Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 346 от 16.10.2026, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 526/2026
Вид
Решение № 346
Подписан
16.10.2026
Състав
Мария Велкова, Силвия Павлова, Катина Кавърова

Цитирани разпоредби

  • чл.128, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 142 · Семеен кодекс
  • чл.150 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Русе, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Катина Кавърова при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20264500500526 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С. З. А. против решение №689/14.05.2026 г., постановено по гр.д.№ 977/2026 г. по описа на РС – Русе, с което е изменен размера на дължимите от него издръжки за децата С. А. и С. А.. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата и се иск неговата отмяна в частта, с която е увеличен размера на издръжката за С.А. над сумата от 180 евро и за детето С. А. над 160 евро и постановяване на ново решение, с което претенциите над тези суми да се отхвърлят.

Ответниците по жалбата С. С. А., действаща лично и със съгласието на своята майка Н. Х. А. и от Н. Х. А. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете С. С. А. чрез пълномощник адв. Т. П. от АК – Русе са подали отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Считат обжалваното решение за правилно и се иска същото да бъде потвърдено.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и 1 съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Производството по делото е образувано по предявените от С. С. А., действаща лично и със съгласието на своята майка Н. Х. А. и от Н. Х. А. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете С. С. А. искове за изменение на размера на дължимата от бащата издръжка с правно основание чл.150 от СК.

Исковата молба е подадена от адв. Т. П. от АК – Русе. Въззивният съд е констатирал, че исковата молба е подадена от лице, което няма надлежно учредена представителна власт от непълнолетното дете С. А.. Същата като непълнолетна извършва правни действия лично и със съгласието на своята майка, поради което за да е надлежно учредена представителната власт, следва упълномощаването да е извършено от детето, действащо със съгласието на своята майка. Липсата на доказателства за надлежно учредена представителна власт на пълномощника представлява нередовност на исковата молба, тъй като не отговаря на изискването на чл.128, т.1 от ГПК.

Първоинстанционният съд не е констатирал тази нередовност и не и предприел процесуални действия за нейното отстраняване, поради което в изпълнение на правомощията си, въззивният съд с определение от съдебно заседание, проведено на 21.07.2026 г. е оставил без движение производството по делото и е указал на ищцовата страна да представи по делото доказателства за надлежно учредена представителна власт на адвоката, подал исковата молба, както и да се потвърдят извършените без представителна власт процесуални действия.

В законоустановения срок дадените указания не са изпълнени, а по делото е постъпило писмено становище от непълнолетното дете, в което е заявило изрично, че не е упълномощавало адв. П. и не потвърждава извършените от нея действия.

Посочените обстоятелства дават основание да се приеме, че производството пред първоинстанционният съд се е развило по нередовна искова молба и е налице произнасяне на съда по иск за изменение на 2 издръжката на детето С. С. А., без да е надлежно сезиран. В тази част първоинстанционното производство е недопустимо, поради което следва да се обезсили, а производството по делото – да се прекрати.

Решението в частта, с която е уважен предявеният иск за изменение на дължимата от жалбоподателя издръжка за малолетното дете С. С. А. е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение обстоятелствата определената издръжка може да бъде променена. на

Промяна на обстоятелствата е налице, както при наличие на промяна в нуждите на лицето, така и при промяна във възможностите на задълженото лице.

Трайно установената съдебна практика приема, че възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето/ децата, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.

При определяне размера на издръжката се отчитат нуждите и възможностите към момента, когато се постановява решението, но тъй като издръжката се присъжда за задоволяване на бъдещи нужди, през периода, когато се изпълнява решението, е възможно да настъпят обстоятелства, които налагат нейното изменение. Изменението на обстоятелствата може да се отнасят до здравословно състояние, трудоспособност, доходи, семейно положение и други, но за да се уважи иск за изменение на издръжката се изисква трайна или съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка и/или във възможностите на задълженото лице.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства е установено, че жалбоподателят и Н.Х.А. са родители на детето С. С. А., род. на **.**.**** г.

С решение №507/18.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 5227/2022 г. по 3 описа на РС – Русе, влязло в сила на 06.05.2023 г., е определена дължимата от жалбоподателя издръжка като същият е осъден да заплаща сумата в размер на 200 лв.

От определяне размера на издръжката са изминали три години. Към настоящият момент детето е на 12 г., ученик в шести клас за настоящата учебна година, редовно обучение. Ежегодно същото посещава Детски очен център в гр.Варна, поради необходимост от проследяване на здравословното му състояние.

Установено е, че майката работи по трудово правоотношение като реализира средномесечен доход от 1071.07 лв., както и че за бащата има данни за реализиран доход за един месец от 915.45 лв. Същият живее и работи в Р Германия.

Майката е настанена в общинско жилище, заедно с двете си деца- С. и С..

Дъщерята на страните от м. април живее в дома на своята баба по бащина линия. Детето учи в ** ** *******- гр.Русе и работи по трудов договор.

С оглед на така установените факти, правилно първоинстанционният съд е уважил предявеният иск за изменение на издръжката на детето С. като го е увеличил от 102.26 евро на 190 евро месечно.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице промяна както в нуждите на детето, така и в материалните възможности на родителите.

Правилно при определяне размера на издръжката районният съд е съобразил критериите, визирани в чл. 142 от СК, а именно – потребностите на детето, възможностите на родителите, както и нормативно установения минимален размер, равняващ се на ¼ от размера на минималната работна заплата, която от 01.01.2025 г. е 1077 лв.

Правилно са съобразени възможностите на жалбоподателя и безусловния характер на задължението за издръжка на ненавършили пълнолетие деца.

Възможностите на родителя, дължащ издръжка, е обективен показател и се определя от доходите, квалификацията, имотното състояние, наличието на задължения към други ненавършили пълнолетие деца. В настоящият случай жалбоподателят е млад човек - на 42 години, в трудоспособна възраст, без данни за заболявания, живеещ в Р Германия, където полага труд, поради което същият е във възможност да реализира доходи в размер на средната работна 4 заплата за страната, на която база следва да се преценяват неговите материални възможности.

Размерът на дължимата от жалбоподателя издръжка за детето е правилно определен с оглед възрастта му и установените по делото конкретни нужди, при съобразяване на материалните възможности на родителите и при съобразяване на обстоятелството, че майката полага непосредствените грижи за децата.

Решението в обжалваната част не страда от наведените в жалбата пороци, същото е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което не подлежи на касационно обжалване - чл.280, ал.3 от ГПК.

Разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя.

Съдът не следва да присъжда разноски на насрещната страна, тъй като не е сезиран с искане за това и няма данни такива да са направени.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №689/14.05.2026 г., постановено по гр.д.№ 977/2026 г. по описа на РС – Русе в частта, с която е изменен размера на дължимата от С. З. А. издръжка на малолетното дете С. С. А., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Н. Х. А. като е увеличен от 102.26 евро на 190 евро месечно, считано от 25.02.2025 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОБЕЗСИЛВА решението в частта, с която е изменен размера на дължимата от С. З. А. издръжка на детето С. С. А., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Н.

Х. А. като е увеличен от 127.82 евро на 220 евро месечно, считано от 25.02.2025 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

5

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и производството по делото е прекратено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6