Решение № 674 от 11.06.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………….. гр. Варна, ............................... г.

В И М Е

Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно засеД.е на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

ТАНЯ ДИМИТРОВА

При секретаря ДЕНИЦА КРЪСТЕВА и с участието на прокурора при Окръжна прокуратура - Варна АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, разгледа докладваното от съдия Т.Димитрова кас. адм. нак. д. № 659/2020 г. на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава

ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Д..Г 95“ ЕООД,

ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, област Велико Търново, ул. „Вичо Грънчаров“ № 13, представлявано от Д. П.Г., подадена чрез адв. Т.Д., срещу Решение № 125 от 24.01.2020 г., постановено по АНД № 3278/2019 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 03-010004/25.07.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, като е намалена наложената на касатора имуществена санкция в размер на 5 000 лв. на 1 500 лева.

С жалбата се настоява, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалноправните норми. Сочи се, че нито в акта за установяване на нарушението (АУАН), нито в наказателното постановление (НП) не е индивидуализирано мястото на твърдяното нарушение. На следващо място се изтъква, че доколкото в НП е посочена дата на извършване на нарушението 05.07.2018 г., не е ясно какво възражение е представено от дружеството на 31.05.2018 г. е прието за неоснователно и кое лице и каква негова декларация от 10.01.2018 г. е използвана като доказателство, като и не са индивидуализирани нито обекта, нито нарушителя. Твърди се, че НП е връчено на лице, което не е овластено за това. Поддържа се, че сочените нарушения не са обсъдени от ВРС.

Искането е да се отмени решението на ВРС и да се отмени НП.

Ответникът в касационното производство – Дирекция „Инспекция по труда” (Д“ИТ“) Варна, чрез ст. юриск. Б. Н., в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на жалбата и прави искане да се остави в сила решението на ВРС като правилно и законосъобразно.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата, и пледира за оставане в сила на обжалваното решение на ВРС.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на настоящия касатор срещу НП №

03-010004/25.07.2018 г., издадено от Директора на Д“ИТ“ Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, на „Д..Г 95“ ЕООД, ЕИК ****** е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ.

Според НП „Д..Г 95“ ЕООД в качеството на работодател е допуснало до работа лицето В.В.М с ЕГН ********** да престира труд в полза на дружеството, изпълнявайки трудовите функции на длъжност „продавач-консултант“ с работно място – щанд за очила, находящ се в Етнографски комплекс в КК „Златни пясъци“, общ. Варна, стопанисван от наказаното лице с определено работно време от 12:00 ч. до 19:00 ч. и с договорено трудово възнаграждение в размер на 500 лв. седмично, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. В НП е посочено, че нарушението е извършено на 05.07.2018 г., в обект – „хотел Рослин Димят хотел Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ № 111, стопанисвано от щанд за очила, находящ се в Етнографски комплекс, в КК „Златни Пясъци“, общ. Варна, стопанисвано от „Ванеса Варна“ ЕООД „Д.-Г 95“ ЕООД, където същото лице е установено да полага труд без да е сключен трудов договор в писмена форма. Като доказателства е посочена „декларация на лицето от 10.01.2018 г.“ За извършеното нарушение на 18.07.2018 г. е съставен АУАН.

Наказващият орган е обективирал и извод, че нарушението не представлява маловажен случай, поради категоричната забрана за предоставяне на работна сила без сключен писмен трудов договор, с оглед защита на трудовите и социалните права на работниците и служителите, осигурителната и данъчна система.

Постъпилото възражение с вх. № 18080008/31.05.2018 г. е прието за неоснователно по аргументи, представени в становището на процесуалния представител на Д „ИТ“ Варна.

ВРС приема, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи производството – АУАН и НП са съответно съставен и издаден от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН, като АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и изискуемия свидетел. Въззивният съд посочва, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията, визирани в чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН – нарушението е описано в достатъчна степен на конкретика и яснота с посочване на всички елементи от състава на нарушената административна разпоредба, словесната квалификация е съответна на цифровата такава по чл. 62, ал. 1 от КТ, с връзка с чл. 1, ал. 2, като при реализиране на отговорността на дружеството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Районният съд стига до извод, че извършването на нарушението безспорно се установява по делото, като е налице съставомерност на деянието, регламентирано в чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ. За факта на полагане на труд от М. на щанд за очила, находящ се в Етнографски комплекс, КК Златни пясъци, въззивният съд се позовава на свидетелските показания на проверяващите органи и на М., както и на попълнената на място от М. декларация, като приема, че са установени всички елементи на трудово правоотношение – лицето е установено на работа, с конкретно работно място, при установено работно време, дневна и седмична почивка и размер на възнаграждението. Правилно според ВРС е наложена санкция за извършеното от дружеството административно нарушение, изразяващо се в нескрепяването на трудовоправните отношения с изискуемата от закона форма.

За да измени НП, въззивният съд приема, че необосновано в случая е наложена санкция над предвидения в закона минимум, доколкото по делото не са ангажирани доказателства дружеството да е било санкционирано и друг път за същото или за друго нарушение на КТ, а и при отчитане липсата на отегчаващи обстоятелства, поради което е редуциран размерът на наложената имуществена санкция от 5 000 лв. на законовия минимум – 1 500 лв, който размер се явява според ВРС съответен на извършеното нарушение и би способствал за постигане на целите на ЗАНН. Районният съд е обосновал и извод за липсата на основанията по чл. 28 от ЗАНН и за неприложимост на разпоредбата на чл. 415в от КТ.

Настоящият състав на съда намира обжалваното решение на ВРС за правилно.

Изводите на районния съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. ВРС е установил правилно фактите и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми.

Административният съд напълно споделя изводите на ВРС и препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение.

Правилно ВРС приема, че НП не страда от пороци от процесуалноправно естество, които да влекат неговата отмяна. ВРС не е допуснал неправилно приложение на материалния закон.

Решението на въззивния съд не страда от твърдените в касационната жалба пороци.

Действително при посочване на мястото на извършване на нарушението и стопанисващия го търговец, в НП, паралелно с визирането на процесния обект – щанд за очила, находящ се в Етнографски комплекс в КК „Златни пясъци“, община Варна, стопанисван от касатора, е посочен и друг обект – хотел Рослин Димят хотел Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ № 111, стопанисван от „Ванеса Варна“ ЕООД.

Доколкото обаче при описание на обстоятелствата, при които е извършено и установено нарушението ясно и недвусмислено е посочен стопанисващият обекта и обектът, в който е установено лицето М. да престира труд - щанд за очила, находящ се в Етнографски комплекс в КК „Златни пясъци“, община Варна, касационната инстанция намира, че правилно ВРС приема, че нарушението е описано в достатъчна степен на конкретиката и яснота, респ. индивидуализирани са мястото и нарушителя. В този смисъл са неоснователни доводите на касатора в обратния аспект.

Не се установява наличието на посоченото в НП възражение на дружеството с вх. № 18080008/31.05.2018 г., както и наличие на „декларация на лицето от 10.01.2018 г.“, които дати предхождат датата на извършване на нарушението – 05.07.2018 г. и датата на съставяне на АУАН – 18.07.2018 година. От приложената по делото на ВРС административнонаказателна преписка се установява, че декларацията на М. е от 05.07.2018 г., 14:30 часа, а възражение дружеството е направило единствено при съставяне на АУАН, не и допълнително в тридневния срок. Доколкото все пак е налице декларация от М., макар и с друга дата, от която се установяват безспорно елементите на трудово правоотношение, неправилното посочване на датата на деклариране в НП не обуславя извод за недоказаност и необоснованост на вмененото нарушение. От друга страна, неустановяването по делото на наличието на посоченото в НП възражение от 31.05.2018 г. също не води до незаконосъобразност на НП, тъй като няма как наказващият орган да е разгледал несъществуващо възражение. Същевременно от доказателствата, приобщени към административнонаказателната преписка безспорно се установява неоснователност на възражението, вписано при съставяне на АУАН, че в М. не е била на работа, а на оглед на бъдещата си работна среда (според декларацията на М. същата работи в предприятието на касатора от 25.06.2018 г., т.е. около 10 дни преди извършената проверка на 05.07.2018 г.)

Несъстоятелен е доводът на касатора във връзка с ненадлежното връчване на НП. Видно от приложената разписка към административната преписка, НП е връчено на 10.08.2018 г. лично на представляващия дружеството, а и ВРС не е приел за просрочена жалбата срещу НП, в какъвто аспект би имало значение процесното възражение.

От обективна страна, за съставомерността на деянието, изразяващо се в нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ, е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение - работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, както и че полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по трудовото правоотношение.

Правилно ВРС е извел от свидетелските показания и от попълнената декларация от М. релевантните за спора факти, а именно, че М. е била допусната да полагала труд в обекта, стопанисван от касатора, без да е сключен трудов договор с нея. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите по фактите и по правото, направени от ВРС.

Случаят правилно ВРС приема, че не следва да бъде квалифициран като маловажен както по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, така и по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От една страна, приложението на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ изрично е изключено по отношение на нарушенията на чл.

61, ал. 1, чл. 62, ал. 1, каквото е и процесното по делото, поради което на друго основание искането е неоснователно, независимо от невъзможността нарушението да бъде веднага отстранено. От друга страна, фактът, че няма данни за извършено друго нарушение, действително е смекчаващо обстоятелство, но е от значение при определяне на размера на наказанието, а не за преценката за маловажност на деянието.