Решение № 214 от 22.06.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Смолян, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми м. през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Софка М. Д.а като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20225400500095 по описа за 2022 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното:

Производството е по чл.268ГПК, във вр. с чл.124 ал.1 ГПК.

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 25 от 06. 01.2021година, депозирана от „К. пр.“ООД, ЕИК 148090979, представлявано от управителя Ант. Д. Ат., депозирана чрез пълномощника адв. Ил. Зл., против Решение № 47 от 23.11.2021 г., постановено по гр.дело № 17/2021 г. съгласно описа на Чепеларския районен съд, с което е признато за установено по отношение на М. Д. Т., ЕГН **********, гр.Ч., ул. „М." № 11, „К. пр." ООД, ЕИК 148090979, със седалище и адрес на управление: гр. В., р-н Одесос, ул. Х. Д.

№ 12, ет.6, ап.91, представлявано от управителя Ан. Ан., Й. ЦВ. Р. ЕГН **********, адрес гр.Ч., ул. „24 м." 74, вх.Г, ап.55, Д. Г. Р. ЕГН **********, адрес гр. Ч., ул. „24 м." 74, вх.Г, ап.55, ЦВ. Г. Р. ЕГН **********, гр. Ч., ул. „24 м." 74, вх.Г, ап.55, ИВ. М. Г. ЕГН **********, адрес гр.С., ул. Р. д. No21, вх.Б, С. М. Г. ЕГН **********, адрес гр.С., кв.

Лагера, бл.37,вх.Б, по предявен срещу тях иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, че ищците СТ. П. П. ЕГН********** и Т.П. П.аЗ. ЕГН **********, двамата с адрес гр. С., ул.

„С. Р.“ № 27, бл. 225, вх.1, ет.8, ап.24, са собственици на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *****.***.** по кадастралната карта на гр.Ч., одобрена през 2006 г. с площ 2000 кв.м., находящ се в местност Пампорово, с начин на трайно ползване друг вид ливада, при граници: ПИ *****.***.**, ПИ *****.***.**, ПИ *****.***.**, ПИ *****.***.**.

Със същото решение са осъдени М. Д. Т. и „К. пр." ООД да заплатят на СТ. П. П. и Т.П. П.аЗ. деловодни разноски в размер на 1065 лв., както и СТ. П. П. и Т.П. П.аЗ. да заплатят на Й. ЦВ. Р., Д. Г. Р. и ЦВ. Г. Р. деловодни разноски в размер на 500 лв.

С въззивната жалба се атакува постановеното решение в частта, с която се приема за установено по отношение на М. Д. Т.,„К. пр." ООД, Д. Г. Р., ЦВ. Г. Р., ИВ. М. Г., С. М. Г., по предявен срещу тях иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, че ищците СТ. П. П. и Т. П.

1

П. са собственици на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *****.***.** по кадастралната карта на гр.Ч., одобрена през 2006 г. с площ 2000 кв.м., находящ се в местност Пампорово, с начин на трайно ползване друг вид ливада, при граници: ПИ *****.***.**, ПИ *****.***.**, ПИ *****.***.**, ПИ *****.***.** и се иска неговата отмяна и въззивният съд да отхвърли предявения положителен установителен иск.

Претендира направените съдебни и деловодни разноски на основание чл.78, ал.З от ГПК и за двете инстанции.

С въззивната жалба на „К. пр.“ООД, ЕИК 148090979 е направено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт, поради неговата незаконосъобразност, с оплакване, че по делото не се доказва действителността на завещание от 20.02.1992 г. от Р.

Д. Р. - син на Д.Р. К. във връзка с направеното от М.Т. възражение за неговата нищожност, поради липсата на едностранност и безвъзмездност на завещателното разпореждане, като противоречащо на закона и морала по силата на разпоредбата на чл.42 б "в" от ЗН.

Твърди се още, че видно от текста на завещание от 20.02.1992 г., разпореждането за след смъртта на завещателя е направено срещу бъдещи грижи, които очаква, да се полагат за него или болният му брат, както и срещу указани им вече такива. Поддържа се незаконосъобразност на приетото в обжалваното решение, завещанието от 20.02.1992 г. е общо по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗН. Правилното е, че завещанието визира определяеми имоти, а това са имотите вписани на името на Д. К. в договор за доброволна делба на наследниците на Райчо Д.К., заверен на 23.10.1917год. от Чепеларския околийски съдия с рег.№ 35. Завещанието не визира останалите имоти на завещателя, движими вещи и покъщнина. А след като това е така, то ищците се явяват единствено заветници по смисъла на чл.16, ал.2 от ЗН, но не и наследници на завещателя. Завещателните разпореждания следва да се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя за да се приемат за общи по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗН, а в случая това не е така. Поддържа се също така, че предвид обстоятелството, че процесният имот не е сред завещаните имоти, то преценката на завещанието, дали е общо или частно, се явява от решаващо значение по делото.

На следващо място е направено оплакване, че неправилно не е уважено направеното от М.Т. възражение за придобивна давност. Според дружеството жалбоподател в обжалваното решение не е съобразено, че завещателят Р. Д. Р. е починал на 29.10.1997 г., когато все още процесният имот не е бил възстановен с Решение № А1047 от 02.02.1999г. на Поземлена комисия -гр. Ч.. Обстоятелството изключва воля на завещателя за разпореждане с процесния имот в завещанието му от 20.02.1992година, съответно изключва анимус на ищците. Това обяснява и обстоятелството, че завещанието от 20.02.1992 г. не е вписано по партидата на процесния имот. Дори да се приеме, че вписването на завещанието има чисто оповестително действие, то в случая обстоятелството следва да се преценява от гледна точка на това, дали е било владението на имота е било непрекъснато и несмущавано, както и знаел ли е владелеца на кого да го противопостави.

Поддържа се също така, че е доказано по делото незнанието на М.Т., че завещанието от 20.02.1992година съдържа разпореждане с процесния имот, формиращо нейният анимус, съчетан с упражняване на фактическата власт върху процесния имот, добросъвестно с грижа на добър стопанин, непрекъснато и несмущавано повече от 20 години, през които никога и по никакъв начин не било обезпокоявано владението й, не са били оспорвани правата й, нито пък ищците са идвали на ливадите, за да предявяват права или за да оспорват правата на Т.. Според жалбоподателя липсата на оспорване от ищците на едноличното владение на Т. върху процесния имот, както и тяхното продължително дезинтересиране от имота прави безпредметно, владението на Т. да им се противопоставя, с което се обосновава неоснователност на приетото на районен съд.

В отговора на въззивната жалба на СТ. П. П. и Т.П. П.а се поддържа неоснователност 2 на въззивната жалба и се предлага въззивният съд да постанови решение, с което да остави без уважение подадената от „К. пр.„ООД въззивна жалба и потвърди правилността на Решение №47/23.11.2021 г. по гр.д.№17/2021г. на районен съд - Ч.. Претендира присъждане направените в тази инстанция разноски. Излага доводи за неоснователност на възраженията на дружеството за неправилност на постановения съдебен акт. Поддържа се неправилност на твърденията на въззивника, че не се доказва действителността на процесното завещание, с оглед възражението за възмездност, като се позовава на доводите подробно развити в отговора на въззивната жалба на М.Т.. Според анализа на текста на завещанието наследодателят не е вменил/задължил въззиваемите да извършват каквото и да било с оглед на завещанието, а обосновава защо след смъртта си оставя на тези лица, несвързани с роднините му по закон, имуществото, което притежава. Относно поддържаното, че ищците се явяват заветници, не и наследници въззиваемите се позовават на доводите, развити в отговора на въззивната жалба на М.Т. и на мотивите на ТР № 1/19.05.2004 г. по т.д. № 1/2004 г. и ТР № 3/19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК, относно приетото, че разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗН завещателно разпореждане, по силата на което завещателят се разпорежда за след своята смърт в полза на едно лице с цялото си имущество, съставлява основание за универсално правоприемство, установено по силата на закона. Относно оплакването, че неоснователно не е уважено възражението на М.Т. за придобивна давност се поддържат доводите, развити в отговора на въззивната жалба на М.Т., както и се позовава на анализа на Тълкувателно решение от 06.08.2012г. по тълкувателно дело No 1 /2012г. на ОСГК на ВКС, съгласно което независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си и което изисква М.Т. да е заявявала/афиширала, че свои еднолично процесния имот и е противопоставяла волята си по отношение на останалите съсобственици. Поддържа се също така, че по делото недоказано е дори твърдението, че го държи еднолично (упражнява фактическа власт),като се твърди,че възражението й за придобивна давност е неоснователно.

По отношение на изложения в жалбата довод за нищожност поради това, че имотите не са били в патримониума, в Решение №4/1996г. на Конституционния съд (д.в., бр. 21 от 1996г) за противоконституционност на част от чл. 90а Закона за наследството, както и Тълкувателно решение № 1/19.05.2004г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС, в т.3 частните завещателни разпореждания (чл. 16, ал. 2 ЗН) на земеделски земи, собствеността на който се възстановява по ЗСПЗЗ не се обхващат от приложното поле на чл. 90а ЗН.

Универсалните завещателни разпореждания (чл. 16, ал. 1 ЗН) имат действие и следва да се зачетат по отношение на земеделските земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, дори и съставени след като тези земи са включени в ткзс или други образувани въз основа на тях селскостопански организации и наследството на завещателя е открито преди обявяване противоконституционността на нормата на чл. 90а ЗН.

Във въззивната жалба на М. Д. Т., депозирана чрез адвокат Ев. М. се поддържа оплакване за неправилност на постановеното решение, постановено поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Изразено е несъгласие относно приетото от районен съд , че процесното завещание на което се позовава ищеца, съставлява общо токова, позовавайки се на тълкуване на волята на завещателя при спазване общото правило на чл. 20 от ЗЗД за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл .44 от ЗЗД, прием.ки, че универсалните заветници са придобили и земеделските земи, реституционната процедура по отношение на които не е приключила към момента на откриване на наследството. Изразява несъгласие и относно незачитане възражението за нищожност на завешателното

3 разпореждане на основание на основание чл. 42 б „в” ЗН, в частта му, с която завеща телят се разпорежда с имотите си за след своята смърт, с оглед на бъдещи грижи, които очаква, да се полагат за него или трето лице и че ответника Т. е знаела за съществуването на завещанието, като не е доказала непрекъснато и несмущавано от никого придобивната давност, владеейки процесния имот в съответната идеална част по силата на наследствено правоприемство и давност на завладяване. Направено е оплакване, че изложените правни изводи, са неправилни и несъобразени със събраните доказателства по делото и съдебната практика. Направено е оплакване, че решаващия състав неправилно е приел липсата на спор относно активна легитимация на ищите - видно от съдаржанието на представеното с ИМ завещателното разпореждане от 20.02.1992 като заветници са записани лицата - Т.П.

П.а и СТ. П. П. , без идентифицирани с ЕГН, дата на раждане или друг белег установяващ самоличността на лицето бенифициерът по завещателния акт. В завещанието винаги трябва да има яснота кой е бенефициерът по това завещание.

Счита също така, че неправилно решаващия състав е приел, че завещателното разпореждане в полза на Т.П. и С.П. от гр.С. е универсално, а не частно и придава качеството на заветник съгласно чл. 16,ал. 2 ЗН. Твърди се,че разграничителният критерий, въз основа на който завещанието се квалифицира като универсално или частно е установен в чл.16 ЗН. В нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗН районен съд приема, че завещанието е универсално и придава качеството на наследник на ищците в производството. Твърди се още,че анализирайки текста на саморъчното завещание от 20.02.1992год. се установяват признаците на частна завещателно разпореждане. Завещателят е завещал и имот оставен й по наследства от м.ка й Ек. Г. Р., както и тези имоти са вписани на нейно име в договора за доброволна делба на наследниците на Г. Н. Н. - Д., заверен на 15.09.1955год. от председателя на Чепеларски народен селски съвет с рег.№ 146 ,който води да извода за налична завещателна воля , конкретен имот да бъда оставен в полза на заветниците. Твърди се още,че не е на лице и волеизявление от завещателя Р., бенифициерът по завещанието, да придобие на цялото движимо и не движимо имущество, което притежава. Ето защо и извода относно процесното завещание, обославя квалифицирането му като завет. Поддържа се също така, че действително на лице е съдебна практика която приема, че когато е завещано конкретно имущество за определяне характера на завещанието като общо или частно следва да се има предвид дали наследството не се изчерпва с предмета на завещанието. Но до колкото с разпределянето на доказателствената тежест между страните, ищецът следва да докаже твърденията си по безспорен начин, а той не ангажира доказателства в тази посока. Позовава се на практика обективирана в решение № 14 от 24.04.2014 г. по гр.д. № 1398/2013 г. на ВКС, II г.о., решение № 276 от 05.03.2014 г. по гр.д. № 2959/2013 г. на ВКС, I г.о., решение № 268 от 29.09.2012 г. по гр.д. № 410/2011 г. на I г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В този смисъл, за да се изрази правилно разграничението между общото (a titolo universale) и частното (a titolo particulare) завещателни разпореждания, следва да се държи сметка не само за волята на наследодателя, но и за действителното фактическо положение. Тоест, когато лицето получава цялото или част от имуществото, то придобива качеството на универсален наследник, а когато се касае за точно определени имущества, то тогава ще има частно завещателно разпореждане, придаващо качеството на заветник. Твърди също, че ако решаващият състав правилно квалифицира вида на завещателното разпореждане, би достигнал до друг извод, различен от атакуваното решение. Безспорно е, че заветникът няма наследствено качество и затова, не може да придобие земеделски земи по силата на завещателното разпореждане. (Решение № 578 от 19.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 198/2004 г., I г. о.; Решение № 29 от 2.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 567/2003 г., I г. о., Решение № 120 от 18.03.2005г. на ВКС по гр. д. № 761/2003 г., I г. о. ). Счита също така, че неправилно решаващият състав е отхвърлил възражението на жалбоподателката за нищожност на процесното саморъчно завещание, поради противоречие със закона, в частта му, с която завещактелят се разпорежда с имотите 4 си за след своята смърт, с оглед на бъдещи грижи, които очаква, да се полагат за него или трето лице. Проследявайки волята на завещателя Д.Р. К. се установява освен благодарствено изявление и очакване към бенифициерите. Очакването за постоянност в грижите за трето лице - брат Г. Дим. Р. е обусловено и от волеизявлението което използва завещателя- след смърта му, настойници на Г. Дим. Р. учавстващи в настойническия съвет, да са бенифициерите Т.П. П.а и СТ. П. П.. Решаващият състав, не е възприел наведените в тази насока доводи от ищеца и е постановил съдебен акт в противоречие на постоянната съдебна практика, че не може да породи правни последици едно завещание, което е направено срещу задължение за издръжка и гледане, т. е. когато е налице насрещна престация. При наличието на такава уговорка завещанието е нищожно, тъй като то вече не съдържа необходимите за валидността му правни признаци и по-специално изискванията завещанието да бъде едностранен акт на безвъзмездно разпореждане с имуществото на завещателя, в какъвто смисъл е Решение № 619 от 21.10.2002 г. на ВКС по гр. д. № 185/2002 г., I г. о., докладчик съдията Ан. Адж..Твърди също, че неправилно първоинституционен състав, приема, че ответницата Т. е знаела за съществуването на завещанието и не е доказала непрекъснато и несмущавано от никого придобивната давност владеейки процесния имот в съответната идеална част по силата на наследствено правоприемство и давностна завладяване. Счита също така,че е установен, че ответниците в процеса са наследниците на Д.Р. К. по закон, видно от удостоверение за наследници с изх № РСЦ21УГ01-355 от 21.01.2021 год., представено от ищеца и в качеството си на такива са подписали споразумение от 23.07.2016год.. с което наследниците определят квотите на собственост на имотите останали им в наследства от покойния Д.Р. К.. Писменият документ е приет по делото и не оспорен от страните в производството. Същият потвърждава заявеното от Т. в отговора на исковата молба. Счита също така, че след като наследниците (в частност баща й), установили смъртта на родственика Р. Д. Р., приели процедура по приемане на наследството останало от него. След влизане в законна сила на Решение за възстановяване на правото на собственост № А1047 от 08.02.1999год. (възстановяващо земеделските земи на Р. ) , се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижими имоти , възстановени по закона за собствеността и ползването на земеделските земи №82 том 4 дело 766 от 1999год . , приложен в кориците на делото, чрез приобщаване на преписките по реда на ЗСПЗЗ на възстановените имоти на името на Д.Р. К. от ОСЗ - гр.