Решение № 1616 от 09.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1616 гр. София, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря Б. В. И. П. като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20211110216671 по описа за 2021 година

Производството е образувано по жалба на В. В. В. против наказателно постановление (НП) № 21-4332-020808/13.10.2021 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП й е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното НП. Жалбоподателката твърди, че не е посочена разпоредбата от Наредба № Iз-2539, въз основа на която са били отнети 6 контролни точки.

Посочва, че поради наличието на здравословен проблем не е била поставила обезопасителен колан по време на управление на МПС, като не е споделила това в хода на проверката, тъй като не разполагала с документи в себе си.

Моли НП да бъде отменено.

В съдебното заседание жалбоподателката поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна се установява следното:

На 26.09.2021 г., около 13.40 часа, в гр. София, В. В. В. управлявала лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № ........ по бул. „Рожен“ с посока на движение от ул. „Джерман“ към Северна скоростна тангента, като на връзката с последната била без поставен обезопасителен колан по време на движение при наличие на такова оборудване в автомобила. В този момент водачът бил спрян за проверка от служители на ОПП-СДВР. Свидетелят М. СТ. Д., заемащ длъжността мл. автоконтрольор при ОПП – СДВР, съставил срещу жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 491761/26.09.2021 г. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. В. подписала съставения против нея АУАН без възражения. Такива обаче постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН с доводи за влошено здравословно състояние, идентични с тези в жалбата, инициирала настоящото производство..

Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № 21-4332-020808/13.10.2021 г. от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателката било наложено наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки. НП било връчено на 05.11.2021 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля М. СТ. Д., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – възражение вх. № 51300055779/28.09.2021 г., справка картон на водача В., заповед № 8121К13318/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, амбулаторен лист № ...........и амбулаторен лист № .........

2

Свидетелят Д. няма съхранен спомен за извършената проверка и сторените при същата констатации, което е житейски логично предвид изминалия период от време и естеството на служебните му задължения, но категорично потвърждава, че процесният АУАН е съставен от него.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а при извършената служебна проверка от съда не се установи същият да страда от процесуални пороци. От страна на жалбоподателката не е оборена материалната доказателствена сила на процесния АУАН, като не въвежда и конкретни възражения в тази насока. Напротив, в жалбата е налице признание относно фактите и обстоятелствата, описани в АУАН и НП (както относно извършената проверка, така и относно управлението на МПС без поставен обезопасителен колан), като В. излага единствено твърдения за влошено здравословно състояние, за което не е съобщила на контролните органи.

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, 3 предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. В АУАН и НП се съдържа описание както на нарушението, така и на обстоятелствата, при които е допуснато с посочване на нарушените разпоредби. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушенията са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, позволяващи на жалбоподателката да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната й отговорност, като са посочени и нарушените законови разпоредби.

Съдът намира, че правилно е приложен материалният закон, като В.В. е осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото й административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. По делото се установява, че жалбоподателката като водач на МПС се е движела в гр.

София, по бул. „Рожен“ с посока на движение от ул. „Джерман“ към Северна скоростна тангента без поставен обезопасителен колан. Не се установява и не се оспорва от жалбоподателката, че процесното МПС е било оборудвано с обезопасителни колани.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е приложима претендираната от жалбоподателката хипотеза на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП, изключваща административнонаказателната й отговорност, а именно физическото й състояние да не позволява използването на обезопасителен колан. Законът не предвижда специален ред за удостоверяване на подобно състояние на водача, съответно не е непременно необходимо да е налице заключение на ТЕЛК по този въпрос. В случая обаче в представената медицинска документация (амбулаторен лист № ....../..........г. и амбулаторен лист №........../............ г.) никъде не е обективирано мнение на медицинско лице, сочещо на извод, че при констатираното заболяване употребата на колан би причинила силни болки, дискомфорт, както и риск при шофиране.

Видно от амбулаторните листа не е предписана и терапия с болкоуспокояващи медикаменти, поради което не са налице достатъчно доказателства за толкова силна болка, изключваща безопасната употреба на колан. Жалбоподателката е подписала АУАН без възражения и признава, че не е заявила подобни обстоятелства пред полицейските служители в хода на 4 проверката, нито е представила документи в тяхна подкрепа. Същата не е поискала и съдебно-медицинска експертиза за установяване на твърдяното от нея изключение по чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП, като доказателствената тежест пада върху нея.

От субективна страна нарушението е извършено при форма на вина пряк умисъл, като В. е съзнавала, че управлява МПС без поставен обезопасителен колан. Нарушението е формално, на просто извършване, поради което настъпването, респективно предвиждането в съзнанието й на вредни последици, не се изисква.

Неизпълнението на задължението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е основание да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. В настоящия случай административното наказание „глоба“ правилно е наложено във фиксирания от закона размер и не подлежи на индивидуализиране от административнонаказващите органи.

Касае се за формално нарушение, явяващо се довършено със самия факт на неизпълнение на предвиденото в ЗДвП задължение на физическите лица без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди. Конкретното нарушение не разкрива белези на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, поради което не са налице основания за прилагането на чл.28 от ЗАНН.

На следващо място, неправилно е разбирането на жалбоподателя, че отнемането на контролни точки с обжалваното НП на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, представлява наказание. С разпоредбите на чл. 157, ал.1 от ЗДвП и чл. 2, ал.1 от Наредбата са въведени "контролни точки за отчет на извършваните нарушения", чиято единствена 5 цел е да бъдат средство за отчитане на установените нарушения. Ето защо отнемането им не представлява самостоятелно административно наказание или принудителна административна мярка, което следва и от това, че същото не е посочено нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП и ЗАНН. Отнемането на контролни точки е фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция, като контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила НП – чл. 3, ал. 1 от същата Наредба (в този смисъл Решение № 8954/01.10.2007 г. на ВАС, 5 чл. с-в по адм. дело № 11372/2006 г.).

В конкретния случай действително административнонаказващият орган не е посочил основанието за отнемане на контролни точки – чрез цитиране на конкретната разпоредба от Наредбата /като съответен член, алинея, точка/.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че в конкретния случай е следвало като основание за отнемане на контролните точки и поотделно да се посочат: чл. 6, ал.1, т.10, което не е направено, но правилно е определен броят на контролните точки, които следва да се отнемат. При това положение и доколкото те съпътстват нарушението, съдът намира, че не са налице основания за отмяна на НП в тази част.

С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка н а НП, настоящата инстанция не констатира основания за неговата отмяна или изменение. Поради това същото следва да бъде потвърдено, а депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А В А наказателно постановление

№

21-4332020808/13.10.2021 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на В. В.