Решение № 127 от 19.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Пловдив, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20235300900759 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени искове от К. С. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. **** чрез пълномощника си адв. А. В. Ц. от Адвокатска колегия – Пловдив, против Застрахователна компания „Уника“ АД, с ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Тодор Александров“ № 18 с правно основание чл. 405 ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД.

Първоначално исковата молба е била депозирана пред Окръжен съд – Пловдив, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за имуществени вреди, в резултат претърпян от нея инцидент на 13.07.2018 г. в гр. Калгари, Канада в размер на 19 805, 29 канадски долара, представляващи заплатени от нея разходи за лечение и лихва върху тази сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. С определение № 260817/29.04.2021г., постановено по търговско дело № 122/2021 по описа Окръжен съд – Пловдив, производството по същото е прекратено и делото е изпратено на Районен съд – Пловдив. В мотивите на определението е прието, че предмет на делото са обективно съединени осъдителни искове за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, като всяка от платените суми към лекари на територията на Канада възлизала на сума с левова равностойност по-малка от 25 000 лева, а общият им сбор бил сумата от 19 805, 29 канадски долара с левова равностойност 25 350, 77 лв. От своя страна Районен съд – Пловдив също е приел, че всяка претенция за обезщетяване на направен разход като имуществена вреда представлява отделен иск, а сборът на обективно съединените искове не влияе на правилата за родова подсъдност и е разгледал спора по същество, като се е произнесъл с Решение № 581/10.02.2023 г., 1 постановено по гражданско дело № 20215330109695. Срещу последното била подадена въззивна жалба от Застрахователна компания „Уника“ АД, по повод на която било образувано въззивно гражданско дело № 20235300501510. С Решение № 1200/09.10.2023 г. Окръжен съд - Пловдив е обезсилил на основание чл. 270, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК първоинстанционното решение, като е приел, че Районен съд – Пловдив се е произнесъл извън пределите на родовата си компетентност, което води до недопустимост и на постановеното решение и е изпратил делото за разглеждане от настоящата инстанция.

Ищцата твърди, че на 14.03.2018 година посетила офиса на „Криста – 1“ ООД, с ЕИК 825361386, находящ се в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, бл. 146, вх.

Г, ет. 9, ап. 23, с цел закупуване на самолетни билети за себе си и за своя съпруг – М. Х. И. до Канада, както и съпътстващите към тях застраховки, включително и медицински такава за срока на пътуването. Посочва, че и преди е ползвала услугите на посоченото търговското дружество.

Застрахователните полици били подписани от представляващия „Криста – 1“ ООД като „необвързан агент“, а върху тях било изписано наименованието на застрахователя - Застрахователна компания „Уника“ АД и вписания в регистъра по чл. 30, ал. 1 т. 12 от Закона за Комисията за финансов надзор брокер „Корис – България“ ООД, поради което счита, че дружеството попада под дефиницията за посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, съгласно предвиденото в чл. 294, ал. 2 от Кодекса за застраховането. След закупуването на самолетните билети /с № 0145156751315 и № 014-5156751316/ и застраховките на същите К. И. отново посетила офиса на посредника, за да закупи и медицински застраховки. На 19.06.2018 година ищцата посетила офиса на посредника и сключила застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица № 18900А30684, с начало - 02.07.2018 г. и край - 10.09.2018 г. Твърди, че вписаната в договора застрахователна сума за неотложни медицински разходи, вследствие на акутно заболяване или злополука, разходи за медицинско транспортиране и репатриране била в размер от 20 000 евро.

Ищцата закупила и подписала и застрахователна полица с № 18900А30686 на името на своя съпруг, като заплатила дължимата премия, но не получила разходен документ за извършеното плащане от представляващото посредника лице – Т. Т..

Твърди, че сключвайки договора с посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност и използващ бланки, върху които е изписано наименованието на Застрахователна компания „Уника“ и на „Корис – България“ООД и заплащайки дължимата застрахователна премия, счита същата за получена от застрахователя, съгласно съгласно чл. 294, ал. 6 КЗ, както и че ползвателят на застрахователни услуги не бил длъжен да съхранява или да представя документи за доказване за застрахователния договор.

В исковата молба се посочва, че след пристигането си в Канада ищцата паднала на 13.07.2018 година пред магазин в гр. Калгари, при което счупила тазобедрената си става. Цялата кореспонденция по повод злополуката се водела от името на дъщерята й Л. И., която след няколко разменени писма със 2 служител на брокера на 20.07.2018 г. получила имейл, с който била уведомена, че застрахователната полица с № 18900А30684, издадена на 19.06.2018 г., с начало - 02.07.2018 г., бил издаден добавък за прекратяване на полицата в сила от 02.07.2018 г. Също така било посочено, че по полицата няма издадена разписка за платена премия, на която застрахованият да се е подписал. Ищцата твърди, че не е подписвала какъвто и да е документ, с който сключеният застрахователен договор с полица № 18900А30684 да е прекратен или развален. В полицата на съпруга й – М. И., за която също заплатила застрахователна премия, била открита грешка, поради която същата била анулирана и представляващият дружеството „Криста – 1“ ООД изпратил частично копие от Разходен касов ордер № 114, видно от който вписаната сума от 61,42 лв. не съвпадала с нито една от платените премии по полиците на двамата съпрузи.

До ответното застрахователно дружество на 22.01.2021 година била изпратена писмена претенция с приложени към нея писмени доказателства за настъпилото застрахователно събитие и проведената кореспонденция след него, в отговор на която на 11.02.2021 г. Застрахователна компания „Уника“ АД отказала заплащане на претендираното застрахователно обезщетение. В отказа си застрахователят посочил, че застрахователната полица, сключена на 19.06.2018 г., била прекратена на 29.06.2018 г., като същата не бил a влязла в сила, поради неплащане на застрахователната премия.

Твърди се, че в разменената интернет кореспонденция между дъщерята на ищцата и брокера на „Корис - България“ ООД, в писмото от 20.07.2018 г., било посочено, че по информация на застрахователя, към полицата бил издаден добавък от 26.06.2018 година, с който същата е прекратена, а в получения отказ се споменавало за прекратена полица от 29.06.2018 г.

Във връзка с претърпения инцидент ищцата направила разходи за лечение съгласно „Споразумение за заплащане на сметка“ от 15.08.2018 г., сключено между нея и „Здравни услуги в Алберта“, като общо дължимата сума за болнични разходи към посочената дата била в размер на сумата от 15 438 канадски долара. Сочи, че към 18.09.2020 г. била заплатена сумата от 6 723,93 канадски долара, както следва: на 16.08.2018 г. – 2205,43 канадски долара; на 16.08.2019 г. – 2250,00 канадски долара, на 18.07.2018 г. – 18,50 канадски долара и на 27.08.2020 г. – 2250,00 канадски долара, а остатъкът бил в размер на 8 372,57 долара. Също така К. И. заплатила и сумата от 2 473 канадски долара на 26.07.2018 г. на д-р Д.С.; сумата от 1 000 канадски долара на 15.08.2018 г. на д-р Х. Б., както и сумата от 894,29 канадски долара на д-р.

М. С, като общо сумата за заплатени лекарски услуги на територията на Канада възлизала в размер от 4 367,29 канадски долара.

С молба от 12.05.2021 г. ищцата уточнява, че е заплатила поредна вноска за проведеното лечение към „Здравни услуги Албърта“ в размер на 5000 канадски долара, съгласно подписано „Споразумение за заплащане на сметка“ от 15.08.2018 г., сключено между К. И. и „Здравни услуги Алберта“, като оставащата дължима сума била в размер на 2 834,57 канадски долара, за която са представени доказателства за плащане с молба от 08.06.2022 г. по гр.д. № 9695/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

3

По искане на ищеца на основание чл. 219 от ГПК, е конституирано трето лице - помагач на страната на ответника „Криста – 1” ООД, ЕИК 825361386, със седалище адрес за призоваване: гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл.

146, вх. Г, ет. 9, ап. 23.

Иска се от съда осъждане на ответника за сумата в размер от 19 805,29 канадски долара, представляваща разходи за проведено лечение, ведно със законната лихва върху главницата от 23.02.2021 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В отговора на искова молба, постъпил в срока по чл. 367 ГПК, ответникът оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

Твърди, че липсва валидно застрахователно правоотношение между страните, тъй като представената по делото застрахователна полица с № 18900А30684 от 19.06.2018 г. не била подписана нито от страна на застрахованото лице, нито от представител на застрахователя, като по нея не била платена и дължимата застрахователна премия. Сочи, че договорът за застраховка се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт с определени задължителни реквизити, а именно - данни за страните; предмет на застраховката; покрит риск; срок на договора, както и началото и края на застрахователното покритие; застрахователната сума и застрахователната премия; дата и място на издаване и подписите на страните. Позовава се на чл.

345, ал. 1 от Кодекса на застраховането, съгласно който реквизит на договора се явяват и подписите на страните, като в този смисъл счита, че поради липса на подписи липсва и съгласие за сключването на застрахователния договор, което водело и до нищожност на същия на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.

Посочва още, че процесната полица не била отчетена от издателя /посредник/ на застрахователя и веднага след узнаване от последния за претенцията по същата възразил, че полицата не е влязла в сила в изпратен до страната имейл на 20.07.2018 г. Липсвало издадена разписка или друг документ, съгласно който премията да е била платена на посредника или застрахователя, както и същата не била постъпила и по банковата сметка на последния. Заявява още, че застрахователният риск се поема от застрахователя само при настъпило от момента на влизане в сила /след заплащане на цялата премия/ занапред застрахователно събитие, но не и за времето, през което застрахователят не бил обвързан от договора. Твърди, че към момента на настъпване на застрахователното събитие застрахователния договор не е влязъл в сила поради две причини – анулирането му в системата и поради неплащане на застрахователната премия от ищцата.

Посочва още, че от сключения между него и „Криста – 1“ ООД договор за услуги последното дружество имало право да предлага при условията на чл. 294, ал. 3 от Кодекса за застраховането застраховка „Помощ при пътуване“ като посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност. Този вид посредници не подлежали на одобрение и регистрация от Комисията за финансов надзор, когато отговаряли на изискванията на чл. 295 от Кодекса на застраховането и за тях не се изисквали обстоятелства за регистрация на брокери и агенти, като професионална квалификация, застраховка професионална отговорност или поемане на пълна 4 отговорност от застрахователя, съобразно чл. 318, ал. 1 от КЗ и др. В т.2.1.2 и т. 2.1.4 от посочения договор за услуги били посочени задълженията на посредника по издаване на полицата, събирането на застрахователната премия и отчитането им пред застрахователя, каквито в настоящия случай липсвали и посочва, че още преди посочената в полицата дата на влизане в сила в системата същата била анулирана на 29.06.2018 г. от посредника, чрез лицето Т. Т..