Протокол № 119 от 06.06.2025, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 119 гр. Бургас, 06.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова и прокурора Георги Хр. Ханджиев

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600083 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Съдебното заседание започва в 11.25 ч. поради участие на членове от състава на съда в разглеждане на предходното НДВ № 98/2025 г. в същата зала.

За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор Георги Ханджиев.

Подсъдимият В. А. Д., редовно призован, се явява лично и с упълномощените си защитниците адв. Е. Х. от АК-Б. и адв. Р. К. от АК-Б..

Жалбоподателите граждански ищци и частни обвинители М. А. А. и С.

П. К., редовно призовани, се явяват лично. За двамата се явява адв. П. Н. от АК-Б., който представя пълномощно за въззивната инстанция.

Свидетелят И. Г. И., редовно призован, не се явява.

Свидетелят К. И. Б., редовно призован, не се явява.

Свидетелката Р. М. Д., редовно призована, се явява лично.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

1

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото днес.

Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

Страните поотделно заявиха, че са получили преписи от въззивните жалби на насрещните страни.

Съдът, с определението си за насрочване на делото се е произнесъл по повод направеното от двамата защитници на подсъдимия в жалбите доказателствено искане, като е постановил, че оставя без уважение искането за назначаване на повторна комплексна психолого-психиатрична експертиза.

Същевременно, служебно е констатирал необходимост от разпит на подсъдимия в случай, че същият желае да даде обяснения, както и извършването на допълнителни, респективно повторни разпити на свидетелите: И. Г. И., К. И. Б., Р. М. Д., М. А. А. и С. П. К..

Съдът снема самоличността на явилите се свидетели, както следва:

М. А. А. – роден на *** г. ***, *** гражданин, ***, живее на съпружески начала със С. П. К., ***, граждански ищец и частен обвинител по настоящото производство;

С. П. К. – родена *** г., ***, *** гражданка, ***, живее на семейни начала с М. А. А., граждански ищец и частен обвинител в настоящото 2 производство.

Свидетелите предупредени за отговорността, която носят по смисъла на чл. 290 НК. Обещават да говорят истината.

Съдът констатира, че свидетелката Р. М. Д. е със снета по делото самоличност.

На свидетелката Р. Д. бяха разяснени и правата й по чл. 121, ал.1 и чл.

122, ал.1-2 от НПК.

Съдът дава ход на съдебно следствие

Съдът покани подсъдимия да даде обяснения.

ПОДСЪДИМИЯТ: Желая да дам обяснения, но ще сторя това след като бъдат разпитани всички свидетели.

СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: Съпруга съм на подсъдимия В. Д.. Известно ми е, че като негова съпруга мога да откажа да свидетелствам. Желая да дам показания.

Съдът изведе свидетелката Р. Д. от съдебната зала.

Съдът пристъпва към разпит на свидетеля М. А. А..

СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Конкретно за деня на инцидента – 11.08.2022 г., мога да кажа следното. Със съпругата ми държим обект за бързо хранене, който се намира в приходяща сграда към нашата къща в гр. *** Там работим двамата. На посочената дата бяхме отворили обекта, като съпругата ми обслужваше клиенти. Това се случва около 10.30 ч., като аз бях в двора, съпругата ми в беше в обекта.

Въпрос на съда: Опишете какво представлява обектът, който стопанисвате, помещенията в него, достъпът на клиенти в него.

СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Обектът представлява пристройка, клиентите не 3 влизат вътре, обслужват се само отвън. Продаваемата част е просто един прозорец, до него си има врата, от която може да се влезе и излезе, откъдето съответно и внасяме необходимите за работата ни продукти.

Това помещение е с врата за вход и изход, която е само за работещите в обекта, не е за клиенти. Клиентите нямат достъп до помещението, обслужват се през прозореца. Помещението има и вход, който води към нашия двор.

Дефакто са два входа – към главната улица и към нашия двор.

Този ден аз бях в двора, когато чух Р. Д. на висок тон да казва на съпругата ми, която беше вътре в обекта, че много ни лаело кучето, имаме куче пинчер, което беше в двора. Аз тръгнах да влизам в обекта, понеже бях в двора, просто чух Р., когато се обясняваше за кучето. Когато влязох, тя каза, че нашият син 365 дни в годината й пречи, като постоянно повтарял на английски „oh, my God“. Аз й казах просто, че в това няма нищо лошо, че няма лошо синът ни да учи английски.

Р. беше отвън до прозореца, който е продаваемата част, на главната улица. Тя беше с бебето си в ръце.

Помещението в обекта е на две нива, продаваемата част е малко погоре, а където приготвяме продуктите се пада малко по-долу, като нивата се свързват със стъпала, за да се стигне до продаваемата част. Обектът не е голям, той е около 2.5-3 х 3 метра.

Когато Р. се оплакваше, ние двамата бяхме долу. От там аз говорих на Р., когато й казах, че няма нищо лошо в това детето да научи английски език.

Комуникирахме с Р. през прозореца на обекта – ние сме вътре в обекта, тя е отвън на улицата. Никой няма право да влиза в обекта, освен ние двамата със съпругата ми, чужди хора нямат право да влизат. Клиенти също нямат право да влизат по закон, такъв е обектът, че продаваме само на клиенти, които са извън обекта.

След като и казах това, Р. просто измърмори нещо, не разбрах какво каза, обърна се и си тръгна.

На претенциите на Р., че се чува шум у нас, аз казах, че няма нищо лошо в това детето да научи английски език. Абсолютно нищо повече не съм коментирал. Преди това не знам какъв разговор са водили със съпругата ми, може и да са си казали нещо, нямам представа. Впоследствие съпругата ми ми 4 каза, че Р. имала претенции за лая на кучето, което лаело денонощно. Това са й претенциите и това, което каза за сина ми, аз вече го чух лично.

Съпругата ми сподели, че е отговорила на Р. по повод на претенциите й, конкретно за шума на кучето, като и казала, че ако иска да си отглежда някъде детето на по-тихо място, има си такива тихи места, примерно и в гората също става, може да си отглеждате детето там, ако държи на тишина. Това е, нищо повече.

Същият ден след обяд около 15.30 ч. двамата със съпругата ми бяхме в обекта, нямахме клиенти в този момент. Дойде В. Д., крещейки на прозореца отвън „няма да заплашвате съпругата ми“. В този момент веднага реших да изляза от обекта.

Въпрос на съда: Защо излязохте от обекта? Вие със съпругата му сте разговаряли през прозорчето. Какво Ви накара да излезете и да разговаряте с В. извън обекта? В кой момент излязохте от обекта?

СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Съпругата му си тръгна веднага в момента, в който й казах, че няма нищо лошо в това детето да научи английски език, затова не съм излизал извън обекта.