и всички задължения за които е в забава и всяка сума, с която е превишил кредитния лимит, както и не е заплатил дължимите на банката възнаграждения, включително лихви и такси, съгласно Общите условия и Приложение № 1 към тях. По силата на чл. 20.2. от Общите условия при непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, Банката може да обяви задължението за изцяло предсрочно изискуемо, след което да поиска издаване на заповед за изпълнение и да се снабди с изпълнителен лист, въз основа на които да пристъпи към принудително събиране на вземанията си. Съгласно чл. 17.1. от Общите условия, всяко уведомление, молба или напомнително писмо се изпращат на картодържателя в писмен вид 2 на български език на хартиен носител с обикновена поща, а където е предвидено - с препоръчана поща с известие за доставяне, на адреса за кореспонденция, изрично избран от картодържателя в заявлението за издаване на картата. До получаване на уведомление за промяна на адреса, всички съобщения, достигнали до последно декларирания адрес се считали за получени. Твърди се още, че на основание чл. 20.2., вр. чл. 17.1. от Общите условия на Банката, поради непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения с краен срок за плащане съответно до 30.08.2021 г. и 29.09.2021 г., Банката е обявила задължението за изцяло предсрочно изискуемо и дължимо с покана чрез ЧСИ И.Б., изпратена на посочения в договора адрес, връчена на 01.08.2022 г., при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Уточнява, че сумата от 48 лв. - обезщетение за уведомяване, представлява сбор от разходите на Банката, във връзка с връчване на покана до длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредитното задължение, приложена като доказателство към исковата молба, подлежащи на обезщетяване, съгласно чл. 309а, ал, 1, предл. 2 от ТЗ.

Сумите били действително заплатени от Банката, като към исковата молба представя банкови бордера, удостоверяващи извършените плащания. Предвид разрешението, дадено в т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, счита че съобщаването на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост е необходимо условие за защита правата на кредитора и стартиране на съдебното производство по издаване заповед за изпълнение. Предвид това, намира, че разходите по това необходимо уведомяване на длъжника за обявяването на изискуемостта следва да са в тежест на неизправната страна, т.е. на длъжника, поради което същите се претендират в производството. Отделно от това сочи, че съгласно чл. 20.3. от Общите условия картодържателят се е задължил да покрие всички разходи на Банката, в случай на извънсъдебни или съдебни искове за изплащане на претенциите на Банката, като счита, че заплатените нотариални такси са именно такъв разход.

Посочва се още, че картодържателят се е присъединил като застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“, застрахователен пакет „Покритие на задълженията Плюс“ на картодържателите на кредитни карти, издадени от „Юробанк България“ АД, подписвайки нарочна декларация. В последната картодържателят изрично е декларирал своето съгласие, сумата на месечната застрахователна премия, определена съгласно общите условия на програмата, да бъде начислявана като задължение по кредитната карта, издадена от Банката и да бъде превеждана на Застрахователя. В този смисъл, претендираната като част от общото задължение сума от 689,63 лв. - застраховки, представлява сбор от непогасени от картодържателя застрахователни премии по застрахователната програма.

Към процесния договор са сключени Допълнителни споразумения от 12.05.2020 г. и 22.03.2021г., с които страните се съгласили да бъде извършена промяна в начина на погасяване.

Вследствие гореизложеното ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, както и настоящия иск, от предявяването на който обосновава правния си интерес. Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.

Ответникът Д. Н. Д., чрез особения представител, счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не става ясно как е формиран размерът на главницата от 4124,49 лв. при разрешен кредитен лимит от 3200 лв., на какво основание се претендира възнаградителна лихва именно за процесния период от 30.08.2021г. до 01.08.2022г., както и върху каква сума е изчислена мораторната лихва. Оспорва всички претенции по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени.

На първо място, счита договора за нищожен, поради сключването му в противоречие със закона. Твърди, че на ответницата в качеството й на потребител на кредитна услуга, не е 3 представена преддоговорна информация по реда на чл. 5 и сл. от Закона за потребителския кредит, във формата по чл. 5, ал. 2 от Закона - във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение №2 от Закона. Твърди и че не е представена преддоговорна информация по чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. По тази причина ответницата едва ли е била информирана относно това, че при договорен с Банката кредитен лимит в размер на 3200 лв., главницата по задължението й би могло да нарасне значително над този лимит, а именно до претендираната главница от 4 124,49 лв., а видно и от представените от ищеца две Месечни извлечения - до размер от над 5000 лв., при което следва да заплаща ежемесечно неустойка /обезщетение/ за надвишаване на кредитния лимит в размер на 5% от надвишението на лимита от 3200 лв.

Твърди се още, че относно всички начислени лихви, такси, обезщетения и задължения по договора, кредитополучателят би могъл да се информира единствено и само от месечните извлечения, които Банката следва да изпраща всеки месец на картодържателя.

По делото липсвали доказателства на ответницата да са предоставяни месечни извлечения от Банката в изпълнение на задължението й по т. 8.1 от ОУ, от които да е видно какви са месечните й задължения и как се формират същите. Нямало уговорена дата на издаване на месечно извлечение, както и начин на връчване.