Решение № 3054 от 27.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3054 гр. София, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20231110202804 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

Образувано е въз основа на жалба /озаглавена възражение/ от Х. Т. Б., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 366/28.10.2022 г., издадено от началника на 03 РУ-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено нарушение по чл. 194, ал.3 от НК.

В подадената жалба се твърди, че сигналът за извършеното деяние е подаден след изтичане на срока, в който се съхраняват записите от охранителните видеокамери, като по този начин не може да се установи действителната фактическа обстановка. Жалбоподателят твърди, че на 20.09.2022 г. около 19,30 часа направил опит да зареди гориво на бензиностанция от веригата „Лукойл”, находяща се на бул. „Сливница” 83, но пистолетът не работил, което потвърдил и друг служител на бензиностанцията. При отиването му на касата обаче, за да провери какво дължи се оказало, че предишния клиент бил заредил гориво за около 160 лева и избягал. От съда се иска отмяна на наложената глоба.

В хода на съдебното следствие жалбоподателят дава обяснения по случая, в които посочва, че опитал да зареди гориво на колонката, но тя не работела, което потвърдил и намиращият се там служител. На касата му било заявено, че няма какво да плаща, тъй като вероятно някой е избягал, поради 1 което жалбоподателят си тръгнал. Посочва, че на действително на бензиноколонката била изписана сумата от 160 лева, но заявява, че не обърнал внимание на показателя преди започване на зареждането.

В хода на съдебните прения жалбоподателят иска да бъде отменена наложената му глоба от 100 лева.

Въззиваемата страна – началникът на 03 РУ – СДВР редовно призован не се явява, представлява се от юрисконсулт Б., който моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 20.09.2022 г. около 19:30 часа жалбоподателят Х. Т. Б. спрял управлявания от него лек автомобил марка „Шкода” с рег. № ********** на бензиностанция от веригата „Лукойл”, находяща се в гр. София, бул.

„Сливница” № 83. В автомобила с жалбоподателя пътувала и неговата съпруга – свидетелката П. Б.а. Жалбоподателят искал в автомобила си дизелово гориво за сумата от 20 лева. Тъй като в близост до колонката нямало служител на бензиностанцията, който да го обслужи, жалбоподателят сам взел пистолета и го поставил в автомобила си. Жалбоподателят не успял да спре навреме пистолета и заредил в автомобила си дизелово гориво на обща стойност 165,41 лева. Жалбоподателят влязъл в бензиностанцията и отишъл на касата, където работела свидетелката Л. П. – касиер и заявил, че колонката не работи. Тъй като свидетелката не можела да напуска работното си място повикала заместник-управителя, който предложил на жалбоподателя да изгледат записите от видеокамерите, но последният заявил, че много бърза и напуснал територията на бензиностанцията.

Впоследствие свидетелката П. прегледала видеозаписите и установила, че на колонката, на която жалбоподателят заредил гориво около 15 минути преди него е зареждал друг клиент, който заплатил зареденото гориво лично на нея. За зареденото и незаплатено гориво свидетелката П. сезирала началника на 03 РУ- СДВР. На 28.09.2021 г. жалбоподателят заплатил на управителя на бензиностанция „Лукойл” сумата от 165, 41 лева.

С постановление на прокурор при СРП било отказано образуване на досъдебно производство и материалите били изпратени на началника на 03 РУ- СДВР, който издал обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен на жалбоподателя Б. на 06.01.2023 г., а на 19.01.2023 г. до СРП било подадено възражение /имащо характер на жалба/ срещу НП.

Впоследствие възражение било подадено и до СРС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите Л. П., П. Б.а, обясненията на жалбоподателя, протокол за получаване на парична сума от 165,41 лева, постановление за отказ за образуване на ДП от 25.10.2022 г., копие от материалите по пр.пр. № 45996/2022 г., удостоверение № 513р34582/03.04.2023 г. на началника на 03 сектор към отдел „Човешки ресурси” при СДВР, заповед № 8121з-694/07.06.2021 г. на министъра на вътрешните 2 работи.

По същество жалбоподателя не отрича, че на инкриминираната дата се намирал на територията на бензиностанция от веригата „Лукойл”, находяща се в гр. София, бул. „Сливница” № 83, където опитал да зареди дизелово гориво в управлявания от него лек автомобил – сведение за тези обстоятелства дава и съпругата му – свидетелката П. Б.а, която се е намирала заедно с него в автомобила. Спорът по делото се заключава в това, дали жалбоподателят е заредил дизелово гориво на стойност 165,41 лева, което не заплатил или колонката е била развалена, а тази сума представлява стойността на гориво, заредено от друг клиент. Последното обаче не може да бъде възприето от съда - свидетелката Л. П., която е обективна и незаинтересована от изхода на делото посочва, че лично е изгледала видеозаписите от охранителните камери и установила, че клиентът, който заредил гориво непосредствено преди жалбоподателя го е заплатил лично на нея, като през процесния ден не е имало оплаквания, че бензиноколонката не работи нито преди зареждането от жалбоподателя, нито след това.

Показанията на свидетелката категорично опровергават заявеното от жалбоподателя, че касиерката му е заявила, че друг клиент е заредил гориво и е избягал – самата П. категорично отрече това обстоятелство. Същата разясни начина на работа на бензиноколонката, като посочи, че тя се нулира след заплащането на стойността на зареденото гориво, както и че в момента, в който се вземе пистолета за зареждане самата колонка нулира данните и на монитора се изписва единствено цената на литър за избраното гориво. От нейните показания е видно, че нулирането на колонката се извършва при заплащане на гориво, а тя е категорична, че клиентът, който е заредил гориво преди жалбоподателя го е заплатил лично на нея.

На следващо място опровергава се твърдението на жалбоподателя, че когато отишъл да провери дали дължи нещо /при твърдение от негова страна, че не е заредил гориво/ е получил отговор, че „няма какво да плати” и че по система не излиза задължение – самата свидетелката П. посочи, че на колонката, на която зареждал жалбоподателя е имало сметка за около 160 лева и за разрешаване на проблема повикала управителя. На следващо място е налице противоречие в твърденията на жалбоподателя, който в обясненията си посочва, че след като касиерката му е казала, че не дължи нищо и няма проблем си е тръгнал, а след нейния разпит, в който тя посочи, че е повикала управителя заяви, че сам поискал от управителя да поставят пръчка в резервоара, за да се провери дали е пълен тоест очевидно не му е било заявено, че не дължи нищо, след като самият той посочва, че е имал разговор с управителя и проблемът е бил заредено гориво, което трябва да се заплати.

Показанията на свидетелката П. Б.а не мога да послужат за доказване твърденията на жалбоподателя, тъй в по-голямата си част пресъздават заявеното й от жалбоподателя, което както вече беше посочено по-горе съдът не намери за достоверно. В частта, в която посочва, че със съпруга си са отишли на бензиностанцията и същият е правил опити да зареди гориво съдът намери, че показанията й са достоверни, тъй като се подкрепят от останалите доказателства по делото.

От заповед № Iз-1767/28.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи се установява компетентността на административнонаказващия орган да 3 издаде процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок за обжалване /макар и погрешно подадена в прокуратурата/ и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Макар и издадено от компетентен орган наказателното постановление страда от пороци, ограничаващи съществено правото на защита на наказаното лице и представляващи основание за неговата отмяна. Настоящият съдебен състав счита, че описанието на нарушението в наказателното постановление е неясно, което препятства жалбоподателя да разбере фактическите предели на „административното обвинение” и това е довело до съществено накърняване правото му на защита, а на следващо място е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и дадената му правна квалификация, като последната от своя страна е непълна.

При наличието на определени предпоставки престъплението по чл. 194, ал.3 вр. ал.1 от НК се декриминализира и е обявено от законодателя за административно нарушение. Предпоставките са посочени в чл. 218б, ал.1 от НК, а именно стойността на предмета на деянието да е до размер на 2 минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието и предметът на престъплението да е възстановен и заместен. Декриминализирането на деянието като престъпление обаче на променя елементите от неговия състав – т.е. наличието на тези предпоставки единствено понижават обществената опасност на извършеното до степен, че става неоправдано същото да се санкционира чрез ангажиране на наказателната отговорност на извършителя, а законодателят е приел, че в този случай обществената опасност на извършеното изисква същото да бъде наказвано по административен ред. На плоскостта на изложеното, издаването на годно НП от процесуална страна изисква в него да са описани всички елементи на състава на нарушението по чл. 194, ал.3 вр.ал.1 от НК ясно и недвусмислено, което в процесния случай не е налице.

Съдът констатира, че в обжалваното НП липсва количествена индивидуализация на предмета на нарушението. Предмет на престъплението (респ. нарушение) по чл. 194, ал.3 вр.ал.1 НК са чужди движими вещи, които имат определена стойност и могат да бъдат отграничени от други такива вещи. Посочването, че жалбоподателя е заредил и не заплатил „гориво дизел на стойност 165,41 лева” без да е посочено конкретното количество на зареденото гориво съществено накърнява правото на защита на санкционираното лице, доколкото за него е неясно колко точно гориво се твърди да е заредил и да не е заплатил. Посочената неяснота не се преодолява от вписването на общата стойност на зареденото гориво, доколкото при липса на посочване на стойността за 1 литър дори и чрез извършването на аритметично действие деление е невъзможно да се достигне до извод какво количество гориво се твърди да е отнел жалбоподателя. Следва да се подчерта, че предметът на деянието – вид и количество, както и стойност 4 следва да бъде посочен еднозначно, а не да се извежда чрез тълкуване.

По – нататък съдът намира, че при описанието на деянието не е посочен елемент от състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на Б. и който обуславя и възможността на извършителя да се наложи административно наказание, а именно, че извършеното представлява маловажен случай. Липсата на посочване, че извършеното представлява маловажен случай обуславя квалификацията на деянието като такова чл. 194, ал.1 от НК, а не по чл.194, ал.3 НК. Правната норма на чл. 194, ал.1 от НК обаче очертава престъпен състав, а не такъв на административно нарушение, поради което е недопустимо за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 от НК да бъде приложена разпоредбата на чл. 218б НК. Последваната следва да се приложи само и единствено в хипотеза на маловажен случай по чл. 194, ал.3 от НК. Непосочването, че извършеното от жалбоподателя представлява маловажен случай освен, че представлява от една страна липса на елемент от състава на нарушението, което се твърди да е извършено, от друга страна обуславя и наличието на противоречие между изложените факти и дадената правна квалификация, а на последно място е пречка за приложение на разпоредбата на чл. 218б НК. Във всеки случай изложеното опорочава от процесуална страна издаденото наказателно постановление и същото не е годно законосъобразно да ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и само на това основание същото следва да бъде отменено.