Определение № 1114 от 25.04.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1114 гр. Бургас, 25.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. И.ова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500478 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.220 от ГПК.

Образувано по частната жалба на И. П. К., ЕГН: ********** от ***** чрез адвокат Тодор Байчев от БАК против определение № 1422/05.03.2024г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 7478/2023г., с което е оставена без уважение молбата на К. за привличане на трето лице – помагач - „ДЗИ – Общо застраховане“ АД.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно. Той заявява, че е узнал за щета № 20172952400001 в деня на последното съдебно заседание по делото и пояснява, че е в договорни отношения със застрахователното дружество. Поради това, за него съществува правен интерес от привличане на дружеството като трето лице – помагач.

И. К. иска от въззивната инстанция да отмени определението на районния съд и да върне делото на същия със задължителни указания за конституиране на „ДЗИ – Общо застраховане“ АД като трето лице – помагач.

Ответната страна С. Г. Д. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Като взе предвид твърденията на частния жалбоподател, приложените по делото доказателства и практиката на ВКС, Бургаският Окръжен Съд намира за установено следното:

ФАКТИ:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на С. Г. Д. против И. П. К. с правно основание чл.45 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 16.10.2017г. е купил ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Бургас, находящ се в гр. Бургас, ***. Договорът за покупко – продажба е извършен в нотариална форма от нотариус И. К. с рег. № 255 в НК. Ищецът твърди, че ответникът не е разяснил на страните и не изпълнил изискването на чл.33, ал.1 от ЗС. В резултат на това, ищецът е отстранен от имота след упражнено от собствениците на другата ½ идеална част от имота право на изкупуване по съдебен ред. С. Д. твърди, че е претърпял вреда в 2 772,28 лева, представляващи платени нотариални такси и разноски за процесуално представителство по иска с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС. Д. иска от районния съд да 1 осъди И. К. да му заплати сумата от 246,10 лева

, представляващи нотариални такси, дадени на отпаднало основание и сумата от 2 526,18 лева, представляваща съдебни разноски, платени за защита по иска с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от завеждане на делото до окончателното им изплащане.

Ответникът И. К. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска.

С определение № 489/18.01.2024г., Районен съд – Бургас докладва делото и го внася за разглеждане в открито съдебно заседание. С протоколно определение № 597/20.02.2024г., съдът изнася делото за решаване.

На 21.02.2024г. ответникът подава молба, в която твърди, че след съдебното заседание е узнал за съществуването на заявление – щета № 21072952400001. Поради това, иска от съда да конституира „ДЗИ – Общо застраховане“ АД като трето лице-помагач по делото.

Ответната страна изразява становище за недопустимост на искането, тъй като същото е направено извън срока по чл.219 от ГПК.

С определение № 1422/05.03.2024г., Районен съд – Бургас оставя без уважение искането на ищеца за привличане на трето лице – помагач. За да постанови това определение, съдът приема, че молбата е просрочена, тъй като е подадена след приключване на устните състезания без за това да са посочени особени непредвидени обстоятелства.

Въз основа на изложените факти, Бургаският Окръжен Съд достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Привличането на трето лице – помагач на някоя от страните в исковия процес е уредено в чл.219 от ГПК. С правилото на цитираната правна норма са въведени три предпоставки за привличане на трето лице: 1) искането да е направено в първото по делото заседание, респ. с отговора на исковата молба, ако е направено от ответника; 2) привличаното лице да има поС.ен адрес в Република България и да не живее в чужбина и 3) третото лице – помагач да има право да встъпи, за да помага. Правен интерес от встъпване е налице, когато неблагоприятното решение спрямо подпомагания ответник може да послужи като повод за предяви обратен иск срещу помагача. Връзката между двата иска – главен и обратен трябва да бъде нормативна, договорна или друг вид облигационна връзка (напр. деликт). В конкретния случай, частният жалбоподател не е изпълнил първото условие от чл.219 от ГПК - да направи искането с отговора на исковата молба. В допълнение към това трябва да се посочи, че към молбата не са представени доказателства за договорна връзка между ответника и застрахователното дружество. Поради това, искането му правилно е оставено без уважение.

Възражението на частния жалбоподател, че в случаи като настоящия, съдът е длъжен да конституира третото лице, е неоснователно. Идеята на привличането е процесуална икономия, но за да се осъществи, е необходимо връзката между привличащата и привличаната страна да бъде надлежно установена, което в случая не е изпълнено. Освен това, ответникът разполага с възможност да предяви иск срещу третото лице в случай на постановено неблагоприятно за него решение.

Предвид гореизложеното, частната жалба се явява неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното определение.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1422/05.03.2024г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 7478/2023г.

2

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3