Решение № 1376 от 07.03.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3889/2023
- Вид
- Решение № 1376
- Подписан
- 07.03.2024
- В сила
- 28.04.2025
- Състав
- Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, Цветина Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл. 15 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за защита на личните данни
- чл. 38, ал. 1 · Закон за защита на личните данни
- чл. 38, ал. 2 · Закон за защита на личните данни
- чл. 38, ал. 5 · Закон за защита на личните данни
- чл. 4, ал. 1 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 71 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 71, ал. 1, т. 3 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 9 · Закон за защита от дискриминация
РЕШЕНИЕ
№ 1376 гр. София, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Мария Г. Шейтанова
Воденичарова
Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20231100503889 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 1512/02.02.2023 г. по гр. д. № 12 247/2022 г. по описа на СРС, 40 св, са отхвърлени предявените от В. Б. К., представляван от родителя си и законен представител Б. Б. К., и от Б. Б. К. в лично качество срещу Комисия за защита на личните данни искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати на В. Б. К. сумата от 15 000 лв. и на Б. Б. К. сумата от 5 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищците за периода 25.09.2020 г.
– 13.12.2021 г. вследствие проявена от ответника дискриминация спрямо тях чрез непредоставяне на Решение на КЗЛД от проведено заседание от 02.09.2020 г. и доклад.
Подадена е въззивна жалба в № 43306/16.02.2023 от В. Б. К., представляван от родителя си и законен представител Б. Б. К., и Б. Б. К. в лично качество против решението. Въззивниците сочат, че неправилно решаващият състав на СРС е приел, че не е налице проява на дискриминация срещу тях поради непредоставяне на Решение на КЗЛД от проведено заседание от 02.09.2020 г. и доклад. Излагат, че съществуват разлики в общественото положение на въззивниците като граждани и директора на ДГ № 40 като държавен служител, въз основа на което е осъществена дискриминация.
Сочат, че КЗЛД не им е предоставила доброволно информация. Въззивникът Б. К. излага, че и той е заинтересовано лице по преписката пред КЗЛД като родител.
По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия КЗЛД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.
Решението следва да се потвърди като правилно по следните съображения.
Предявени са от В. Б. К., роден 2013 г., представляван от законния си представител Б. Б. К., и Б. Б. К. в лично качество срещу Комисия за защита на личните данни, искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за заплащане на сумата от 15 000 лв. в полза на първия ищец и на сумата от 5 000 лв. в полза на втория ищец обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 25.09.2020 г. – 13.12.2021 г. вследствие проявена от ответника дискриминация спрямо тях.
Ищците твърдят, че ответникът по иска КЗЛД проявил дискриминационно отношение спрямо тях на осн. признаци „обществено положение“ и „политическа принадлежност“, като се отнесъл с тях по по-неблагоприятен начин в сравнение с ДГ № 40/директора на ДГ № 40, като не им предоставил решение на КЗЛД от проведено заседание от 02.09.2020 г. и доклад, съставени по преписка по описа на КЗЛД.
Поддържа, че КЗЛД не им представил исканите с искане вх. № ППН-011799#36(19)/25.09.2020 г. преписи от сочените решение на КЗЛД от проведено заседание от 02.09.2020 г. и доклад по проверката, като не били третирани еднакво с ДГ; те са обикновени граждани, а ДГ/ръководството на ДГ са общински служители и именно това според ищците предизвикало различното отношение към ищците и към ръководството на ДГ, като на ищците не били предоставени от КЗЛД сочените документи от преписката. Освен това излагат, че директорът на ДГ принадлежал към определена политическа партия и това обстоятелство също било в причинна връзка с неравноправното отношение на КЗЛД като орган, водещ преписката, към ищците и към ДГ като администратор на лични данни и участник в производството.
Ищецът Б. Б. К. твърди и че е пострадал като родител – не могъл да узнае истината и за защити детето си; бил дискриминиран като родител и са нарушени правата му като такъв, доколкото в резултат на непредоставянето и укриването на информацията от страна на ответника не можел да защити интересите на своето дете.
Във връзка с това поведение на ответника ищците претърпели неимуществени вред, изразяващи се в емоционален шок, уронване достойнството им, тежка обида, чувство на безправие и омерзение. Претендират обезщетение за неимуществени вреди в посочените размери.
Установява от доказателствата по делото следната фактическа обстановка, която не е била спорна между страните относно осъществяването на относимите по настоящия спор факти.
1. Детето В. Б. К. е родено през 2013 г. и е посещавало ДГ № 40, София. Негов баща е Б. Б. К..
На 01.11.2019 г. детето се върнало от градина с нараняване и Б. Б. К. уведомил директора, че иска да прегледа записите от видеонаблюдението в ДГ, т.к. родителите на уличеното като причинило нараняването дете от Б. Б. К. отричали то да е причинило нараняването. На 08.11.2019 г. Б. Б. К. бил уведомен, че не е възможно да изгледа записа и да му бъде предоставен поради отказ на другите родители.
2
Б. Б. К. като родител възнегодувал срещу това и подал жалба в качеството му на законен представител на детето В. срещу директора на ДГ до настоящия ответник – КЗЛД, за проверка по случая.
По повод сигнала с вх. № вх. № ППН-01-1799/27.11.2019 г. била образувана проверка. Б. Б. К. е бил конституиран като заинтересована страна вкл. и във връзка с искането му за достъп до записи от камерите и да ги гледа. Видно от протоколите е присъствал на заседания на комисията. Видно от протокол от 30.06.2020 г. на Б. К. е предоставен достъп до преписката.
По преписката е постановено Решение № ППН-01-1799/17.08.2020 г. С решението е уважено искането на подателя Б. Б. К. в качеството му на законен представител на В. да му бъде предоставен достъп до записите, за да се установи какво се е случило в ДГ на 01.11.2019 г. В решението е прието, че директорът на ДГ неправилно е изискал разрешение от родители на деца, потенциално участвали в инцидента с В., да позволяват или не родителите на В. да изгледат записа. Развито е, че при инцидент като сборичкване между деца следва да се осъществи целта на видеонаблюдението – да се подобри услугата в ДГ.
Също така с решението са дадени предписания към администратора на лични данни при ДГ, а в останалата част жалбата е отхвърлена.
Решение № ППН-01-1799/17.08.2020 г. на КЗЛД е обжалвано от В. Б. К. чрез законния му представител пред АССГ и е образувано адм. дело № 9080/2020 г. по описа на АССГ. С решение № 1857/22.03.2021 г. по адм. дело № 9080/2020 г. по описа на АССГ жалбата е отхвърлена и решение № ППН-01-1799/17.08.2020 г. на КЗЛД е оставено в сила.
Срещу решението на АССГ е подадена жалба от Б. Б. К. в качеството му на законен представител на В. К. и с решение № 1944/01.03.2022 г. по адм. дело № 6078/2021 г. на ВАС жалбата е оставена без уважение.
Така Решение № ППН-01-1799/17.08.2020 г. на КЗЛД е влязло в сила.
По предявен иск от настоящия ищец срещу детската градина по адм. дело № 2210/2021 г. на АССГ детската градина е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди.
2. По образуваната по повод сигнал с вх. № вх. № ППН-01-1799/27.11.2019 г. преписка /по т. 1/ са постъпили „допълнителни искания“ с характер на жалба с рег. № ППН-01-1799- 18-19 /24.06.2020 г., подадени от Б. К..
На 24.06.2020 г. подателят отправя искане да се установи дали в детската градина е извършването незаконосъобразно видеонаблюдение през последните три години по времето на престоя на сина му и има ли злоупотреба с лични данни.
Тази допълнителна молба е разгледана като отделен сигнал и със заповед № РД15-288/05.08.2020 г. на Председателя на КЗЛД е наредено да се извърши проверка по спазване и прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни на ЦДГ № 40 в гр. София, както и да се установи дали е изградена система за видеонаблюдение и нейните технически параметри.
Така образувано е отделно производство пред КЗЛД. В това производство се проверяват практиките на детската градина като администратор на лични данни. В. Б.
К., представляван от родителя си и законен представител Б. Б. К., е жалбоподател и лице, за което се твърди в сигнала, че личните му данни не са правилно обработвани.
Извършена е проверка и в резултат на това е съставен констативен акт № ППН3 02-337/19.08.2020 г. Според него: на 12.08.2020г. в сградата на градината е налична инсталирана и работеща система за видеонаблюдение, включваща 15 бр. камери; системата работи от 2017 г.; част от камерите са насочени към спалното помещение където децата се подготвят за сън; Б. К. не е дал писмено предварително съгласие детето му В. да бъде наблюдавано. Според констативния акт проверяващите предлагат да се издаде предписание за преустановяване на видеонаблюдението в спалните помещения.
Съгласно протокол № 38/02.09.2020 г. на тази дата е проведено заседание на КЗЛД. На това заседание са разгледани множество жаби, а не само жалбата на ищеца.
Докладван констативен акт № ППН-02-337/19.08.2020 г. Взето е решение да се издаде разпореждане на администратора ДГ № 40 да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента и да преустанови видеонаблюдението от камерите към спалните помещения. В протокола е обективиран само смисълът на решението, но решението като единство на мотиви и диспозитив е постановено един месец по-късно.
С решение № ППН-01 1799#18А/12.10.2020 г. е разпоредено на ДГ, представлявана от директора, да съобрази операциите по обработване на лични данни, като ппеустанови видеонаблюдението към спалните помещения. По този начин била е приета с решението корективна мярка разпореждане. Даден е срок за изпълнение на решението.
Решението е връчено на ДГ като администратор на лични данни на 20.11.2020 г. видно от обратна разписка и не е обжалвано от ДГ. Решението е влязло в сила.
Според отговор изх. № 109/27.11.2020 г. от директора на ДГ № 40 указанията за преустановяване на видеонаблюдението са изпълнени.
В. К. чрез законния му представител, в качеството му лице, по чийто сигнал е образувана проверката, е уведомен за взетото от КЗЛД решение от заседанието от 02.09.2020 г. Със съобщение изх. № ППН-01-1799#35/23.09.2020 г. В. К. е уведомен, че: въз основа на подадения от него сигнал от 24.06.2020 г. е извършена проверка на място в ДГ; че на ДГ е издадено предписание; че е проведено заседание на комисията от 02.09.2020 г., по време на което е взето решение да се даде посоченото предписание във връзка с установени нередности.
Така В. К. е уведомен в качеството му на лице, по чийто сигнал е образувана преписката и е инициирана проверката, за резултата от жалбата и общо за хода на производството.
Съобщението изх. № ППН-01-1799#35/23.09.2020 г. е връчено на жалбоподателя Б. К. по и-мейл, като е изпратено на 24.09.2020 г. Ищецът Б. К. го е получил и на следващия ден – 25.09.2020 г., е изпратил по ел. път искане да получи препис от решението на КЗЛД от 02.09.2020 г. и препис от доклада на проверяващите. Искането за тези преписи е заведено под вх. № ППН-01-1799#36(19)/25.09.2020 г.
Към момента на отправяне и входиране на искането – 25.09.2020 г., на първо място не е било постановено решение като единство от мотиви и диспозитив по преписката. Решението е от 12.10.2020 г. и към 25.09.2020 г. не е било постановено.
Също така, по преписката не е изготвян доклад. Съдът намира, че ищецът Б. К. е имал предвид да му се изпрати препис от констативен акт № ППН-02-337/19.08.2020 г.
По искане вх. № ППН-01-1799#36(19)/25.09.2020 г. за преписи КЗЛД не е 4 изпращала отговори или съобщения до 12.10.2020 г.
На 12.10.2020 г. е постановено решение № ППН-01 1799#18А/12.10.2020 г.
3 . На 12.10.2020 г. Б. К. е подал жалба срещу мълчаливия отказ да му бъдат представени препис от решението от 02.09.2020 г. и от доклад пред АССГ. Жалбата е подадена в деня на постановяване на решение № ППН-01 1799#18А/12.10.2020 г.